№ 883
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 27.07.2020 г. по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, 1-10 състав е осъдено
ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. Ц. Ф. сумата 67 500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от произшествие,
осъществено на 25.06.2017 г., заедно със законната лихва от 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като главният иск е отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 250 000 лева, както и да заплати сумата 9 515.34 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение от
произшествие, осъществено на 25.06.2017 г., заедно със законната лихва от 14.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като главният иск е отхвърлен за разликата
до претендирания размер от 13 954.35 лева. С решението са присъдени съответни
разноски, като С.Ф. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД 12092.94 лева – съдебни
разноски.
С определение от 18.12.2020 г. СГС е оставил без уважение молба на С.Ф. за
изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана във въззивната му
жалба.
Въззивни жалби против първонистанционното решение са депозирали и двете
страни.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта му, в която на ищеца е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди над 25 000 лева. Поддържа че категорични данни за травми,
свързани с ПТП има само за охлузни рани в областта на дясна раменна област, на
1
дясно бедро, дясно коляно и подбедрица; субтрохантерно счупване на дясна бедрена
кост, лекувано оперативно; счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост на
таза. Представените медицински документи за други заболявания не установявали
такива, които да са във връзка с ПТП. Поради това намира, че справедливото
обезщетение е не повече от 50 000 лева. Поддържа още, че първоинстанционният съд
определил намален размер на приноса на ищеца, който следвало да бъде поне 50 %.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено за сума над 25 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът С.Ф. не е депозирал отговор на въззивната жалба на застрахователя, но
е обжалвал първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част с насрещна
въззивна жалба (уточнено и с молба от 13.10.2020 г.). Намира, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди не репарира в пълен обем претърпените от него
вреди в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Не били съобразени всички видове травми,
характерът и степента на увредата, нито остатъчните увреждания, както и това, че не се
очаква ищецът да ес възстанови. Не били съобразени икономическите условия и
лимитите на застрахователните обезщетения. Не бил взет предвид причинения на
ищеца стрес и отражението му върху неговата психика. Присъдено било изключително
занижено обезщетение. Съдът неправилно приел и наличие на съпричиняване от
страна на ищеца чрез непоставянето на предпазен колан, като в тази връзка допуснал и
процесуално нарушение като недопуснал свидетел за установяване поддържаното
твърдение, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Моли решението на СГС да
бъде отменено в отхвърлителната му част за неимуществени вреди до 150 000 лева и за
имуществени вреди до 13 954.35 лева и на ищеца да бъдат присъдени разликите.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на насрещната въззивната
жалба на ищеца.
Ищецът С.Ф. е депозирал и частна жалба против определение на СГС от
18.12.2020 г. по чл. 248 ГПК с твърдения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Присъденият на
застрахователя размер на адвокатско възнаграждение многократно надвишавал
минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същото било и прекомерно, каквото възражение направил в съдебно заседание.
Съобразно Наредбата и отхвърлената част от иска адвокатският хонорар възлизал на
4 710 лева. Моли решението в частта за разноските да бъде отменено.
ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира следното по въззивните жалби:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
2
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С. Ц. Ф. е твърдял в исковата си молба, че пострадал при ПТП,
настъпило на 25.06.2017 г., като пътник в лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ********.
Водачът на автомобила изгубил контрол над него и МПС се преобърнало. Ищецът бил
лекуван в УМБАЛ „Св. Анна“ Ад, София, където му била поставена диагноза:
Фрактура фемори декстри мултифрагментоза. Фрактура пелвис. Фрактура рамус
супериор ос пубис синистри. Дехисценцио осис пуби. РСОСМ кум LFN.
Пертрохантерно счупване – закрито. На 29.06.2017 г. му била направена операция з
безкръвна репозиция на фрактурата. Изписан бил на 07.07.2017 г. с препоръки,
включително за постелен режим за период от 60 дни. През август 2018 г. при направа
на ЕМГ по повод фрактурата на дебрената кост били установени данни за
преднокоренчева увреда Л4, Л5, Ес1 в дясно и данни за лекостепенна периферна
увреда на н. перонеус вдясно, аксонален тип увреда В периода 07.02.2018 г. –
12.02.2018 г. ищецът бил приет за лечение в Болница „Лозенец“, София. В резултат на
посоченото ищецът претърпял неимуществени вреди – изключителни болки и
страдания, като същите се отразили и на психиката му. Той и до момента изпитва
големи затруднения при ежедневното си обслужване и търпи много неудобства.
Направил по време на лечението си и много разходи за медицински консумативи, за
остеосинтези, за лекарства и други. Предявил претенция към застрахователя на
виновния водач В. К. – ЗД „Бул Инс“ АД, но дружеството не му изплатило исканите
обезщетения. Претендирал е от застрахователя да му заплати 250 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 13 954.35 лева – обезщетение за имуществени
вреди от претърпяното ПТП, ведно със законна лихва от датата на ПТП 25.06.2017 г.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е
оспорвал исковете по основание и размер. Оспорвал е да се е осъществил деликт, както
и извършител да е застрахованото лице, оспорвал е причинно-следствената връзка
между част от претендираните вреди и пътно-транспортното произшествие. Направил
е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на
предпазен колан.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на В. К., наличието на негова
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата
на ПТП, част от телесните увреждания на С.Ф. и причинната им връзка с ПТП са
установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са само
въпросите за причинната връзка на част от телесните увреди на ищеца от неврологично
3
естество, съотв - размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия
поради непоставен предпазен колан и евентуално за неговия размер, както и за размера
на претърпените от ищеца имуществени вреди.
За установяване на претърпените вреди в първата инстанция са събрани
медицински документи, като въз основа на тях и след преглед на ищеца са изготвени
заключения на СМЕ от вещото лице д-р Т. Д. – ортопед-травматоот и д-р П. П. -
неврохирург, неоспорени от страните. Изслушано е и заключение на САТЕ, изготвено
от вещото лице инж. И. Т.. Изслушани са свидетелски показания пред СГС и САС.
Установява се от представените писмени доказателства (Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.06.2017 г., фотоалбум) и заключението на авто-техническата
експертиза по делото, че на 25.06.2017 г. около 19.20 ч. на горски път между с.
Пауново и с. Верино в общ. Ихтиман е настъпило ПТП с лек автомобил „Сузуки“ с рег.
№ ********, управляван от В. К., при следния механизъм: автомобилът се е движил по
пътя със скорост от около 30 км/ч, водачът по неизвестни причини е изгубил
управление над автомобила, като се отклонил вдясно и се преобърнал през таван в
низходящ скат. След преустановяване на движението автомобилът е останал обърнат
на дясната си страна, а ищецът се е намирал затиснат под него. В съдебно заседание
вещото лице е посочил, че ако ищецът е бил с предпазен колан е нямало да изпадне от
автомобила, но вероятно е щяла да пострада главата му при преобръщането, а и
предвид наличните деформации по тавана е могло да настъпят удари в главата.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от ортопед-травматолог се установява, че в
резултат на произшествието ищецът е получил следните
увреждания: многофрагментно счупване на дясното бедро в горния край и разкъсване
на лонното съчленение, счупване на двете рамена на лявата срамна кост,
множествени охлузвания на дясна раменна става, дясно бедро, дясно коляно и дясна
подбедрица. След настъпване на произшествието пострадалият е приет за лечение в
болница „Св. Анна“, на 29.06.2017 г. е опериран – извършено му е открито наместване
на счупването на дясното бедро и фиксация с метален пирон и бинтове, на 07.07.2017
г. е изписан от болницата с предписание да спазва постелен режим за период от 60 дни.
На 08 и 09.02.2018 г. ищецът отново е опериран, като са му извадени долните два
винта, изписан е от болница на 12.02.2018 г. В периода 29.05.2018 г. – 05.06.2018 г. е
приет на болнично лечение за извършване на рехабилитация. С експертни решения на
ТЕЛК от 31.10.2017 г. и 17.10.2018 г. на ищеца са определени първоначално 84%
трайно намалена работоспособност, а впоследствие – 50% трайно намалена
работоспособност за описаните по-горе травматични увреждания. Пострадалият е
претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието
за 10-12 дни и интензивни до края на втория месец след произшествието. В следствие
на счупванията е имал трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
период от 7-8 месеца, а на левия долен крайник – за период от 2-3 месеца. Не е налице
пълно възстановяване от травматичните увреждания и прогнозата е, че такова не се
очаква да настъпи. Налице са следните остатъчни явления – десния крак е с 4 см по-
къс, дясното бедро е с 9 см по-слабо, а дясната подбедрица е с 3 см по-слаба. Дясната
тазобедрена става извършва движения в обем с 43% по-малък от нормата, а дясната
колянна става извършва движения в обем с 66% по-малък от нормата. Налице са и
оперативни белези по дясното бедро. Обичайния период на възстановяване при този
вид увреждания е 7-8 месеца. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че поради
скъсяването на единия крак ищецът следва да използва специални обувки и подложка
4
или да направи операция за удължаване на по-късия крак. В следствие на скъсяването
ищецът има накуцваща походка, която ще остане за в бъдеще и ще доведе до
допълнителното натоварване на двата крака, кръста и таза и това състояние постепенно
и бавно ще се влошава. Посочила е още, че при разговор с ищеца, той е посочил, че
когато колата се е наклонила надясно, той си е откопчал колана. Според нея, ако
ищецът е бил фиксиран за седалката, той е нямало да получи конкретно тези
увреждания.
Вещото лице – травматолог е категорична, че описаните травматологични
увреждания в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, като са настъпили
при изпадане на ищеца от автомобила и притискането му – по този начин са настъпили
размачкванията на меките тъкани на бедрото.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – невролог се
установява, че при ищеца са установени по време на лечението му след
произшествието неврологични увреждания – дискови протрузии. Същите
представляват дегенеративни изменения в поясния отдел на гръбначния стълб, които
обаче нямат травматичен произход – травматичният инцидент не може да предизвика
описаните промени в гръбначния стълб. Те са се развили в годините и са резултат от
естествения процес на износване на тъканите. По отношение болката в пръсти на
десния крак е посочил, че има данни за коренчева увреда на С1 вляво, но болка в левия
крак не се съобщава. Обяснява болката в дясното стъпало с това, че е възможно при
ПТП тази част да е била травмирана с по-късна изява на болева симптоматика.
Обяснил е също, че когато проблемът тръгва от кръста с наличие на притиснат нервен
корен, тогава има болева симптоматика по дължина на крака, която достига и
пръстите, но в случая болка по крака няма.
От показанията на свидетелката Ц. Ф., съпруга на ищеца, се установява, че
възстановяването му е протекло тежко и продължава към момента. В продължение на
7 месеца е бил на легло, това довело до увеличаване на теглото му с 30 кг. и получил
стеатоза на черния дроб, като вследствие на обездвижването и качените килограми е
развил и други заболявания. Провеждал рехабилитация. Към 6-я, 7-я месец започнал да
се придвижва с патерици и проходилка с помощта на свидетелката. След като му
направили втората операция, пак бил на легло около 3 месеца, след което започнал да
ползва тоалетен стол. Приятели го сваляли със стол в градинката. През цялото време
съпругата му се грижела за него, помагали и приятели. Преди ПТП ищецът бил здрав,
трениран мъж, ходел по балкана, а след това се поболял. Психически се сринал, защото
много го боляло, искал да умре. Към момента се придвижва трудно и изпитва болки,
особено при промяна на времето. Не можел да си сгъне крака.
Пред САС е разпитан свидетеля В. К.. Същият е заявил, че при пътния
инцидент, който претърпели със С.Ф., свидетелят е шофирал, а С. е пътувал на предна
дясна седалка. И двамата били с поставени предпазни колани. Макар да шофирал с
малка скорост надолу, нещо станало, той дръпнал колата рязко надясно и автомобилът
застанал надясно. Тръгнали да се спасяват, защото миришело на бензин. С. си свалил
колана и се опитал да излезе, но явно автомобилът пак се обърнал.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на
жалбоподателя-ищец обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата
на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
От събраните доказателства – писмени доказателства и заключения на СМЕ се
установява, че в причинна връзка с ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване
5
на дясното бедро в горния край и разкъсване на лонното съчленение, счупване на
двете рамена на лявата срамна кост, множествени охлузвания на дясна раменна
става, дясно бедро, дясно коляно и дясна подбедрица. Следва да се приеме и травма на
стъпалото на десен крак с болков синдром. Не се установява обаче в причинна връзка с
ПТП да са установените дискови протрузии, които са вследствие дегенеративни
промени и свързаните с тях инервации на коренчета на Л5- Ес1.
Установява се също, че основният възстановителен период за ищеца е
продължил около 9-10 месеца, като през това време са му направени две операции,
месеци наред е бил на постелен режим, два месеца е изпитвал интензивна болка, а няма
съмнение, че такава е била болката и известно време след втората операция. През
цялото време е бил зависим в ежедневието си от своята съпруга и приятели. Рязко е
напълнял от залежаването, рухнал е психически. Налагала се е продължителна
рехабилитация. Въпреки лечението и полаганите грижи не е възможно ищецът да се
възстанови напълно. Сега десният му крак е скъсен с 4 см. и е значително по-слаб от
левия крак, има значително ограничение в движението на дясна тазобедрена става и
дясно коляно. Куца при вървеж и продължава да изпитва болки, особено при
влошаване на времето. С трайно намалена работоспособност е 50%. Работи временно.
Скъсяването на десния крак води до компенсаторна сколиоза, която се очаква да стане
постоянна, което ще влоши дегенеративните проблеми в кръста, които са свързани с
болка.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на С.Ф., техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на пострадалия при ПТП – 42 – млада възраст, при която характерният за
възрастта динамичен начин на живот е изцяло променен завинаги; изживения стрес
при ПТП и психическия срив впоследствие; множеството травми, наложили
включително оперативно лечение на една от тях и последваща необходимост от
оперативно изваждане на пирони; продължителността на основния лечебен и
6
възстановителен период – около 10 месеца (включая времето около и след втората
операция), през което време той е изпитвал болки, интензивни за първите два месеца,
впоследствие с по-слаб интензитет, а сега периодични; необходимостта от постелен
режим няколко месеца и нуждата от чужда помощ в ежедневието месеци наред;
необходимостта от месеци реабилитация и ползване на патерици и проходилка няколко
месеца; обстоятелството, че ищецът не се е възстановил напълно, има скъсяване на
десния крак от четири сантиметра, поради което ходи трудно и куца, с риск за
задълбочаване увредата на гръбначния стълб и прогнози за пълно възстановяване няма;
има ограничение при движение на дясна тазобедрена става и дясно коляно с 43% и на
дясно коляното 66 градуса, които ограничения са тежки и ще съпътстват младия мъж
на практика през целия му живот, като силно ще ограничават ежедневието му, както и
възможностите му за избор на работа; има немалки белези върху бедрото – 33 см. и
десният му крак е значително по-слаб от левия; има намалена трудоспособност 50%;
като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите
условия в страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на адекватната
обезвреда на претърпените от ищеца С.Ф. неимуществени вреди от ПТП е 100 000
лева. Ето защо е основателно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд не е съобразил всички относими към определяне размера на обезщетението
обстоятелства, не е обсъдил всички събрани в тази връзка доказателства, а като краен
резултат е определил обезщетение по-ниско от необходимото за обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. В същото време е неоснователна
жалбата на застрахователя, че присъденото обезщетение е завишено.
По отношение претърпените имуществени вреди настоящият състав намира, че
неоснователно първоинстанционният съд е изключил от обхвата на обезвредата
разходите за потенциатор – 69.52 лева и медицинско електрическо легло – 750 лева.
Последното, макар и незадължително за лечението на ищеца, е било необходимо за по-
лесното му обслужване през месеците постелен режим, а потенциаторът (хранителна
добавка за жизнен тонус, преодоляване на физическата и психическа умора,
повишаване на концентрацията) е бил необходим за по-бързо и по-добро
възстановяване на ищеца. Ето защо разноските за тях следва да бъдат обезщетени.
Неоснователна е обаче претенцията на ищеца за обезщетяване разноски за домакински
консумативи на стойност 447.71 лева, тъй като такива разноски се правят независимо
от здравословното състояние на човек. Следователно, към приетата от
първоинстанционния съд сума в размер на 12 687.12 лева следва да бъдат добавени още
819.52 лева или дължимото се на ищеца обезщетение за имуществени вреди е в размер
на 13 506.64 лева.
Настоящият състав намира, че е основателно оплакването на ищеца за
неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от първоинстанционния съд. Категорична
и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат със свое противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
7
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
В случая несъмнено се установява, че ищецът е попаднал под дясната част на
автомобила, след като той се е превъртял и се е установил на дясната си страна. Т.е.,
няма съмнение, че ищецът е изпаднал от автомобила, а това от своя страна означава, че
при изпадането си е бил без поставен предпазен колан (такова е и становището на
вещото лице по САТЕ). Установява се още от заключението на д-р Д., че получените
от ищеца травми са в причинна връзка с изпадането, тъй като са получени вследствие
това изпадане и притискането от автомобила. В същото време обаче от показанията на
разпитания пред САС свидетел В. К. се установява, че ищецът е пътувал с поставен
предпазен колан, но при преобръщането на колата С. е свалил колана си и се е опитвал
да излезе от колата, след което тя отново се преобърнала. Т.е., след първоначалното
накланяне надясно, при опита на ищеца да излезе от дясната страна, колата се е
преобърнала и го е затиснала. Тези показания няма основание да не бъдат кредитирани,
а и казаното от свидетеля съвпада с това, което ищецът е казал на вещото лице Д.
относно свалянето на колана. Следователно, затискането на ищеца от автомобила не е
следствие от обстоятелството, че той е пътувал без колан. Такъв се установи, че по
време на пътуването е бил поставен. Затискането е следствие от неудачен опит на
ищеца да излезе от колата малко преди или при преобръщането на автомобила и
установяването му на дясна страна. Този негов опит да се спаси, макар и неадекватен за
ситуацията не е противоправен. А релевантно за съпричиняването е само
противоправно поведение на пострадалия (така и т. 7 от Тълкувателно решение №
1/25.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК). Следователно, не може да бъде прието,
че е налице съпричиняване от страна на ищеца поради липса на поставен предпазен
колан. Това от своя страна означава, че определените обезщетения не следва да бъдат
намалявани.
Поради достигане от въззивния съд до изводи, различни от тези на
първоинстанционния съд относно крайния резултат, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частите, в които са отхвърлени исковете на С.Ф. за
неимуществени вреди за сума над 67 500 лева до 100 000 лева, както и за имуществени
вреди за сума над 12 687.12 лева до 13 506.64 лева и съответните разлики да му бъдат
присъдени. В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба: С първоинстанционното решение СГС е осъдил ищеца да
заплати на застрахователя разноски в размер на 12092.94 лева, в това число адвокатско
възнаграждение, за което е посочено, че е намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК при
съобразяване минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът своевременно е направил искане за изменение на решението в частта, с
която на ответника са присъдени разноски в размер на 12 092.94 лева, като това искане
е инкорпорирал във въззивната си жалба.
С определение от 18.12.2020 г. СГС е оставил искането без уважение като е
посочил, че е съобразил адвокатското възнаграждение с минималния размер по
Наредбата. Определението е връчено на ищеца на 18.01.2021 г., а на 29.01.2021 г. той е
депозирал частна жалба срещу него.
Частната жалба е депозирана своевременно и от легитимирано лице, поради
8
което е допустима.
Частната жалба е основателна при следните мотиви:
Пред СГС са предявени два иска за обезщетения – за имуществени вреди в
размер на 13954.35 лева и за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева. При
съобразяване чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 2, ал. 5 от нея, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 7 478.63.
В същото време ответникът е направил разноски и за вещи лица в размер на 200
лева.
Уважената част от исковете на първа инстанция е 32.97%. Следователно от
горните разноски на ответникът се дължат по 67.03% или 5 012.93 лева адвокатско
възнаграждение и 134.06 лева – депозити. Общо 5 146.99 лева.
Предвид посоченото, обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него решението да бъде изменено в частта на разноските, присъдени на
ответника, като същите бъдат намалени до посочената сума.
По разноските: При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е направил разноски за въззивната инстанция, но е бил защитаван
безплатно от адвокат, на когото следва да бъде определено адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При общ защитаван интерес по иска за неимуществени
вреди от 125 000 лева се дължат минимално 4330 лева. При защитаван интерес по иска
за имуществени вреди в размер на 4439.01 лева минималното възнаграждение е 540.73
лева. Според защитения материален интерес се дължат 3084.35 лева общо.
Застрахователят е направил разноски само за държавна такса в размер на 850
лева, но доколкото неговата жалба не е уважена в никаква част, разноски за държавна
такса не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК застрахователят дължи да заплати по сметка на
САС държавна такса в размер на 729.83 лева.
На Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ за първата инстанция следва да
се заплатят допълнително 1543.46 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските,
с която на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски над 4 376.82 лева (при
съобразяване на намаляването на разноските пред първа инстанция по реда на чл. 248
ГПК).
Застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
допълнително 1059.65 лева държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Определение от 18.12.2020 г. по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, 1-10
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решението по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, І-10 състав в частта за
разноските, присъдени на ЗД „Бул Инс“ АД, като НАМАЛЯВА същите на 5 146.99
лева.
ОТМЕНЯ решение от 27.07.2020 г. по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, 1-10 състав в
частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от С. Ц. Ф.
против ЗД „Бул Инс“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 25.06.2017 г. за сума над присъдените 67 500 лева до 100 000 лева, и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сума над 9 51534 лева до
13 506.64 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Ц. Ф. още 32
500 (тридесет и две хиляди и петстотин) лева допълнително към вече присъдените
от СГС 67 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25.06.2017 г., ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената сума, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да заплати още 3 991.30 лева допълнително към присъдените
от СГС 9515.34 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25.06.2017 г., ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената сума, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ решение от 27.07.2020 г. по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, 1-10 състав в
частта, в частта, с която на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски пред СГС
над 4 376.82 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.07.2020 г. по гр.д. № 1026/2019 г. на СГС, 1-10
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“, БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение
пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 3084.35 лева, както и
допълнително пред СГС адвокатско възнаграждение в размер на 1543.46 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на САС сумата 729.83 лева –държавна такса, както и по
сметка на СГС сумата 1059.65 лева – допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11