№ 106
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600375 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство по предметното ВНОХД №375/2021 година е
второ по ред. Резюмирането на процесуалната му хронология, преминава през
решение №35/21.06.2021 година по ВНОХД №124/2021 година на Апелативен
съд-Варна, с което присъда №1/05.01.2021 година по НОХД №777/2020
година по описа на Окръжен съд-Варна е отменена поради допуснати
съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.3, т.т.1 и 2, пр.1 от
НПК и на основание чл.335, ал.2 от НПК делото е върнато в първата
инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Вторият по ред
първоинстанционен съдебен стадий е в рамките на НОХД №664/2021 година
и приключва с осъдителната за подс.АН. М. присъда №69/14.10.2021 година,
с която той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от
НК, защото на 22.11.2019 година в гр.Варна умишлено умъртвил Н. Д. Н.. За
престъплението му е наложено наказание от дванадесет години лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, приложен е чл.59,
ал.1 от НК, разрешение имат въпросите относно веществените доказателства
и разноските по делото. Присъдата съдържа и гражданско-осъдителна част, в
която частично са уважени три граждански иска от по 20000лв в полза на
всеки от гражданските ищци Д.Д., Р.Д. и Ц.Н., обезщетяващи неимуществени
вреди от деянието, ведно със законните лихви върху главниците от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Правилността на присъда №69/14.10.2021 година се атакува с въззивна
1
жалба по чл.318, ал.6 от НПК, с оплакване за материална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, с
искане за въззивна намеса по чл.337, ал.1, т.2 от НПК чрез прилагане на закон
за по-леко наказуемо престъпление по чл.119 от НК. В допълнение по чл.320,
ал.4 от НПК, защитникът предлага обосновка, с която критикува оценката на
гласните доказателства, проведена от окръжния съд, изразява несъгласие с
приетата форма на вина в мотивите към присъдата, явяваща се по-тежка от
обоснованата с обвинителния акт, оспорва и изводите по субективната
съставомерност на деянието, поддържайки проява при неизбежна отбрана или
при превишаване на нейните предели. И подсъдимият, в саморъчно
допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, представя своята гледна точка по
достоверността на някои от гласните доказателства, потвърждава че е
действал при самозащита и желае да отговаря по по-леко наказуемото
престъпление по чл.119 от НК.
По съществото на делото, устната реч на прокурора поддържа
обвинителната конструкция и подкрепя правилността на проверяваната
присъда. В аргументацията си, въззивният прокурор насочва вниманието на
съда към показанията на непредубедени свидетели, разисквайки ги в насока
на устойчивост и убедителност, че именно подсъдимият е провокирал
конфликта с пострадалия, а поведението на последния, макар и дразнещо, не е
пораждало опасност от нападение спрямо дееца. Оценката на пледиращия
обвинител продължава с обмисляне на лансираната по делото защитна теза за
правомерно отбранително поведение на подсъдимия, за каквото прокурорът
не намира доказани условия.
В пренията, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
поддържа обвинението, счита първоинстанционната присъда за добре
мотивирана и основателна, и затова пледира за потвърждаването й.
Представляваните частни обвинители и граждански ищци се присъединяват
към становището на упълномощения от тях адвокат.
Защитната реч на адв.Я. се придържа към въззивните оплаквания за
необоснованост на обжалвания съдебен акт вследствие на отсъстващ цялостен
анализ на всички доказателства по делото. На критика се подлагат мотивите
към присъдата, окачествени като неубедителни, при липса на задълбоченост и
аналитичност, оспорват се изводите на първата инстанция за субективната
страна и мотива на деянието. Поантата на защитната теза е за деятелност при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, с процесуален интерес от
изменение на атакуваната присъда по материалната квалификация и в частта
наказанието. Съдебният акт не се оспорва относно основателността и
справедливостта на гражданските искове.
В лична защита подсъдимият поддържа версията, че е взел нож, за да
респектира агресивния пострадал и да го мотивира да напусне жилището.
Нанесените наранявания обяснява като последица на удар с чук от страна на
Н., с цел да отблъсне ново нападение с този предмет. В последната си дума
подсъдимият счита, че следва да отговаря за престъпление по чл.119 от НК.
При извършената цялостна проверка на правилността на постановената
2
присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, след обсъждане на доводите
във въззивната жалба, допълненията към нея, устните съображения на
страните и повереника, и на събраните доказателства по делото, настоящият
съдебен състав установява следното:
В първоинстанционния съдебен стадий е проведена процедура по
чл.371, т.1 от НПК, в която окръжният съд е съблюдавал съответните
процесуални предписания. Служебно въззивната инстанция инициира
съдебно следствие пред себе си, допускайки различен вид доказателства и
съдебни експертизи. След събиране на същите, този състав прие предметът по
чл.102 от НПК за изчерпен и реши делото частично във фактическите
положения, отразени в проверяваната присъда и при нови фактически
обстоятелства по чл.316 от НПК, представени накратко по следния начин:
Към 21.11.2019 година подс.М. и св.Д.Д. живеели под наем в тристаен
апартамент в гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ №23, ет.5, ап.17, състоящ се от две
спални и хол с кухненска част. Вечерта на 21.11.2019 година, на двамата
гостували св.св.М.Т. и В.С.. Всички заедно се черпили с бира и водка,
подсъдимият и други употребили кристали и марихуана. След полунощ на
22.11.2019 година, легнали да спят. В хола на дивана се установил св.Т., в
същото помещение на леглото св.Д., а св.С. и подс.М. останали в едната от
спалните.
На 22.11.2019 година, около 07.45ч на вратата на апартамента
позвънили св.С. и приятелят й Н. Н., отворил им св.Д. и всички се насочили
към хола на жилището.
Между пострадалия Н. и св.Т. имало познанство отпреди, както и стар
конфликт по повод позната на св.С.. Под давление на тези отношения, Н.
нанесъл удари и изгорил св.Т. с цигара по лицето. Подс.М. се събудил от
вдигналия се шум и отишъл в хола, където заварил св.св.Д., Т., С. и
пострадалия Н., в този момент насилието по отношение на св.Т. било
приключило и същото останало неизвестно за подсъдимия в рамките на
последвалия инцидент. Възприемайки пострадалия и св.С., подсъдимият на
висок глас им казал да напуснат апартамента, Н. Н. попитал какъв е той,
откъде се появил. Последвала размяна на реплики между двамата. В това
време св.Т. излязъл от стаята, а подсъдимият замахнал със стол към
пострадалия с думи да заминава, иначе ще го удари, а след намесата на св.Д.,
взел нож от кухненския плот, заплашвал вербално Н., че нещо ще му направи,
повтарял да напусне апартамента. От своя страна, пострадалият дразнил с
движение и реплики подсъдимия, който продължавал да държи ножа в ръка и
да вика към новодошлите да се махат.
В един момент, в хола пристигнали св.св.Т. и С.. Заедно със св.Д.
правили опити да успокоят подсъдимия, същевременно св.Д. тръгнал към
изхода на жилището с надеждата пострадалият и приятелката му да го
последват, както те постъпили.
В коридора на апартамента имало ниски мебели, на които се намирал
дърводелски чук. Пътьом, пострадалият взел инструмента и замахнал с него
към подсъдимия с фрази дали иска да го оправи с този чук, също се
3
подигравал, че след като М. има сърп, той има чук и други подобни.
Приблизително в този момент и почти едновременно от жилището
излезли св.св. Д. и Т.. В коридора останали пострадалият, св.С. и
подсъдимият. Първите двама били насочени към входната врата,
подсъдимият ги следвал без да остави ножа. В близост до тази врата,
пострадалият и подсъдимият се оказали лице в лице и тогава Н. нанесъл удар
с чука в лявата гръдна половина на дееца, оставяйки следа от бледосинкаво
червеникаво кръвонасядане с размери 3см х 9/10мм. От своя страна,
подсъдимият замахнал с лявата ръка, в която бил ножът и нанесъл два удара в
предна дясна гръдна част и в горна външна част на дясната мишница на Н..
Св.С. се намесила с удари с ръце и крака върху подсъдимия, причинявайки му
ожулвания и кръвонасядания в областта на бедрата и по гръдния кош, а той
(АН. М.) реализирал порезна рана в областта на дясното й коляно.
След това пострадалият (без чука) и св.С. напуснали жилището. Докато
слизали, Н. казал на изчакващия ги св.Д., че бил намушкан от подсъдимия.
По-надолу по стълбището Н. Н. се свлякъл на земята и тогава св.Д. възприел
обилно кървене от ръкава на якето му. Незабавно подал уведомление до
тел.112, екип на спешна помощ транспортирал Н. Н. в МБАЛ “Св.Анна“,
където в 09.35ч той починал вследствие на прободно-порезно нараняване по
предната повърхност на гръдния кош вдясно, с ангажиране на аортата, излив
на около 400мл кръв в околосърцевата торбичка, развила се тампонада на
сърцето. Леталният изход бил бърз и неизбежен.
Веднага след деянието подсъдимият доброволно се предал на
правоохранителните органи, започнали следствени действия.
Отразената дотук фактическа обстановка, се извлича частично от
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св.св.С., С., Т., Д., от
показанията на св.св.Ц., В. Н. и Юсеинов, заключенията на множество
експертизи – СМЕ за аутопсия, СМЕ по ВД, СМЕ на ВД, СХЕ, повторна
КСППЕ, СФхЕ и СТрЕ, от писмени доказателства, писмени доказателствени
средства, веществени доказателствени средства, веществени доказателства.
Подсъдимият дава подробни обяснения по обвинението, изграждайки
версията, че желаел само да респектира агресивния пострадал, да го мотивира
да напусне жилището, а нанесените удари с нож представя за самозащита,
вследствие на удар с чук от страна на Н.. Тази теза, по мнение на настоящия
въззивен състав, не е проверена от първоинстанционния съд в съответствие с
принципа за обективност, пълнота и всестранност на съдебното следствие.
Окръжният съд не е преодолял съществуващите противоречия в
доказателствената съвкупност, допускайки нарушения по чл.107, ал.3 и ал.5
от НПК, на критика се подлага и качеството на мотивите към присъдата,
които са противоречиви по фактическите обстоятелства на деянието,
схематични по доказателствения анализ, без убедителна аргументация по
възраженията на защитата. Под действието на тази констатация и при
ограничението на чл.335, ал.3 от НПК, въззивният състав проведе съдебно
следствие, в което бяха приобщени гласни доказателства от досъдебното
производство, бяха събрани нови писмени доказателства, също изслушани
4
експертизи от досъдебното производство, назначени нови експертизи и
предявени веществени доказателства, с което, по мнение на този състав,
доказателствените предели по чл.102 от НПК бяха изчерпени. При
съблюдаване на принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.16, чл.18, чл.107, ал.ал.3
и 5 от НПК, и вследствие на собствения въззивен доказателствен анализ, се
установиха гореотразените фактически положения. Те (фактическите
положения) носят всички белези на битов инцидент, оставил доказателствен
отпечатък както във възприятията на свидетели-очевидци, така и под формата
на множество следи, позволяващи убедително възстановяване на събитието,
предмет на наказателното производство. За постигането на този резултат и в
изпълнение на задачата по чл.1 от НПК, въззивният състав изследва много
внимателно доказателствата и източниците им за достоверност, придържайки
се към утвърдените процесуални стандарти: 1) всяко доказателство да се
изследва самостоятелно за пълнота, да се подложи на анализ за
последователност и логическа непротиворечивост, 2) доказателствата да се
сравнят от съдържателна страна за съвпадения и противоречия и 3)за едни и
същи обстоятелства да се съберат доказателства от различни източници.
Навлизайки по съществото на аналитичната си дейност, въззивният
състав приема, че макар и противоречива, доказателствената съвкупност по
делото позволява да се изведат някои безспорни фактически положения, сред
които:
1)учреденото наемно правоотношение между св.Д. и св.Юсеинов за
апартамент в гр.Варна, ул. „Хан Тервел“ №23, ет.5, ап.17 (ДПр т.1, л.39, л.47,
л.48, л.121 и л.123; показания на св.св.Д., Т. и обяснения на подс.М. в
съдебното следствие по НОХД №664);
2)вътрешното разположение на жилищната площ, състояща се от
коридор, санитарно помещение, две стаи (спални), общо помещение хол с
кухня. Установено е, че в коридора била монтирана закачалка, а под нея се
намирал шкаф с две вратички, след шкафа и закачалката имало поставен
дървен рафт на три нива, а над него домофонна слушалка (ДПр, т.1, л.22-л.27,
л.34-л.38);
3)подсъдимият М. е левичар (НОХД №664, л.91);
4)облеклото на Н. Н. и подсъдимия към момента на деянието - Н.
облечен с черна плетена фланела, яке с оранжеви кантове отвътре, сини
дънки, чифт черни чорапи и черни маратонки (ДПр, т.2, л.65), а подсъдимият
с тениска и долница на анцуг (ДПр, т.2, л.77);
5)познанството между св.Д., пострадалия Н. и св.С., датиращо отпреди
деянието (показания на св.св. С. и Д. – НОХД №664, л.46 и л.93). Във
фактически план, данни за изостреност на взаимоотношенията между св.Д. и
пострадалия се черпят от показанията на посочения свидетел (НОХД, л.93;
ВНОХД №375, л.104гр, л.105 ), на св.М.Т. (ДПр, т.1, л.20; ВНОХД, л.238гр) и
от обясненията на подсъдимия (НОХД, л.90; ВНОХД №375, л.55),
включително чрез показанията на св.Д. (НОХД №669, л.93) е изяснена
предисторията на тези отношения - съжителството му със св.С. в едно
жилище като съквартиранти, докато пострадалият бил в условията на
5
лишаване от свобода, и инцидент с повреждане на имущество от страна на Н..
И по последното обстоятелство показанията на св.Д. се приемат за
достоверни от настоящия състав, като върху извода не влияе приобщеното в
тази инстанция писмено доказателство (ВНОХД №375, л.98), доколкото с
обсъжданото гласно доказателствено средство (ВНОХД №375, л.105) се
изясни, че сигналът до органите на МВР за споменатата проява бил подаден
от наемодател.
При фактически безконфликтния извод за проблемните отношения
между пострадалия и св.Д., въззивният състав няма основание да се съмнява в
твърдението на свидетеля, че избягвал да допуска Н. в дома си, нещо повече,
фактическото положение се проявява и близо до момента на деятелността,
според преки доказателства в обясненията на подсъдимия (НОХД №664,
л.89гр, л.90 и ВНОХД №375, л.105). Все пак, комуникацията между св.Д.Д. и
пострадалия Н. не била окончателно прекъсната, който извод следва от
показанията на св.С. (НОХД №664, л.44гр), от протоколи за доброволно
предаване на мобилен телефон „Хуауей Р8“ (ДПр, т.2, л.82) и за оглед на
веществени доказателства (ДПр, т.2, л.83, л.84), както и от ВДСр-ва (ДПр, т.2,
л.87).
6) безспорно е, че преди деянието св.Д. и подс.М. били съквартиранти, а
вечерта на 21.11.2019г. в наетото жилище в гр.Варна, ул.“Хан Тервел“№23 им
гостували св.св.Т. и С.. Чрез преки гласни доказателства (НОХД №669,
л.90гр., 93, 118гр) се установява, че се черпили с алкохол, приели и
наркотици. Конкретно, подс.М. признава за лична употреба на наркотични
вещества (НОХД №669, л.90гр), а в тази част обясненията му кореспондират
със заключението на СХЕ (ДПр, т.2, л.25), констатирало в пробите от кръв и
урина на дееца, взети на 22.11.2019 година в 12.45ч, следи от прием на
канабис, амфетамин и метамфетамин. При съблюдаване на данните от
протокол за претърсване и изземване, ВДСр-ва (ДПр, т.1, л.39-л.42, л.48) и
заключението на СФХЕ (ДПр, т.2, л.99), от спалня вляво по диагонал на
входната врата била иззета 1.08гр марихуана с 5.42% активен компонент
тетрахидроканабинол, без в рамките на това наказателно производство да е
установено на кого принадлежи упойващата субстанция;
7)несъмнено е също, че часове преди деянието, св.С. и пострадалият
пили алкохол и приели наркотици (НОХД №669, л.44гр., ВНОХД №375,
л.108гр, аутопсия на пострадалия -ДПр, т.2, л.4). Фактът има пряко
отношение към поведението на Н. в жилището на ул.“Хан Тервел“ №23,
което ще бъде обсъдено по-надолу в мотивите на съдебното решение;
8)съблюдавайки данните в обясненията на подсъдимия и
еднопосочните показания на св.св.Д., Т., С. и С., въззивният състав приема, че
на 22.11.2019 година сутринта, първите четирима се намирали в апартамента
на ул.“Хан Тервел“ №23, при следното разположение към момента на
позвъняването на входната врата от пострадалия и приятелката му:
а)св.Д. и св.Т. били в хола – Д. на леглото, а Т. на дивана (ДПр, т.1, л.37,
първа снимка горе; показания на св.Д. ВНОХД №375, л.104гр; показания на
св.Т. ВНОХД №375, л.237);
6
б)подсъдимият и св.С. спели в едната спалня (НОХД №669, л.90 и
л.119).
Дотук се изчерпват безспорните фактически положения по делото.
Всички останали данни, относими към инкриминираното деяние, чието
начало се чертае от обстоятелството очаквано ли е било посещението на
пострадалия и св.С. в апартамента на ул.“Хан Тервел“ №23, през отделните
прояви на подсъдимия, свидетелите и Н. до същинския момент на
причиняване на смъртоносните увреждания, са с различен фактически
оттенък, който настоящата инстанция обмисли при внимателно изследване на
всеки отделен детайл от инкриминираното събитие.
Така, въз основа на показанията на св.Д. (НОХД №669, л.93 и ВНОХД
№375, л.104-л.104гр), показанията на св.С. (НОХД №669, л.44гр), ВД -
мобилен телефон „Хуауей Р8“, таблет „Леново 5000-Н“ (иззет с протокол
ДПр, т.1, л.39), протокол за огледа им (ДПр, т.2, л.83-85) и фотоалбум (ДПр,
т.2, л.87-л.91) въззивният състав прие, че св.Д. имал някаква уговорка,
предполагаща среща на 22.11.2019г. със св.С., причината за която се извлича
от съдържанието на чат между двамата - макар и завоалирано, става дума за
разпространение на наркотични вещества, при вероятно съпричастност и на
св.Т.. Фразата в този дигитален разговор на св.Д.: „Добре, ще дам на малкия
да ти даде, за да не идваш до западна промишлена зона“ (ДПр, т.2, л.91)
насочва към извод, че показанията на св.Д. и св.Т. за неочаквано/забравено
(НОХД №664, л.93) посещение на пострадалия и св.С. сутринта на
22.11.2019г. в жилището на ул.“Хан Тервел“ №23 са достоверни.
По-нататък, от фактическа страна не е спорно, че на 22.11.2019 година
около 07.45ч, св.Д. отворил входната врата на позвъняването на св.С. и Н. Н.,
те влезли в апартамента и се насочили към хола. Не е доказана съпротива от
страна на св.Д., която да отклони достъпването на двете лица до жилищната
площ, не се набелязват и данни за някои от способите по чл.170 от НК,
поради което няма основание да се мисли за противоправност в този момент.
За последвалите в хола събития между пострадалия Н. и св.Т., св.С. дава
недостоверни показания, които обосновано не са били кредитирани от
окръжния съд. Доказателствата сочат, че и в нейно присъствие, Н. се насочил
към спящия на дивана св.Т., наричайки го „мърша“ (ВНОХД №375, л. 104гр,
л.237), започнал да го гори с цигара по лицето и да го удря (показания на
св.Д. – НОХД №664, л.92гр, ВНОХД №375, л.104гр, показания на св.Т. –
НОХД №669, л.96, ВНОХД №375, л.237). В кореспонденция с преките гласни
доказателства за описаната деятелност е заключението на СМЕ (ДПр, т.2,
л.58), установяващо, че с действията си пострадалият причинил на св.Т.
травматичен оток и бледо червеникаво кръвонасядане по лявата слепоочно-
теменна област, оточна кожа в областта на долната челюст, изгаряне първа
степен в три участъка – по дясната половина на челото, по кожата на горната
устна към външния устен ъгъл и под дясната ноздра.
Изхождайки от очертаната характеристика на травмите по св.Т. и
генезисното поведение по причиняването им, въззивният състав няма
основания да се съмнява в показанията на св.Д., (НОХД №664, л.92гр и
ВНОХД №375, л.104гр) и обясненията на подсъдимия (НОХД №664, л.90,
7
90гр) за разправия в хола, от която се вдигнал шум. Показанията на св.Т. в
съдебното следствие в тази инстанция (ВНОХД №375, л.237) потвърждават
разменени реплики с Н..
Следвайки фактическата линия на доказателствата, въззивният състав
приема, че събуден от шума, подс.М. отишъл в хола. При анализ поотделно и
заедно на показанията на св.св.Т., Д., С., С. и обясненията на подсъдимия
следва също, че при достъпването на подсъдимия в това помещение, там се
намирали св.св.Т., Д., С. и пострадалият (обяснения НОХД №664, л.90гр.;
ВНОХД №375, л.53; показания на св.Д. -ВНОХД №375, л.104гр). На базата на
фиксираната доказателствена основа, показанията на св.С., в които сочи че
престоявала в тоалетната към момента на появата на подсъдимия в хола
(НОХД №664, л.45 и ВНОХД №375, л.107) са недостоверни. Със същата
отрицателна характеристика се отличават и показанията на св.Т. за проведен
разговор с подсъдимия в празната спалня, в момент предхождащ влизането на
М. в хола.
Доказателствената оценка на въззивния състав, в светлината на
защитната позиция относно института на неизбежната отбрана извежда, че
към момента на влизането на подсъдимия в хола, нападението над св.Т. било
приключило и затова същото не би могло да намери отражение в
субективните представи на дееца. Признание на това обстоятелство се чете и
в самите обяснения на подс.АН. М. (НОХД №664, л.90гр и ВНОХД, л.53), и
още по-конкретно: „..Мартин се държеше наведен за лицето. Разбрах какво
се е случило преди това, когато дойдоха полицаите, когато другите
разказваха на полицаите…“ (НОХД №664, л.90). Пряко доказателство по
обмисляния факт се извлича и от самото поведение на дееца, което според
показанията на св.Д. (ВНОХД №375, л.104гр, л.105) се насочило директно
към пострадалия с въпрос какво прави в апартамента. Два доказателствени
източника (обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д.) са единни и
неопровергани в съдържанието на преките доказателства, че Н. Н. реагирал
предизвикателно с въпроси какъв е подсъдимият, откъде се появил.
Приблизително в този момент, св.Т. напуснал помещението и останал сам в
празната спалня (приобщени показания на свидетеля от НОХД №777, л.169гр
и от ДПр, т.1, л.109, както и показания на св.Д. ВНОХД №375, л.104гр, ,
НОХД №664, л.92гр). Според показанията на св.Д., подсъдимият избухнал
(НОХД №664, л.92; ВНОХД №375, л.106) и за кратък период, предприел
закана със стол и вербално към Н., а след намесата на св.Д., взел нож от
кухненския плот (ВНОХД, л.53гр; НОХД №664, л.91, л.92гр, л.94гр),
започнал да заплашва пострадалия, че нещо ще му направи, казвал му да
напусне апартамента (НОХД №664, л.92гр).
В определен момент към групата лица в общото помещение се
присъединили св.Т. и св.С., последният възприел подсъдимия до мивката с
нож в ръка да вика и псува към пострадалия и св.С. (приобщени показания от
ДПр, т.1, л.123; НОХД №664, л.119; НОХД №777, л.170). Данните за
вербалната агресия на подсъдимия се потвърждават чрез показанията на св.С.
(ДПр, т.1, л.119; НОХД №664, л.45) и св.Д. (НОХД №664, л.93гр).
В съзвучие с обясненията на М. (НОХД 664, л.90гр., л.91), показанията
8
на св.С. (НОХД №664, л.44гр), на св.С. (НОХД №777, л.10) и на св.Т. (ДПр,
т.1, л.20 и л.109), въззивният състав приема, че за кратко подсъдимият
напуснал хола, но без да се разделя с ножа.
Очевидците Д., Т. и С. са единодушни във възприятията си, че
пострадалият се държал предизвикателно към дееца, имал резки и странни
движения, вероятно под въздействието на употребените наркотици преди
разсъмване на 22.11.2019г. Разбираемо, поради интимната връзка с Н., св.С.
спестява подобни факти в показанията си, в която част същите се ползват с
извод за недостоверност. Категорично установено е, че Н. не е вадил оръжие
и не се е защитавал по някакъв начин, докато се намирал в хола (темата е
инспирирана от протокол за доброволно предаване в ДПр, т.2, л.81, видно от
който сред вещите на Н. от инкриминирания момент се намирал метален
бокс). Изолирани остават и обясненията на подсъдимия в тази инстанция, че
бил ритнат от св.Савелиев в хола помещение (ВНОХД №375, л.53), поради
което в тази част доказателственият източник не се кредитира.
Недостоверни са показанията на св. С. от ДПр, т.1, л.113 и обясненията
на подсъдимия от съдебното следствие в първата инстанция, че пострадалият
замахвал с чук към подсъдимия още в този първи етап от деянието. След
прилагане на процесуалния инструмент по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, св.С. потвърждава, че Н. не е държал инструмента в хола (ВНОХД
№375, л.109), като по надежден начин показанията му в тази инстанция,
приобщените от НОХД №777 (л.170гр), съвместно с фактическите заявления
на св.Д. (ДПр, т.1, л.96, л.106; НОХД №664, л.93гр; НОХД №777, л.172;
ВНОХД №375, л.106), доказват, че чукът се намирал на мебелите в коридора
на жилището, от където по-късно пострадалият го взел.
При съблюдаване на показанията на св.св.Д., С., С. следва, че
деятелността на подсъдимия с ножа не е била прекъсвана, защото в нито един
момент същият не е губил трайно фактическия досег със средството на
престъплението.
В обобщение на казаното, въззивният състав приема, че в епизода от
инцидента, развил се в хола на жилището, пострадалият бил заплашен с
действията на подсъдимия по държане на нож, замахване със стол и вербална
агресия, а той (Н.) отправял към дееца предизвикателни реплики, извършвал
резки движения, които макар и да носят характеристиката на укоримо
поведение, не могат да се оценят като нападение по см. на чл.12, ал.1 от НК,
защото в съвкупността си не са реално, непосредствено и неправомерно
застрашавали или увреждали защитени от закона права и интереси на
подс.М., в случая става въпрос за една по-скоро устна демонстрация на сила.
Няма спор, че в този етап от ситуацията, напрежението се нагнетило, което
св.св.Д. и С. се стремили да преустановят с насочването на пострадалия към
изхода на апартамента. За обективност следва да се подчертае, че Н. не е имал
превес в конфликта , т.к. срещу поведението му реално биха могли да
противодействат четирима мъже.
По-нататък, инцидентът продължава в коридора на жилището, вече в
присъствието на по-ограничен кръг от лица. Характеристиките на
9
помещението бяха изяснени в началото на аналитичната част от решението,
но тук е важно да се конкретизира, че съобразно протокол за оглед на
местопроизшествие, входната врата на жилището се отваря навътре към
апартамента и надясно, според посоката на огледа, в лявата част на коридора
се намира общото помещение хол с кухня, както и шкаф за обувки на три
открити нива, монтиран под домофонна слушалка (ДПр, т.1, л.22). От най-
горния му рафт е иззет метален чук с дървена дръжка с дължина 27см, и
размери на металната част 11.5см х 2.6см. Отстоянието от входната врата до
шкафа за обувки и до входа към хола не е фиксирано при огледа, но
празнотата се запълва с ориентиращата и възлова снимка в т.1 от ДПр, л.36,
горе вляво, и с показанията на св.С. в първата инстанция (НОХД №664,
л.119гр), въз основа на които въззивният съд приема, че тази мебел била
разположена по-близо до холната врата. Все във връзка с обективните
находки, в коридора е намерено и червеникаво-кафяво петно, фиксирано на
теракотни плочки на 84см преди прага на външната врата. Съобразно
заключението на СМЕ на ВД (ДПр, т.2, л.11), петното реагира за наличие на
кръв от група А(бета), като при заключението на експертизата за
характеристиката на следите от кръв по дрехите на пострадалия, въззивният
състав счита, че следата е оставена от пострадалия.
По-нататък, гласните доказателства в показанията на св.св.Д., Т., С.
единно установяват, че във времето на деянието процесният чук с дървена
дръжка се намирал на мебелите в коридора. Няма и не може да има спор, че
пострадалият го взел, докато следвал св.св.Д. и С. към изхода на жилището
(показания на св.Д. – ДПр, т.1, л.96, л.106; НОХД №664, л.93гр, л.94; НОХД
№777, л.172; показания на св.С. – НОХД №664, л.118гр, л.119;НОХД №777,
л.171; ВНОХД №375, л.108; показания на св.Т. – ДПр, т.1, л.20, л.л.110;
НОХД №777, л.169). От свидетелите-очевидци всички, с изключение на св.С.,
възприели размахване на чука от пострадалия към подсъдимия и вербални
реплики от рода на иска ли да го оправи с този чук, също подигравка, че след
като М. има сърп, той има чук и други подобни. В това време подс.М. се
намирал на вратата на хола, без да оставя ножа и продължавайки да вика към
пострадалия и св.С. да напуснат жилището. Пръв от апартамента излязъл
св.Д., като показанията му, че бил последван от Н., който после се върнал
обратно в жилището, са изолирани от доказателствената основа и не се
кредитират. Св.Т. също тръгнал почти едновременно със св.Д. и затова
дадените сведения от двамата нямат принос към изясняване на
извършителската деятелност. С оглед данните за близостта на мебелите в
коридора до вратата на хола и при съблюдаване на фактите в обясненията на
подсъдимия и показанията на св.св.С. и С., въззивният състав приема, че
пострадалият и деецът се придвижили към изхода на жилището. В момента, в
който Н. бил почти до външната врата, св.С. на една ръка разстояние от него,
а подсъдимият на около един метър фронтално срещу пострадалия (показания
на св.С. – ДПр, т.1, л.91; НОХД №664, л.45; НОХД №77, л.126гр; фиксирано
петно при оглед на местопроизшествие на 84см преди прага на външната
врата; обяснения на подсъдимия ВНОХД №375, л.54), други лица в коридора
нямало. В този момент, при съзвучие на обясненията на подсъдимия и
10
показанията на св.С., ножът продължавал да е в дееца. Тогава, пострадалият
нанесъл удар с чука в лявата гръдна половина на подсъдимия, отразил се в
следа от бледосинкаво червеникаво кръвонасядане с размери 3см х 9/10мм
(протокол за освидетелстване ДПр, т.2, л.44; фотоалбум – т.2, л.50гр, сн.16;
заключение на СМЕ – т.2, л.53). Мотивите, с които окръжният съд е
отхвърлил истинността на факта са повърхностни и в нарушение на чл.107,
ал.ал.3 и 5 от НПК, като четимите по-надолу съображения в решението са в
резултат на доказателствените действия на тази инстанция по установяване
цялостната картина на инкриминираното събитие.
Обясненията на подсъдимия за нанесен му удар с чук от пострадалия са
константни и в съзвучие с производни доказателства. Обмисляне на следата в
лявата гръдна половина на дееца е търсено също по пътя на СМЕ и
становището на вещото лице по освидетелстването е, че тя е причинена от
твърд тъп предмет с подчертан ръб, при косо положение на действащата
повърхност на ръба, а самата травма е с ориентация отгоре-надолу и отляво-
надясно, и е болезнена (ВНОХД №375, л.102гр-л.103гр). За постигане на
еднозначност по обстоятелството относно следообразуващия предмет,
обсъжданата находка по тялото на подсъдимия бе подложена на трасологично
изследване. Заключението на експертизата (ВНОХД №375, л.170 и сл.) е, че
фиксираната на ф.к.№16 от фотоалбум в ДПр, т.2, л.50гр следа най-вероятно
е оставена от иззетия дърводелски чук при огледа на местопроизшествието.
Съблюдавайки заключението на експертизата, верифицирано убедително в
етапа на съдебното следствие от вещото лице (ВНОХД №375, л.207-л.209гр),
съвместно със заключението на СМЕ за освидетелстване на подсъдимия,
обясненията на подс.АН. М., вещественото доказателство дърводелски чук,
иззето от местопроизшествието и производните доказателства в показанията
на св.св.Димитър Ц. и В. Н. (ползвани в процесуалната им годност за
проверка достоверността на преки доказателства доказателства), въззивният
съд прие за убедително доказан фактът, че в близост до входната врата на
жилището, пострадалият нанесъл удар с чук в лявата гръдна половина на
дееца, на което подсъдимият отговорил с два последователни удара с нож в
дясната част на гръдния кош и в зоната на горна трета на дясна мишница на
Н. Н.. Броят на ударите с острия предмет е безспорен при взаимността на
обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.С. и С., заключението на
СМЕ за аутопсия ( ДПр, т.2, л.4 и сл.). Концентрирайки се към посочената
експертиза, въззивният състав кредитира изводите й с оглед научната
верификация, приемайки реализирането на две прободно-порезни рани:
а) първата, която е в генезис със смъртта на пострадалия е локализирана
по предната повърхност на гръдния кош вдясно, на ниво първо междуребрие
и на 140см от ръба на петата, с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие,
първо междуребрие, плевралния лист, дясната плеврална кухина, върха на
десния дроб, където е установено порезно нараняване с дължина
приблизително 2см, дясната странична повърхност на стената на аортата с
установена една рана, достигайки до меките тъкани на средностението,
тампонада на сърцето и кръв в дясната плеврална кухина, също
кръвопопиване на меките тъкани на средностението;
11
б) другата прободно-порезна рана е в зоната на горна трета на дясна
мишница, с раневи канал, ангажиращ кожа и подкожие на гръдна стена на
ниво трето дясно ребро по предна мишнична линия.
СМЕ за аутопсия диагностицира анемия на вътрешните органи на
пострадалия и оток на мозъка и заключава, че смъртният резултат при
характеристиката на първата от посочените порезни рани е неизбежен и бързо
настъпващ, в рамките на минути, за което убедително говорят гласните
доказателства в показанията на св.св.Д. и С.. Според експертизата,
ориентацията на действащия предмет била надолу, с посока на раневия канал
отдясно-наляво, отпред-назад и леко отгоре-надолу. Сходен е ходът на
второто нараняване – отдясно-наляво и отпред-назад, но при посока леко
отдолу-нагоре. На характеристиката на действащия предмет, съобразно
заключението на СМЕ по ВД (ДПр, т.2, л.11), отговаря нож с черна
пластмасова дръжка, иззет непосредствено след деянието от мивката в
кухненската част на жилището (ДПр, т.1, л.43; л.47).
Нагледна представа за локацията на ударите с ножа се добива от
проведения оглед на якето на пострадалия (ДПр, т.2, л.67-л.68; фотоалбум –
л.72), видно от който срезовете са в предна дясна част в областта на гърдите и
в горната част от десния ръкав. Пак вследствие на огледа става ясно, че якето
на пострадалия е подплатено с вата, с който факт се обяснява наличието само
на слуз по ножа непосредствено след изваждането му от тялото на
пострадалия (показания на св.С. НОХД №664, л.119) и липсата на по-обилни
кървави следи, освен фиксираната единична такава на 84см от прага на
вратата (произходът на кръвта по анцуга на подс.М. не е установена – СМЕ на
ВД в т.2, л.21).
Продължавайки с доказателствения си анализ, въззивният състав
приема, че за отблъскване на подсъдимия, св.С. нанесла удари на дееца с ръце
и крака, причинявайки му ожулвания и кръвонасядания в областта на бедрата
и по гръдния кош (сн.11, сн.20, сн.22 в т.2, л.49, л.51; СМЕ за освидетелстване
и отговори на в.л.М. НОХД №664, л.92 и ВНОХД №375, л.103, 103гр,
установяващи не по-малко от осем удара върху подсъдимия; обяснения на
АН. М. - ВНОХД №375, л.52гр, л.53). Последваща на проявата е порезна рана
по задно-странична повърхност на дясното коляно на свидетелката, авторство
на дееца (ДПр, т.2, л.63), която потвърждава показанията на св.С., че към
момента на съприкостовението между подсъдимия и пострадалия, тя се
намирала в непосредствена близост.
Въззивният съд, с оглед естеството на травмите по пострадалия и
находките при огледа на местопроизшествие, няма основание да се съмнява,
че: 1)преди да излезе от апартамента, той пуснал чука, 2)Н. и св.С. тръгнали
от жилището веднага след причиняване на порезното нараняване по
последната и 3)подсъдимият поставил чука на етажерката за обувки, където
бил възприет от полицейския служител св.св.Ц. (НОХД №664, л.95гр)
В съответствие със заключението на СМЕ за аутопсия относно
обилното кървене, предизвикано най-вече от първата рана, са находките от
червеникави капки, пръски и зацапвания, фиксирани при оглед на
12
местопроизшествие (ДПр, т.1, л.22 и сл.) на втори жилищен етаж от сградата
на ул.“Хан Тервел“ №23 – обекти 1 и 2, от първо до седмо стъпало в лявата
част на стълбището, продължаващи в зоната на четвърто стъпало със
зацапвания по стената на височина 118см, зацапвания по стената на 109 см в
зоната на шесто и седмо стъпало – обект 3, на пети етаж – на стената срещу
стълбището обект 4. При съзвучието на заключението на СМЕ на ВД (ДПр,
т.2, л.17), показанията на св.св.Д. и С., въззивният съд приема, че следите са
оставени от пострадалия.
От назначените в наказателното производство две комплексни СППЕ,
се констатира необоснованост и съмнения в правилността на изготвената
експертиза от вещите лица д-р Б. и Р.Г., поради което заключението се
изключи от доказателствената маса. Крайната констатация се основава на
съдебната преценка в обхвата на чл.152, ал.1 от НПК, т.к. видно от
съдържанието на КСППЕ (ДПр, т.2, л.34), психиатрично изследване на
практика не е проведено, т.е. верификация на изводите касателно задачите от
областта на психиатрията е невъзможна, включително от съдържанието на
експертизата не може да се извлече извод, че същата почива на цялостно
проучване на доказателствата по делото. Воден от тези съображения,
въззивният състав назначи повторна КСППЕ, която кредитира изцяло поради
проследимостта на научните изводи, доказаната връзка на експертната
методология с конкретното наказателно производство, обосноваността на
изводите при съпоставка с цялостната доказателствена основа. На база на
цененото заключение, настоящият състав приема, че подсъдимият е психично
здрав, консумираните от него на 21.11.2019 година синтетични вещества не са
оказали влияние върху психиката му към момента на деятелността,
поведението му в течение на тази деятелност не индикира на състояние на
уплаха и страх, не е изпадал в състояние на физиологичен афект. Водещи в
обсъжданата деятелност са били стеничните емоции на подсъдимия (ВНОХД
№375, л.210), които много точно съответстват на процесната проява на АН.
М. - под действието на характерно за него неустойчиво настроение,
обидчивост, възбудимост и чувствителност, същият отреагирал
гневно/враждебно спрямо пострадалия, омаловажавайки тежестта на
последиците от предприетите действия.
При така установените фактически положения, настоящият състав
приема, че с проверяваната присъда материалният закон е приложен
правилно. Считайки за ненужно да повтаря утвърдени теоретични постановки
по юридическия състав на чл.12 от НК, въззивният съд пристъпва директно
към отнасяне на конкретната фактология по делото спрямо института на
неизбежната отбрана:
Няма и не може да има спор, че пострадалият Н. реализирал
противоправно нападение по отношение на св.Т., засягайки телесния му
интегритет. Нападението приключило преди подсъдимият да влезе в хола на
жилището. Както бе отбелязано по-нагоре в решението, ситуацията между
пострадалия и св.Т. намерила отражение в представите на дееца като шум от
нещо и заедно с положението и поведението на лицата в помещението, не го е
поставяла в условия на пресичане на нападение. Първоначалните реплики на
13
Н. Н. към М. по същността си са единствено вербална демонстрация на сила и
авторитет и по никакъв начин не са застрашавали подсъдимия. Той, с
действията по заканата със стола, устно и с вземането на нож, сам е
реализирал нападение спрямо Н., като гласните доказателства по делото са
еднопосочни, че макар и в по-голямата част от деянието само да държал ножа
в ръка (не е замахвал), подсъдимият в нито един момент от вземане на
оръжието не се разделил трайно с него. Отнасяйки посоченото към
указанията на ППлВС 12-1973, въззивният съд приема, че с поведението си
деецът създал реална и непосредствена опасност за увреждане личността на
пострадалия. Не съществува фактически спор, че през времетраенето на
инцидента последният се държал предизвикателно – с реплики, с обиди и с
по-резки действия. Следващата се юридическа оценка на поведението на
пострадалия е, че по същността си то нито в един момент не е провокирало
скарване/сбиване с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда на
подсъдимия (Р 294-1981-1н.о.), по-скоро представлява демонстрация на сила,
на авторитет, която реално не е заплашвала АН. М. (Р 64-1998-5чл.състав, Р
173-2015-1н.о., Р 81-2016-3н.о.), а това изключва провокация към неизбежна
отбрана от страна на Н. Н.. Деятелността на последния по нанасяне на травма
в областта на гръдния кош на нападателя М. с чук е проява срещу
нападението, неуместна за неговото пресичане, за защитно се оценява и
нападението от страна на св.С. спрямо дееца след нанасяне на двете
наранявания в тялото на нейния приятел, целящо да го отблъсне от жертвата
и да изведе ранения извън жилището.
Въззивният състав се дистанцира от изводите на окръжния съд за
субективната страна на умъртвителното деяние, който не почива на
значимите за умисъла на дееца доказателства. На първо място сред тях са
данните за взаимоотношенията между М. и Н. преди деянието, които сочат,
че между двамата няма лично познанство, следователно няма основание да се
обследва личен мотив с произход в миналото. Представата на дееца за
личността на пострадалия е оформена от споделена информация от св.Д. за
проблеми между него и Н., включително и от лични впечатления на М. от
опитите на това лице да гостува в жилището на ул.“Хан Тервел“ №23, при
които между дееца и Н. не е имало нито пряк, нито косвен контакт.
Следователно, мотивът в действията на АН. М. спрямо пострадалия е породен
в пределите на инкриминирания инцидент - пряко насочен към напускане на
жилището на Н.. При противопоставянето на пострадалия на волята на дееца,
поведението на последния ескалирало от закани до нанасяне на два удара с
нож в областта на средноключичната линия на дясната част на гръдния кош и
горната част на дясна мишница на пострадалия. Именно тук значение за
субективната страна придобиват и още два фактора:
1)времето в което деецът взел решение за нанасяне на ударите с ножа -
мигновено след проявата на пострадалия с дърводелския инструмент;
2)следите по якето на пострадалия, изключващи извода на окръжния
съд за целенасочен удар в гръдната клетка.
Като се има предвид казаното дотук за мотива, насоката на ударите,
естеството на травмите (една от които без възможност да породи причинен
14
процес към летален край), вида на въздействащото оръжие, въззивният състав
счита, че убийството на Н. Н. е извършено при евентуален умисъл, т.к. деецът
е преследвал друга цел – нараняване на пострадалия, за да го отдалечи след
удара с чука, която цел е различна от умъртвяването на лицето, но същият е
допускал, с оглед горните обстоятелства и взаимното разположение на телата
(фронтално, близо един до друг), че заедно с този резултат е възможно да
причини смъртта на Н., отнасяйки се безразлично към това, без да вземе
мерки за предотвратяването или отклоняването на последицата.
Цялостно изключване на съставомерност на противоправната проява, е
немислимо при фактическата параметри на деянието. Няма основание да се
обсъжда и хипотеза по чл.118 от НПК, доколкото при подсъдимия не е
налице състояние на силно раздразнение, предизвикано чрез някой от
нормираните способи, напротив, поведението на подс.М. е подредено,
целенасочено, за което се съди както от проявите му преди и в същинското
деяние, така и от поведението му след разкриване на същото.
Проверявайки справедливостта на присъдата, въззивният състав споделя
частично съображенията на окръжния съд относно проведената
индивидуализация на наказанието на подсъдимия, само по отношение на
изводите за смекчаващите отговорността на АН. М. обстоятелства -
безспорната липса на съдимост, съдействие за установяване на обективната
истина (лично се предал на св.св.Ц. и Василев, разказал подробно за
ситуацията, посочил оръжието на престъплението, подпомогнал следствените
действия с доброволно предаване на дрехите си от момента на деянието,
активен при съдебно-медицинското освидетелстване и при изготвяне на
КСППЕ в тази инстанция), високият принос на пострадалия за развитие на
ситуацията и активността на св.С., която според показанията на свидетелите-
очевидци също крещяла към подсъдимия, предизвиквайки допълнителна
ескалация в действията му. Необосновано, в ущърб на дееца е отчетена
употреба на наркотични вещества, „превърнала се в обичайно поведение“
(стр.15 от мотивите), което обстоятелство първо, не почива на фактически
данни и второ, опровергава се при заключението на повторната КСППЕ,
което не съдържа извод за зависимости. Като цяло, не се набелязват
доказателства, чертаещи негативна лична характеристика на АН. М.,
напротив, макар и оскъдни, данните в показанията на свидетелите-очевидци
дават основание същият да се определи като човек с добра социална
интеграция.
Немотивирано и необосновано конкретната степен на обществена
опасност на престъплението е оценена като висока, при пренебрегване на
механизма на деятелността, който не се отличава от обичайните случаи на
убийство. Разбира се, тежестта на резултата е неоспорим, но същият е отчетен
в наказуемостта на престъплението по чл.115 от НК и не бива повторно да се
отмерва в индивидуализационния процес.
Преценявайки горните обстоятелства, мотива на престъплението и
формата на вина, въззивният състав на първо място не констатира основание
за приложение на чл.55 от НК и на следващо място, при наличие само на
смекчаващи отговорността обстоятелства прие, че наказанието на подсъдимия
15
следва да се намали в санкционния минимум от десет години лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване по см. на чл.57, ал.1, т.2, б.а от
ЗИНЗС. С такова наказание по вид и размер, ще се удовлетворят целите по
чл.36 от НК. Както бе посочено, подс.М. не се отличава със съществени
криминогенни особености, т.е. в условията на пенитенциарно третиране за
срока на наказанието е мислимо изграждането на устойчив модел за реакция и
действие в конфликтна среда, при съблюдаване на закона, отделно, самото
наказание е достатъчно за предупреждение на неустойчивите членове на
обществото за тежестта на последиците от подобна противоправна
деятелност.
Присъдата в частта на приложението на чл.59, ал.1 от НК и по
отношение на веществените доказателства е законосъобразна. Същевременно,
в тази инстанция бяха направени разноски за експертизи, които по силата на
чл.189, ал.3 от НПК следва да се възложат в тежест на подс.М..
За съвместно разглеждане в съдебното производство са приети три
граждански иска за обезщетение на неимуществени вреди от деянието от по
сто хиляди лева ведно със законните лихви до окончателното изплащане на
главниците, предявени от Д.Д. (баща), Р.Д. (майка) и Ц.Н. (брат). Исковете са
частично уважени, като присъдата в тази част не подлежи на въззивна намеса.
В случая наличието на фактически състав на непозволено увреждане е
безспорен, от него неимуществени вреди търпят родителите и братът на
починалия. Рождената връзка между гражданските ищци и починалия е
доказана, не може да има съмнение, че смъртта на Н. Н. е причинила
родителски и братски болки и страдание. Степента на тези болки и страдания
следва да бъде възмездена при спазване на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД, който е свързан с цялостна преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства в случая. Те се определят от преките
доказателства в показанията на св.С., че пострадалият приживе не живеел с
родителите си и брат си. Няма други доказателства по делото, които да
установяват особена интензивност на родителските връзки на гражданските
ищци, взаимна грижа от и към сина им, споделяне на важни житейски
моменти, единност и всеотдайност на емоционалния контакт, не се оспорват
и миналите добри отношения между братята (Р24-2022-1н.о.). При това
положение, присъденото обезщетение от по 20 000лева за всеки един от
гражданските ищци се явява справедливо за неимуществените вреди от
трайната загуба на дете и брат, налице са били основания и за уважаване на
акцесорните претенции за законна лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на главниците.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №69/14.10.2021 година, постановена по НОХД
№664/2021 година по описа на Окръжен съд-Варна, като намалява
16
наказанието на подс.АН. М. на десет години лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените разноски във въззивния
съдебен стадий в размер на 1367 лева в полза на държавата, по сметка на
Апелативен съд-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на проверка пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17