Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260178
гр.Бургас, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5360 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Г.К.К. с ЕГН: **********, чрез адв. Д.К. от БАК, съдебен адрес: ***, против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 400 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати
процесуални, като се иска и присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от
адв. К., който поддържа жалбата по изложените доводи.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител, като в
съпроводително писмо моли за отхвърляне на жалбата, а в случай на уважаване на
същата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
доколкото видно от разписката на л. 12, той е връчен на 07.12.2020 г., а
жалбата е депозирана на 21.12.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
19.11.2020 г., в 15.06 часа, в обл. Бургас, общ. Камено, с. Константиново, на
път II -79 км. 77+800, до разклон
за с. Тръстиково в посока към гр. Бургас, било разположено автоматизирано
техническо средство TFR1-M с
фабричен номер 510/07. Посоченият пътен участък попадал в границите на населено
място (л. 19).
Бил
съставен ЕФ Серия К ** на
ОДМВР-гр.Бургас за това, че на същата дата и час с горепосоченото средство бил
заснет лек автомобил „*“, с рег. номер *, собственост на „*“ ЕООД, който се
движил със 84 км/ч, като било посочено, че движението е извън населено място и ограничението
в участъка било 60 км/ч, въведено със знак В-26. Веднага след това във фиша е
посочено, че ограничението е 50 км/ч. С ЕФ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на управителя на дружеството-
жалбоподателят Г.К., е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие
следното:
Техническото
средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение (л.15) и
Протокол (л.17).
От
тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че
в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и
издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът
счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин, като
неясно остава какво точно е извършено.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки
облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да
бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и
нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния
случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.
В
ЕФ е посочено в своеобразното фактическо описание на деянието, че се касае за
управление извън населено място, като ограничението в участъка било 60 км/ч,
въведено със знак В-26, което би довело до евентуално нарушение на л. 21, ал. 2
от ЗДвП. Непосредствено след това обаче е записано като „разрешена стойност на
скоростта“ – 50 км/ч. Явно тук се визира общото ограничение, тъй като е
записано, че санкцията е наложена на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всичко
това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ,
водещи до там, че деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по
изчерпателен и разбираем начин. Отделно от това се получава и разминаване между
фактическо описание и санкционна разпоредба, тъй като е приложена разпоредбата
на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда санкции за нарушаване режима на
скоростта в населени места.
Следва
да се има предвид, че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на
формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. При липса на конкретно описание на деянието в ЕФ, той страда от
съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което
пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
В
допълнение следва да се посочи, че в приложения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на л. 18 е отразено, че контролираният
пътен участък е извън населено място, но същевременно е посочено, че на него
важи общото ограничение от 50 км/ч и няма поставен пътен знак. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП обаче общото ограничение на скоростта извън населено място за
конкретния вид МПС е 90 км/ч.
Всички
гореизложени обстоятелства в съвкупност водят до невъзможност да се разбере
какво е вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
Предвид
всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 3), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, но заплатеното възнаграждение е в предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- 300 лв., поради което следва да бъде присъдено изцяло. Доколкото
се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени
по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.К.К. с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г.К.К. с
ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.