№ 17536
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110159270 по
описа за 2022 година
„Т.С. ЕАД е предявило срещу Е. Н. А. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 3923,36 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, 682,03 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 07.05.2021 г., 54,62
лева – сума за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане и 10,50 лева – мораторна лихва за
периода 31.05.2018 г. – 07.05.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....., аб. №
191038, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29878/2021 г. на СРС,
82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след публикуване на сумите на сайта на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител оспорва: исковете
по основание и размер, за ответника да са възниквали задължения в посочения размер,
процесният имот да е бил годен за ползване, идентичност на имота по представения
1
нотариален акт и този, за който са начислени суми, ответникът да е абонат на ищеца и
потребител на топлоенергия, действителното доставяне на процесното количество
топлоенергия и неговото количество, наличието на облигационно отношение между
страните, ОУ да са приложими за процесния период. Релевира възражение за погасяване с
изтичане на 3-годишна давност на процесните вземания. Намира за нищожна клаузата за
рекламации от ОУ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 6 от 21.07.1980 г., по силата на който Е. Н. А.
придобива недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „...“, бл. 364, вх. Г, ет. 3, ап. 75. С
оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 191038, без
да е необходимо изричното им приемане. В удостоверение от „...“ е посочено, че стар адрес
ж. к. „...“, бл. 364 е със следния настоящ адрес: ж. к. „....“, бл. 364, вх. А-Г.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
2
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 2223,67 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 54,62 лева. За
процесният период абонатът заплаща ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер за топла
вода в имота. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за
процесния период има 3 броя радиатори с ИРРО и щранг-лира в банята без ИРРО с
топлинна мощност 345,60 вата. Качествени параметри на услугата са отразени в чл. 14 и чл.
15, раздел V на ОУ и са следните: готовност за топлоподаване в отоплителния и извън
отоплителния период; непрекъснатост и ефективност на топлоподаването; осигуряване на
необходимото количество ТЕ в АС; спазването на хидравличния режим и температурния
график в съответствие на приведена външна температура; осигуряване на ТЕ и през
неотоплителния сезон за достигане на 55°С на БГВ след топлообменника, която температура
се задава в електронния контролер на абонатната станция и може да се следи на дисплея на
устройството; чрез системата за автоматично регулиране на АС да осигури топлоподаване в
сградата в съответствие с топлинния товар на сградата; отстраняване на повредите в
топлопреносната мрежа и в АС 48 часа след спиране на топлоподаването. Тези
разпределители не са средства за търговско измерване, служат само за определяне дяловете
консумирана топлинна енергия между отделните потребители в сгради - етажна собственост
(чл. 49 от Наредба № 2/28.05.2004 г.). След влизането на България в ЕС периодичното
сертифициране не е необходимо. През процесния период има промяна на методиката за
определяне на потребената ТЕ. Това, което засяга процесния имот, е определянето на ТЕ от
сградна инсталация, която в новата методика е разграничена на скрита с к=0,1 и открита с
к=0,15. Поради това, че процесната сградна инсталация е открита, начинът на изчисление за
периода 2018 г. - 2019г. и 2019 г. - 2020г. е един и същ. В процесния период са действали
Наредба № 16-334 и Наредба № РД 04-1 от 12.03.2020 г., обн. на 20.03.2020 г., която отменя
Наредба № 16-334. За процесния имот смяната на нормативната база не оказва влияние
върху изчисленията. Според т. 38 и т. 39 от ДР на ЗЕ „Отопляем обем” включва обема на
всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответно припадащите се части
от общите части на сградата. Обемът на жилището се определя от архитектурните чертежи
на сградата, където е посочена квадратурата на всяко помещение и светлата междуетажна
височина. „Отопляем обем на общите части” е сумата от обемите на помещенията от общите
части на сграда-етажна собственост, с предвидени по проект отоплителни тела. Обемът на
стълбището също се изчислява от данни в архитектурния проект. Частта от обема на
стълбището, която се пада на всеки апартамент, се изчислява в съответствие с процента
идеалните части към апартамента. Този обем се заявява от абоната върху протокол на „Т.С.”
ЕАД. Вещото лице не определя отопляеми обеми. Критерий за минимална температура в
жилищата няма. В имота има 3 бр. радиатори и щранг-лира и от абоната зависи каква ще
бъде температурата в жилището, включително и минималната. Топлинна енергия през
3
неотоплителен период се определя като летен специфичен разход. През летния период
ежемесечно след изваждане на технологичните разходи се получава количеството ТЕ за
БГВ, което е изразходвала сградата. Това количество, разделено на показанията на ОВ в АС,
дава месечния летен специфичен разход. След приключване на неотоплителния период
месечният летен специфичен разход се осреднява и се получава среден специфичен разход
за неотоплителния период. Той е основа за изчисляване на „зимния специфичен разход”,
като летният се коригира с температурен коефициент, отчитащ по-ниската температура на
водата през зимния период. Този коефициент е различен за различните зимни месеци и на
края на годината се осреднява и се получава среден специфичен разход за неотоплителния
период.
Ответникът чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 27.05.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 27.05.2018 г.
или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия
за периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по
давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 26.05.2018 г. Така размерът
на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 2146,47 лева. Сумата за
дялово разпределение, която се дължи, опредЕ. на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
52,73 лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
4
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 658,35 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, опредЕ. на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 10,13
лева.
Съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата за
рекламации от Общите условия, доколкото по отношение на същата не е налице някоя от
визираните в чл. 143 ЗЗП хипотези и уговорката не е във вреда на потребителя, отговаря на
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
544,50 лева от общо направени разноски в размер на 186,82 лева - държавна такса в
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 400 лева – депозит
за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответницата е била представляван
от особен представител и не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Е. Н.
А., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. Н. А. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2146,47 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане, 658,35 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 07.05.2021 г., 52,73 лева – сума за дялово разпределение за
периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане и 10,13 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. –
07.05.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....., аб. № 191038, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29878/2021 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 2146,47 до сумата от 3923,36 лева и за периода
01.05.2018 г. – 26.05.2018 г., над 658,35 лева до сумата от 682,03 лева, над 52,73 лева до
сумата от 54,62 лева и за периода 01.04.2018 г. – 26.05.2018 г. и над 10,13 лева до сумата от
10,50 лева.
5
ОСЪЖДА Е. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
544,50 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6