Р  Е  Ш  Е НИЕ

№ 68

 

гр. Перник, 30.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 57 по описа за 2021 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във  връзка с чл. 83, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/.

Образувано по жалба на А.Д.Б. против отказ за издаване на разрешения за придобиване на ловно огнестрелно оръжие с рег. № 1920з-14/21.01.2021 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР - Перник.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приобщеното към административната преписка свидетелство за съдимост не може да обоснове извод за наличието на предпоставките по тази хипотеза на закона, която е приложена от ответника. Посочената като налична присъда по н.ч.х.дело № 1141/2016 г. не може да се приравни на осъждане за умишлено престъпление от общ характер.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.. Последната поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник на Първо Районно управление към ОД на МВР - Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по изложени съображения.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх.№ 192000-14760 от 15.12.2020г. до Началника на Първо РУ при ОДМВР - Перник, А.Д.Б. е отправил искане да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой ловно гладко цевно оръжие и един брой ловно нарезно оръжие. Към искането са приложени необходимите документи, съгласно изискванията на закона.

Към административна преписка са приложени докладна записка с рег. №1920з--319/08.01.2021 г. на служба КОС и справки, съответно на група „Криминална полиция“ и „Териториално обслужване на гражданите“, които са приети като доказателства в настоящото съдебно производство.

От свидетелство за съдимост с рег. №5808/09.12.2020 г. на Бюро за съдимост към Районен съд – Перник се установява, че А.Д.Б. е осъждан с влязла в сила присъда №738/26.10.2016г. по н.ч.х.д. №01141/2016г. на Пернишки районен съд, потвърдена с решение № 14/27.02.2017г. от Окръжен съд - Перник, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за която присъда няма отразена настъпила реабилитация

С отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие с рег. № 1920з-14/21.01.2021 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР - Перник на основание чл. 83, ал. 5 вр с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване на един брой ловно гладко цевно оръжие и един брой ловно нарезно оръжие по заявление с вх.№ 192000-14760 от 15.12.2020г., подадено от А.Д.Б. /настоящ жалбоподател/.

Видно от отбелязването на процесния отказ е, че същият е връчен на своя адресат - А.Д.Б. на 21.01.2021 г. Жалбата срещу отказа е депозирана на 22.01.2021 г.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, а именно началника на 01 РУ към ОД на МВР - Перник, съобразно правомощията предоставени му с нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Отказът е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му.

При издаване на отказа са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде процесния отказ, съобразно чл. 35 от АПК не е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

От съдържанието на процесното заявление се констатират непълноти и несъответствия с изискванията на закона, за които началникът на Първо РУ към ОД на МВР – Перник е следвало да осигури възможност на А.Д.Б. да ги отстрани. Административният орган, с оглед на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешителното и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ обстоятелства.

В разглеждания случай от съдържанието на процесното заявление не става ясно чрез какво правно основание заявителят желае да придобие собствеността върху един брой ловно гладко цевно оръжие и един брой ловно нарезно оръжие – дарение, покупко-продажба, наследяване и т. н. (чл. 76, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Също така предвид изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, заявителят следва да посочи и докаже основателна причина  за издаване на съответно разрешение. В разглеждания случай за административния орган явно са останали неясни причините, поради които се желае придобиването на оръжието. В тази насока е следвало да даде указания на заявителя да посочи изрично конкретните причини, за които желае да придобие оръжието. Едва след това органът би бил в обективна възможност и е трябвало да извършва проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявените причини. Органът, по принцип, няма задължение служебно да събира доказателства, за да установява причините, за които съответното лице е поискало издаването на разрешение за оръжие. Но органът има задължение първо, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – чл. 9, ал. 4 от АПК, и второ, да извърши проверка на твърдени от лицето факти и обстоятелства.

В заключение следва да се изтъкне, че постановеният отказ е въз основа на нередовно заявление с вх.№ 192000-14760 от 15.12.2020г. и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

На следващо място, атакуваният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът счита, че оспореният отказ е постановен в нарушение на материалния закон, т. е. констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие. Правното основание на същия е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, според която разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно в случая с оглед изложените мотиви, е приложената първата хипотеза по чл. 58, ал. 1, т. 2 от закона. Представените писмени доказателства в административното производство, преценени в контекста на материално-правните предпоставки, предвидени в специалния закон, сочат на незаконосъобразност на атакувания отказ. Неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, административният орган е приел, че срещу А.Д.Б. е налице осъждане за престъпление от общ характер. Преценката на съда се ограничава само до посоченото в акта основание. Този довод на административния орган, съдът намира за неправилен.

В случая от данните по административната преписка е видно, че срещу оспорващия в настоящото производство са водени три наказателно производства. Към датата на издаване на атакувания отказ наказателните производства, които са приключили, за две от тях, последиците от осъждането са заличени и лицето се счита за неосъждано, видно от свидетелство за съдимост с рег. №5808/09.12.2020 г. на Бюро за съдимост към Районен съд – Перник. В настоящия случай безспорно не е настъпилата реабилитация за присъда №738/26.10.2016г. по н.ч.х.д. №01141/2016г. на Пернишки районен съд, потвърдена с решение № 14/27.02.2017г. от Окръжен съд - Перник, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Тази присъда обаче е постановена за извършено от А.Д.Б. престъпление от частен характер. Съгласно чл. 161, ал.1 от НК за лека телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, което определя тези престъпления като такива от частен характер. В този смисъл, явно в чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ се прави разлика между престъпленията от общ характер и съответно от частен характер. В текста на визираната норма се включват, само умишлените такива от общ характер, отличаващи се със значително по-висока степен на обществена опасност и се изключват такива от частен характер. Ако волята на законодателя е била друга, то нямаше да има нужда да бъдат изрично посочвани умишлените престъпления от общ характер, а следваше да бъде посочено единство – "умишлено престъпление", което понятие ще включи в себе си както тези от общ, така и престъпленията от частен характер.

Поради гореизложеното не е налице предвидената с цитирана правна норма обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ води до незаконосъобразност на оспорения отказ и същият подлежи на отмяна. Освен това вече се посочи, че административният орган не е изпълнил задължението си да извърши проверка относно наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти, с което е допуснал нарушение на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

Въз основа на изложеното съдът приема жалбата за основателна. Оспорвания отказ следва да се отмени като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Доколкото естеството на акта не позволява произнасяне по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на началника на Първо РУ при ОД на МВР Перник за произнасяне по процесното заявление, съобразно изложените по – горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на жалбоподателя съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят и претендираните съдебни разноски, които действително са извършени, в размер на 410 лева. Същите не са прекомерни и са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, настоящият съдебен състав при Административен съд – Перник,

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А.Д.Б. отказ за издаване на разрешения за придобиване на ловно огнестрелно оръжие с рег. № 1920з-14/21.01.2021 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР - Перник.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган (началника на Първо РУ към ОД на МВР – Перник) за произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на стоящото съдебно решение, след провеждане на процедура по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник  да заплати на А.Д.Б. с ЕГН:********** съдебни разноски в размер на 410 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/п/