№ 197
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330205670 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 712/26.09.2022 г. на заместник
кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „НО СЕНС“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ул. „Маяковски Г.ев” № 5 на
основание чл. 32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2
от Наредба за осигуряване на обществения ред.
Жалбоподателят „НО СЕНС“ ООД, чрез процесуалния си представител, моли да
се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено дружеството
притежавало валидно разрешително за удължено работно време до 4 часа., както и
липсвало посочване в какво се състои нарушението. В съдебно заседание се доразвиват
доводите изложени в жалбата, като се посочва още че санкцията е била несъразмерно
висока.
Въззиваемата страна Община Пловдив се представлява от процесуален
представител, която в съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за
неоснователност на доводите.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Кафе-бар „Но сенс“, находящо се на ул. Евлоги Г.ев, № 5 в гр. Пловдив бил
стопанисван от Но Сенс ООД и притежавало разрешение за удължено работно време№
561/30.06.2021 г. до 03 часа, чието действие изтичало на 30.06.2022 г. В тази връзка от
единия от управителите били направени постъпления за издаване на поредното
разрешение за удължено работно време, като било подадено заявление за такова до 04
1
часа. На 30.06.2022 г. било издадено разрешение за удължено работно време №
681/30.06.2022 г. от Община Пловдив, екземпляр от което било дадено на
представители на дружеството жалбоподател. В него било отразено че работното
време на обекта кафе-бар „Но сенс“, е удължено до 3 часа. Виждайки това
представител на жалбоподателя се свързал с кмета на район централен , за да уточни,
че работното време следвало да бъде до 4 часа и след тази среща било издадено
разрешение № 681/01.07.2022 г., в което било посочено ,че работното време на Кафе-
бар „Но сенс“ било удължено до 04 часа. Това издадено от Община Пловдив
разрешение фактически не достигнало до обекта, за който се отнасяло.
На 31.07.2022 г. в часовия диапазон 03:30 до 3:55 служители на ІV РУП на МВР
Пловдив била извършена проверка на заведения в квартал Капана в гр. Пловдив.
Полицейският служител свид. М. Щ. и нейни колеги установили, че в бар Но Сенс
имало около 30 клиента като трима от тях били А.С. , Д.Д. и А.П.. Заведението било в
работен режим, като същото се озвучавало от музика обслужвали се клиенти и били
включени светлинни ефекти както и бил включен касовия апарат. В хода на
проверката бил изискан касов бон, който барманът съставил за нуждите на проверката,
както и било изискано удостоверение за удължено работно време, като било
представено такова, а именно: № 681/30.06.2022 г. за работа от 23:00 до 03:00 ч.
На база на обясненията и събраните писмени доказателства бил съставен от
свид. Щ. бил съставен АУАН № 000647/04.08.2022 г., като на основание съставения
акт на 26.09.2022 г. бил съставено атакуваното наказателно постановление, което било
връчено на Г. П. – представител и управител на Но Сенс ООД на 03.10.2022 г. На
06.10.2022 г. била депозирана жалбата против него в български пощи.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
М. Щ. и А.И., както и от приложените към административнонаказателната преписка и
делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН,., докладна записка, касов бон от 03:47 ч. , писмени обяснения на
А.П., А.С. , Д.Д. ,, както и на П.Т., , А.И., Разрешения за удължено работно време №
681/01.07.2022 г., № 681/30.06.2022, и № 561/30.06.2021, Заповед № 210А-
1030/20.05.2022 г. на Община Пловдив и Заповед № 210А-231/01.02.2022 г. на Община
Пловдив, Заповед № 220А-2001/30.08.2022 г. на Община Пловдив. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Щ. и И., същите не съдъражат вътрешни противоречия ,
допълват се и изясняват фактите. Показанията на свидетелите кореспондират изцяло
със събраните писмени доказателства и чертаят непротиворечива фактическа
обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които
да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и
самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да
посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В
противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита,
като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по
които следва да се защитава.
Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е
нарушена гласи следното: След изтичане на разрешеното работно време обектът
трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.
В атакуваното НП и АУАН е констатирано че се извършва дейност по
2
обслужване на клиенти поради което съдът приема, че не е нарушено правото на
защита относно изчерпателното посочване на фактическите констатации, релевантни
към извършваната дейност в заведението, която да не е била прекратена към времето,
когато е изтекло разрешеното работно време, поради което възражението направено в
този смисъл от процесуалния представител на дружеството жалбоподател не се
споделя от настоящия състав на съда.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата
обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено
административнонаказателно производство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му.
Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за
което е била представена и съответната заповед. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и освен посочения по-горе не се откриват други пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че не се установява административно отговорното лице да е извършило
вмененото му нарушение по чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на
обществения ред
Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е
нарушена гласи следното: След изтичане на разрешеното работно време обектът
трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.
Според тази формулировка следва да се установят от контролните органи
няколко факта:
Изтекло разрешено работно време, и алтернативно:
Прекратена дейност по обслужване
Прекратена дейност по зареждане и дори
Прекратена дейност по почистване.
Съдът установи, че към момента на извършване на проверката в заведението, а
именно от 03:30 часа на 31.07.2022 г. до 03:55 на 31.07.2022 г. дружеството
жалбоподател е имало валидно действащо Разрешение за удължено работно време на
обект Кафе-бар „Но сенс“ с № 681/01.07.2022 г. валидно от 30.06.2022 г. до 30.06.2023
г., т.е. работното време на обекта не е било изтекло. Поради това още първата
предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството не е налице.
Съдът не споделя аргументите на процесуалния представител на
административнонаказащия орган, че същото не било издадено по процедура, поради
което към момента на проверката действащо било Разрешение за удължено работно
време на обект Кафе-бар „Но сенс“ с № 681/30.06.2022 г. От писменото
доказателството, представено в хода на съдебното следствие от Община Пловдив
3
валидното Разрешение за удължено работно време на обект Кафе-бар „Но сенс“ е това
с № 681 от 01.07.2022 г. То имало действие от 30.06.2022 г. до 30.06.2023 г., очевидно
такава е била волята на разрешаващия орган, който я е обективирал в официален
административен акт, който е влязъл в сила и няма данни да е оспорван.
Да се твърди от въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез процесуалния й
представител, че същатата тази Община Пловдив е издала незконосъобразен акт, който
продължава да е валиден, т.е. не е отменен от органа, който го е издал, не е оспорен, но
следва да се игнорира от съда за целите на конкретното административнонаказателно
производство е несъстоятелно.
Причините, поради които са били издадени две разрешения от
административния орган и защо те са с един номер, но различни дати, както и с
различно съдържание, не може да се вменява в отговорност на дружеството
жалбоподател, тъй като същото единствено инициира такава процедура, а органът на
власт взима решението след провеждането й. Дори да е незаконосъобразен
нецелесъобразен или неправилен актът, същият обвързва всички лица –
бенефициентът, проверяващите и органа, който го е издал.
Независимо какво е представил представител на наказаното дружество в хода на
проверката, това не освобождава АНО да установи правилно фактите по нарушението.
В настоящия случай не се доказа да е извършено изобщо нарушение от страна на
дружеството жалбоподател, тъй като същото е разполагало с Разрешение за удължено
работно време до 04:00 часа.
Именно поради факта, че в съдебната фаза на процеса, се установи, че не са
осъществени твърдените в АУАН и НП факти, а именно обслужване на клиенти след
изтичане на работното време последното се явява незаконосъобразен акт и следва да се
отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 600 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2022 г., в какъвто и размер следва
да му бъдат присъдени. По направеното възражение за прекомерност, съдът намира за
нужно да отбележи, че исканото възнаграждение е под минимума визиран в чл. 18, ал.2
вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 от НМРАВ то исканото възнаграждение е под минималния размер,
поради което то се явява ирелевантно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 712/26.09.2022 г. на заместник кмет
„Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „НО СЕНС“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, ул. „Маяковски Г.ев” № 5 на
основание чл. 32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2
от Наредба за осигуряване на обществения ред
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „НО СЕНС“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, ул. „Маяковски Г.ев” № 5 сумата от 600 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5