Решение по дело №2794/2010 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на втори ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 794 по описа за 2010 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на адвокат Н.М.Н.:

- по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу К.Н.М.-Я., Г. А.Ш., С.Ц.Х., Ю.С.Г. и В.И.П.;

- по чл. 49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България;

- по чл. 7 от Конституцията срещу  държавата. Адвокат Н.Н. е със съдебен адрес ***. К.Н.М.-Я. е с адрес - адвокат М.Г.,***. Г.Ш. е с адрес ***, пл. „*******. С.Х. е със съдебен адрес ***. Ю.С.Г. и В.И.П. са със съдебен адрес - адвокат Е.Д.,***. Прокуратурата на Република България е с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2. Държавата е с адрес министъра на финансите, гр. София, ул. „*******.

 

[2] ОСЪЖДА адвокат Н.Н. да заплати 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на държавата, чрез министъра на финансите, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 520,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

1.      По исковата молба на ищеца

 

[5]     Адвокат Н.Н. заявява в искова молба от 11.03.2010 г. и уточнителни молби към нея от 22.06.2011 г., 11.03.2016 г., че ответницата К.М., която е била прокурор, е разпространявала сред ответниците С.Х. и Г.Ш., както и много други лица, документ с невярно съдържание (обвинителен акт) относно ищеца.

 

[6] Обвинителният акт е бил представен от К.М. пред Г.Ш. и Висшия съдебен съвет (ВСС). Този документ е бил представен на ВСС и с писмо от прокурор В.П., подготвено от прокурор Ю.Г..

 

[7] Г.Ш. и С.Х. са използвали този документ и също са го представили пред ВСС. По този начин всички ответници са попречили ищецът да бъде избран за съдия, въпреки че преди това е спечелил конкурс.

 

[8] С.Х. се е позовавала на документа и в производства по дела, образувани пред ВАС. От това е пострадало доброто име на ищеца и той е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 2 500 000,00 лева. Никой от ответниците не е заплатил на ищеца обезщетение. Затова той моли съда солидарно да осъди ответниците да му заплатят 26 000,00 лева обезщетение, като част от общо дължащото се обезщетение от 2 500 000,00 лева (исковата молба, т. I, л. 2-5, , както и уточненията, т. I л. 69-73; т. II, л. 25-31; изявленията на ищеца в с.з. от 21.04.2017 г., л. 418-гръб – л. 419).

 

2.      По писмените отговори на ответниците

 

2.1. на Прокуратурата

 

[9]     Прокуратурата е заявила, че искът спрямо нея е недопустим, защото нейната отговорност произтича от действията на К.М., която е прокурор. Като прокурор обаче, К.М. се ползва с функционален имунитет. Затова и Прокуратурата не отговаря за нейните действия. Също така Прокуратурата заявява, че неин служител не е извършил противоправно действие, от което ищецът да е претърпял вреди. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, т. I, л. 222-226,).

 

2.2. на държавата

 

[10]   Ответникът държавата е подал писмен отговор. Той е заявил, че в случая:

1. не държавата следва да отговаря, а евентуално държавните органи, с които ответниците физически лица са били в трудови правоотношения;

2. държавата е осигурила достатъчно ефикасни законни средства за защита и тя не следва да отговаря в процесния случай;

3. дори да са били извършени описаните незаконни действия, липсва причинна връзка между тях и евентуално претърпени вреди от ищеца (писмения отговор, т. I, л. 237-239).

 

2.3.   на ответника Г.Ш.

 

[11]   Ответникът Г.Ш. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че производството спрямо него е недопустимо, защото:

1. като член на ВСС той се е ползвал с функционален имунитет;

2. идентичен иск срещу него е предмет на друго дело, разглеждано от настоящия съд. Затова Г.Ш. моли съда да прекрати производството по делото. Той също е оспорил предявения иск, като е заявил, че не са налице предпоставките за уважаването му (писмения отговор, т. I, л. 438-439).

 

2.4. на ответника В.П.

 

[12]   Ответникът В.П. оспорва иска, предявен срещу него. Той заявява, че искът е недопустим, защото е за негови действия, извършени в като прокурор. За тези действия той не е носел отговорност на основание чл. 132 от Конституцията. Освен това В.П. твърди:

1. че не е извършил противоправно действие, от което да са настъпили вреди за ищеца;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. искът е погасен по давност (писмения отговор, т. III, л. 549-554).

 

2.5. на ответника Ю.Г.

 

[13]   Ю.Г. не е подал писмен отговор в срок.

 

2.6.   на ответниците К.М. и С.Х.

 

[14]   Ответниците К.М. и С.Х. не са подали писмени отговори.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[15] През 1988 г. адвокат Н. е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“ с успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити - отличен 6,00 (диплома, т. I л. 60). Не се спори, че в периода 1990-1995 г. адвокат Н. е бил Районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. Сливен (т. II, л. 34 и л. 46-49; л. 14 от адм. дело 10 827/2009 на ВАС). По това време са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи положителната работа на адвокат Н. в борбата с престъпността (т. II, л. 38-53). Не се спори, че след 29.09.1995 г. адвокат Н. е работил като адвокат (удостоверенията, т. I, л. 61 и л. 332).

[16] На 12.02.2009 г. К.М., като прокурор в СРП, е внесла в СРС обвинителен акт срещу адвокат Н.Н. (писмо и обвинителен акт, т. I, л. 454-гръб – л. 465). С разпореждане от 08.05.2009 г. съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила (т. I, л. 465-468).

 

[17] На 21.07.2009 г. във Върховна касационна прокуратура е било получено писмо от Районна прокуратура – Варна. В писмото е било посочено, че по жалба срещу Н.Н. е била образувана преписка. В жалбата са били описани действия на ищеца, които са представлявали престъпление по чл. 286 НК (писмо, т. I, л. 465-гръб).

 

[18] На 22.07.2009 г. заместникът на главния прокурор В.П. е изпратил писмо до ВСС. С него е уведомил ВСС, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство, бил е внесен обвинителен акт в СРС и делото е било върнато за доразследване. Със същото писмо той е уведомил съвета, че в Районна прокуратура – Варна срещу адвокат Н.Н. е имало образувана и преписка за извършено престъпление (писмо, т. I, л. 454).

 

[19] На 28.07.2009 г., след проведен конкурс, комисията по предложенията и атестирането към ВСС е направила предложение до съвета за назначаване на съдии в окръжните съдилища. Адвокат Н. е бил втори в предложението (предложение, л. 29 от адм. дело 10 827/2009 на ВАС).

 

[20] На 29.07.2009 г. е било проведено заседание на ВСС. Под т. 18 в дневния ред е било включено предложение на председателя на конкурсната комисия, провела конкурса за първоначално назначаване на длъжността „съдия“ в окръжните съдилища (стр. 12 от протокол, т. III, л. 438). По време на дискусията по т. 18 Г.Ш. е докладвал писмо от „г-н П.“. Ответникът е заявил пред съвета, че според писмото срещу кандидата Н.Н. e имало образувани две наказателни производства – по едното е бил внесен обвинителен акт в СРС, но делото е било прекратено и е било върнато на досъдебна фаза, а другото е било по чл. 286 от НК (протокол, т. III, 496-гръб,).

 

[21] На същото заседание ответникът Г.Ш. е заявил пред членовете на съвета, че няма как да се знае какъв ще бъде резултатът на висящите производства. Затова според него членовете са били длъжни да допуснат и гласуват адвокат Н.Н. (протокол, т. III, л. 496-гръб,).

 

[22] При последвалото гласуване предложението за назначаване на Н.Н. на длъжността съдия в СГС е било отхвърлено с 13 гласа „против“, 4 – „въздържал се“ и 1 „за“ (т. III, л. 497-гръб – л. 498,). ВСС е отказал да назначи ищеца и на останалите две позиции, за които е заявил желание (протокол, т. III, л. 497-гръб – л. 498). Отказът на ВСС да назначи Н.Н. на длъжността „съдия“ се е отразил зле на ищеца (показанията на свидетелите Г.Н., т. III, л. 395-397, и Б.К., л. 579-580-гръб).

 

 

[23] Адвокат Н. е обжалвал решението на ВСС да не го назначи на длъжността „съдия“ в Окръжен съд Кюстендил. По жалбата му е било образувано адм. дело № 10 827/2009 г. на ВАС. ВСС е бил представляван пред съда от А.-Т.П.(пълномощно, л. 38, л. 40, както и протокол, л. 88-89; 91-92 от адм. дело). Съдът е приел, че решението на ВСС е било мотивирано и е отхвърлил жалбата на ищеца (решение, л. 123-125 от адм. дело).

 

[24] Не се спори, че към процесния период ответникът В.П. е бил заместник-главен прокурор (вж. заповеди, том III, л. 555-560). В същия период Ю.Г. е бил прокурор във Върховна касационна прокуратура (извлечения от протоколи, акт за встъпване, трудов договор, заповеди, т. III, л. 564-573).

 

 

[26] Н.Н. е заплатил: 1 040,00 лева държавна такса (т. I, л. 8); 110,00 лева за призоваване на свидетели (т. II, л. 144); 3 987,00 лева на адвокат (т. II, л. 290). Ответниците не са направили разноски по делото. Единствено държавата е била представлявана от юрисконсулт.

 

2.      Спорни по делото обстоятелства

 

[27] Спорно по делото е дали обвинителният акт, който К.М. е изготвила, е бил разпространяван от нея сред Г.Ш., членове на съвета и сред други лица. Спорно е също дали С.Х. е представяла такива документи по административните дела, образувани срещу отказа на ВСС да назначи ищеца, както и дали Ю.Г. е изготвял и разпространявал същите документи.

 

[28] Във връзка с тези обстоятелства е била разпитана свидетелката Г.Н.. Тя е заявила, че „в периода след 2007 г. – 2008 г. са разпространявани писмени и устни материали, изходящи от К.М., Г.Ш., В.П. и С.Х. и от Главна прокуратура Ю.Г..“. Според нея тези материали са били: „свитък от документи“, които лично свидетелката е виждала „преносими от С.Х. във ВАС по административни дела за участие на адв. Н. в конкурс за ЗСВ през 2009 г.“. Г.Н. е заявила още, че това, което се е разпространявало са били „едно писмо от МВР или НСлС, едно от прокуратурата във Варна, един обвинителен акт, написан от К.М. и едно запитване или придружително писмо от В.П.“. Според свидетелката В.П. и Ю.Г. са говорили с К.С.и той е бил много притеснен.

 

[29] Свидетелката Г.Н. и ищецът имат общо дете. Освен това свидетелката работи като технически сътрудник при ищеца (изявленията в протокола, л. 395 и л. 396). На основание чл. 172 от ГПК нейните показания следва да се преценяват внимателно от съда.

 

[30] Съдът не установи ответницата С.Х. да е представяла такива документи по административните дела, приобщени в настоящото производство. Налице е противоречие между показанията на свидетелката Н. и писмените доказателства. Показанията на свидетелката Н. са с по-ниска доказателствена стойност от писмените доказателства. Затова съдът не възприема показанията на свидетелката и приема, че С.Х. не е разпространявала обвинителния акт срещу ищеца.

 

[31] Свидетелката Н. е заявила още, че материалите са „изходящи от К.М.“, а обвинителния акт е „написан от К.М.“. В показанията си тя не твърди К.М. да е разпространявала обвинителен акт, изготвен от нея, сред лицата, за които се твърди.

 

[32] За това обстоятелство е разпитан и свидетелят Б.К.. Той е споменал  „К.“/„К.М.“ в показанията си. Тези показания обаче са вътрешно противоречиви и не дават конкретни данни за изложените в исковата молба твърдения[1].

 

[33] По отношение на Ю.Г., свидетелката Г.Н. е заявила само, че е говорил с К.С.. Няма данни за какво точно са разговаряли. Ето защо съдът приема, че не са доказани твърденията, че К.М., С.Х. и Ю.Г. са разпространявали изготвения срещу ищеца обвинителен акт сред членове на съвета и много други лица.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[34] Ищецът е предявил искове по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу К.М., Г.Ш., С.Х., Ю.Г. и В.П., иск по чл. 7 от Конституцията срещу Държавата и иск по чл. 49 от ЗЗД срещу Прокуратурата.

 

1.             По исковете по чл. 45 от ЗЗД

 

[35] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът виновно да е извършил неправомерно действие/бездействие; 2. от това да са последвали вреди за ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1.       срещу К.М., С.Х. и Ю.Г.

 

[36] Съдът не установи извършването на твърдените действия от страна на К.М., С.Х. и Ю.Г. – а именно те да са разпространявали процесния обвинителен акт. Затова липсва предпоставка за уважаване на исковете срещу тези ответници и съдът ги отхвърля.

 

[37] Съдът също така приема, че за достоверността на твърдения в обвинителен акт прокурорът, който го е изготвил, не носи отговорност, освен ако не е извършил умишлено престъпление. Това е така, защото чрез изготвянето на обвинителния акт приключва една цяла фаза в наказателното производство – досъдебната – а чрез двете фази на наказателното производство се реализира наказателното правораздаване. Както съдиите не носят отговорност за достоверността фактите, възприетите от тях в решенията им, освен ако не са извършили престъпление, така и прокурорите не носят отговорност за възприетите от тях факти в обвинителния акт. Обратното би довело до страх у прокурорите да изготвят обвинителни актове и съответно би възпрепятствало наказателното правораздаване.

 

1.2.       срещу Г.Ш. и В.П.

 

[38] Съдът установи, че заместникът на главния прокурор В.П. е изпратил писмо до ВСС, в което е посочил, че срещу адвокат Н.Н. е имало образувани две наказателни производства. Това писмо е било изпратено във връзка с участието на ищеца в конкурсна процедура за назначаване на длъжност „съдия в окръжен съд“. Съдът установи, че Г.Ш. е докладвал на ВСС писмото и съдържащата се в него информация.

 

[39] Съгласно чл. 162, т. 4 от ЗСВ, за съдия може да се назначи лице, което не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Нещо повече, когато съдия е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на ВСС може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство (чл. 230, ал. 2 от ЗСВ). Ето защо съдът приема, че в процедурата по избор на съдия ВСС следва да има пълна информация за това дали кандидатите са осъждани и дали срещу тях има образувани досъдебни производства. Тази информация само би помогнала на ВСС да направи правилна преценка за професионалните и нравствени качества на кандидатите.

 

[40] НПК не предвижда достатъчно гаранции срещу повдигането на необосновани обвинения. Мярката срещу това обаче, не е ограничаване на информацията, която ВСС следва да използва при преценката на качествата на кандидатите за съдии.

 

[41] Съдът установи, че описаното в писмото от В.П. не е невярно и Г.Ш. точно го е предал на членовете на съвета. Затова поведението на ответниците не нарушава закона и не е противоправно.

 

[42] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.             По иска по чл. 49 от ЗЗД срещу Прокуратурата

 

[43] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички  вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата. Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[44] Съдът не установи ответниците К.М., В.П. и Ю.Г. да са извършили неправомерно действие, като служители на Прокуратурата, с което да са причинили вреди на ищеца. Ето защо не са налице предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По иска по чл. 7 от Конституцията срещу държавата

 

[45] На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Съдът не установи лица, работещи за държавата, или държавни институции да са извършили неправомерни действия, от които да са последвали вреди за ищеца. Ето защо не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

4. По разноските

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

 

[47] Ответникът Държавата търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт. Затова съдът присъжда на държавата 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, връзка с чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за правната помощ.

 

Съдия: