Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 13247 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 303958 от 02.01.2018г.
постановено по гр.д.№ 22318/217г. по описа на СРС, 141 състав е осъдено „Г.Б.” ООД да заплати на „О.б.“ АД, следните суми: на правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД
сумата 15978,55 лв. - наемни
вноски за периода от м.08.2014г. до м.06.2016г., сумата 2166,71 лв. - такса битови отпадъци за периода от м.08.2014г. до
м.06.2016г., сумата 339,11 лв. -
консумативни разноски - вода за периода от 23.04.2014г. до 20.05.2016г.,
фактурирани от ищеца в периода от м.08.2014г. до м.06.2016г., и сумата 357,44 лв. - консумативни разноски –
електрическа енергия за м.02.2016г., фактурирани от ищеца в периода от м.08.2014г.
до м.06.2016г., дължими в изпълнение на договор за наем № Р-16-101/
05.04.2011г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 07.04.2017г. до
погасяването на вземанията; на правно
основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 10226,89
лв. - обезщетение за ползването на наетата вещ въпреки
противопоставянето на наемодателя след разваляне на договора за периода от
м.07.2016г. до м.03.2017г.
С
решението на основание чл.233, ал.1 ЗЗД „Г.Б.” ООД, е осъдено да предаде държането на „О.б.“ АД, върху следния имот – земя
с площ 1061,02 кв.м. и две гаражни клетки с площ 121,20 кв.м., находящи се на
адрес: гр. София, ул. „********, предоставен за ползване на „Г.Б.” ООД по
силата на договор за наем № Р-16-101/ 05.04.2011г., развален на 19.06.2016г.
Ответникът „Г.Б.” ООД е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
ищеца „О.б.“
АД сумата 4080,82 лв. – сторени разноски по делото.
С решение № 446798 от 09.07.2018г. , постановено по реда
на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение с
№ 303958/02.01.2018г. по гр.д.№ 22318/217г. по описа на СРС, с което е
отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане за сумата от
16 000 лева, заявено от ответника „Г.Б.” ООД.
Недоволен от първоинстанционното решение ответникът „Г.Б.” ООД го обжалва в
срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е неправилно и необосновано.Твърди,
че ищецът не е изправна страна по договора за наем и не би могъл да го развали
и да претендира заплащане на наемна цена по него. Заявява, че процесния отдаден
под наем имот е бил в лошо състояние, което е отразено изрично в приемо-
предавателния протокол за обекта. Посочените недостатъци въззивникът – ответник
твърди да е пречка за пълноценното ползване на имота, което има пряко отношение
и към изправността на ищеца като страна по договора с оглед пълното му
изпълнение на неговите задължения. Ето защо, понеже сам е неизправна страна по
договора, ищецът не е имал право да го разваля и да иска предаване на
владението на имота. При тези аргументи намира изводът на СРС за основателност
на ищцовите претенции за неправилен и
моли въззивият съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания
съдебен акт, а предявените искове – да отхвърли.
Въззиваемата страна, „Г.-****“ ЕООД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор и е взела
становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и обосновано и моли да бъде
потвърдено като такова от въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен актов, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане, на които въззивният съд също следи
служебно. По отношение правилността му, по наведените от
въззивника – ответник доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация както
следва : по чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 15978,55 лв. - наемни вноски за
периода от м.08.2014г. до м.06.2016г., сумата 2166,71 лв. - такса битови отпадъци за периода от м.08.2014г. до
м.06.2016г., сумата 339,11 лв. -
консумативни разноски - вода за периода от 23.04.2014г. до 20.05.2016г.,
фактурирани от ищеца в периода от м.08.2014г. до м.06.2016г., и сумата 357,44 лв. - консумативни разноски –
електрическа енергия за м.02.2016г., фактурирани от ищеца в периода от
м.08.2014г. до м.06.2016г., дължими в изпълнение на договор за наем № Р-16-101/
05.04.2011г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 07.04.2017г. до
погасяването на вземанията; на правно
основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 10226,89
лв. - обезщетение за ползването на наетата вещ въпреки
противопоставянето на наемодателя след разваляне на договора за периода от
м.07.2016г. до м.03.2017г.; и на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване държането върху следния имот
– земя с площ 1061,02 кв.м. и две гаражни клетки с площ 121,20 кв.м., находящи
се на адрес: гр. София, ул. „********, предоставен за ползване на „Г.Б.” ООД по
силата на договор за наем № Р-16-101/ 05.04.2011г., развален на 19.06.2016г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на
чл.153 от ГПК са приети следните обстоятелства: че
между страните е бил сключен договор за наем от 05.04.2011г., по силата на
който на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване имот - земя с
площ 1061,02 кв.м. и две гаражни клетки с площ 121,20 кв.м., находящи се на
адрес: гр. София, ул. „********, размера на уговорената наемна цена и разноски,
както и че понастоящем имотът се намира в държане на ответника. Основанието и
размера на претенциите, не са оспорени от ответника, с изключение на
претенцията за разноски за електрическа енергия, доколкото твърди, че до обекта
не е доставяна електрическа енергия за процесния период.
Спорно по
делото се явява и обстоятелството, дали ищецът е изправна страна по процесния договор и възникнало ли е в
правната му сфера право да развали същия.
При така приетата права квалификация в тежест ищеца е да докаже съществуване на наемно
правоотношение с ответника, предоставяне на нетия имот за ползване и размера на
уговорената цена, разноските за ползването на имота, както и твърденията си за
разваляне на договора.В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си заплащане на наемна цена и разноски, както и че е предал имота
на ищеца след разваляне на договора.
В
конкретния случай по делото е приет като писмено доказателство и неоспорен от
страните приемо – предавателен протокол
от 24.08.2011г., от който е видно, че наемодателят е предал на наемателя
процесния нает недвижим имот, който го е приел без забележка, като протоколът е
двустранно подписан.
В
него изрично е отразено, че гаражите, които се намират на мястото са в лошо състояние, като съгласно чл. 2, ал.1 от договора за наем
от 05.04.2011г. сам ответникът се е съгласил първите три месеца от договора да
заплаща по – ниска наемна цена (от 800 лева месечно), докато за следващият
период е уговорена по – висока месечна наемна цена от 1000 лева . От посоченото
СРС е приел, че лошото състояния на гаражите е било отчетено от ответника и
одобрено от него, при този начин на определяне на наемната цена.
Този
извод въззивният съд напълно споделя, като намира, че същият се подкрепя и от
постигнатото между страните съгласие ,
съобразно чл.3 и чл.5, ал.1 от договора, според които наемодателят предава
обекта в състоянието, в което е към момента на подписване на договора за наем,
а наемателят разполага с правото да извърши всички необходими строителни
ремонти работи за нормалното ползване на
имота – като паркинг (съгласно чл.1, ал.2 от договора).
Нормата на
чл.230, ал.1 от ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, наемодателят е
длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. От посочените по – горе
клаузи на договора за наем става ясно, че страните са договорили помежду си
предаване на наетия имот в това състояние, което е лошо и което е изрично
описано в приемо – предавателния протокол, а наемателят е имал правото да
извърши в него всички необходими
строителни дейности, за да се полза обектът като паркинг. Затова именно
наемателят е ползвал отстъпка от месечната наемна цена от 1000 лева на
800 лева за първите три месеца от срока на договора.
По тези съображения въззивният съд намира за неоснователно оплакването на
въззивника, че ищецът е неизправна страна по договора за наем и като такава за
него не може да възникне право да го развали. В този смисъл изводът, до който е
достигнал първоинстанционният съд по отношение основателността на ищцовите
претенци е правилен и поради пълното съвпадение на изводите с тези на
първоинстанционния съд, към чиито мотиви въззивният съд препраща на основание
чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна. Тя е направила такова искане и следва на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ да й бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лева.
Доколкото спорът е между търговци, на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 303958 от 02.01.2018г. постановено по гр.д.№ 22318/217г.
по описа на СРС, 141 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: