РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Русе, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от М. Велкова Гражданско дело №
20214500100371 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.143 от ЗЗД.
Ищецът П. И. Х. твърди, че ответниците сключили договор за банков
кредит № 1440/14.02.2008 г. с „Уникредит Булбанк“ АД- гр.София. С анекс
към договора поел задължение в качеството си на поръчител към кредитора
като се задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на
ответниците като кредитополучатели. Ответниците преустановили
плащанията към кредитора, поради което банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и образувала изпълнително производство-
изп.д.№ 1662/2011 г. на ЧСИ И.Х.И. с район на действие ОС Русе. В хода на
образуваното изпълнително производство изплатил на взискателя сумата в
общ размер на 28 353.27 лв. като датата на последното плащане била
23.05.2018 г. Имал данни, че ответниците живеели в чужбина, поради което
желаел да се снабди със съдебно решение срещу тях за платените от него
вместо тях суми на кредитора. Това пораждало правният му интерес от иска.
Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумата в размер на 28 353.27 лв., представляваща
изплатена от него сума като поръчител по договор за банков кредит, сключен
между „Уникредит Булбанк“ АД-София и ответниците, ведно със законната
1
лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира
и направените разноски.
Ответницата С. Н. С.- И.а чрез назначения й от съда особен представител
е подала отговор по чл.131 от ГПК, в който взима становище за
недопустимост на предявеният иск, а по същество оспорва основателността
му.
Ответникът И. В. И. чрез назначения му от съда особен представител
счита предявеният иск за недопустим, а по същество оспорва основателността
му по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2008 г. „Уникредит Булбанк“ АД- София в качеството си на
кредитор от една страна и от друга- С. Н. С.- И.а и И. В. И. в качеството им на
кредитополучатели са сключили договор за кредит №1440, по силата на който
банката е предоставила кредит в размер на 20 000 лв. В договора е била
уговорена дължимата договорна лихва, срок и начин за погасяване на
кредита. Договорът за кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство,
сключен между банката и П. И. Х. с анекс №1 към договор за банков кредит
№1440/ 14.02.2008 г.
На 15.02.2011 г. „УниКредит Булбанк“ АД- гр.София се е снабдила с
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, видно от който
ответниците и ищеца са осъдени солидарно да заплатят на кредитора-
„Уникредит Булбанк“ АД-София сумата в размер на 18 399.50 лв.-
непогасена главница по договор за банков кредит №1440/14.02.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.02.2011 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 2282.45 лв.- договорна лихва, както и направените
разноски.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 1662/2011 г. по
описа на ЧСИ Ив. Х.И.- рег.№ *** на КЧСИ срещу ответниците и ищеца. В
хода на изпълнителното производство от П. И. Х. принудително е събрана
сумата в общ размер на 28 353.27 лв. с дата на последно плащане- 23.05.2018
г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
2
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.143 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той
има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Цитираната правна норма регламентира регресното право на поръчителя,
което възниква от момента на погасяване на дълга към кредитора и чийто
размер включва действително заплатеното от него. Платената сума от
поръчителя може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото
включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, в т.ч. и тези
по изпълнението.
За успешно провеждане на исковата защита в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че има качеството на поръчител, че е погасил
задължението на длъжника към кредитора, както и размерът на платеното от
него.
По делото се установи по категоричен начин, че на 14.02.2008 г.
„Уникредит Булбанк“ АД- София в качеството си на кредитор от една страна
и от друга- С. Н. С.- И.а и И. В. И. в качеството им на кредитополучатели са
сключили договор за кредит №1440, по силата на който банката е
предоставила на ответниците кредит в размер на 20 000 лв. Договорът за
кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство, сключен между банката и
П. И. Х. с анекс №1 към договор за банков кредит №1440/ 14.02.2008 г.
С оглед на тези факти съдът приема, че ищецът е установил в процеса
качеството си на поръчител- лице, което се е задължило спрямо кредитора на
ответниците да отговаря за изпълнение на поетите от тях задължения по
договора за банков кредит.
Длъжниците и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради
което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от
длъжниците и поръчителя.
В настоящият случай банката- кредитор се е снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист както срещу
длъжниците, така и срещу поръчителя, които са били осъдени солидарно да
3
заплатят непогасената главница, лихви и разноски. Издадения в полза на
банката –кредитор изпълнителен лист е послужил като изпълнително
основание за образуване на изп.д.№ 1662/2011 г. по описа на ЧСИ И.Х.И.- рег.
№ 832 на КЧСИ. В хода на изпълнителното производство от ищеца П. И. Х.
принудително е била събрана сумата в общ размер на 28 353.27 лв. с дата на
последно плащане- 23.05.2018 г., с което е бил погасен изцяло дълга спрямо
кредитора.
С факта на погасяване на целия дълг на 23.05.2018 г. за ищеца е
възникнало регресното право, регламентирано в чл.143 от ЗЗД- да претендира
от ответниците всичко, което е платил- погасената част от дълга, лихвите и
разноските, в т.ч. и събраните от него разноски по изпълнителното
производство. От момента на на погасяване на задължението вместо
длъжниците към банката- кредитор, ищецът е станал кредитор на длъжниците
вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за ответниците е
възникнало задължението да му платят всичко, което той е платил за тяхна
сметка.
От приложеното изпълнително дело и издаденото удостоверение от ЧСИ
се установи, че ищецът е платил вместо ответниците общо сумата в размер на
28 353.27 лв., която сума същият има право да получи на основание чл.143 от
ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер.
Наведените от ответниците възражения за недължимост на
претендираната сума са изцяло неоснователни.
Доказателствата по делото сочат, че банката- кредитор е предявила
претенциите си едновременно както към ответниците в качеството им на
длъжници, така и към ищеца в качеството му на поръчител и същите са
осъдени солидарно да заплатят дължимата сума. В тази хипотеза за
поръчителя не съществува задължение за уведомяване на длъжниците, тъй
като кредиторът е претендирал едновременно изпълнение на задължение.
Възраженията за недължимост на сумите поради наличие на нищожни
клаузи в договора за кредит са неотносими към предмета на настоящият спор,
тъй като тези възражения длъжниците е следвало да заявят в заповедното
производство.
4
Съгласно трайно установената съдебна практика длъжникът в
заповедното производство не може да оспори вземането с възражения,
основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от
ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има установително
и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на
влязло в сила решение.
Наведените от ответниците възражения касаещи вземането на банката-
кредитор са преклудирани, поради което и неотносими към настоящия правен
спор.
Неоснователни са и възраженията, касаещи договорът за цесия, тъй като
това възражение не може да се противопостави на поръчителя.
На поръчителя, длъжникът може да противопостави само възраженията
си срещу кредитора и то само в една хипотеза, която не е налична в
процесния случай, когато не е бил уведомен от поръчителя за отправено от
него искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане.
Възражението за изтекла погасителна давност също е неоснователно.
Субективното право на поръчителя възниква от момента на погасяване на
дълга към кредитора- 23.05.2018 г. и от този момент вземането му спрямо
длъжниците става изискуемо. От посочената дата до предявяване на иска не е
изтекъл регламентирания в чл.110 от ЗЗД давностен срок.
Предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответниците.
На ищецът следва да се присъдят само действително направените разноски-
платената държавна такса и възнаграждения за особени представители в
размер на 2264.20 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. С.- И.а, ЕГН ********** и И. В. И., ЕГН ********** и
двамата от гр. Р., ул. "Б"******* да заплатят на П. И. Х., ЕГН ********** от
5
гр.Г. О., ул.“В.Г.“ №**, вх.*, ет.* сумата в размер на 28 353.27 лв.,
представляваща платено вместо тях задължение, породено от договор за
банков кредит № 1440/14.02.2008 г., по изп.д.№ 1662/2011 г. по описа на ЧСИ
И.Х.И.- рег.№ 832 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2264.20 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6