Решение по дело №8039/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №922

гр.Русе, 28.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публичното заседание на 30-ти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при секретаря  Т. ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора…………., като        разгледа    докладваното  от  съдията  гражданско  дело № 8039  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.

          Ищецът Л.Л.У.  твърди, че е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от поземлен имот /дворно място/ с идентификатор 63427.4.2424, с адрес: гр.Р., ж.к."Д.-2", ул."Т."№.., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.2424.1.1, представляващ апартамент на първия етаж в построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, ниша, баня и тоалетна, вход за етажа от източната страна, заедно с прилежащите му части: две избени помещения от южната страна, маза под нишата и коридора, който ги свързва - по правилата на ЕС. Собственик на втория етаж от сградата и на другата 1/2 ид. ч. от дворното място бил А. К. А. /баща на ответника К.А.А./, който към момент на предявяване на иска е починал. Заявява, че един месец след изповядване на сделката научил, че канализацията, която служи за извеждане на отпадните води от етажа, на който е собственик, е прекъсната самоволно от А. А., вследствие на междусъседски конфликт между него и предишния собственик на  имота – Н. Р. Л..          Твърди, че  поради премахването на У-коляното, обслужващо първия етаж, което преминава през част от мазата на А., канализацията на първия етаж е неизползваема.Това обстоятелство принудило Н. Л. да направи септична яма, намираща се от дясната страна на ищцовия имот, като всички отпадни води се изливали в нея и се попиват в основите на къщата от страната на собствения му първи етаж и създавали опасност за него. Сочи, че след  прекъсването на У-коляното, канализацията на втория етаж е неизползваема, а  вертикалният шраг, който преминава през неговия етаж  бил запълнен от А. А. с камъни и хоросан, а извеждането на отпадните води от втория етаж се извършвало чрез тръба, изнесена по външната част на фасадата на сградата.Бил сезирал надлежните органи, но същите не предприели действия.

          Заявява, че с присъда №135/01.11.201бг., постановена по нохд №533/201бг. по описа на РРС, наследодателя на ответника е признат за виновен за престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК.

Въпреки многобройните разговори с ответника и изпратените му нот.покани, ответникът не възстановил прекъснатите канализационни връзки и семейството на ищеца нямало достъп до градската канализационна мрежа.

 Счита, че с действията си, ответника му пречел да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като не можел пълноценно да използва собственото си жилище. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да  преустанови извършваните от него неоснователни действия, изразяващи се в прекъсване на общата за сградата канализация и да възстанови канализационните връзки, намиращи се в неговата маза, както са предвидени по одобреният от ВиК архитектурен проект на сградата, както и да осигури използване на сградната канализация от ищеца,който е собственик на първия етаж от сградата. Претендира разноски.

          Ответникът К.А.А. в отговора на ИМ не оспорва следните факти: че е собственик на втория етаж от процесната сграда и  1/2 ид. ч. от дворното място; че е  наследник на предишния собственик на неговия имот А. К. А., който прекъснал вертикалния щранг, което принудило Н.Л./продал впоследствие своята част от имота на ищеца/ да направи септична яма в двора на къщата.  Оспорва обаче основателността на иска поради факта, че е възстановил проходимостта на вертикалния щранг на процесния имот преди завеждане на делото и ищеца можел безпроблемно да монтира едно „У" парче от вертикалния щранг от към неговия имот и да се включи в градската канализация. Моли иска да се отхвърли, претендира разноски.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, а и е видно от приетите писмени доказателства, че страните са собственици и обитават първия/ищеца/ и втория/ответника/ етажи от сграда, с адрес: гр.Р., ж.к."Д.-2", ул."Т."№.. Не се спори и че ищеца е придобил своята ид.ч. от имота от Н. Р. Л. и М. М. Л., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №26, том II, рег.№2485, дело №152/ 24. 03. 201бг. /л.10/. Установено е и че ответникът е  наследник на предишния собственик на неговата част от имот А. К. А., който прекъснал вертикалния щранг, което било принудило Н.Л./продал впоследствие своята част от имота на ищеца/ да направи септична яма в двора на къщата.

От приложеното  нохд №533/201бг. по описа на РРС  се установява, че с влязла в сила присъда №135/01.11.201бг., наследодателят на ответника е признат за виновен в това, че на 16.05.2014 г.в гр.Русе, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 124, ал.1 ГПК,  чл. 31 ЗС и чл. 116 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации на МРРБ,  осъществил едно оспорвано от другиго - Н.Р.Л.от гр.Русе, свое предполагаемо право - да прекъсне канализационното отклонение към имота на Н. Р. Л., находящ се на адрес: град Р., ул. Т. №..., ет..., поради което и на осн. чл.323, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на  пробационни мерки.От мотивите към присъдата се установява, че на 16.05.2014 г., подсъдимият А. отново прекъснал канализационната система към имота на свид.Л., като премахнал „У"- образното отклонение, свързващо канализационните тръби от имота му към вертикалния щранг за целия имот, който отвеждал отходните води към канализационната система на града. На отвора на стената, от където тръбите от имота на Л. влизали в помещението на А., монтирал напречно на стената дървена дъска, която препятства преминаването на тръбите. Решаващият съд е приел, че случаят е немаловажен, поради това, че свид. Лефтеров и семейството му са били лишени от възможността да живеят в имота си за известен период от време, а впоследствие да принуди свид. Л. да изкопае септична яма в имота си при наличие на градска канализация.

Горното се установява и от сигнали до различни държавни институции/л.12-л.17/.

          От приетото по делото заключение на вещото лице/л.60-л.64/, се установява, че е нарушена вертикалната система за отвеждане на каналните води от етажа на ищеца към приемната шахта, като нарушението се състои в прекъсване на връзката на канализацията от канала на първия етаж към вертикалния щранг в избата на ответника, като е премахнато „У“ парчето. Вещото лице посочва и че към момента на изготвяне на експертизата, дворното канално отклонение обслужва само етажа на ответника и че не  е възможно използване на сградната канализация от ищеца.

По искане на ответната страна е приета и тройна съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно дадена и с участието на вещото лице изготвило единичната експертиза. В заключението й е посочено, че към момента на огледа/16.04.2019г./ не е нарушен вертикалния канализационен щранг, но е нарушено заустването на хоризонталните отклонения в него и за двата етажа, като отходните води за първия етаж се отвеждат в септична яма. Експертите посочват, че ако хоризонталните щрангове и на двата етажа бъдат заустени във вертикалния канализационен щранг и двата етажа от къщата ще могат да използват дворищното канално отклонение.  Това следва да се извърши чрез направяне на отвор през общата стена на мазите на двете жилища и хоризонталния канал на първия етаж да се включи във  вертикалния канализационен щранг.  

          По делото са разпитани ищцовите свидетели В.Р. и Л.У./баща на ищеца/. Същите потвърждават установеното от експертите и от другите доказателства по делото, че наследодателя на ответника е прекъснал канализационното отклонение към имота на Н. Р. Л./праводател на ищеца/ и че към момента жилището на ищеца  няма достъп до градската канализационна мрежа и че последния ползва септична яма.      Съдът кредитира изцяло тези показания/тези на Л.У. през призмата на чл.172 ГПК/, като непротиворечащи на всички останали събрани по делото доказателства, а и като неопровергани от другата страна.

           При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:          

           Предявен е негаторен иск за защита на правото на собственост, като ищеца твърди, че правата му се нарушават неоснователно от ответника. За да бъде уважен иска по чл.109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84г., ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.

Нормата на чл.109 ЗС, разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние

Изложените съображения, съобразени с мотивите на Решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на „Милева и други срещу България“, налагат един по-широк аспект при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 ЕКПЧОС "всеки има право на зачитане на неговия личен живот и... жилище".

          Предвид изложеното съдът намира,че предявения иск е основателен.

          По делото не се спори, а и е видно от приетите писмени доказателства, че страните са собственици и обитават първия/ищеца/ и втория/ответника/ етажи от сграда, с адрес: гр.Р., ж.к."Д.", ул."Т."№. Не се спори и че ищеца е придобил своята ид.ч. от имота от Н.Р.Л.и М. М. Л., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №26, том II, рег.№2485, дело №152/ 24. 03. 201бг. /л.10/. Установено е и че ответникът е   наследник на предишния собственик на неговата част от имот А. К. А., който прекъснал вертикалния щранг, което било принудило Н.Л./продал впоследствие своята част от имота на ищеца/ да направи септична яма в двора на къщата. Доказа се и че към момента, У. е лишен от възможност да има достъп  до градската канализационна мрежа от жилището си. Т.е. съдът приема, че е налице противоправно действие в съседен имот, в случая този на ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на ищеца.Този факт е безспорно доказан и от приложеното  нохд №533/201бг. по описа на РРС, видно от което, с влязла в сила присъда №135 /01.11.201бг., наследодателят на ответника е признат за виновен в това, че на 16.05.2014 г.в гр.Русе, самоволно, не по установения от закона ред,  осъществил едно оспорвано от другиго - Н.Р.Л.от гр.Русе, свое предполагаемо право - да прекъсне канализационното отклонение към имота на Н. Р. Л., находящ се на адрес: град Р., ул. Т. № .., ет... поради което и на осн. чл.323, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на  пробационни мерки.От мотивите към присъдата се установява, че на 16.05.2014 г., подсъдимият А. отново прекъснал канализационната система към имота на свид.Л., като премахнал „У"- образното отклонение, свързващо канализационните тръби от имота му към вертикалния щранг за целия имот, който отвеждал отходните води към канализационната система на града. На отвора на стената, от където тръбите от имота на Л. влизали в помещението на А., монтирал напречно на стената дървена дъска, която препятства преминаването на тръбите. Решаващият съд е приел, че случаят е немаловажен, поради това, че свид. Л. и семейството му са били лишени от възможността да живеят в имота си за известен период от време, а впоследствие да принуди свид. Л. да изкопае септична яма в имота си при наличие на градска канализация.В този смисъл са и приетите по делото експертизи, както и свидетелските показания.

Следва да се отбележи и че  по делото се установи, че не ответника е извършил горепосочените неоснователни действия, а неговия наследодател. Правната доктрина и съдебна практика обаче приемат, че ответник по негаторен иск е всяко лице, което към момента на предявяване на иска, а не в предходен момент, пречи или смущава нормалното упражняване правото на собственост или поддържа това състояние. Не е пасивно легитимиран този, който е преустановил вредното въздействие, респективно този, който се е разпоредил с обекта, смущаващ правото на собственост на ищец. Искът по чл. 109 ЗС се предявява против този който поддържа противоправното състояние към момента на предявяване на иска дори той да не го е създал. Пасивно легитимиран по иск по чл. 109 ЗС може да е собственика на съседен имот, съсобственик, защото правото на собственост е абсолютно право и изисква от всеки правен субект да се въздържа от действия, които пречат на нормалното му упражняване или го смущават извън предвидените законови ограничения. /В този смисъл са Решение № 340/25.05.1994 г. гр. д. № 918/93 г. ІV гр. о., Решение № 215/26.05.2011 гр. д. № 874/10 І гр. о., Решение № 147/02.07.2012 г. гр. д. № 947/11 І гр. о./. Както е посочено в Решение № 348 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г., I г. о.:“Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот,  което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на ищеца“.Само за яснота следва да се отбележи и че нормата на чл. 185 ЗУТ в случая е неприложима, тъй като не се отнася за промяна на състояние, при което е възникнала и съществува етажната собственост, а за възстановяване на съществуващо при изграждане на сградата състояние и то в изпълнение на съдебно решение.

 Предвид всичко  гореизложено следва да се уважи предявеният иск по чл. 109 ЗС, и ответника да бъде осъден да преустанови извършваните от него неоснователни действия, изразяващи се в прекъсване на общата за сградата канализация и да възстанови канализационните връзки, намиращи се в неговата маза.

Съдът счита, че в диспозитива на решението, следва да се посочи точния начин на реализация на възстановяването, съгласно приетата по делото тройна техническа експертиза, а именно: ответникът следва да заусти хоризонталния етажен отводнителен канал на ищеца във вертикалния канализационен щранг  на сградата, след като направи отвор през общата стена на мазите на двете жилища и хоризонталния канал на първия етаж  се включи във  вертикалния канализационен щранг. Произнасяйки се по  процесния негаторен иск, но по начин, който не е вписан в исковата молба, съдът не  постановява недопустимо решение. Търсената от ищеца защита на правото му на собственост следва да е адекватна и пропорционална. Начина на изпълнение е въпрос, който съдът следва да изследва и да посочи в решението особено когато има различни начини/ в т.см. Определение № 32 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2018 г., I г. о., ГК./

Предишното състояние, обаче, както към момента на посегателството, така и понастоящем, не може да бъде възстановено без кредиторовото съдействие. Ето защо, съдът приема, че вредното отражение върху правото на собственост на ищеца може да бъде възстановено, само при условие, че същия осигури достъп до имота си.

На осн.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца сумата от 1360.00 лв.-деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК/л.88/.

          Мотивиран така, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА К.А.А.,ЕГН:********** ***,   на основание чл.109 ЗС  ДА ВЪЗСТАНОВИ изградените в сграда, с адрес: гр.Р., ж.к."Д.", ул."Т."№..,находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.4.2424, канализационните връзки, като заусти хоризонталния етажен отводнителен канал на Л.Л.У., ЕГН:**********  във вертикалния канализационен щранг  на сградата, след като направи отвор през общата стена на мазите на двете жилища и хоризонталния канал на първия етаж  се включи във  вертикалния канализационен щранг,при  условие, че Л.Л.У. осигури достъп до имота си за извършването на необходимите ремонтни дейности по възстановяването.

          ОСЪЖДА К.А.А.,ЕГН:********** *** да заплати на Л.Л.У., ЕГН:********** ***  сумата от 1360.00 лв.-деловодни разноски.  

          Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: