Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Нови пазар, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд гр. Нови пазар, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.А
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Н.а гр.д. № 1322/2019г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК от ищцата Й.Г.В. от гр. П. срещу ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. ***, за установяване спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 6/16 ид.ч. от съсобствения им имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549.
Ищцата твърди следните обстоятелства, от които черпи права по иска, че с договор за доброволна делба от ***г., заверен и вписан в имотния регистър при АВ, СВ при НПРС акт І 26, том І, парт.книга, том 60, стр. ***, ищцата е станала собственик на следния имот, останал в наследство от баща й Г.Д.Г., дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при посочените в акта съседи.
На ***г. с НА дарение на недвижим имот №**, том І, рег. № 725, дело № 3723/***г. на Нотариус при НПРС, ищцата дарила на сина си Г. Л. Н. 10/16ид.ч. от собствения си имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549. Със същия нотариален акт, дъщерята на ищцата, Н. Л. И. дарява на брат си (син на ищцата) 3/16 ид.ч. от описания имот.
Ищцата твърди, че при сделката погрешно било преценено, че имотът описан в НА е в режим на СИО между нея и съпругът й, Л. Н. В., починал на ***г. Всъщност имотът бил лична собственост на ищцата и поради това Н. И. не е била собственик на 3/16ид.ч. и поради това извършеното разпореждане с тези части от имота няма вещнотранслативен ефект.
Ищцата сочи, че с НА Г. Н. е станал собственик на 10/16ид.ч., останалите 6/16ид.ч. са собственост на ищцата.
Ищцата сочи, че на ***г. е починал синът й Г. Л. Н., и е оставил за наследници двете си деца, ответниците по делото.
Ищцата сочи, че към момента имотът се владее и ползва от нея.
Предвид на горното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответниците, че тя е собственик на 6/16 ид.ч. от процесния имот.
От името на ответниците, внуци на ищцата, Й.Л. и Л.Л.,*** е постъпил писмен отговор по иска, в който сочи, че искът е допустими, но неоснователен.
Ответниците оспорват твърдението, че ищцата е станала едноличен собственик на имота, съгласно договора за доброволна делба от ***г., т.к съгласно договора, за уравняване на дяловете на страните по договора е платена сумата от 2000лв. Ответниците твърдят, че плащането на тази сума е станало със средства на семейството и от името и на нейния съпруг, поради което придобитото имущество е станало СИО.
Ответниците сочат, че през 1957 г., когато е извършена делбата не е съществувала семейна имуществена общност, която е въведена със СК от 1968 г., но по силата на чл. 103 от СК от 1968 г., отменен, правилата на кодекса, относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Ответниците твърдят, че към датата на доброволната делба, ищцата е имала сключен граждански брак с Л. В., и по силата на чл. 103 от СК, отм.от 1968г., придобитото имущество е станало СИО.
Предвид на горното, ответниците молят да се отхвърли иска на ищцата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:
Ищцата Й.Г.В., като наследница на Г.Д.Г., б.ж на гр. П. е един от съделителите в доброволна делба, извършена между нея, като дъщеря и Й. М. Г. – съпруга и И. Г. Д., също дъщеря на наследодателя.
С договор за доброволна делба, вписан в РС Нови пазар от ***г., под № 26, том І, ищцата е получила в дял и е приела да получи следния недвижим имот, описан съгласно тогавашния план, както следва: дворно място от 6.5дка със застроени в него къща, образуващо парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при граници и съседи: улица, И.Д.Г., Й. Д.Р.и мера, който дял се оценява на сумата то 13 000лв.
В договора за доброволна делба е посочено, че Й. М. Г. и И. Г. Д., получават като дял от същия имот сумата от 2000лв.
Съделителката по договора за доброволна делба, Й.Г.В., е съпруга на Л. Н. В., починал на ***г.и оставил за свои наследници по закон, освен съпругата си ищцата по делото и дъщеря Н. Л. И., както и син Г. Л. Н., починал на ***г. Последният е оставил за наследници по закон своите син Й.Г.Л. и дъщеря Л.Г.Л.. Двамата са ответници по делото. Гражданският брак между Й.Г.В. и Л. В. е бил сключен на ***г. с Акт за брак № ***г. на Кметство гр. П..
На ***г. с договор за дарение на недвижим имот, съгл. НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. ищцата, Й.Г.В. и дъщеря й Н. Л. И. са дарили на Г. Л. Н., първата като майка, а втората като негова сестра, съответно първата 10/16ид.ч., а втората 3/16ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549. Със същия нотариален акт, дъщерята на ищцата, Н. Л. И. дарява на брат си (син на ищцата) 3/16 ид.ч. от описания имот.
Имотът, за който се води делото, съгласно сега действащия кадастрален план е УПИ **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ І-547, и УПИ ІІ-549, съгласно приложената скица на имота.
Във връзка с предявения от ищцата иск по чл. 124 от ГПК, за признаване спрямо ответниците, че тя е собственик на 6/16 ид.ч. от процесния имот, съдът намира за установено от правна страна следното:
Към датата на извършване на доброволната делба на оставените в наследство от бащата на ищцата Г.Д.Г., дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при посочените в акта съседи, същия очевидно е имал сключен граждански брак със съделителката по договора Й. М. Г., посочена като негова съпруга. Към датата на смъртта на наследодателя, и съгласно действащия към 1957 г. Закон за лицата и семейството, придобитото от всеки от съпрузите остава негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност (чл. 33 от ЗЛС). Съгласно чл. 9 от Закона за наследството, съпругата участва в делбата наравно с децата на наследодателя, неговите две дъщери, в т.ч. и ищцата. От това следва, че оставеното по наследство имущество от наследодателя Г.Д.Г. се дели на три равни дяла и всеки от съделителите, участва в доброволната делба с полагащото му се по наследство имущество от по 1/3ид.ч.
Извършената между съделителките Й. М. Г., Й.Г.В. и И. Г. Д., доброволна делба има смесен характер, което се установява от посоченото в нея, че съделителката Й.Г.В. получава изцяло оставеното в наследство имущество, представляващо дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., а нейните майка и сестра получават като дял от същия имот сумата от 2000лв. Така се стига до смесена по своя произход собственост, като относно частта получената от ищцата по наследство от баща й 1/3ид.ч. (доколкото в договора за доброволна делба не са посочени конкретни квоти за притежаваната част от наследственото имущество, то правата на съпругата и на двете деца са равни съгл. чл. 9 от ЗН), ищцата получава въз основа на възмездна сделка и частите на останалите две съделителки – майка си и сестра си, които получават за това сумата от 2000лв.
В резултат на
извършената доброволна делба, придобитата по наследство част от ищцата 1/3ид.ч.
си остава нейна лична собственост. Не така стои въпросът с придобитата по
възмезден характер част от имота, относно частите на останалите две
съделителки. Доколкото в договора е посочено, че те получават за своя дял
сумата от 2000лв., това прави извършената помежду им сделка възмездна и тази
част, общата стойност на двата дяла на майката и сестрата на ищцата, на които е
2/3 ид.ч. се приравнява по начина на своето придобиване като при покупко –
продажба. Посоченото, че те са получили за дяловете си сумата от 2000лв. има
характер според волята на страните на изготвена от тях разписка за платена цена
за прехвърлените от тях собствени части от имотите. Ако сделката помежду им
беше безвъзмездна, то не би имало пречки те да дарят своите части на ищцата, а
не да получават парична равностойност на дяловете си, което е всъщност цена на
сделката. При наличие на конкретни обстоятелства тези съделителки, биха могли и
да направят отказ от наследството на наследодателя и тогава ищцата би била
отново пълен собственик на оставеното от него, но в настоящия случай не са
налице основания за подобни разсъждения. Придобитите от майката и сестрата общо
2/3 ид.ч. от ищцата стават възмездно придобити по време на нейния брак с Л. Н. В.,
доколкото бракът е бил сключен с Акт за брак №**/***г. на Кметство гр. П. и е
продължил до смъртта на мъжа, починал на ***г. Така получения в резултат на
доброволната делба имот от ищцата Й.Г.В., се оказва отчасти придобит от нейното
лично имущество, което е 1/3ид.ч. и
отчасти придобит в режим на съпружеска имуществена общност, по отношение на
получените от майката Й. М. Г. 1/3ид.ч. и от сестрата И. Г. Д. също 1/3ид.ч. по
отношение на тези 2/3ид.ч. се прилагат изискванията на чл. 103 от
Заключителните разпоредби на СК (от 1968 г.) вр. чл. 13, ал.1 от СК (1968 г.),
доколкото бракът към момента на приемането на СК е бил съществуващ и
следователно за него са приложими правилата на съпружеската имуществена
общност. По силата на разпоредбата на чл. 13, ал.2 от СК от 1968 г. придобитата
по наследство част от ищцата от 1/3ид.ч. е нейна лична собственост, но
придобитото от нейните майка и сестра, в резултат на доброволната делба, е СИО,
съгл. чл. 13, ал.1 от СК – 1968 г. В този смисъл са Решение № 801/23.11.2004
г., I г. о., ВКС, където е посочено, че
придобитото от единия съпруг по време на брака по силата на съдебна
спогодба за поделяне на наследствено имущество право на собственост върху
недвижим имот е негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК, ако
при делбата не са заплащани суми за уравнение на дяловете. В настоящия случай,
обаче са заплатени суми за уравняване на дяловете на останалите две
съделителки, което обуславя и извода са смесения произход на собствеността, в
частност за 2/3 ид.ч. от нея като от възмездна сделка, и която част съставлява
СИО. В този смисъл са Постановление № 5/1972 г. на
Пленума на ВС, както и Решение №
201/14.05.1999 г., ВКС, според което, щом като по силата на съдебна спогодба
съделителят, получил в дял делбения имот, е изплатил сумите за уравняването на
дяловете на останалите съделители със семейни средства, изкупената част се
включва в съпружеската му имуществена общност.
В резултат на горното, след
извършването на доброволната делба, 1/3ид.ч. от процесния имот, е лична
собственост на ищцата, а останалите 2/3ид.ч. са съпружеска имуществена общност
между нея и съпруга й Л. Н. В., починал на ***г. След смъртта на съпруга на
ищцата, съпружеската имуществена общност се трансформира в дялова съсобственост
при равни квоти, съгл. чл. 14, ал.1 и ал.3 от СК от 1968 г. От това следва, че
съпругата и ищца по настоящето дело има върху оставеното от баща й имущество,
включващо и процесния имот 1/3ид.ч. по наследство и 2/6ид.ч. от прекратената
СИО. Останалата 2/6ид.ч.от съсобствеността, полагаща се на наследниците на Л. В.
се разпределя между съпругата му и двете му деца, по правилата на чл. 9 и чл. 5
от ЗН и всеки от тях получава и става собственик на по 2/18 ид.ч. В резултат на
това ищцата, Й.Г.В. става собственик на 1/3
ид.ч. по наследство, 2/6 ид.ч. от прекратената СИО 2/18ид.ч. от наследство на
съпруга си след прекратената СИО, общо 14/18 ид.ч.
Сестрата на ищцата Н. Л. И. след
смъртта на баща си получава от оставеното от него наследство 2/18ид.ч., както и
брат й Г. Л. Н., също получава 2/18ид.ч.
С НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. ищцата, Й.Г.В.
и дъщеря й Н. Л. И. са дарили на Г. Л. Н., първата като майка, а втората като
негова сестра, съответно първата 10/16ид.ч., а втората 3/16ид.ч. от недвижим
имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., заедно
с построената в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения,
представляващ парцел **от кв. 149 по плана на гр. П..
Тези части на двете дарителки в нотариалният акт са приравнени
към знаменател 16, поради което за да се извърши сравнение между тях и
действително притежаваните от тях части, те следва да бъдат приравнени към общ
знаменател с установените от съда части и след това да се извърши преценката
относно частите по разпоредителната сделка. Това може да стане след като се
намери най – малкото общо кратно между двата знаменателя 16 и 18, който е 144.
След приравняване на установените от съда части на ищцата и на останалите
наследници на наследодателя Г.Д.Г., към общ знаменател 144, се установява, че
ищцата Й.Г.В. притежава 112/144 ид.ч., сестра й Н. Л. И. - 16/144ид.ч., както и
брат й Г. Л. Н., също получава - 16/144ид.ч.
След изравняване на квотите на всяка от дарителките по НА №**,
том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. към общия знаменател от 144 се
установява, че ищцата Й.Г.В. е прехвърлила на сина си
90/144ид.ч. от притежаваните от нея общо 112/144 ид.ч., а Н. Л. И., сестрата на
дарения е прехвърлила повече от притежаваните
от нея 16/144ид.ч., а именно 27/144 ид.ч.
В резултат на това дарение за ищцата след извършеното
дарение са останали 22/144 ид.ч. По отношение на прехвърленото от Н. Л. И.,
важи принципа, че никой не може да прехвърли повече отколкото притежава, поради
което извършеното дарение от нейна страна е действително само за действително
притежаваните от нея части, т.е за 16/144ид.ч. В резултат на това Г. Л. Н. през
1989 г. е станал собственик освен на собствените си части по наследство от баща
си – 2/18 ид.ч., на още 90/144 ид.ч. (дарени от майка му) и на 16/144 ид.ч.
(дарени от сестра му) или общо на 122/144 ид.ч. Неговата майка остава
собственик на 22/144 ид.ч.
В резултат на това се установява, че в резултат на договора
за дарение, ищцата остава собственик на 22/144 ид.ч. от имота, а Г. Л. Н. на
122/144ид.ч.
След смъртта на Г. Л.
Н., поч.на ***г., неговите части от имота се наследяват по равно от неговите
две деца, ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л.. Дареният Г. Л. Н. е имал граждански
брак, но през 1990 г. той е бил прекратен, съгласно посоченото в удостоверение
на община К., Кметство П., л. 48 от делото, поради което неговата съпруга не е
наследник след смъртта му през 2015 г. Двете деца на Г. Л. Н., наследяват съгл.
чл. 5 от ЗН по равно, т.е по 61/144ид.ч.
В резултат на наследяването и на извършеното дарение, към настоящия
момент частите на съсобствениците в имота са съответно, за ищцата 22/144 ид.ч.
и за всеки от двамата ответници Й.Г.Л. и Л.Г.Л. по 61/144ид.ч.
Относно претенцията на ищцата и след анализ на събраните по
делото доказателства и направените от съда изводи относно правата на всяка от
страните и конкретно относно иска по чл. 124 от ГПК, по искането на ищцата за
признаване за установено спрямо ответниците, че тя е собственик на 6/16ид.ч.,
следва да се приеме, че искът е частично основателен. Съгласно установеното по
делото, че ищцата притежава 22/144 ид.ч., а претендираните от нея 6/16 ид.ч.
приравнени към общия знаменател от 144, се равняват на 54/144 ид.ч., то искът й
е основателен само за 22/144ид.ч., а разликата до претендирания от нея размер
на 54/144ид.м., т.е от 32/144 ид.ч. е повече от установеното от съда и следва
да се отхвърли.
В този смисъл съдът намира, че иска на ищцата е основателен
само до размера на притежаваната от нея част от 22/144ид.ч. (това се равнява спрямо претендирания от ищцата
знаменател 16, на 2,44/16 ид.ч.) и
следва да се отхвърли за разликата от 32/144
ид.ч.
Относно претенциите на ищцата, касателно идентичността на
имота, предмет на НА за дарение с имота по договора за доброволна делба.
По делото е приложено удостоверение на Община К., в което се сочи, че имота, описан в НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г.е идентичен с част от парцел І-1 от кв. 44 по плана на гр. П., описан в договор № 26, том І, от ***г.
За установяване на действителната идентичност на тези имоти по делото беше назначена съдебно техническа експертиза, от която се установи, че описаните в Договор за доброволна делба вписан под № 26, том І, от ***г. четири УПИ (парцели) – УПИ І-1, УПИ ІV-1, УПИ V-1 и УПИ VІІІ-1 в кв. 44 по плана на с. П., са описани по плана от 1920 г., а имота описан в НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. като дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549 е описан, съгласно плана от 1988 г. След съпоставяне на двата плана, вещото лице заключава, че е налице частична идентичност между описаните договора за доброволна делба и в НА имоти. Частта от дворище с планосн.№ 548, разположена източно от УПИ **и попадаща извън урбанизираната територия на гр. П. е частично идентична с УПИ ІV-1 и УПИ V-1 в кв. 44 по плана от 1920 г.
Съгласно приложение № 3 от експертизата, съгласно действащия кадастър по плана от 1988 г. частта означена с черната линия е дворище с планосн.№ 548, в рамките на което са обособени УПИ **и което припокрива частично парцел І-1 от кв. 44 по плана на гр. П., описан в договор № 26, том І, от ***г. Линиите на припокриване на УПИ **по новия план са в синьо и са положени върху линиите на стария план в зелено, където попада парцел І-1 от кв. 44.
Съдът намира, че макар и съвпадението в площите между двата имота по двата различни през годините планове да не е изчислено в квадратни метри площ, то това съвпадение е очевидно и напълно кореспондира с посоченото от Община К., че е налице идентичност на имота, описан в НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. с част от УПИ І-1 в кв. 44 по плана от 1920 г.
Делото обаче не е за спор за граници, както и не е за спор за къщите, построени и съществуващи в имота, поради което съдът намира, че предмета на делото следва да се ограничи само до претендираното от ищцата, относно правото, конкретно относно правата на собственост, които тя има спрямо имота, а не относно построените в имота къщи, стопански постройки и пр. Независимо от това следва да се отбележи посоченото от вещото лице, че къщата, означена по плана от 1920 г. не съществува, а на място в имота са само постройките, означени в сега действащия план в УПИ **от кв. 49 по плана на гр. П.. Къщата, която съществува сега и е посочена в УПИ – ***, попада съгласно стария план от 1920 г. в парцел ІІ-1 (л. 84 от делото, отговор на вещото лице). За построяването на тази къща в Община К. не са налични документи, съгласно писмо с изх.№ ***г. Относно съществуването на къщата между страните няма спор, както и относно това, че в момента в нея живее ищцата, което се установява и от посочения от нея адрес в исковата молба и административният адрес на имота, посочен удостоверението за данъчна оценка – ул. ***.
Съдът намира, че с оглед на заявените от ищцата претенции, искът й следва да се уважи частично, само до размера на установените от съда квоти за нея от 22/144 ид.ч. (равняващи се спрямо поискания от нея знаменател 16 на 2,44/16 ид.ч.) и да се отхвърли за разликата до 32/144 ид.ч., по отношение на имота, описан в НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г., който е идентичен с част от имот УПИ І-1 в кв. 44 по плана от 1920 г. Неразделна част от настоящето решение следва да бъде и приетата от съда експертиза.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Всяка от страните по делото е направила разноски за него, както следва:
Ищцата е заплатила ДТ в размер на 51,20лв., ДТ за вписване на исковата молба от 11,20лв., 5лв. ДТ за съдебно удостоверение, както и разноски за експертизата от 150лв. Общо 217,40лв.
Пълномощникът на ищцата претендира разноски по чл. 38, ал.2 от ЗА, доколкото поетата от адв. Е. защита е безплатна. Такива, съгласно цената на иска от 2055,79лв. се дължат съгл. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004 г. на ВАС в размер на 373,91лв.
Ответниците са направили разноски в общ размер на 305лв., от които 5 за ДТ за съдебно удостоверение и 300лв. за адвокатски хонорар.
Паричната равностойност на уважения от съда иск в размер на 22/144ид.ч. е 837,55лв., а равностойността на отхвърлената част е 1 218,24лв.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Поради това, че искът на ищцата се уважава частично, то на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да й заплатят пропорционално на уважената част направените от нея разноски. За иск в размер на 54/144ид.ч. с цена 2055,79лв.са направени разноски общо 217,40лв., за уважената част от иска в размер на 22/144ид.ч. с цена 837,54лв. се дължат разноски от 88,57лв. тези разноски се дължат от всеки от ответниците разделно, а не солидарно, поради което всеки един от тях дължи на ищцата 44,28лв.
Разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответниците също претендират разноски, те на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да им се прсъдят пропрционално на отхвърлената част, т.е за отхвърлените 32/144ид.ч. с цена 1218,24лв. им се дължат разноски от 180,74лв. или по 90,37лв. на всеки ответник.
Относно претенцията по чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
За претендираното от адв. С. Е. от *АК, съдът намира, че същото е основателно и законосъобразно, но също следва да се уважи съразмерно на уважената част от иска, който се уважава. В резултат на това от пълния размер на дължимото възнагаржедение в размер на 373,91лв. следва да се уважи за сумата от 152,33лв. Всеки от ответниците следва да заплати на адв. Е. по 76,17лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Й.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, че Й.Г.В. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на 22/144 ид.ч. (двадесет и две върху сто четиридесет и четири идеални части) от недвижим имот, намиращ се в гр. П., общ. К., и представляващ дворно място от 1450кв.м. (хиляда четиристотин и петдесет кв.м.), със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ УПИ **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549 е описан, съгласно плана от 1988 г., като отхвърля иска за разликата до претендираните 54/144 ид.ч. (равняващи се на посочените от ищцата 6/16ид.ч.) или за 32/144 ид.ч, който имот е идентичен с част от имот УПИ І-1 в кв. 44 по плана от 1920 г. Неразделна част от настоящето решение е Приложение №3 от приетата от съда експертиза, на вещото лице инж. П.П., приложена на л. 77 от делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.В. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 44,28лв. (четиридесет и четири лева двадесет и осем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.В. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 44,28лв. (четиридесет и четири лева двадесет и осем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й.Г.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 90,37лв. (деветдесет лева тридесет и седем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й.Г.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 90,37лв. (деветдесет лева тридесет и седем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Е., при Адвокатска колегия Шумен, СУМАТА от 44,28лв. (четиридесет и четири лева двадесет и осем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Е., при Адвокатска колегия Шумен, СУМАТА от 44,28лв. (четиридесет и четири лева двадесет и осем стотинки) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен съдия: ..............................................
Галина Н.а