№ 13858
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110148779 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. С. Н. и Т. К. Н. ,в условията на
разделна отговорност с искане спрямо ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
следните суми: сумата от 227,37 лв.-главница, представляща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.07.2016г.-30.04.2018г., ведно със законната лихва от
24.08.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от
48,79 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г.
до 03.06.2020г., сумата от 29,16 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.02.2017г. до 01.12.2018г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 6,77 лева - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 03.06.2020г., при
следните квоти:
К. С. Н., отговарящ за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 113,69 лв.-
главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2016г.-
30.04.2018г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата от 24,40 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 03.06.2020г., сумата от 14,58 лева –
главница за дялово разпределение за периода 01.02.2017г. до 01.12.2018г., ведно със
законната лихва от ведно със законната лихва от 24.08.2021г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 3,39 лева - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 03.06.2020г.
Т. К. Н., отговаряща за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 113,69 лв.-
главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2016г.-
30.04.2018г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата от 24,40 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 03.06.2020г., сумата от 14,58 лева –
главница за дялово разпределение за периода 01.02.2017г. до 01.12.2018г., ведно със
1
законната лихва от ведно със законната лихва от 24.08.2021г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 3,39 лева - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 03.06.2020г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата а дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира
разноски.
Ответниците К. С. Н. и Т. К. Н. са депозирали отговори на исковата молба.
Оспорват основанието за дължимост на сумите, размера в погасителната давност, както и
основанието за лихви и дялово разпределение, а в останалата част на задължението не
оспорват размера. Искат да не се назначават експертизи, защото приемат претендирания
размер, който не включва давността. Ако се установявало основанието за дълга да се
приемел и размерът, който не включвал давността.В исковата молба ищецът бил признал
неизгодния за него факт, че част от сумата е в погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“в“
ЗЗД като претендирал суми от 01.07.2016 г. Давността за тези вземания била тригодишна.
Вземането станало изискуемо от момента на възникване, тъй като длъжникът изпадал в
забава в момента, в който изтече срокът за заплащане на прогнозната фактура, а не когато
изтече срокът за заплащане на изравнителната фактура. С оглед на това и вземането ставало
изискуемо към момента на изтичане на срока за заплащане на прогнозната фактура.
Оспорват да са собственици или вещни ползватели и потребители на топлинна енергия в
имота. Нямало доказано облигационно отношение за процесния имот. Ищецът следвало да
докаже дали ответниците са поръчали енергия и съответно да дължат нейното заплащане.
Съдът следвало да разпореди да се представи доказателство дали е поръчвана топлинна
енергия по чл. 62 от ЗЗП. Нямало основание и за претендираните суми за лихва след като
ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не бил установил изпадането в забава на
ответниците за този период, с оглед, на което акцесорната претенция в тази част се явявала
неоснователна. Нямало основание и за дължимост на суми за дялово разпределение след
като трето лице водело дяловото разпределение. За да бъдат уважени исковете за дялово
разпределение в тежест на ищцовото дружество било да докаже, че задължение на
ответниците било да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово
разпределение. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства относно уговорения
и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“,
каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и
недоказан. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен бил и акцесорният
такъв за мораторната лихва. Претендират адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
2
отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и
нейната стойност, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена и
на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.
От доказателствата по делото – Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 06.09.1990год.,уведомително писмо от 02.06.2017год. и решение от
07.06.2016год. по гр.д.№52155/2015год. на СРС ,се установява ,че ответниците К. С. Н. и Т.
К. Н. са собственици на недвижим имот – апартамент 15,ж.к.“Левски Г“
,бл.33,вх.А,ет.4,гр.София ,който е топлоснабден като не са представени доказателства от
същите имота да са загубили правото си на собственост.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.Ето защо
съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения по силата на
договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като
договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент 15,ж.к.“Левски Г“
,бл.33,вх.А,ет.4,гр.София.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2016год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
3
01.07.2016год. – 30.04.2017год., на стойност 108,46лв. ,със срок за плащане 14.09.2017год. ;
ОФ от 31.07.2018год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.07.2017год.
– 30.04.2018год., на стойност 118,91лв. със срок за плащане 14.09.2018год.,както и справка
за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от 02.2017год. до
12.2018год. на обща стойност 29,16лв.
За определяне размера на дължимата цена на доставена топлинна енергия,възлизаща
за периода 01.07.2016год. до 30.04.2018год. на 227,37лв., съдът ползва данните от
издадените от ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени по делото,доколкото
в писмения отговор ответната страна изрично е посочила ,че не оспорва количествата
потребена енергия и изчисленията за тяхната стойност,с изключение на възражението си за
погасяването им по давност.
Предвид ,че няма доказателства тези задължения да заплатени от ответниците
,чиято е доказателствената тежест,то съда приема ,че претенцията на ищеца е доказана по
основание и размер.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съда прие ,че задължението на ответниците към ищеца е доказано ,то
следва да разгледа и своевременното заявено от тях възражение за погасяването му по
давност.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът
е предявен на 24.08.2021год., следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116,
б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.08.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е
започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
4
За процесния период 01.07.2016год. – 30.04.2018год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.07.2016год. – 30.04.2018год. ,въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на
прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие
по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.07.2016год. до
30.04.2018год. в размер на 227,37 лв. е погасено по давност ,тъй като падежа на
задължението за м.04.2018год. е настъпил на 14.06.2018год. и към датата на подаване на
исковата молба 24.08.2021год. е изтекъл тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от
ЗЗД.
Съдът ,при пресмятане на давностния срок взе в предвид и че в периода
13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ давност не е текла ,по силата на
чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на
извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. всички срокове,включително и
давностните са били спрени,от което следва ,че тригодишната погасителна давност за
процесните задължения е изтекла на 21.08.2021год.,т.е. преди предявяване на исковата
молба на 24.08.2021год.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.02.2017год. до
31.05.2018год. е погасена по давност ,а за периода от 01.06.2018год. до 31.12.2018год. не са
налице основания за прилагането й.Дължимата сума е 8,96лв. /7 вноски по 1,28лв./.Всеки
един от ответниците дължи по ½ или сумата от 4,48лв.До пълния предявен размер от
29,16лв. и за периода 01.02.2017год. до 31.05.2018год. тази претенция като погасена по
давност следва да се отхвърли.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.За периода 01.07.2016год. до 30.04.2018год. не е налице главен дълг за
задължения за топлинна енергия,поради което за този период претенцията за обезщетение за
забава в общ размер от 48,79 лева върху главницата за топлинна енергия ,за периода от
15.09.2017г. до 03.06.2020г е изцяло неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
5
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 6,77лв. за периода 31.03.2017год. до 03.06.2020год. на това вземане следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски,съразмерно с уважената част от
исковете.
Доказани разноски в общ размер от 200 лв. – 100лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на 5,74 лева или всеки
един от ответниците дължи на ищеца сумата от 2,87лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна.
Двамата ответника са представили списъци на разноските с писмения
отговор,съобразно които претендират възнаграждение на един адвокат в размер на 400лв.
Съгласно представения към писмения отговор на ответника Т. К. Н. договор за
правна помощ и съдействие от 12.12.2021год., адв.И. е оказал безплатна правна помощ ,на
основание чл.28,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съответно,съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 20.12.201год.
,представен от ответника К. С. Н.,адв.С. е оказал безплатна правна помощ ,на основание
чл.28,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като в случая се претендира такова
в размер на 400лв.Съдът счита ,че следва възнагражденията на адвокатите Николов и
Кирилова да бъде определено към минималния размер,съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения от 300лв. като няма доказателства същите да са
регистрирани по ЗДДС.
Предвид отхвърлената част от претенциите на ищеца ,на ответника Т. К. Н. се
следват разноски в размер на 291,39лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адвокат И. .
Предвид отхвърлената част от претенциите на ищеца ,на ответника К. С. Н. се
следват разноски в размер на 291,39лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адвокат С. . Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. Н. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Левски
Г“,бл.33,вх.А,ет.4,ап.15 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
4,48лв.,представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2018год. до
м.12.2018год.,ведно със законната лихва от 24.08.2021год. до окончателното й заплащане
,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 2,87лв.,представляваща
6
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против К. С. Н. ,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Левски Г“,бл.33,вх.А,ет.4,ап.15 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумата от 113,69 лв., представляща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.07.2016г.-30.04.2018г., ведно със законната лихва от
24.08.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
разликата от уважения размер от 4,48лв. до пълния предявен размер от 14,58 лева –за
дялово разпределение за периода 01.02.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от
ведно със законната лихва от 24.08.2021г. като погасени по давност ,с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата от 24,40 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2017г. до 03.06.2020г.,и за сумата от 3,39 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 03.06.2020г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. К. Н.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Левски
Г“,бл.33,вх.А,ет.4,ап.15 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
4,48лв.,представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2018год. до
м.12.2018год.,ведно със законната лихва от 24.08.2021год. до окончателното й заплащане ,
както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 2,87лв.,представляваща
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против Т. К. Н.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Левски Г“,бл.33,вх.А,ет.4,ап.15 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумата от 113,69 лв., представляща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.07.2016г.-30.04.2018г., ведно със законната лихва от
24.08.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
разликата от уважения размер от 4,48лв. до пълния предявен размер от 14,58 лева –за
дялово разпределение за периода 01.02.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от
ведно със законната лихва от 24.08.2021г. като погасени по давност ,с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата от 24,40 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2017г. до 03.06.2020г.,и за сумата от 3,39 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 03.06.2020г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат С. Кирилова,САК,с адрес в гр.София,ул.“Владайска“ №
35,ет.3,офис 1 ,на основание на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2
от ЗА вр. сумата от 291,39лева,представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно адвокатска помощ на ответника К. С. Н..
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат И. ,САК,с адрес в гр.Ботевград,ул.“Свобода“3В,ет.1,офис 6
,на основание на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр.
сумата от 291,39лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно адвокатска помощ на ответника Т. К. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7