№ 295
гр. П*** 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д**а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103933 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, П.К.
**, ж.к. Л*** ***, ***, представлявано от Д*** В*** Д** в качеството си на управител, чрез
процесуален представител адвокат Б.В. С. от АК К***, със съдебен адрес за получаване на
книжа: гр. П***, п.к. ***, ул. „Т***“ ***, *** офис 2, против М. СТ. СТ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П*** ул. „Д***“ ***, ***, ***, с искане от съда да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 1400 лева, договорна лихва
в размер на 69,30 лева за периода от дата на първа просрочена вноска 19.07.2021 г. до
19.07.2021 г. - дата на последна вноска, такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 420 лева; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 5,83 лева за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до 03.08.2021 г. дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението - 04.08.20212г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1527
от 06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на РС-Пазарджик. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че е сключен индивидуален Договор за
потребителски кредит с SO № *** от дата *** г. между „Интернешънъл Саламанка Капитал"
ООД с търговско наименование „***“ като Кредитодател и М. СТ. СТ. като
Кредитополучател. Сочи, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация
от разстояние /електронна поща, ***g/, като индивидуалният Договор за потребителски
кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при
спазване на изискванията на подробно посочени нормативни актове. Посочва, че договорът
1
между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си в
платформата на кредитодателя, въвеждайки SMS персонален идентификационен шест
цифрен код, изпратен му от автоматичната системата ищеца, служещ като потвърждение на
желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание
чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита
били описани в договора и общите условия, уреждащи отношенията между страните.
Твърди, че процесният договор не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а
при индивидуални уговорки между страните.
Сочи, че съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят е
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /311ФУР/
под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Твърди, че по силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит
ищецът е отпуснал кредит в размер на 1400 лева на ответницата, като с подписването му е
предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответницата, с което дружеството било
изпълнило задълженията си по него, а ответницата се задължила да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на процесния договор като заплати сумата в размер на 1889,30
лева, ведно с дължимата договорната лихва и такса експресно разглеждане на документи.
Договорът бил за срок от четиридесет и пет дни, като сумата по същия е следвало да бъде
издължена на 19.07.2021 г..
Твърди, че ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 69,30 лева за периода от
19.07.2021 г. - датата на първата просрочена вноска до 19.07.2021 г. - датата на настъпване
на падежа на договора.
Посочва, че в договора било предвидено, че кредитополучателят при попълване на
заявлението си е избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15
(петнадесет) минути, като се е съгласил да заплати за закупуване на допълнителната услуга
такса експресно разглеждане. Ответникът дължал сума в размер на 420 лева,
представляваща именно тази такса експресно разглеждане на документи за отпускане на
потребителския кредит. Услугата била предоставена без забавяне, което според ищеца се
установявало от представеното към настоящата искова молба PDF електронно досие на
длъжника от платформата на ищеца.
Сочи, че след като не е изпълнила задължението си дължи и мораторна лихва върху
непогасената главница, в размер на 5,83 лева за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно 20.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението 03.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
2
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът М. СТ. СТ. не е депозирала отговор на
исковата молба.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и иска от съда да
постанови акт по негова преценка.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – индивидуален
договор за потребителски кредит SO № *** от *** г., общи условия към този договор,
въпросник опознай своя клиент /заявка за кредит № *** и потребител № 3899/, стандартен
европейски формуляр и платежно нареждане № *** от *** г. се установява, че на *** г. в
15:43:22 часа в интернет страницата www.happycredit.bg на дружеството ответникът М. СТ.
СТ. по е-мейл е подала заявка за кредит № ***. Това заявление е регистрирано като
потребител № 3899 и са вписани следните данни: трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ
адрес, мобилен телефон, лична карта, месторабота, семейно положение, доходи , банкова
сметка, професия, актуален e-mail. На *** г. в 15:43:35 часа ответницата е получила
преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр/СЕФ/ за
предоставяне на информация за потребителски кредит/ формуляр съгласно Приложение № 2
към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. В същото е посочен вида на кредита -
потребителски, общ размер на кредита – 1400 лева, условия за усвояване на кредита, срока
на договора за кредит, размер, бой и периодичност и дати на погасителните вноски. Общата
сума по кредита, която потребителят следва да плати, а именно 1889,30 лева, от които 1400
лева главница, 69,30 лева договорна лихва и 420 лева такса експресно обслужване. Посочена
е падежната дата - 19.07.2021 г. В част III от СЕФ, а именно- разходи по кредита е посочен
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, ГПР-47,98% . От договор за
потребителски кредит SO № *** от *** г. се установява, че между страните е сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е
задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер
на 1400 лева, със срок на кредита 45 дни, брой погасителни вноски 1 и размер на
погасителната вноска 1889,30 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита -
40,15%, годишен процент на разходите 47,98 %. Общият размер на всички плащания е с
включена такса експресно разглеждане в размер на 420 лева. В чл.1 от договора е посочено,
че кредитополучателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна
услуга експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която
услуга е изцяло извършена, за което кредитополучателят дължи такса в размер на 420 лева,
която такса се включва в размера на погасителната вноска. В т.10 от договора е посочена
падежната дата за плащане 19.07.2021 г., а общата сума от 1889,30 лева включва следните
3
компоненти: главница 1400 лева, договорна лихва 69,30 лева и такса експресно разглеждане
420 лева.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на
Районен съд П*** срещу М. СТ. СТ., да заплати на кредитора „Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД сумата от 1400 лева главница, договорна лихва в размер на 69,30 лева за
периода от дата на първа просрочена вноска 19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. - дата на последна
вноска, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева; мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 5,83 лева за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 20.07.2021 г. до 03.08.2021 г. дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 04.08.20212г. до
окончателното изплащане на дължимите суми; както и разноските за държавна такса в
размер на 37,24 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 737,89 лева.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по
чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени
настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 – за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно
правоотношение с ответника.
Предявените искове са допустими, тъй като е предявен от легитимирана страна-
заявителят в заповедното производство, след подадено в срок възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния преклузивен
срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста
на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, наличието на валидно
облигационно между страните по силата на Договор за потребителски кредит с SO № *** от
дата *** г., че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна
информация, че ОУ са индивидуално уговорени между страните, изпълнение на поетите от
кредитора задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на
задълженията по договора поради настъпил краен срок. Изпадането в забава на ответника и
изискуемост на вземанията.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало
между тях облигационно отношение по договор за потребителски кредит SO № *** от ***
г..
4
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен на
*** г. договор за предоставяне на кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние , организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В параграф 1, т.2 от
ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „ средство за комуникация от
разстояние“. Това е всяко средство , което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина
на сключване на процесния договор съдът намира, че правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно
ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията ,направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/№910/2014г на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар. Писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител , който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал.1 и писмената форма,
независимо дали е за действителност или за доказване се счита спазена, след като е съставен
електронен документ - ал.2 Същият се счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП/ ново заглавие ЗЕДЕУУ/- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен /
чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ/, усъвършенстван, ал.2 от същата разпоредба и квалифициран - ал.3 от
5
тази разпоредба. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис / чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ/,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновени
електронен подпис стойността на саморъчен/ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП носител с възможност
да бъде възпроизведено, тоест твърденията за попълнел електронен формуляр за отпускане
на кредит, които твърдения са и доказателствено обезпечени , представляват електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключения между страните договор за
кредит, обсъден по-горе. В конкретния случай съдът приема, че всички електронни
документи са подписани от страните с обикновен електронен подпис. Законът придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.
За пълнота на изложените следва да се отбележи независимо, че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде ингорирано, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд
,обективирана в решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г. и определение №169 от
06.04.2017г. по ч.т.д.№672/2017г на първо т.о./. В посочената практика се приема, че
принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установени с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателя му.
В настоящия случай съдът намира, че страните са сключили процесния договор за
кредит с посоченото съдържание , предвид обсъдените по-горе заявка за кредит №*** от ***
г. и договор за потребителски кредит SO № ***/*** г., съдържащи подробна информация
относно личните данни на ответника / трите имена, ЕГН, адреси, номер на лична карта,
електронен адрес, месторабота. Ответникът се е съгласил на отправеното му предложени от
ищеца, обективирана в стандартния европейски формуляр, съдържащ цялата необходима
преддоговорна информация за конкретното облигационно отношение. Съдът намира за
доказано по делото, че ищецът в качеството си на заемодател и доставчик на финансови
услуги е получил съгласие на заепомолучателя/ потребител на тези услуги/. Настоящият
договор е сключен по реда на чл.18, ал.1, т.1 е т.3 от ЗПФУР. Ищецът доказа изпълнение за
задължението си като кредитодател да представи на кредитополучателя необходимата
информация съгласно чл.8-10 от ЗПФУР.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за възникнало между страните
кредитно правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит,
сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние е и
приложеното по делото преводно нареждане, от което се установява, че по сметка на
6
ответницата е постъпила сумата в размер на 1400 лева, колкото е й главницата уговорена по
кредита- факт, който не бе оспорен от ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит доколкото ответникът е физическо лице, притежаващо качеството на потребител по
смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗПК, а ищецът - търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на
ЗПК, сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът в качеството на заемодател е изпълнил
основното си задължение към ответника в качеството на заемополучател и реално му е
предоставил заемната сума, предмет на договора в размер на 1400 лева. Ето защо за
ответника е възникнало насрещното задължение да върне тази сума с краен падеж
19.07.2021 г., който е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предмет на настоящото исково производство е главница в
размер на 1400 лева. В тежест на ответника бе да установи, че е погасил това свое
задължение. Същият нито твърди, нито ангажира доказателства да е платил претендираната
главница от 1400 лева. Ето защо претенцията за приемане за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за главница в размер на 1400 лева по
горепосочения договор е основателна и следва да бъде уважена , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на останалите вземания съдът намира следното:
Както се посочи по-горе правната регулация попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона
за защита на потребителите. Законът за потребителския кредит въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване.
Анализирайки съдържанието на процесния договор съдът констатира, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК . В договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност – 47,98 %. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР на ГПР по
определения в Приложение №1 начин каквото е изискването на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки и косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид,изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД
7
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи ,че сделката
би била сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези
хипотези-нищожната клауза на процесния договор относно определяне на ГПР да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи от характера на
този договор , който е възмезден и включване на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Ето защо в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора
обуславя недействителност на целия договор. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК , а именно: когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но де дължи лихва и други разходи по кредита. /В този
смисъл Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 231/2021 г./
Ето защо претенциите за признаване за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за договорна лихва в размер на 69,30 лева и обезщетение за
забава в размер на 5,83 лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за сумата от 420 лева, представляваща такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем съдът намира за неоснователна по следните
съображения:
Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита , като разрешава първите и забранява
вторите. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия
, свързани с усвояването и управлението на кредита Експресното разглеждане на документи
не е действие по усвоявани или управление на кредита, тъй като предхожда във времеви
аспект сключване на договора. На същото основание не спада и към допълнителните услуги,
защото допълнителни услуги са тези, които нямат пряко отношение към съществените
престации , които при договора за кредит са предоставяне на парична сума / от кредитора/ и
връщане на същата на определения падеж / от кредитополучателя/. Такива примерно са
издаване на различни удостоверения от кредитора, включително заверени копия от договора,
от погасителния план, известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо
плащане, срок за плащате и т.н.. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат
в съществените задължения на страните, поради което е обосновано кредиторът да въведе
такса, тъй като не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит. Експресното
разглеждане на документи на потребителя за отпускане на кредит няма пряко отношение
8
към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка може да бъде
определено като допълнителна услуга, но тъй като предхожда по време сключването на
договора и по същността си е цена за приоритетното им придвижване, не може да бъде
споделено виждането, че тази услуга е свързана с договора за потребителски кредит. Като е
предвидил връзка между договора и услугата като елемент от фактическия състав на
нормата законодателят е имал предвид съществуващ договор.
Ето защо следва да се отхвърли претенцията на ищеца за признаване за установено,
че съществува вземане за сумата от 420 лева такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заеми.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените
разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 775,13 лева, а в исковото
производство в размер на 968,76 лева, или общо в размер на 1743,89 лева. Съразмерно на
уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1287,51 лева, от който 572,28 лева в заповедното производство и 715,23 лева
в исковото производство.
Ответникът също има право на разноски, но такива не претендира.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на М. СТ.
СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П*** ул. „Д***“ ***, ***, ***, че съществува
вземане на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, П.К. **, ж.к. Л*** ***, ***, представлявано от Д*** В*** Д** в
качеството си на управител, за сумата от 1400 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с SO № *** от дата *** г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда за същото вземане – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. №
2752/2021 г. по описа на РС П*** като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание Договор за
потребителски кредит с SO № *** от дата *** г. , договорна лихва в размер на 69,30 лева за
периода от дата на първа просрочена вноска 19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. - дата на последна
вноска, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева; мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 5,83 лева за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 20.07.2021 г. до 03.08.2021 г. дата на подаване на заявлението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. №
2752/2021 г. по описа на РС П*** като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен
9
адрес: гр. П*** ул. „Д***“ ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, П.К. **, ж.к. Л***
***, ***, представлявано от Д*** В*** Д** в качеството си на управител, сумата в размер
на 1287,51 лева, представляващата сторените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10