Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на девети октомври
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11139 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от П. С. Б., Л.С.Б. и М.С.Б. против Ю.А.К. и Х.И.К., с
която са предявени активно пасивно субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са собственици
в квоти 4/6 за първата ищца и по 1/6 за втората и третата на недвижим имот,
съставляващ масивна двуетажна жилищна сграда-къща с РЗП ок.285 кв.м, с
идентификатор 68134.1937.751.1, намираща се в източната част на дворно място,
съставляващо парцел V-751 от кв.223 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с
площ на УПИ от 588 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Витоша, кв.
Бояна, ул. „********. Собствеността е придобита от първата ищца по силата на
давностно владение по отношение правото на строеж, установено с влязло в сила
решение на САС по гр.д. № 2539/2001 г. и по наследство след смъртта на С.А.Б.,
съпруг на първата ищца. Втората и третата ищца твърдят, че се легитимират като
собственици по силата на наследствено правоприемство от бащата С.А.Б.. Поддържа
се, че сградата е построена по време на брака със С.Б. и е в режим на СИО.
Поддържа се, че ответниците владеят имота без правно основание
Моли съда да постанови решение, с
което след като бъде установено, че ищците са собственици, да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищците владението върху собствения им недвижим имот,
представляващ къща-ателие със застроена площ от около 90 кв.м. и РЗП 285 кв.м.
с идентификатор 68134.1937.751.1., построена в източната част на дворно място,
находящо се в кв. Бояна на гр. София, ул. „********, съставляващо парцел V-751
/понастоящем УПИ/ от кв.223 по плана на гр. София, местността „Гърдова глава“ с
площ на УПИ от 588 кв.м. с идентификатор 68134.1937.751.
Моли съда да отмени на основание
чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 27, том Ік, рег. № 8210, н.д.
№ 333/2000 г. на нотариус А.Ч.и констативен нотариален акт № 62, том ІV, рег. №
5520, н.д. № 499 от 30.12.2011 г. на нотариус Х.В..
Моли съда да осъди ответниците да
заплатят солидарно на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на
процесния имот за периода от 01.09.2010 г. до 31.08.2015 г. в общ размер на
сумата от 43 380 лв., съобразно допуснатото изменение на исковата
претенция на основание чл.214, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК на
02.03.2016 г. е постъпил отговор и от двамата ответници.
На първо място заявяват
възражение за недопустимост на настоящото производство, тъй като ищците водят
идентично дело със същите страни и предмет.
Във връзка с това възражение и по
указание на съда с молба от 27.05.2016 г. ответниците представят удостоверение
по гр.д. № 4764/2012 г., 1 състав. От така представеното удостоверение е видно,
че е налице идентичност само между страните по делото. Не е налице идентичност
в спорното право, доколкото предмет на ревандикационната претенция на ищците по
гр.д. № 3175/1998 г. на СГС, І-9 състав е само дворното място, находящо се в
гр. София-Бояна, на ул. „********, съставляващо парцел V-751 от кв.223, както и
магазин, находящ се в гр. София, в сградата на бул. „П.Евтимий“ № 73 на
партерния етаж.
Предмет на настоящото
производство обаче е само къща-ателие със застроена площ ок 90 кв.м. и РЗП 285
кв.м. с идентификатор 68134.1937.751.1., построена в източната част на дворно
място, находящо се в кв. Бояна на гр. София, ул. „********, съставляващо парцел
V-751, но не и дворното място, върху което е построена къщата и което е предмет
на горепосоченото дело.
Предвид горното съдът намира, че
не е налице хипотезата на чл.126 ГПК.
По същество оспорват предявените
искове като неоснователни. Оспорват фактическите твърдения на ищците относно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността, както и че двамата ответници
владеят къщата. Твърдят, че къщата се ползва непрекъснато от 03.04.1998 г.
датата на смъртта на С.от негова майка М.Б.. Оспорват искането за отмяна на
нотариалните актове, с оглед липсата на правен интерес при наличието на
саморъчно завещание. Оспорват изцяло исканото обезщетение.
Ответниците твърдят, че са собственици
на процесното ателие по силата на саморъчно завещание от 28.01.1998 г. на С.Б.-брат
на ответницата Ю.К., починал на 04.03.1999 г., както и на основание приращение
по чл.92 от ЗС. Твърдят, че са собственици на имота и на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност, която е започнала да тече от датата на
саморъчното завещание до датата на завеждане на настоящото производство.
Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез
процесуалните си представители и по съображения подробно изложени в писмени
бележки по делото.
Ответниците в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани и
молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло и присъди
сторените от ответниците разноски, съобразно представен списък. Подробни
съображения са изложени в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните по делото не е спорно, че ищците са наследници по закон на починалия
на 03.04.1998 г. С.А.Б., съответно първата е негова съпруга, а другите
две-негови дъщери. Това обстоятелство се установява и с приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № 1044/04.06.2013 г. Не е спорно също така, че
починалият пряк наследодател на ищците С.А.Б. е брат на ответницата по делото Ю.А.К.,
която е съпруга на втория ответник.
Установява
се, че по силата на извършена доброволна делба-спогодба, одобрена с протоколно
определение на съда от 29.01.1982 г. по гр.д. № 17891/1982 г. на СРС, 46 състав,
С.А.Б. и Ю.А.К. са получили в съсобственост при равни права по ½ идеална
част дворно място, находящо се в гр. София, кв.Красно село, съставляващо парцел
ІV от кв.223 по плана на г София,
м.“Красно село Боянско“, целият от 591 кв.м. В т.ІV от спогодбата двамата са се
споразумели относно ползването на съсобствения парцел, като Ю.К. се е съгласила
да ползва югозападната част, а С.Б.-югоизточната. По силата на тази делба Ю.К.
е получила в своя изключителна собственост, находящата се в това дворно място
едноетажна вилна постройка, застроена на около 24 кв.м. от етаж, мазе и гараж.
Страните са се съгласили също така споразумението да замества необходимостта от
даване на съгласие на С.Б. да се даде строително петно от съответните
технически органи в частта, която той ще ползва, доколкото това е възможно с
оглед квартално - застроителния и силуетен план и му се учреди правно на строеж
на предвиденото в утвърдения архитектурен проект застрояване, като С.Б. от своя
страна е дал съгласие и се задължава да даде на Ю.К. правото на строеж за
пристройка и надстройка на съществуващата вилна постройка, доколкото това е
допустимо съгласно квартално - застроителния и силуетен план.
От приетото
по делото заключение на СТЕ се установява, че процесният имот се намира в
кв.Бояна, ул. „********. Мястото е ъглово, оградено от всички страни с огради.
Застроено е с две сгради, изпълнени в източната и в западната част от имота,
като процесната сграда е изпълнена в източната част на имот откъм ул.
„Карамфил“ и се състои от сутерен и два етажа. Вещото лице установява, че
червенооцветена сграда на скица на л.24 от делото и тази с идентификатор
68134.1937.751.1. са една и съща сграда.
С влязло в
сила на 05.10.2005 г. Решение от 12.02.2003 г., постановено по гр.д. №
2539/2001 г. по описа на САС, г.о., 3 състав със СПН между страните е отречено
правото на собственост на двамата ответници Ю. и Х.К.върху ½ идеална
част от процесната къща по силата на приращението на основание чл.92 ЗС, като
съдът е приел, че С.Б. и неговата съпруга са станали изключителни собственици
на построената сграда.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите Р. А.Я., Д.Н.Т., Н. К.И., А.М.Ф..
Свидетелката
Р. А.Я. установява, че познава семейството на ищците от 1990 г. Свидетелката
установява, че след като се разболял през 1996 г. свидетелят отишъл да живее
при майка си на Руски паметник. Станала очевидец на разговор между С.и
съпругата му П., когато той казал, че ще даде всичко на сестра си, както и че
тя ще се грижи за децата, той ги е осигурил до 18 г. Впоследствие С.отишъл в
Бояна, но никой не разбрал защо, за какво се е заключил там, никой не можело да
влезе. Въобще нямало достъп до къщата.
Свидетелката установява, че в
Бояна са къща до къща, една телена мрежа дели неговата къща от къщата на сестра
му. П. и децата не са го посещавали в Бояна.
П. не е знаела, че С.е починал.
Случайно разбрала от телефонно обаждане на негов роднина от Северозападна
България, който попитал кога е погребението.
През 1997 г. С.претърпял операции.
Имал клапа в мозъка, не бил адекватен.
Разпитан свидетелят Н. К.И. установява,
че с Х.К. и Ю.К. се познават от 1978-1979 г. Със С.се запознал значително
по-късно, но по-сериозни контакти с него имал в периода, когато работели при В.М.–
1994-1996 г. В този период С.работел, бил майстор, художник, реставратор. Свидетелят
знае за къщата в Бояна, която е направена от бетон, желязо и метал отгоре на
покрива. Установява, че в периода, когато С.е бил болен за него се грижели
ответници и от него знае, че има влошени отношения със съпругата си. С.бил адекватен,
но трудно приемал процедурите в Онкологията. На С.му били необходими средства
предимно за лечението му и искал да продаде имот, но искал да направи това на
сестра си. Говорел за продажба и завещание на сестра си.
Свидетелят Д.Н.Т., че в Бояна на
ул. „******** има две къщи. Установява, че майката на С.-баба М.живеела в
съседната къща, до къщата на Х. и Ю.. Дели ги една ограда. В къщата, която не е
на Х. знае, че живее баба М..
Свидетелката А.М.Ф., че познава П.
от 1994 г. Свидетелката знае, че П. и децата имат къща в Бояна. До самата къща
няма достъп. Лично ходила с П., с децата, с адвокатката, колата на охранителна
фирма, но в къщата не можело да се влезе, защото всички ключове, които П. носела
били сменени, дори на някои места били запоени с пластинки. Това било на
03.12.2009 г. Къщата се намира на ъгъла. Има два входа - един главен и един
откъм гаража. Опитали се и от двете страни да влязат, но нямало достъп.
Охранителната фирма била на място , защото П. искала, ако успее да влезе в
къщата да постави СОТ, но не успяла да влезе. П. не успя да влезе. По време на
посещението се явил ответникът Х., който казал, че няма как да стане влизането
в къщата.
По делото е представено саморъчно
завещание от 28.01.1998 г. на С.А.Б. по силата на което същият завещава цялото
си движимо и недвижимо имущество на сестра си Ю.А.К.. Това завещание е обявено
на 16 април 1998 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание.
Завещанието
е оспорено от ищците с твърдението, че същото не е написано и подписано от
завещателя С.Б..
Във връзка
с оспорването по делото са приети две заключения на графически експертизи.
Съобразно
заключението на вещото лице С.П. ръкописният текст в оспореното завещание е
написан от С.Б.. Подписът за завещател в оспореното завещание е положен от С.Б..
Това
заключение е оспорено от ищците във връзка с което е допусната повторна
графическа експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Б.Д., който потвърждава
изцяло заключението на първоначално приетото заключение.
Във връзка
с установяване размера на предявените облигационни искове е прието заключение
на СТЕ, от което се установява, че средната пазарна стойност на наем на
процесната жилищна сграда за периода от 01.09.2010 г. до 31.08.2015 г. възлиза
на 723 лв. месечно, или общо 43 380 лв.
Така установената по-горе фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Предявени са ревандикационни
искове с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
Ищцата П.Б.
доказа главно и пълно, че е собственик на лично основание на ½ идеална
част от процесната къща на основание давностно владение на правото на строеж.
Това нейно
твърдение се установява с влязлото в сила на 05.10.2005 г. Решение от
12.02.2003 г., постановено по в.гр.д. № 2539/2001 г. по описа на САС, г.о., 3
състав.
Производството
по гр.д. № 927/1998 г., СГС, І-7 състав и в.гр.д. № 2539/2001 г., САС, 3 състав
се е развило по предявен положителен установителен иск за собственост предявен
от Ю.А.К. и Х.И.К. против П.С.Б. и С.А.Б., починал в хода на процеса и заместен
от правоприемниците му по закон-неговата съпруга П.Б., която е участвала в
процеса на лично основание и от дъщерите му Л.С.Б. и М.С.Б., с твърдението, че
ищците са собственици на ½ идеална част от процесната къща на основание
приращение. Този иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като е прието, че
ответниците П. и С.Б. са станали изключителни собственици на къщата през 1996
г. въз основа на давностно владение върху правото на строеж съгласно чл.85 ЗС
във връзка с чл.79 ЗД, поради което и при неговото реализиране С.Б. и неговата
съпруга са станали изключителни собственици на построената сграда.
Решението, с което е отхвърлен
положителен установителен иск за собственост установява със сила на присъдено
нещо, че правото на собственост не е възникнало на предявеното с иска основание
или ако е възникнало на предявеното основание, то не съществува към момента на
приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, тъй като
е погасено на предявеното с възражение основание (от друг посочен фактически
състав). В този
смисъл Решение № 513 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 890/2010 г., IV г. о.,
ГК.
Следователно и между страните в
настоящото производство със сила на пресъдено нещо е установено, че правото на
собственост на двамата ответници на заявеното от тях фактическо основание-по
силата на приращение е погасено на основание придобитото от П. и С.Б. през 1996
г. право на строеж по силата на давностно владение, а след неговото реализиране и на построената
сграда.
Ищците обаче не доказаха, че това
право е преминало в техния патримониум по силата на наследствено правоприемство
от техния съпруг и баща, доколкото в хода на настоящото производство
ответниците доказаха възражението си, че имотът е придобит от ответницата Ю.К.
въз основа на саморъчно завещание от 28.01.1998 г. и осъществена придобивна
давност с начало 03.04.1998 г.
Ответниците твърдят, че са
станали собственици на спорния имот по силата на саморъчно завещание от
28.01.1998 г.
С оглед приетите по делото две
графически експертизи, които съдът намира за компетентно и обективно изготвени,
завещанието не е нищожно на основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като е написано и подписано от завещателя, съдържа означение на датата,
когато е съставено, а подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Противно на твърденията на
ищцовата страна двете заключения по графическите експертизи са изготвени
обосновано и кореспондират със събраните по делото доказателства.
И в двете експертни заключения се посочват не
само признаците, при които е установено тъждество, но и констатирано различие.
Заключенията са обосновани, защото съдържат и обяснение за причината за
различието-болестно състояние на изпълнителя, съществуващите несъвпадения не са
устойчиви, няма значима идентификационна стойност и се обясняват със
съществуващата вариантност на изпълнение. Следва да се отбележи, че принципно
няма количествен критерий, според който да се определи при колко частни
признака трябва да е налице съвпадение, за да се направи извод за тъждество.
Принципът е, че колкото по-специфичен е даден признак, толкова по-голямо е
неговото идентификационно значение.
На следващо място и двете
заключения кореспондират с поведението на завещателя С.Асенов, от което се
установява, че същият е желаел да завещае имуществото си след своята смърт на
сестра си. От разпитаните по делото свидетели се установява, че след като се
разболял С.бил във влошени отношения със съпругата си, не живеел заедно с нея,
а с майка си първо в апартамент на Руски паметник, впоследствие в Бояна. Свидетелката
Я. установява, че лично чула как С.казва на съпругата си П., че ще даде всичко на сестра
си, както и че тя ще се грижи за децата, че той ги е осигурил до 18 г.
Свидетелите установяват, че за болния С.се грижели неговата сестра и
зет-ответниците по делото, а съпругата му и децата дори не разбрали кога е
починал.
По горните съображения съдът
кредитира заключенията на двете вещи лица.
Неоснователно е възражението за
недостойнство, т.е. че ответницата Ю.К. е неспособна да наследи по завещание
наследодателя С.Б.. Недостойнството се обосновава с твърдението, че същата е
укривала завещанието от април 1998 г. до 06.12.2007 г.
Недостойнството обаче е санкция
за виновно поведение към наследодателя и се систематизира в три групи умишлени
действия против личността на наследодателя, против негови лични права и
интереси и засягат обществени отношения, в които моралните и емоционални
моменти имат особено значение. Укриването на завещание не е измежду посочените
действия. Отделно от това такова укриване няма, тъй като ответницата е
упражнила правата си по завещанието, обявявайки го пред нотариус още на
16.04.1998 г., след това последователно на 13.06.2000 г. и 30.12.2011 г.,
когато се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост на
процесната къща и дворното място, в което е построена.
Процесното завещание не е нищожно
и на основание чл.42, б.“в“ от ЗН. Ищците твърдят, че единственият мотив,
поради което е направено завещанието, че ответницата-негова сестра ще му
осигури лечение, като този мотив е обективиран в подписаната от завещателя в
същия ден декларация.
За да има недействителност на
основание мотив е необходимо, първо мотивът да е изрично записан в съдържанието
на завещанието, което условие в случая не е налице и второ той да е
единствения, поради който да е съставено завещанието.
На следващо място както е прието
в съдебната практика, безвъзмездният характер на завещанието не означава, че
завещанието не може да има възнаградителен характер, напротив, обичайният мотив
за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и
на добрите нрави.
Ищците не доказаха другите две
възражения против завещанието, а именно: че същото е симулативно и съставено
единствено с цел да ги увреди, както и че е унищожаемо. Между впрочем
възражението за унищожаемост не може вече да бъде предявявано, поради
изтичането на преклузивния 10 годишен срок по чл.44, ал.1 ЗН от откриване на
наследството, изтекъл на 03.04.2008 г.
С оглед на горното съдът намира,
че представеното по делото завещание е породило валидно правно действие.
Наследственото правоприемство
може обаче да се осъществи само за имущество, което завещателят притежава към
момента на откриване на наследството, когато проявява действие завещанието.
Правото на собственост върху
процесната къща е придобито от завещателя в режим на СИО със съпругата му П.Б.,
следователно и към момента на неговата смърт 03.04.1998 г., завещателят Б. е
притежавал ½ идеална част от процесната къща, поради което
наследственото правоприемство е настъпило само за тази ½ идеална част,
доколкото другата и след смъртта на Б. е била притежание на неговата съпруга П.Б.,
предвид прекратяване на СИО.
Следователно и въз основа на
саморъчно завещание от 28.01.1998 г. ответницата Ю.К. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от процесната къща, поради което и в
нотариален акт № 62, дело № 499/30.12.2011 г. нотариусът е удостоверил вярно
правото на собственост на ответницата върху масивната двуетажна жилищна сграда.
Що се отнася до възражението на
ищците за запазена част с правно основание чл.30, ал.1 ЗН. На първо място
според настоящия състав искането по чл.30, ал.1 ЗН може да се предяви само чрез
иск или чрез възражение, но само в делбеното производство, но не и чрез
възражение в производство по ревандикационен иск.
Но дори и да се приеме, че
ответниците могат да се защитят с това възражение, то основателно е възражението
на ответниците, че същото е погасено по давност. Съгласно т. 3, б. "г" от ППВС № 7/1973
г. искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на
запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията
започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по
завещанието. В постановлението не се сочи кога се счита, че заветникът е
упражнил правата по завещанието. Този въпрос е фактически и се разрешава въз
основа на данните по конкретното дело. В случая доказателствата сочат, че
ползващото се от завещанието лице-ответницата К. е упражнила правата си
най-ранно с обявяване на завещанието на 16.04.1998 г., но най-късно на
06.12.2007 г., когато го е представила по гр.д. № 3175/1998 г. на СГС, това и
датата, на която ищците са разбрали за завещанието и в този смисъл е
по-благоприятна за тях. Дори и от тази по-благоприятна за ищците дата-петгодишният
срок е изтекъл съответно на 06.12.2012 г., а ищците заявяват това свое
възражение с молба в открито съдебно заседание по настоящото дело на 15.11.2016
г. след изтичане на срока.
Второто посочено от ответниците
придобивно основание-приращение не следва да бъде разглеждано, доколкото и
както бе посочено по-горе правото на собственост на двамата ответници на това
фактическо основание е отречено със СПН.
Третото посочено от ответниците
възражение, е че са собственици на процесната къща въз основа на придобивна
давност, считано от датата на саморъчното завещание-28.01.1998 г. Съдът намира,
че това възражение на ответниците също е основателно.
Безспорно по делото се
установява, че от 28.01.1998 г. двамата съпрузи са започнали да владеят
процесния имот като свой въз основа на направеното в полза на съпругата К.
завещание. Според
настоящия състав установеното от ответниците владение е добросъвестно, тъй като
правното основание за установяване и осъществяване на владението – завещание, е
годно да направи същите собственици. Ответницата К. винаги е владяла имота с убеждението, че
същият е наследствен, оставен от нейния баща и не е придобиван от съпругата на
нейния брат, предвид наследствения характер на имота. Това убеждение на
ответницата се установява, включително и от изявлението на нейния процесуален
представител, че С.е оставил шест имота, от които само наследствените имоти
отиват за сестра му.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че двамата ответници са манифестирали ясно и открито
пред наследниците по закон-ищците по делото намерението си за своене. Това е
станало на 06.12.2007 г., когато са противопоставили това свое право на
претендираното от ищците право в производството по гр.д. № 3175/1998 г.,
впоследствие и на 03.12.2009 г., когато при опит на ищците да влязат в
процесната къща това не е станало, защото било заключено и защото се явил лично
ответникът Х.К., който заявил, че е безсмислено да правят какво и да е, защото
няма да стане. Установява се от показанията на свидетелката А.Ф.. От събраните
по делото доказателства-СТЕ и свидетелски показания се установява, че в
дворното място са построени две къщи, едната е на ответниците, а другата се
намира в непосредствена близост и в нея живеела майката на Ю. и С.-баба М.,
като имотът е стопанисван от ответниците.
С оглед на горното съдът намира,
че останалата ½ идеална част от процесния имот е придобит от ответниците
по кратката давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, въз основа на добросъвестно владение
за периода от откриване на наследството на 03.04.1998 г. до 31.08.2015 г. -
датата на подаването на настоящата искова исковата молба.
По горните съображения настоящият
съдебен състав намира, че правото на собственост на трите ищците не е
възникнало на предявеното с иска основание-наследствено правоприемство от
техния съпруг и баща С.А.Б., а правото на собственост на ищцата П.С.Б. по
отношение на ½ идеална част от имота по силата на давностно владение по
отношение на правото на строеж не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, тъй като е погасено на предявеното от
ответниците с възражение основание-изтекла в тяхна полза придобивна давност
за периода от откриване на
наследството на 03.04.1998 г. до 31.08.2015 г. - датата на подаването на
настоящата искова исковата молба.
Предвид неоснователността на
ревандикационната претенция, неоснователна се явява и претенцията за заплащане
на обезщетение за ползване на процесния имот от двамата ответници без правно
основание, поради което и тези искове подлежат на отхвърляне, както и искането
за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 27, том
Ік, рег. № 8210, н.д. № 333/2000 г. на нотариус А.Ч.и констативен нотариален
акт № 62, том ІV, рег. № 5520, н.д. № 499 от 30.12.2011 г. на нотариус Х.В..
По
разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото на ищците не се дължат, съответно не се присъждат разноски.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски в размер на 200
лв.-депозит за възнаграждение на вещо лице и 1000 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 15.11.2016 г.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от П.С.Б., ЕГН **********, Л.С.Б., ЕГН **********
и М.С.Б., ЕГН **********, и трите с адрес: гр. София,*********против Ю.А.К.,
ЕГН ********** и Х.И.К., ЕГН **********,*** активно пасивно субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ищците са собственици на следния
недвижим имот, представляващ жилищна сграда-еднофамилна, със застроена площ 90
кв.м., с идентификатор 68134.1937.751.1., по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
гр. София, район Витоша, кв.Бояна, ул. „********, построена в източната част на
дворно място, находящо се в кв. Бояна на гр. София, ул. „********, съставляващо
парцел V-751 /понастоящем УПИ/ от кв.223 по плана на гр. София, местността
„Гърдова глава“ с площ на УПИ от 588 кв.м. с идентификатор 68134.1937.751 и за
осъждането на ответниците да предадат владението върху този имот, както и
да
заплатят солидарно на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на
процесния имот за периода от 01.09.2010 г. до 31.08.2015 г. в общ размер на
сумата от 43 380 лв. /четиридесет и три хиляди триста и осемдесет лв./
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт № 27, том Ік, рег. № 8210, н.д. № 333/2000 г.
на нотариус А.Ч.и констативен нотариален акт № 62, том ІV, рег. № 5520, н.д. №
499 от 30.12.2011 г. на нотариус Х.В..
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.С.Б., ЕГН **********, Л.С.Б., ЕГН ********** и М.С.Б.,
ЕГН **********, и трите с адрес: гр. София,*********да заплатят на Ю.А.К., ЕГН **********
и Х.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ разноски
направени от ответниците пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: