Р Е Ш Е Н И Е
№260238
15.12.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи юли две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 1194 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод исковА. молба от Д.С.Д. с ЕГН**********,***, комплекс „С.В.”, бл.*, ет.*,
ап.**, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес: *** и С.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковА. си молба, ищецът Д.
твърди, че е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: *********по
КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ж.к. „С.В.", бл.*, ет. *, ап.**,
който самостоятелен обект представлява ЖИЛИЩЕ - Апартамент, брой нива - 1, с
площ по кадастрална схема от 59,80 кв.м. (петдесет и девет цяло и осемдесет
кв.м.), ведно с 4.375% (четири цяло триста седемдесет и пет хилядни процента)
идеални части от общите части на сградА., при граници: на същия етаж имот с
идентификатор № *********, и имот с идентификатор № *********, под обекта имот
с идентификатор № *********, над обекта имот с идентификатор № *********. Сочи,
че собствеността върху гореописания обект е придобил по давност, в резултат на продължило повече от 10 - десет години,
упражнявано постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение, и с
намерение да държи имота като свой собствен. Твърди, че осъществява фактическа
власт върху гореописания недвижим имот, считано
от 03.08.1995г., когато между него и Община Несебър бил сключен договор за
продажба на имота по реда на НаредбА. за държавните имот, като и към настоящия
момент, не е спрял да владее имота явно, несъмнено, непрекъснато, спокойно и с
намерение да го свои, което намерение твърди, че ясно е демонстрирал пред трети
лица. Отделно от това, ищецът сочи, че въпросният имот е изцяло заплатен от неговА.
майка. Наред с горното, ищецът твърди, че процесният имот е
деклариран в отдел местни данъци и такси на Община Несебър на негово име и той е
заплащал редовно и без прекъсване данък за същия.
Ищецът сочи, че на 12.03.2009г.
бившА. му съпруга А.В.Д.с ЕГН:**********, починала на 03.09.2020г.,
наследодател на ответниците по настоящото дело, се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост №**,
том ***, peг. № ****, дело №*** от 12.03.2009г. на нотариус С. Ангелов с peг. №
*** в НК, с район на действие – Районен съд-гр.Несебър върху гореописания
притежаван от него недвижим имот. За това обстоятелство научил съвсем случайно,
след смъртта й. В тази връзка твърди, че в нито един момент, нито преди,
нито след снабдяването си с въпросния констативен нотариален акт - А.В.Д., не е
владяла процесния недвижим имот. В нито един момент, считано и към настоящия
момент, владението му върху имота не е било смущавано или прекъсвано от нея.
Снабдяването на А.В.Д.с горепосоченият
констативен нотариален акт за собственост, е обосновало правния интерес у ищеца от предявяването
на настоящия положителен установителен иск за собственост срещу нейните
наследници - П.Д.Д. и С.Д.Д.. Наред с това, същият оспорва претендираното от П.Д.Д.
и С.Д.Д. вещно право на собственост върху процесния имот, като твърди, че той е
единственият собственик, като собствеността му произтича от изтекла придобивна
давност. Изцяло оспорва издадения Констативен нотариален акт за собственост
№89, том III, per. № 1956, дело №473 от 12.03.2009г. на Нотариус С. Ангелов с
peг. № 208 в НК, като моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК същият да бъде
отменен.
Предвид гореизложеното се моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците П.Д.Д. с ЕГН:**********
и С.Д.Д. с ЕГН:**********, че ищецът Д.С.Д. с ЕГН********** е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: *********по КККР на гр.Несебър, с адрес:
гр.Несебър, ж.к. „С.В.", бл.5, ет. 2, ап.22, който самостоятелен обект
представлява ЖИЛИЩЕ - Апартамент, брой нива - 1, с площ по кадастрална схема от
59,80 кв.м. (петдесет и девет цяло и осемдесет кв.м.), ведно с 4.375% (четири
цяло триста седемдесет и пет хилядни процента) идеални части от общите части на
сградА., при граници: на същия етаж имот с идентификатор № ********, и имот с
идентификатор № *********под обекта имот с идентификатор № *********, над
обекта имот с идентификатор № *********, на основание ИЗТЕКЛА ПРИДОБИВНА
ДАВНОСТ.
Моли
съда да отмени изцяло на основание чл.537 от ГПК издадения констативен нотариален акт за собственост
№**, том ***, peг. № 1956, дело №473 от 12.03.2009г. на нотариус С. Ангелов с
peг. № 208 в регистъра на НК, с район на действие – РС-Несебър. Представя
писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание
чл.124 от ГПК вр. чл.68, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
по делото е постъпил писмен отговор на исковА. молба, подаден от ответника от С.Д.Д.,
в който същият заявява, че признава изцяло претенцията на ищеца по делото. Сочи,
че действително ищецът владее имота към настоящия момент, както и го е владял
непрекъснато и несмущавано от когото и да е, от момента, в който го е закупил.
Заявява, че покойнА. му майка и бивша съпруга на ищеца, който е негов баща,
никога не е владяла имота и не е живяла в него след 1999 год., нито е оспорвала
когато и да е обстоятелството, че баща му е собственик на апартамента. Сочи, че
за него е голяма изненада факта, че същА. си е набавила нотариален акт за
собственост на апартамента при положение, че не го е владяла, не е живяла в
него, нито е предявявала претенции, че е собственик изцяло или отчасти на него.
Сочи, че доколкото му е известно, въпросният апартамент е закупен от баща му
със средства от неговА. майка и баба на ответниците. Заявява, че покойнА. му
майка до смъртта й е живяла при него в с.К., като той се е грижил за нея и същА.
дори не е посещавала процесния имот. Предвид гореизложеното, ответникът С.Д. изразява
становище за основателност на предявения иск и признава същия. Не възразява по
направените доказателствени искания. Не възразява да се даде ход на делото и
същото да бъде разгледано в негово отсъствие.
В срока по чл.131 от ГПК, е
постъпил и писмен отговор на исковА. молба от ответника П.Д., който оспорва
изцяло предявения иск и моля същия да бъде отхвърлен, като неоснователен. Твърди,
че описаните в исковА. молба факти и обстоятелства не отговарят на обективнА.
истина. Заявява, че той и покойнА. му майка А.В.Д., са живели в процесния имот
от 1979г., когато майка му сключила брак с ищеца. На следващА. година, на ***г.
се родил брат му С.Д.Д.. Твърди, че през 1986г., бил осиновен от ищеца. На
следващА. година - 1987г., сключил граждански брак с настоящА. си съпруга В.Димитрова.
През 1988г. се родил синът им Д., а през 1990г. се родила дъщеря им А.. През
това време, ответникът сочи, че той и съпругА. му били взели две стаи под наем
в общежитие „С." в к.к.****, но въпреки това децА. им живеели предимно в
процесния имот, тъй като неговА. майка им помагала в тяхното отглеждане. Сочи,
че по това време ответникът работел, като миньор в „****". С течение на
годините отношенията между ищеца и майка му започнаха да се влошават и с влязло
в сила Решение от 15.09.1995г. по гр.д. №531/94г. по описа на РС-Несебър, брака
им бил прекратен. Сочи, че с влязло в сила Решение от 31.03.1998г. по гр.д.
№13/1996г. по описа на РС-Несебър, процесният имот бил поставен в дял на неговА.
майка А.В.Д.. Съдебното решение било надлежно вписано в служба вписвания при
РС-Несебър. По-късно, на 12.03.2009г. неговА. майка се снабдила и с констативен
нотариален акт на основание цитираното горе съдебно решение.
Ответникът П.Д. твърди, че от
1995г. до настоящият момент ищеца Д.С.Д. не живее и не осъществява фактическа
власт върху процесния имот. Заявява, че от момента на закупуване на имота, до
смъртта си - 03.09.2020г., фактическа власт
върху процесния имот е осъществявала единствено неговА. майка - А.В.Д.. Сочи, че
ищецът Д.С.Д. живеел и работел извън гр.Несебър, появявал се от време на време
в Сл.Бряг - през година или две, и е създавал само скандали с майка му, като я
е заплашвал и тормозел, за което тя се оплаквала на него. Твърди, че неговА.
майка А.В.Д.е единствен собственик на процесния имот, никой по никакъв начин от
1995г. до настоящия момент не е оспорвал правото й на собственост, като сочи,
че процесният имот е владян и ползван, като неин непрекъснато и единствено от нея.
След нейнА. смърт, той и брат му С. станали собственици по наследство от майка им
на този имот.
Наред с горното, ответникът П.Д.
сочи, че през последните няколко години, поради липса на средства и поради
заплахите от страна на ищеца, майка му живяла в с.К., а в процесният имот по нейна
молба било изключено ел. захранването и същия се водел необитаем в регистрите
на ЕВН. Твърди, че през всичките тези години майка му заплащала дължимите
данъци и такси за имота. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло
исковА. молба, като неоснователна, като му бъдат присъдени заплатените по
делото разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане – Г.Я. и Р.П.. Моли да бъде
допуснА. експертиза, вещото лице по която: 1. Да установи наличието на сключени
трудови договори на името на ищеца за периода от 1995г. до настоящият момент,
като посочи неговите работодатели, седалището и адреса на същите и мястото на
извършване на трудовА. дейност; 2. Да отговори какъв е бил настоящият адрес на
ищеца за периода от 1995г. до настоящия момент и има ли регистрация в
с.Зорница, обл.Ямбол; 3. Да се направи справка във ВиК и ЕВН, дали има спрени
подавания на услуги – вода и/или ел.енергия за процесния имот и за какъв период
от време са същите спирания.
В съдебно заседание, ищецът Д.Д.
се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа исковА. молба.
Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Заявява, че от 2003г. е
спрял тока в апартамента, тъй като е инвалид и няма възможност да го заплаща.
Твърди, че всичко е имота е на газ, и осветлението, и отоплението. Твърди, че
водА. не е спирана.
Ответникът П.Д. не се явява в
съдебно заседание. Вместо него се явява процесуалния му представител, който
оспорва изцяло исковА. молба и поддържа подадения
отговор на същА.. и не изпраща представител. Не сочи доказателства. Твърди, че
наследодателкА. на ответниците е заявила спиране на тока и водА., като
собственик на имота.
Ответникът С.Д. се явява лично в
съдебно заседание. Не сочи доказателства.
С протоколно определение от
31.05.2021г., съдът допълни изготвения по делото предварителен доклад с
направените изявления от процесуалния представител на ищеца, с които оспорва
твърдението на ответника Петров, че е живял заедно с децА. си в процесния имот,
както и че починалА. А.Д.е живяла в процесния апартамент до 2020г., както и, че
след закупуването на имота през 1995г. в същият е живял единствено ищецът по
делото и е обявил за окончателен изготвения по делото доклад, ведно с внесените
допълнение в съдебно заседание.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124 от ГПК вр. чл.68, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗС. За успешното му провеждане е
необходимо да бъде установено кумулативно следното: Явно, необезпокоявано и непрекъснато владение на
ищеца, с намерение за своене в продължение на повече от 10 години, считано от
03.08.1995г., каквито твърдения се излагат в исковА. молба. За да произведе
ефект придобивнА. давност е необходимо намерението за своене на вещта да е
демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице
позоваване на придобиването. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 260324 от 31.03.2021г., постановено по делото.
В подкрепа на твърденията на
ищеца, че процесното жилище е закупено със средства на майка му, същият представя по делото удостоверение за семейно положение и
лица на Неделя Георгиева Иванова, от което се установява, че ищецът е неин син,
както и копия на извлечение от спестовна книжка на Н.Г.И.в ДСК и три броя
квитанции от ДСК. От последните се установява, че Н.И.е внесла по сметка на
ищеца сумА. от 59217 лева за закупуване н жилище – бл.5, ап.2 на **** ЕАД, сумА.
от 666,50 лева – режийни разноски и сумА. от 7435 лева – за отстъпено право на
строеж
От показанията на водените от
ищеца свидетели Д. Петров Д. и Х.К.Т., без родство с ищеца, дадени в съдебно
заседание се установява следното:
Свид.Д. сочи, че живее в ****,
к-с С.В., бл.*, в който живее и ищеца. Заявява, че ищецът живее там повече от
20 години. Сочи, че от една година ищецът ходел на село да гледа болния си
брат, но си идвал всяка седмица. Когато ищецът се прибирал се виждали със свид.Д.,
пиели си заедно ракията. Свид.Д. заявява, че познавал бившА. съпруга на ищеца и
сочи, че същА. живяла в процесното жилище до развода им, след което отишла да
живее в с.К. с малкия си син, където си купила къща. За големия син на ищеца,
свид.Д. сочи, че чул , че живее в гр.Ахелой. Сочи, че никога не е виждал
внуците на ищеца да идват в апартамента му в ****.
Свид.Т. установява пред съда, че
познава, както ищеца, така и синовете му /ответниците по делото/. Сочи, че също
живее в ****, к-с С.В., бл.6, ап.20 от 1994г. Сочи, че познава и бившА. съпруга
на ищеца – Ана, с която живели заедно до 1995г.-1996г. След развода А. се
преместила да живее в блок Е. с един неин приятел, а след това си направила
къща в с.К., където отишла да живее с малкия си син. След развода, свид.Т.
сочи, че не е виждал бившА. жена на ищеца да идва в процесното жилище. Не е
виждал и големия им син, за който чул, че има къща в гр.Ахелой. Не познавал и
внуците на ищеца, нито ги е виждал да идват в апартамента. Свид.Т. сочи, че
много често се срещали с ищеца, но откакто се разболяла майка му, всяка събота
и неделя ходел при нея, а след това се разболял и брат му и той ги гледал в
село Зорница. Наред с това установява, че е влизал в апартамента на ищеца,
правили са ремонт на покрива през 1999г. Сочи, че ищецът топли вода на котлон
на газ, тъй като водА. е спряна от седем-осем години. Не е виждал никой да идва
да спори за апартамента. Сочи, че знае, че жилището е на ищеца, закупено с пари
на майка му. Свид.Т. сочи, че не знае ищецът да е отсъствал за дълъг период от
дома му.
От показанията на водените от
ответника П.Д. свидетели Р. Тошев П. и Г.Л.Я., без родство с ищеца, дадени в
съдебно заседание се установява следното:
Свид.П. установява пред съда, че
живее в същият комплекс С.В. в КК ****, в бл.5, ап.21 от 2009г., както и че
живеят врА. до врА. с ищеца. Сочи, че не знае на кого се води жилището, но е
виждал само ищецът там. Сочи, че ищецът на седмица две си идва на Възела,
защото си ходи на село. Свид.П. заявява, че не е виждал ищецът да носи дърва в
апартамента си, а само бутилки с газ. Не е виждал негови внуци да идват там.
Свид.Я. сочи, че познава ищецът и
бившА. му съпруга, която е живяла в процесния апартамент до 2000г. След това е
виждал в апартамента само ищеца и малкия му син С.. Заявява, че ищецът идва
всяка седмица или през седмица в апартамента и пак си отива на село, защото
майка му е болна. Също сочи, че не е виждал внуците на ищеца да идват в
жилището. Свидетелят сочи, че не е чувал в последните двадесет години да е
имало спорове за апартамента.
ВоденА. от страна на ответника П.Д.
свидетелка А. П.Д.– негова дъщеря, установява в показанията си пред съда, че
като деца н брат си, баба им ги е гледала до 2009г. След 2009г. баба им се
преместила да живее в с.К., заедно с чичо им С. и от тогава свидетелкА.
заявява, че никой не живее в апартамента. Знае, че в апартамента няма ток и
вода.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Съобразно разпоредбА. на чл.124, ал.1
от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В тежест на ищцеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото
си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ответниците следва да докажат
фактите, които изключват това право.
ПридобивнА. давност е способ за придобиване на право
на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок. При придобиване на едно вещно право по
давност, се прекратява правото на досегашния му носител.
От данните по делото се установява, че на 27.07.1995г.
майкА. на ищеца му е превела пари по банкова сметка *** № 22, в бл.5,
собственост на **** ЕАД /л.70-74 вкл./. От представеното по делото Решение №
243 от 15.09.1995г., постановено по гр.д. № 531/1994г. се установява, че е
прекратен брака на ищеца и съпругА. му А.В.Д., сключен на 04.11.1979г. След развода, с процесният апартамент е бил
допуснат до делба при равни квоти и с Решение № 69 от 31.03.1998г., постановено
по гр.д. № 13/1996г. по описа на РС-Несебър, съдът е поставил в дял на А.В.Д.процесното
жилище, като е осъдил същА. да заплати на ищеца Д. за уравнение на дяловете им
сумА. в размер на 7 484 750 лева в едногодишен срок, считано от влизане на
решението в сила, на равни месечни вноски ведно със законнА. лихва от влизане
на решението до окончателното изплащане на сумА.. Въз основа на така
постановеното решение, през 2009г. А.Д.се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост върху процесното жилище № 89, том 3, рег.№ 1959, дело № 473
от 12.03.2009г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие РС-Несебър.
От показанията на водените от страните свидетели
безспорно се установява, че след развода през 1995г. бившА. съпруга на ищеца се
е преместила да живее с малкия си син С. в къща в с.К., а ищецът останал да
живее в апартамента в ****. Никой от свидетелите, изключая свид.Димитрова, не е
виждал бившА. съпруга на ищеца или неговите внуци да посещават процесното
жилище в **** след развода на ищеца. От показанията на свидетелите в апартамента
няма ток, а водА. е спряна преди седем осем години. Последното се доказва и от
представените от процесуалният представител на ответника П.Д. квитанции за
заплатени от ответника лихви за ВиК услуги за периода от 2016г. до 2021г. /л.78/.
Свидетелите са виждали ищецът да носи бутилки газ, на които готви и топли вода.
От показанията на свидетелите П.Д. Т. и Г.Я. се установява, че през последнА.
година ищецът си ходи често до неговото
село Зорница, където се грижи за болните си майка и брат.
От представените по делото квитанции за заплатени
данък недвижим имот и такса битови отпадъци /л.62-65 вкл./ се установява, че
същите са били заплащани в периода от 2011г. до 2021г. от ищеца Д.. По делото
са представени квитанции за платени данъци и такси за процесния имот и от
ответника П.Д. за периода от 2012г. до 2014г. /л.37-41 вкл./, но видно от
приложените квитанции, същите са заплатени след образуване на делото, на
15.02.2021г.
Представено е и удостоверение от РДВР Бургас № 463 от
14.05.1998г., от което се установява, че ищецът Д. е с постоянна адресна
регистрация в КК ****, к-с С.В.“, бл.5, ап.22 от 14.03.1983г. /л.77/, което
обстоятелство съответства на служебно изготвенА. справка от НБДН от
08.04.2021г. /л.49/.
Гореизложеното налага извода, че в периода от 1995г.
до дА.та на завеждане на исковА. молба – 21.12.2020г., в продължение на повече
от 20 години, ищецът Д. живее в процесният апартамент № 22, находящ се в КК ****,
к-с С.В.“, бл.5. През целият този период, ищецът е владял явно,
необезпокоявано, несъмнено и непрекъснато процесното жилище, като през цялото
време е манифестирал намерението си за своене на вещта, което намерение е
достигнало до ответниците, което се потвърждава от разпита на водените от тях
свидетели.
Предвид гореизложеното, ищцовА. претенция се явява
основателна и доказана, и като такава следва да бъде уважена. Като правна
последица от уважаването на предявения иск, съдът следва да отмени изцяло на
основание чл.537, ал.2, изр. от ГПК издадения констативен нотариален акт за
собственост №89, том III, peг. № 1956, дело №473 от 12.03.2009г. на нотариус С.
Ангелов с peг. № 208 в регистъра на НК, с район на действие – РС-Несебър.
С оглед на този резултат и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника П.Д. следва да бъдат
възложени 1/2 (една втора) от направените от ищеца разноски за водене на
делото, възлизащи общо в размер на 1693,65 лева /хиляда шестстотин деветдесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки/, включващи сумА. от 226,03 лева -
заплатена държавна такса за образуване на делото, сумА. от 5 лева – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение, сумА. от 1440 лева – адвокатско
възнаграждение и сумА. от 22,62 лева – такса за вписване на исковА. молба. Съдът
намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника П.Д.
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
тъй като същото е определено към минимума на определеното такова в НаредбА. за
минимални адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, съдът не възлага в тежест на ответника С.Д.
заплатените от ищеца разноски, поради направеното от него признание на иска и
поради липса на доказателства, че същият с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Както сочи визиранА. разпоредба, в този случай, разноските
се възлагат върху ищеца.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, че Д.С.Д. с ЕГН**********,***,
комплекс „С.В.”, бл.5, ет.2, ап.22, със съдебен
адрес:*** /чрез адв.М.З. ***/, Е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор:
*********по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ж.к. „С.В.",
бл.5, ет. 2, ап.22, който самостоятелен обект представлява ЖИЛИЩЕ - Апартамент,
брой нива - 1, с площ по кадастрална схема от 59,80 кв.м. (петдесет и девет
цяло и осемдесет кв.м.), ведно с 4.375% (четири цяло триста седемдесет и пет
хилядни процента) идеални части от общите части на сградА., при граници: на
същия етаж имот с идентификатор № *********, и имот с идентификатор № *********,
под обекта имот с идентификатор № *********, над обекта имот с идентификатор № *********,
като придобит по давност.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр. от ГПК констативен нотариален акт за собственост №**,
том ***, peг. № ****, дело №*** от 12.03.2009г. на нотариус С. Ангелов с peг. №
208 в регистъра на НК, с район на действие – РС-Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Д.С.Д. с ЕГН**********,***, комплекс „С.В.”, бл.5,
ет.2, ап.22, със съдебен адрес:***
/чрез адв.М.З. ***/, сумА. в размер на 846,83 лева /осемстотин четиридесет и
шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляващи 1/2 (една втора) от
направените от ищец разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: