Определение по дело №1215/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260114
Дата: 7 юли 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100501215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….07.2020 год., гр. Варна

                                                                                                             

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА 

                              ЧЛЕНОВЕ:       КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                    МАЯ НЕДКОВА                                                             

 

сложи за разглеждане в. гр. дело № 1215 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария, подадена чрез процесуален представител ю. к. Е. Зюмбюлева срещу Решение № 200/13.01.2020 год., постановено по гр. дело № 18706/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на В.Н. Йовчева Симеонова ЕГН ********** ***, сумата от 1208, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ виновно вреди, в резултат на внасяне от втория ответник на искане пред PC-Варна по реда на чл.157 от Закона за здравето, от която: сумата от 208, 50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 200,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8,50 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на производството и сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; нараняване на  достойнството и доброто име на ищцата  сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си); негативно отразяване върху общуването ѝ с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото ѝ за обмяна на валута, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е непарвилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващои се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

           Неправилно е прието, че са налице предпоставкитеи за ангажиране на отговорността на ПРБ за вреди на основание чл. 49 ЗЗД. Не е съобразено, че ангажираните по делото доказателства обосновават извод, че искането, отправено от РП-Варна по реда на чл. 157 от ЗЗдр, въз основа на което е образувано ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РС-Варна, не е било нито неподкрепено с доказателства, нито плод на неправилно интерпретирано от прокурора поведение на ищцата. По делото няма доказателства, които да обосноват извод за неправомерност в действията на прокурора от РП-Варна, внесъл искането по чл. 157 ЗЗдр, в резултат на които действия, да са настъпили вреди за ищцата. Навежда, че подаването на искането по 33др е законен прокурорски акт, съобразен изцяло със закона, събраните доказателства и с вътрешното убеждение на прокурора. В случая са били налице всички предвидени в законови условия за внасяне на искането по 33 в съда. Анализът на доказателствата сочи, че в случая е бил налице социалният критерий, предвиден в чл. 155 от ЗЗдр. Видно от доказателствата по делото, искането по чл. 157 ЗЗдр е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките по чл. 155 ЗЗдр, като извън правомощията на прокуратурата е възможността за преценка на психическото състояние на лицето. Поради това и изводът на районния съд, че е налице противоправност в действията на прокурора, само поради факта, че съдебното производство е завършило с определение за прекратяването му по чл. 159, ал. 4 33др е погрешен.

           Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от Прокуратурата на РБългария части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.  

           В евентуалност навежда, че присъдената с първоинстанционното решение сума в полза на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.

           В писмен отговор насрещната страна В.Н. Йовчева Симеонова, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваните от Прокуратурата на РБ части за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

           В жалбата и в отговора искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция не са направени.

           Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Прокуратурата на РБългария въззивна жалба срещу Решение № 200/13.01.2020 год., постановено по гр. дело № 18706/2018 год. по описа на РС-Варна;

           НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  17.08.2020 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

  Членове:1. 

 

 

 

                2.