МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.Д.С. е предявено обвинение за това, че
на 25.11.2008 г. в гр.Любимец, област Хасково предумишлено умъртвил Д. Д. Б., б.ж. на
гр.******* деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата -
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2-ро и т.9 вр. чл.115 от НК.
Подсъдимият разбира в
какво е обвинен, дава обяснения, в които признава умъртвяването на жертвата, но отрича
това да е сторил предумишлено и по особено мъчителен за нея начин.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Б.Д.С. е
роден в гр.***** и към 2003 година живеел в родния си град. Към същия момент той
бил *****, имал дъщеря, която живеела извън пределите на страната ни. Работел като „******
работник".
В същата година С. се запознал с Д. Д. Б. и след няколко срещи между двамата, в края на месец декември 2003
г., заживели на съпружески начала.
Семейството се установило в апартамент на ул."********" № ** вх.* ап.* ет.*. Д.
Б. започнала работа като „******" в училище в същия град. Отношенията между двамата били добри
и типични за съпружеското съжителство.
На ***** се родило детето на С. и Б. - М.Б.Д.. След раждането на детето в поведението на майката се появили
някои особености, в това число и в отношението й към новороденото. Единадесет
дни след раждането Б. заявила, че не може да се грижи за детето и дори
напуснала дома за няколко дни, след
което се завърнала. Това наложило в отглеждането на детето да се включи майката на Д. – П. Б. В зимните
месеци отглеждането на детето ставало
в гр.******, а през летните - в родното място на Б. -с.*******, Община *******. Промяната в поведението
на Д. Б. била забелязана от свидетелката Р.К. - „общопрактикуващ
лекар" с практика в гр.***** и
личен лекар на новородената М.С., както и на Б.С. и Д. Б. Доктор К. наблюдавала
промяната в поведението на Д. -след
раждането тя станала напрегната, неспокойна и лесно раздразнителна, а поведението й при посещенията в лекарския кабинет
се отклонявало от типично за майка на
малко дете. След разговор със С., свидетелката К. препоръчала Д. да проведе консултация с „лекар-психиатьр", за което издала направление. Това отново предизвикало странна реакция от страна
на Б.. Въпреки това, последната посетила лекаря д-р Нейкова, която предписала
медикаментозно лечение. Консултациите
с психиатъра не продължили, вместо което Б. започнала сама да приема лекарствата „Ривотрил"
и „Диазепам". В същия период Б. започнала често да напуска семейното жилище, да контактува с
мъже, в това число и с приятели и
колеги на съпруга си. Такъв бил и свидетелят Д.В., на когото Б. предложила интимност, която била отхвърлена от В..
Поведението на Б. било възприемана
като „странно" и от съседите на семейството. Свидетелите С.Г. /л.98 от ДП/ и Н.Г. /л.70 от СП/ живеели в
апартамент над този, обитаван от С. и
Б. Свидетелят Г. бил първи братовчед на С., често общувал с него, но избягвал
контакти с Д. Последната обиждала съпругата му, чупела прозорци, викала,
блъскала вратите в апартамента. Свидетелите Г. били впечатлени от лошото отношение, което Б. имала към своята майка - ежедневните пререкания с нея прераснали и
във физически сблъсъци, един от които довел до сериозно нараняване на
окото на П. Б. Скандалите в жилището на С. налагали и намесата на полицейските
органи по молба на Г. Свидетелят Г. знаел
слуховете за интимни връзки между Д. и други мъже, които не споделил със съпруга й, нито знаел какво е отношението му към тях.
На 06.09.2008 г. С. и Б. посетили лекаря М.З., специалист по психични болести,
упражняващ частна практика /л.101-102 от СИ/. Свидетелката З. провела разговор
първоначално само с Б. в който последната споделила епизоди от личния си и семеен
живот, а в хода на съвместната беседа с участието и на С. проявила агресивност
спрямо съпруга си и показала признаци на „повишена тревожност'', които били оценени
от лекаря като „свръхценни изживявания" -
състояние, гранично на нормата за неболестно такова.
Свидетелката З. също предписала медикаменти и консултации с лекар в
гр.Харманли, като поставената от нея диагноза била „временно, тревожно депресивно състояние
с повишена
агресивност". След прегледа Б. започнала често да звъни по телефона на свидетелката, като
заявявала, че е бита от съпруга си. В същото време Б. не отговаряла па
обратните позвънявания от страна на З.. В началото на месец ноември 2008 г. Д. Б.
напуснала семейното жилище и заживяла в дома на свидетеля В.Г. - колега на С..
Запознанството между двамата било инициирано от Б, която се свързала с Г. по
телефона и споделила желание за среща. 11а втората среща между
двамата Д. заявила пред Г., че не желае да се прибира в семейното жилище и така заживяла
в дома на Г.. Двамата установили интимна връзка. Няколко дни след това Б. взела при
себе си и
детето. а след седмица го оставила в дома на майка си П. Б. в с.*****. Община *******.
Съжителството между Г. и Б. било нормално - Г. разполагал с достатъчно
средства за издръжката на двамата, Д. се грижела за домакинството, а недобрата й
репутация не смущавала свидетеля. Съжителството приключило на 25.11.2008 г.,
когато около 09,30-10,00 часа Братоева напуснала дома на Г.,
заявявайки, че отива до пощата. Била облечена с черно кожено яке, блуза и дънков панталон, обута с черни обувки. След като излязла. Б. провела няколко
телефонни разговора с подсъдимия. В този момент С. се намирал в семейния
апартамент, където били също майка му и детето М.Д.. В хода на разговора си с подсъдимия
Б. му заявила, че тя и свид.В.Г. имат нужда от пари - смятали да посетят
родното на Г. ***. Б. поискала необходимите й средства от подсъдимия, който
категорично отхвърлил молбата й. Казал й, че отива да сади марули в м.'Термето" и че не смята да се занимава с нея.
Непосредствено след разговорите с Д. Б. подсъдимия действително се отправил
към дворно място, находящо се в гр.******, ул."****** *******" № **.
Мястото било стопанисвано от С. и неговия брат - свидетеля И.Г. /л.145 от ДП/. било собственост на
техни роднини. В него били построени малка жилищна сграда и кладенец.
Кладенецът бил изграден на дълбочина 10 метра, от 15 или 16 броя гривни с вътрешен диаметър от
0.70 м /л.40-41 от ДП/. В него била монтирана и сонда 8на 17 метра дълбочина/, а
през поливния сезон се поставяла електрическа помпа. Постройката била
едноетажна, състояща се от две стаи, салон и таванско помещение /л.23-24 от ДП. л.62
от СИ/. Самото място се намирало в чертите на града, около него имало други жилищни
сгради, районът бил оживен. Подсъдимият и неговият брат използвали мястото
предимно за отглеждане на селскостопанска продукция. Така на 25.11.2008 г. С.
предприел намислената работа, а в даден момент /в предиобедпите часове на деня/ на
мястото пристигнала Д. Б. Тя влязла през отключената дворна врата и заварила
подсъдимия на двора, в близост до кладенеца. Веднага започнала разговор за
пари, повишила топ, което не учудило С.. тъй като това било обичайно поведение за
съпругата му. След това двамата се отправили към сградата. Първа в нея влязла Б.
- тя познавала обстановката в нея. тъй като и преди многократно я била посещавала.
Двамата се установили в стаята, намипаша се вдясно от входната
врата. Стаята била обзаведена с маса. легло, столове.
Б. и С. започнали
скандал - първата настоявала да получи пари /около 80-100 лева/, а подсъдимият
не само отказвал, но и силно се ядосал от неприемливите искания на Б., въпреки
откритото й съжителство с друг мъж. Междувременно Б. съблякла горната
си дреха /яке/ и я поставила в стаята. В даден момент словесният скандал
преминал във физически сблъсък. Когато и двамата били прави, Б. посегнала с ръка,
насочена към лицето на С., което предизвикало чувства на уплаха и на гняв у
последния. Подсъдимият хванал Б. с дясната си ръка в областта на шията, стискал я
силно определено време, през което с лявата си ръка нанесъл удар в областта на
стомаха й. След удара Б. паднала върху незастлания циментов под в
стаята, а от устата й започнала да излиза бяло-жълта на цвят пяна. От тялото
й се чуло хъркане. Подсъдимият веднага напуснал сградата и се прибрал в
апартамента си. Около 01-02 часа след полунощ /вече на следващия ден/ той се върнал на мястото
и влизайки в сградата видял изстиналото според него тяло на Б. Решил да прикрие
извършеното и да се възползва от късния час, в който действията му да останат
незабелязани. Той хванал тялото за ръцете и го задърпал в посока към кладенеца.
Успял да пусне тялото вътре в кладенеца. Там впоследстивие
той поставил
и чантата на Б., телефонния й апарат, обувките й. Якето й поставил в таванското помещение
на сградата. С. не споделил с никого за стореното. Не съобщил за смъртта
на Б. и на свидетеля В.Г., който на следващия ден му се обадил по телефона и му
съобщил, че Д. не се е прибрала. В следващи разговори с Г.С. му заявил, че
изчезването на Д. е обичайно за нея поведение, както и че тя вероятно е изпълнила намерението си да
замина извън страната.
По повод изчезването
и на майката на Д. Б. — П. Б., били предприети полицейски мероприятия за установяване
на местонахождението и на двете жени. В тези мероприятия участвали свидетелите В.Я.
/л.67 от СП/ и Р.И. /л.94 т.1 от ДП/, които провели няколко беседи с подсъдимия. При
последната
от тях подсъдимият разказал за стореното от него, като съобщил, че тялото на Дарина Братоева
се намира в кладенеца на дворното му място в гр.*****. Относно механизма на деянието заявил, че умъртвил Б. след като ядосан
от поведението й /искането на пари/ й
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на „слънчевия сплит", като смъртта настъпила в резултат на ударите,
след което последвало хвърлянето на
тялото в кладенеца.
При извършения оглед
на местопроизшествието /л.23-24 от ДП/ от посочения кладенец били извадени трупни
останки - кости и коса, шнола за коса, лична карта на Д. Д. Б., дамска чанта,
гребен, химикал, блистер с таблетки, дебитна
карта, държач за сим-карта,
дамски ботуши. От постройката в дворното място били иззети - кожено черно
яке и черно на цвят сезалово въже /л.48 от тЛнаДП/.
Изготвената
ДНК-експертиза /л. 161 от ДП/ е установила, че вероятността намерените човешки
останки да принадлежат на Д. Б. е **********, като експертизата се
базира на изследване от биологичен материал на детето М.Д.. Видът на
намерените кости е подробно описан в заключение на съдебния лекар, който е
посочил, че същите произхождат от жена на вероятна възраст около 40 години. Посочено е
още, че костните останки са от едно и също лице. Съдебният лекар е установил счупване
на някои от костите - носна кост, шийни, гръдни и
поясни прешлени,
лопатки и ребра, гръдна кост. В първоначалното си заключение /л. 168 от ДП/ лекарят е
посочил, че счупването на носната кост може да се дължи на удар с юмрук, а счупването
на шийни, гръдни и поясни прешлени - на отвесното
падане на тялото и травмиращата сила, разпространила
се по дължината на гръбначния стълб. Лопатките също били счупени в резултат на
падането и съприкосновението им с терена. Сочи се още. че отвесното падане можело
да доведе до несъвместимо с живота увреждане на гръбначния мозък. Било възможно
също смъртта да е настъпила и от удавяне или от едновременното действия на двага фактора - травма и аефикция
от удавяне.
В заключение се отбелязва, че състоянието на костите свидетелства за престой не по-малък от
12 месеца, а само въз основа на това състояние не можело да се направи извод,
че жертвата е била жива, когато е хвърлена в кладенеца. Същият извод се съдържа и в
допълнителната експертиза, която е била възложена на съдебния лекар /лЛ75 от ДП/. В
нея са били анализирани освен костните останки, и други доказателства по
делото - обясненията на подсъдимия относно механизма на ударите и намерено сезалово влакно около краката. След анализ на тези факти
лекарят е изложил
две възможни според него хипотези: първата - била възможно нанесените удари да подтиснат
съзнанието на жертвата до степен, че подсъдимият да я счита за мъртва, когато е
предприел хвърляне на тялото в кладенеца и втората - било възможно при хвърлянето в
кладенеца Братоева да е била п съзнание, а смъртта да
е настъпила в резултат на описаната по-горе механична травма и аефикция
от удавяне. При изслушването в хода на съдебното следствие д-р Кленски
поддържа заключението си, че само въз основа на костните останки /и то в непълен
набор/ не може да се правят изводи относно причината за смъртта. Била
необходима допълнителна информация за поведението на подсъдимия и реакциите на
жертвата в момента на нанасяне на ударите и след това. С оглед на това и
предвид дадените от подсъдимия обяснения в съдебното заседание, отнасящи се до начина, по
който той е въздействал върху тялото на Братоева, съдът
възложи допълнителна задача на съдебния лекар - да отговори на въпроса възможно ли е
смъртта на жертвата да настъпи по описания от подсъдимия начин, а именно чрез
притискане с ръка на шията, съчетано с удар в областта корема и последвалото
падане на тялото върху терена в сградата. В отговора на тези въпроси експертът описва
характера и последиците на изложените от подсъдимия действия и окачествява
стискането в областта на шията като механична аефикция.
способна да причини смърт, а падането върху терена като фактор за настъпване на
закрита черепно-мозьчна травма в резултат на удар на главата в тилната
област върху терена, която травма също била в състояние да доведе до смърт,
предхождана от помрачение на съзнанието или пълната му загуба. При изслушването в
съдебно заседание /л. 197 от СИ/ лекарят обяснява, че е възможна хипотеза, при която
смъртта да настъпи в резултат на прилагането и на двата описани в заключението
механизма, действащи в съчетание и последователност - аефикция
от притискане, водеща до подтискане на съзнанието, последвано от безконтролно падане
на тялото върху твърдия терен. Лекарят уточнява, че описаната от подсъдимия поява на
пяна от устната кухина на жертвата представлява специфичен признак па
механичната аефикция, а относно броя и мястото на нанасяне
на ударите не може да се ангажира с конкретни отговори, защото не било
възможно да се установи дали констатираното счупване на ребра се дължи па удари или на
действието на др и сили, в това число инерционни при отвесното падане в
кладенеца. Всъщност експертът уточнява, че за нито едно от счупванията не може да бъде
установен точен и обоснован механизъм на причиняване. Относно заявеното от
подсъдимия „вкочаняване на тялото" лекарят отбелязва, че за посочения
период /от предиобедните до нощните часове на
следващия ден/ такова е възможно да настъпи, тъй като първите резултати от
биохимичните реакции, водещи до ..вкочаняване" настъпвали след около час и
половина до два часа от момента на спиране на сърдечната дейност. На последно
място вещото лице обяснява, че при описаното от подсъдимия „душене" с ръка
смъртта можела да настъпи както от спиране на кръвообращението, така и от настьпване на шокова реакция, причинена от травмиране на шокогенни зони. Във втория случай било налице отстрочено настъпване на смъртта при ясно съзнание на жертвата в
момента на действие на
шокогенериращите фактори и повтарящо
се изпадане в безсъзнателно състояние и въобновяване
на съзнанието, последното съчетано с високочувствителна болка, продължаваща до
момента на окончателната загуба на съзнание.
Заключението на
експертите, членове на тройната съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза е следното /124-130 от ДП/: Медицинското изследване
на подсъдимия
С. не сочело на психично заболяване както към момента на деянието, така и към
настоящия момент. Липсвали основания да се счита, че в момента на
извършване на действията, насочени към тялото на жертвата, С. се е намирал в състояние на
силно раздразнение, което да доведе до стеснение на съзнанието и да
породи качествени изменение в мисловния или волеви процес, да отслаби задръжките и
предизвика физиологична симптоматика, която да бъде показател за
настъпила съществена промяна във възможностите за осъзнаване на действията и
способностите за тяхното ръководене. В момента на извършеното подсъдимият се
намирал в състояние на емоционална раздразнителност и натрупани негативни изживявания, а поведението му
непосредствено след деянието било подредено,
съзнанието му ясно и с точен спомен за случилото се.
Изложената фактическа
обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
резултатите от извършените оглед и претърсване, заключенията на експертите и
веществените доказателства по делото. Тези доказателства установяват на първо място
авторството на деянието. То се признава от подсъдимия и се подкрепя от други
доказателства по делото. Самопризнанието кореспондира с резултатите от извършения
оглед на местопроизшествието
/л.23-24 от ДП/, установяващи, че в кладенец, намиращ се в стопанисван от подсъдимия имот са намерени
трупни /костни останки/, които назначената
по делото ДНК-експертиза е определила като произхождащи от изчезналата на 25.11,2008 г. Д. Б. - фактическа
съпруга на подсъдимия. Потвърждава
се и от направеното претърсване на сградата, построена в същия терен, в която е открита връхна дреха /кожено яке/, с която
както според обясненията на подсъдимия,
така и според показанията на В.Г., е била облечена жертвата непосредствено
преди деянието. Косвено доказателства, импониращо на изложеното по-горе и касаещо също авторството, са
обстоятелствата, изнесени от свидетелите Р.И. и В.Я. - полицейските служители, пред които подсъдимият разказал за стореното непосредствено след
оперативното прилагане на полифизиографското
изследване, поставило началото на уличаващата подсъдимия информация. Освен за
умъртвяването на Б. пред посочените двама свидетели подсъдимия разказал и за
механизма, по който умъртвил жертвата. Представената от подсъдимия картина на умъртвяването съдържала
нанасяне на няколко удара с юмрук в
областта на корема и слънчевия сплит и падане на жертвата върху терена, непосредствено последвано от хвърляне на тялото в
кладенеца „с главата надолу с цел удавяне",
ако „Б. била още жива" /л.96 от ДП, л.69 от СП и л. 93 от ДП/. Така описаните от подсъдимия действия, насочени към телесната
цялост на Б., обсъдени в контекста
на изводите на медицинската експертиза, са дали основания за формулиране на първоначалната обвинителна теза
относно начина на умъртвяване -теза, съдържаща в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие
обвинителната позиция беше изменена от прокурора /л.220 от СП/, причина за
което бяха обясненията на подсъдимия, в които той изложи механизъм, различен от
заявения в хода на досъдебното производство, както при проведените оперативни беседи с полицейските служители, така и в
обясненията след повдигане на обвинението.
Последните обяснения бяха приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане при условията на чл,279 ал.2 от НПК. Подсъдимият обаче категорично отрече тяхната достоверност, като
заяви, че е бил принуден да отговаря
на въпроси, вместо да изложи
последователно своята теза. В подкрепа на версията, че в светлата част на
деня не е възможно тялото на жертвата да бъде изхвърлено незабелязано в
кладенеца, подсъдимият наблегна на ожнвеността на
района и липсата на масивна ограда, препятстваща видимостта към двора. Оживеността на
мястото е обстоятелство, което се потвърждава от показанията на свидетелите Н.И.
и Ч.К.,
както н на свидетеля А.С.. И тримата свидетели са съграждани на
подсъдимия, живеещи в квартала, в който се намира дворното място и поради това добре
познаващи обстановката в него. Приложеният към протокола за оглед фотоалбум /л.36
от ДП/ пък потвърждава казаното от подсъдимия относно липсата на възможност
за поставяне на тялото в кладенеца в светлата част на деня. Вижда се на снимка
№ 3 от л.36 на ДП. че кладенецът се намира в непосредствено близост до немасивна /ажурна/ ограда между двора и улицата, а
посоченото в протокола разстояние между него и постройката е 8-10 метра - разстояние
изискващо време
за преодоляването му. Макар с оглед изменението на обвинението моментът на изхвърляне на тялото
да не е съществен елемент от предмета па доказване, то той има важно значение при
преценката на обясненията на подсъдимия като годен доказателствен
източник. Съпоставяйки тези обяснения е описаните по-горе доказателства, съдът
прие. че заявеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие следва да бъде
кредитирано, въпреки констатираните от съда разминавания в поддържаната на досъдебния стадий факгология.
Съществено в тази насока е и заключението на съдебния лекар по възложената от съда
допълнителна задача. Експертът не изключва възможността смъртта на Братоева да е настъпила в резултат на асфикция от притискане на шията с една ръка, като заявява,
че описаната от подсъдимия бяло-жълтеникава пяна в областта на устата, появила се според обясненията му
непосредствено след притискането и падането на тялото върху пода, е характерна биохимична
реакция при удушването, дължаща се на затруднено издишване и препълване на белия дроб с
въздух. Базирайки се на така установените в хода на съдебното следствие обстоятелства,
съдът прие. че механизмът на умъртвяване е този, който подсъдимият описа в съдебното
заседание - притискане на шията на Б. с дясната ръка в областта на шията и
нанасяне на удар с лявата ръка в горната част на стомаха, след което е
последвало падане /свличане/ на тялото върху пода и поява на гърчове. В тази
връзка не може да не се отбележи категоричния извод па съдебния лекар, че
конкретния механизъм на извършеното и точна причина за настъпването па смъртта,
не могат да бъдат установени само въз основа на намерените и изследвани костни
останки. Изхвърлянето на тялото в кладенеца и попадането му под въздействието на
механични сили пък били пречка да бъде установено кои от констатираните
счупвания на костите се дължат на нанесени удари и кои на инерционните сили и
заклещването на тялото във вътрешното пространство на кладенеца. Липсата на
данни за смъртоносното увреждане се дължала и на пълната загуба на меките
тъкани поради дългия престой на тялото в богата бактериална среда, благоприятствала
разложителните процеси. Категоричен е експертът и относно липсата на методика,
въз основа на която да се даде заключение дали тялото е било изхвърлено живо
или мъртво в кладенеца. Съдебният лекар отбелязва, че състоянието на трупните останки
не дава възможност за изводи в тази насока, а предпоставя изграждане на хипотези
и то базиращи се на факти, стоящи извън медицинската наука. Вдино от тези факти с било
констатираното при огледа въже от черен сезал,
вързано за ставата на едната подбедрица. Независимо
от така описаното в протокола, такова въже около някоя от костите не е било
фотографирано, нито е било приобщено към веществените доказателства по делото. След
запознаване с последните съдът констатира чувал с множество въжета, нито едно от които не
е обозначено като намеоепо в завързано за ставата на подбедрицата състояние. Последното, съпоставено и с показанията на
свидетелите И. и А.С., също постави съмнение в първоначално поддържаната от прокурора теза, че краката на
жертвата са били завързани преди пускането
в кладенеца. Свидетелят А.С., извадил лично останките от кладенеца, е
категоричен, че не е установил завързани една за друга кости и няма спомен за някоя от тях да е имало въже. Същият свидетел
забелязал, че в кладенеца има много
„боклуци" в това число и сезалови въжета, наподобяващи
предявените му веществени доказателства - л. 147 от СП. И както вече се посочи
с оглед изменението на обвинението
относно момента на настъпване на смъртта обстоятелството дали жертвата е била вързана или не преди пускането в
кладенеца, не е обстоятелство,
влияещо съществено върху правнозначимата фактология, но независимо
от това следва да се посочи, че поради изложеното, съдът го прие за недоказано. Важен момент за правната оценка на
извършеното е механизмът, по който подсъдимият
е причинил смъртта. Както вече се отбеляза, това е станало чрез удушване. Медицинското понятие „асфикция" и свързаните с него действия на извършителя и изживявания на жертвата експертът
описва по следния начин: при удушването
смъртта била възможно да настъпи от спирането на кръвообращението или от
размачкването и травмирането на шокогенни зони. Във
втория случай се генерирала шокова
реакция, която се проявявала в спиране на сърдечната дейност и дишането. И при
двата случая било налице „отстрочено" настъпване
на смъртта, като по време на въздействието върху тялото на жертвата последната
била в съзнание с усещания за
„потъване, изплуване" и високочувствителна болка. При удушването съзнанието се запазвало до момента на пълната му
загуба, а болката се дължала на богатата
инервираност в областта на шията и чувствителността
на структурите в тази част на тялото. С оглед на това, в съдебномедицинската
практика „удушването" се приемало
като начин на умъртвяване, мъчителен за жертвата. Такова е и разрешението в съдебната практика. В ПГТВС № 2/57 г. се
съдържа примерно изброяване на начините за умъртвяване, които следва да се приемат като особено мъчителни за
убития. Постепенното задушване е един от изброените способи за причиняване на
смърт, които следва да бъдат
квалифицирани по този обективен признак. В постановлението е отбелязано, че особено мъчителен е този начин,
който причинява изключителни страдания
на жертвата преди окончателното й лишаване от живот. Анализът на установената
по делото фактическа картина, базирана на дадените от подсъдимия обяснения и заключението на съдебния лекар, налага
изводът, че в случая подсъдимият е
причинил смъртта именно чрез удушване /притискане на шията с една ръка/, резултатът от което е било немигновено, а отложено настъпване на смъртта, като от предприемането на изпълнителните действия
до окончателната загуба на съзнанието
и преустановяването на жизнените функции Б. е изпитвала изключителни страдания - силна болка в областта на
шията, последваща болка от размачкването
на шокогенните зони, постепенно спирането на притока
на въздух, съчетано с етапи на загуба
и възстановяване на съзнанието до настъпване на момента на спиране на сърдечната и дихателна дейност. Ето
защо, съдът прие, че умъртвяването е
станало по особено мъчителен за жертвата начин и деянието следва да бъде квалифицирано по т.6 на чл. 116 ал. 1 от НК.
Съдът не сподели
позицията на обвинението, че престъплението е било извършено предумишлено. За
да аргументира тази позиция, прокурорът поддържа, че подсъдимият е взел
предварително решение за умъртвяването на Б., като я убедил да посети имота,
който избрал като подходящо място за реализиране на намеренията си, тъй
там имало кладенец, в който впоследствие тялото да бъде укрито. Доказателствената
подкрепа на тази теза според прокурора били проведените разговори между
двамата съпрузи непосредствено преди срещата им след 10,00 часа на 25.11.2008 г.
Действително, направените разпечатки, онагледени в таблицата.
приложено в класифицирания том на делото, установяват телефонна
комуникация между С. и Б. в
посочения ден. Тя
е започнала 8,54
часа с първо позвъняване от страна
на Б. и е приключила в 10,06 часа с позвъняване от подсъдимия.
Съдържанието на разговорите не е било документирано, а и това не е могло да стане в
настоящия случай. Информация за темата на разговорите дават отново единствено
обясненията на подсъдимия,
който заявява, че Б. му позвънила още. когато се намирал в апартамента
си. Инициатор на разговора била Б.
поводът - искането на пари. Категоричният отказ на С. да уважи исканията на Д. не бил
приет от нея. като в хода на тази комуникация, отново според обясненото от
подсъдимия, той заявил, че отива на познатото за Б. дворно място, за да
засади зеленчуци. Б. сама пристигнала на мястото, на което по-късно било
извършено престъплението. Там тя заварила подсъдимия и отново подела темата за
необходимите й пари. Както вече се посочи, това се случило в сутрешните часове на
деня, в оживен район и ненапълно ограден двор. Д.
сама влязла в
постройката, където след
възникналия скандал била
умъртвена от подсъдимия. При така
изложеното, липсата па доказателства за предварително взето от подсъдимия решение
за умъртвяването на Б., е очевидна. Приложената ио делото справка
/таблица/, онагледяваша разговори
между двамата съпрузи
от 25.11.2008
г., не може да бъде категорично свидетелство
за примамване на жертвата на определено място и затова сама по себе си
тя не може да обоснове извод за предварително
намерение да се причини смъртта и то възникнало в спокойна за подсъдимия обстановка
при обсъждане на мотивите „за" и „против" реализацията му. Особено
показателен за липсата на предварително взето решение, е начинът, по който е причинена смъртта -
с ръце, а не с осигурено преди деянието средство, което безспорно би
създало по-голяма сигурност
във възможността за
умъртвяване в сравнение с използването
само на физическа сила. На следващо
място - не се установява по делото С. да е споделял пред
някого намерения да лиши от живот съпругата си. Напротив - установява се, че
личните му стремежи са били насочени по-скоро към отглеждането на детето, а не към
брачния му партньор. Дори да приемем, че С. умело е затаявал своите действителни
чувства, то липсват каквито е да е основания да се счита, че изневярата на Братоева е формирала у него решение за нейното умъртвяване.
Наличието на кладенец в дворното място също не кореспондира с обвинителната теза,
а съвместното ползване на кладенеца, а
и на самото дворно място от С. и
свидетеля И. Г. /негов ****/,
напълно я изключва. Съвкупната преценка на
тези факти и най-вече на времето, мястото на деянието н начинът на
извършването му, съпоставени с липсата на каквито и да е доказателства за някои от обективните
белези, които биха могли да обосноват предумисъл, мотивира съда да приеме, че
този квалифициращ белег в случая не е налице.
Извършеното от подсъдимия илюстрира
пряк умисъл при изпълнение на обективните
елементи на престъплението. Умисълът е възникнал
в момента на разговора, който С. и Б. са започнали в двора и продължили в една
от стаите па постройката. Тук отново
следва да се
имат предвид обясненията
на подсъдимия, както
заради отсъствието на друг доказателствен източник, така и заради тяхната
кореспонденция с останалите източници. Избухливият характер
и неконтролирано, странно
и необяснимо за
останалите поведение на
Б. с признаци
на болестна симптоматика установяват показанията на
свидетелите Г. свид.К.. свид.З.. Именно
проява с такива характеристики описва и
подсъдимия в разказа си от последната среща с Б. - словесна агресия от
страна на последната, съчетана с обидни реплики, упорито настояване да получи
исканите пари, неприемане на получения отказ.
Тази проява, макар и иеизненадваща за подсъдимия,
съчетана с брачната изневеря, натрупаните негативни емоции от унизеното мъжко
достойнство и
житейски обоснованата
за С. вероятност Б. да го нарани, както наранила и своята майка,
формирали умисъла му за умъртвяване. Илюстрация за субективните представи на
подсъдимия са обективните параметри на стореното - той е насочил действията си към
части на тялото, в които протичат жизненоважни процеси -дихателни и кръвоснабдяващи,
употребил е сила, която е била в състояние да преустанови
действието на тези процеси. Тук следва да се посочи, че описаното от подсъдимия емоционално състояние, носещо белези
на превъзбуденост при явен приоритет на чувствата пред задръжките не е довело
до качествени промени в неговото
съзнание. Назначената по делото комплексна психиатрична и психологическа експертиза е категорична, че ясният
спомен за случилото се, поведението
на подсъдимия непосредствено след деянието и липсата на данни за физиологични
промени по време е след престъплението, са показател за това, че симптоматиката е обхванала само емоционалния
диапазон без да доведе до стеснение на
съзнание, т.е. за отсъстват признаци, от които да се приеме, че е било
настъпило състояние на силно раздразнение, което да е повлияло мисловния и
волеви процес до степен, че да се
отрази на способността за осъзнаване на постъпките и на възможността те да се ръководят. Ето защо, съдът
прие, че престъплението не е било извършено
в състояние на афект по смисъла на чл. 118
от НК.
Имайки предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия Б.С. за виновен в това, че на 25.11.2008 г.
в гр.Любимец умишлено е умъртвил Д. Д. Б., като деянието е извършено по особено
мъчителен за убитата начин - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2-ро от НК, а по обвинението за това, че убийството е
извършено предумишлено го оправда.
Причините са
престъплението са многоаспектни. Те се коренят във влошената семейна
среда, в неспособността на подсъдимия да уреди проблемите с брачния партньор, в
социалните му нагласи да не търси навременна и адекватна помощ от други лица
или институции. Всичко това е формирало необходимост от поведение, насочено към
накърняване на чуждите права, включително на правото на живот. Такива са
били и конкретните подбуди за престъпната дейност - дълго съществуващата
семейна вражда без стремеж за оздравяване е ескалирала
в престъпна проява.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът прецени следното:
Обществената опасност на извършеното не е малка - подсъдимият е лишил от
живот брачния си партньор и майката на своето дете. Преди извършване на
настоящото престъпление подсъдимият е бил осъждан, но към 25.11.2008 г. е реабилитиран по право. Няма данни за негови противообществени прояви от момента на реабилитацията до момента на деянието.
Характеристиката му не е лоша, семейството
му се състои от неговата майка и двете му деца, за едно от които е полагал непосредствени грижи, а с другото
поддържал епизодични контакти. Всичко това
са обстоятелства, които стоят извън сферата на конкретното поведение и които следва да бъдат оценени като смекчаващи. Друг
смекчаващ вината на подсъдимия факт е
причината за извършеното, както и конкретната подбуда. По-горе бяха изложени причините, които са генерирали
престъпните нагласи на подсъдимия. Израснал
и живял в малък град и социална среда, изключваща автономията на личното и семейно пространство, подсъдимият се е оказал в
положение на безсилие да възстанови
обществено приемливата семейна обстановка. Странното поведение на Братоева, характеризиращо се с прояви на словесна и
физическа агресия към другите и незачитане
на мъжкото достойнство на подсъдимия са създали хроничен силно негативен план в
съзнанието на подсъдимия, който на инкриминираната дата в протеклата на този план среща е формирал
престъпната подбуда. Това също следва да смекчи отговорността на подсъдимия. Налице са обаче и поредица от отекчаващи отговорността обстоятелства. Едно от тях
отново е свързано с личността на жертвата. Макар да е бил потърпевш от поведението на Б..
подсъдимият е имал достатъчно основания да смята, че странностите в поведението й се дължат
на болестно
състояние, макар е недокрай и неокончателно
диагностицираш. Първоначалните сведения за това подсъдимият с получил от общо
практикуващият лекар К.. а впоследствие и от специалиста по психиатрия д-р З.. Първата свидетелка е
предписала медикаментозно лечение, втората е поставила „работна" диагноза за
депресивна симптоматика и е препоръчала продължаване на лечението. При това положение
поведението на С. е следвало да отчита специфичното състояние на брачния
партньор, като оценя провокативното му поведение като
болестна
изява, а не като повод за реципрочна реакция на агресивността. Друг отекчаващ отговорността факт са
действията на С. след деянието. Непосредствено след умъртвяването подсъдимият
е изоставил тялото на Братоева, въпреки че е имал
основания да счита, че причинените н увреждания са животозастрашаващи. Второ- няколко часа
след извършеното подсъдимият предприел действия по укриването на тялото, след като се
уверил, че то е „вкочанено" - той изхвърлил трупа в кладенеца, намиращ се в
дворното място, където поставил и носените от Б. лични вещи. Горната й дреха
укрил в таванското помещение. С. не съобщил на никого за извършеното. Той умело
отклонявал въпросите на свид.Г., заблуждавайки го с мними
намерения за заминаването на Б. и обяснявайки отсъствието й със странния й
характер. Нещо повече - С. предявил иск за упражняването на родителски права върху
детето, знаейки за смъртта на майката /л.38-48 от СП/. Нещо повече, по образуваното
гр.д.№ 281/2009 г. на РС-Свиленград била постигната спогодба, по силата на
която родителските права върху детето М.Д. били предоставени на бащата /подсъдимия/, а
майката Д.
Б. била осъдена да заплаща месечна издръжка. Хладнокръвното укриване на
извършеното продължило и във времето, когато било предприето издирването на Б. и
нейната майка П. Б. от органите на полицията. Пред тези органи подсъдимият поддържал
версии, свързани с възможността за самоубийство от страна на Б., отклонявайки
вниманието към места, различни от това. където се намирал трупът. Освен това. по
делото няма данни след извършеното да е настъпила промяна в психологическото
състояние на С. - не се установява той да е търсил медицинска помощ, да е било
влошено здравето му, да е настъпила промяна в социалното му битие. Всичко
изложено дотук сочи, че в периода от извършването на престъплението до разкриването
му на 03.10.2010 г. /т.е. две години след деянието/ подсъдимият не е изпитвал
угризения или други страдания от стореното, а това показва, че е липсвала
каквато и да е критичност към него. От друга страна, както самото укриване на трупа
в кладенеца, така и продължителността на предприетите от С. отклоняващи търсенето
мероприятия, са създали пречки да бъдат установени съществени за разследването
факти и най-вече да бъде изследвана конкретната причина за настъпване на смъртта.
В този аспект на разсъждения заявената от подсъдимия критичност към деянието в хода на
съдебното следствие съдът оцени като декларативна.
За престъплението по
чл.116 ал.1 т.6 от ПК законът предвижда три алтернативни наказания - ..лишаване от
свобода", „доживотен затвор" и ..доживотен затвор без
замяна". Последното от тях съдът отчете като неподходящо, тъй като деянието не носи
белезите па изключителност като тежест или обществена опасност. Такова е и
наказанието „доживотен затвор". За да отхвърли необходимостта от откъсване на
подсъдимия от обществото завинаги, съдът отчете наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе. Тези обстоятелства са свързани както с
възникването на причините за престъплението, така и с конкретната
подбуда за извършването му и затова не могат
да не бъдат отчетени при определянето на вида на санкцията. Освен това, както вече се посочи, не се
установи висока обществена опасност на самия
подсъдим - макар и осъждан през 1986 г., към момента на престъплението е била настъпила реабилитация, а
липсата на данни за противоправни прояви след този момент е показател за успешна
социална интеграция. Позитивният социален статут на подсъдимия се установяване
не само от добрата характеристични справка, но и от установените по делото
трудова заетост, полагане на родителска
грижа към детето М. при осъзнат и последователен родителски ангажимент. Имайки предвид тези факти, съдът
прие, че подходящото в случая наказание
е „лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години". При определяне на размера на същото съдът прие превес на отекчаващите вината факти, доколкото смекчаващите такива
отчете при отхвърлянето на двете по-тежки по вид санкции. Изложени в обобщен
вид факторите, които обосноваха налагане на наказание, близко до законовия максимум, а именно „лишаване от
свобода за срок от 19 години" са следните:
изхвърляне на тялото в кладенеца и заличаването на следите от извършеното, упорито и комбинативно укриване на
извършеното с проява на хладнокръвност, бележеща липса на каквато и да е
критичност към стореното, използването
на органите на съда за провеждане на един симулативен
граждански процес с користна и в
същото време прикриваща деянието цел, опитите да се насочат разследващите органи в насока, затрудняваща
разкриването на деянието, липсата на толерантност
към поведението на брачния партньор при съзнание за болестното състояние.
Отекчаващ отговорността факт е и това, че с деянието
подсъдимият е лишил от майка собственото си
дете, което към онзи момент е било едва на четири години. Въпреки настояването на прокурора при
налагане на наказанието да бъде взето
предвид и осъждането на подсъдимия с Присъда № 20/20.07.2012 г. по НОХД № 260/2012 г. на Окръжен съд-Добрич, съдът не
коментира този съдебен акт. Същият не е
влязъл в сила към момента на постановяване на настоящата присъда, поради което липсват основания за отхвърляне на презумпцията за
невинност по поддържаното от прокурора
при ОП-Добрич обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.9 вр. чл. 115 от НК. В заключение съдът прие, че наказание „лишаване от свобода за срок от 19
години" е санкция, адекватна както на обществената опасност на извършеното
и на подсъдимия, така и на целите,
които законът си поставя - да лиши подсъдимия от свобода за да го поправи, превъзпита, като заличи противоправните
му нагласи и го върне в обществото
със съзнание за спазване на социалния порядък и зачитане на чуждите права. Така определеното наказание ще
постигне и целените от закона генерални
превантивни резултати.
На основание чл.189
ал.З от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково
направените по делото разноски в размер на 1761,19 лв., представляващи изплатени
възнаграждения за експертите.
По отношение на
веществените доказателства съдът постанови следното: Сезаловото въже, кожено яке,
дамски ботуши, парче от коса, гребен, шнола, химикал, 1 бр. блистер, държач за сим-карта, билет за БДЖ, таблетки, съдът реши да бъдат унищожени, тъй като
същите представляват вещи без стойност. Дебитната карта като документ, издаден от
банкова институция, следва да бъде изпратен на същата за разпореждане с него, а
личната карта на името на Дарина Донкова Братоева следва да се изпрати на ОД на МВР-Хасково, тъй като е
документ са самоличност с принадлежност на държавата. Останалите веществени
доказателства представляват документи - писма, протоколи, копия от постановления,
плик и затова те следва да останат по делото.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът прие за
съвместно разглеждане предявения от малолетната М.Б.Д., представлявана
от назначения й особен представител адв.Т.Д., граждански иск.
Той е за сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдания
за детето, породени от смъртта на неговата майка. Върху тази сума се претендира
и законна лихва, считано от момента на деянието - 25.П .2008 г. до изплащането й.
Предвид изложените
мотиви, касаещи наказателната част на присъдата, съдът счита, че са доказани
предпоставките на чл.45 от ЗЗД - налице е противоправно
поведение
от страна на подсъдимия, причиняване на вреда /смъртта на Д. Д. Б./. причинна
връзка между двете и вина. Гражданският ищец е от кръга на лицата,
които могат да претендират обезвреда от настъпилата
смърт, а настъпилата
вреда представляват страданията от загубата на родителя. Към момента на деянието детето М.Д.
е било на четири години - родено е на *** г. По делото се събраха много и в същото
време несднопосочни доказателства за връзката между
майката и детето. Установи се. че непосредствено след раждането на детето Д. Б. е
изпаднала в т.нар. „следродилна депресия". Тя не
желаела да се грижи за детето, страхувала си от извършваните му медицински
манипулации, проявявала дори нетърпимост към детските му прояви. Установи се също, че
не са били редки случаите, в които Братоева е
напускала семейното
жилище и детето, а последното често предоставяла на грижите на неговите баби.
Всички тези обстоятелства обаче не моип да бъдат
отнесени към страданията на самото дете. Последното е загубила своята майка в твърде
ранна и незряла възраст, в която вероятно не е осъзнавало липсата на майчина грижа.
В годините на отрастване и най-вече на съзряване обаче, тази загуба ще бъде
осъзната. Тя ще бъде несъмнено болезнена и то както в емоционален, така и в социален
план. Начинът, по който майката е била лишена от живот също ще рефлектира върху
подрастващата и ще засили негативните изживявания. Този начин ще се отрази и върху
отношенията с другия родител и може да се очаква, че това ще създаде предпоставки за
сериозни рискове
при формирането на личността. Няма спор, че грижата от страна на близки роднини
не може да замести нито майчиното присъствие, нито да създаде достатъчно
компенсации за отсъствието на този родител. Не може да не се вземе предвид, че
единственият роднина на детето, освен подсъдимият, е неговата баба по бащина
линия -
жена в напреднала възраст и с относително ограничени способности за пълноценно участие във
възпитанието и отглеждането па детето, в неговия училищен и социален живот.
Полът на детето с допълнителен аргумент за високата опасност от личностни и социални сътресения
особено в годините на пубертета. Описаните вредни последици за детето следва да
намерят своя еквивалент в парична сума. която поне частично би успяла да неглижира душевния и обществен дисконфорт
на увредената. Така съдът намери, че обезщетение в размер на 80 000 лена ще
удовлетвори законовото изискване за справедливост на репарацията и ще възмезди
в подходящ обем неимуществени вреди. Ето защо съдът уважи иска до този размер, а до
пълно предявения от 100 000 лева го отхвърли като неоснователен. Върху присъдения
размер на обезщетението съдът присъди и законната лихва от момента на увреждането
- 25.11.2008 г. до окончателното изплащане.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, а именно 3 200 лв. Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.