№ 4111
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110134815 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск от „Д***********” ЕАД срещу С********* за
заплащане на сумата от 258,30 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/, дължима на основание
чл. 410 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД - регресно вземане, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско”, ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се и разноските за
производството.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 243,30 лв., по
договор за застраховка „Каско” за вреди на л.а. „********” с ДК № *********, настъпили при
ПТП на 27.08.2020г. в гр. София, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул.
„********“ с посока към Германски манастир, срещу „Сканиа“.
При така очертаните факти поддържа, че на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 49 във вр.
чл.45 ЗЗД, след заплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за причинени вреди от
виновното противоправно деяние (действие или бездействие) на служители, на които е възложено
задължението да поддържат общинските пътища и по този начин да осигурят безопасно движение
по тях.
Ответникът в отговора на исковата молба навежда подробни възражения по съществото на
спора. Оспорва механизма на произшествието, както и настъпването на претендираните щети от
попадане в необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че представените от ищеца
писмени доказателствени средства не могат да послужат за установяване на механизма на ПТП-то.
1
Навежда доводи, че за процесното ПТП не бил съставен протокол съобразно чл. 125, т. 8 ЗДвП.
Излага съображения, че на пътното платно не е имало необезопасена дупка. Твърди, че процесното
събитие не било покрито застрахователен риск по застрахователния договор. Поддържа, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия водач. Не оспорва, че застрахователя е
заплатил на увреденото лице процесната сума за отстраняване на щетите по автомобила с вкл. 15
лв. ликвидационни разноски, но твърди обезщетението да е заплатено в противоречие с общите
условия на ищеца. Поддържа се още, че по делото не са представени доказателства, че при
определяне на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество е взело предвид овехтяването
на увредените части към датата на реализиране на застрахователното събитие. Твърди, че
С********* е изпълнила задължението си за поддръжка на процесния пътен участък и че същия
отговаря на изискванията за експлоатация без налични дупки, пукнатини, неравности към датата
на ПТП. Поддържа, че е сключил договор от 14.06.2019 г. с „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД, както и че на 20.08.2020 г. е извършена месечна инспекция на улицата, при
която било установено, че пътното платно отговаря на изискванията за експлоатация. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на
предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се
твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в качеството й на възложител на работата – за
обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно неотстраняване на
дефект на пътя поради неизпълнение на задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за
увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като
последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в
претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно
бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на общинските пътища.
Наличието към процесната дата на валидно застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане за лек автомобил „********” с ДК №
*********, не е спорно по делото, а и се установява от неоспорената от ответника застрахователна
полица на л. 7.
Като неоснователно съдът преценява възражението на ответника, че не е налице покрит
застрахователен риск по договора. В действителност от застрахователната полица е видно, че е
избрана клауза „Пълно Каско“, а съгласно т. 2. 3. вр. т. 2.1.3. 1. от Раздел ІІ от ищцовите Общи
2
условия по тази клауза застрахователят покрива ПТП, изразяващо се в сблъскване с или удар от
МПС и/или други физически тела, каквото несъмнено е дупката на пътното платно.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и липсата на
извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието не обуславят извод за недоказване на
обстоятелствата около настъпване на ПТП, включително на неговия механизъм. Случаите, когато
органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени
в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от противното следва, че при ПТП с
имуществени вреди и един участник същият няма задължение да уведомява органите на МВР,
нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен
протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е
предвидено, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи
за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, каквито
твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че обстоятелствата около
настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички доказателства и доказателствени
средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението за
щета на л. 17 заедно с показанията на свидетеля Н. В. Н. – водач на застрахования автомобил. От
тях се установява, че на 27.08.2020г., при движение по ул. „Манастилска воденица“, с посока от ул.
„********“ към Германски манастир, и в района срещу „Скания България“, процесният автомобил
„********” с ДК № ********* е попаднал в дупка на пътното платно за движение, която не била
обезопасена и сигнализирана, при което по него са настъпили имуществени вреди. Възраженията
на ответника, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача, са неоснователни,
доколкото показанията на св. Н. са неопровергани от други доказателства, а дори посоченият от
него пред съда и в Уведомлението за щета механизъм се потвърждава по експертен път от
заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото /документите по застрахователната преписка/ и показанията на св. Н..
Установява се, че при ПТП е увредена предна дясна гума и джанта, а възражението на ответника за
липса на доказателства за състоянието на увредените части преди събитието съдът намира за
бланкетно.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно
събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави, преценявайки съвкупно показанията
на св. Н., Уведомлението за щета и заключението на САТЕ, съгласно което вредите по автомобила
от техническа гледна точка са следствие от реализираното на 27.08.2020 г. ПТП.
Не е формиран спор между страните по делото, че процесният пътен участък представлява
част от общинската пътна мрежа на гр. София.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на
застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се налага изводът, че
3
фирма не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължения по
ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за наличието на опасност на пътя.
Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен
трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя – фирма, за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата
презумпция.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № 44012132023149, по която ищеца е
заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 243,30 лв., за което е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. /така приетата САТЕ/.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни пазарни
цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на САТЕ размерът на
вредите по средни пазарни цени възлиза на 383,83 лв., т.е. надвишава платеното от ищеца
застрахователно обезщетение. Следователно възражението на ответника за завишен размер на
застрахователното обезщетение е неоснователно.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило регресна
покана до ответника за исковата сума, получена на 10.11.2020г., който с писмо от 16.11.2020г. е
отказал плащане по регресната претенция на ищеца.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице /собственикът на
застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, като застрахователят е
встъпил в правата на увредения със заплащане на обезщетение за причинените с деликта вреди, и
за него е възникнало регресно право срещу възложителя на причинителя на вредите за сумата от
258,30 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования автомобил,
което да е противоправно /нарушаващо изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и да е допринесло за
настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила. Ето защо следва да се приеме, че
единствената причина за процесното ПТП е наличието на необезопасена и необозначена дупка на
пътя, поради което не е налице основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като ответникът
дължи върху главницата и законната лихва, считано от 18.06.2021 г. до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква за ищеца. Сторените от него разноски са в общ размер на 438 лв., както следва: 50 лв. –
държавна такса, 180 лв. – депозит за експертиза, 40 лв. – депозит за свидетел и 168 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като той не надвишава минималния размер по чл. 7, ал.
4
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С********* с адрес гр. София, ул. „******” № 33 да заплати на „********“
ЕАД, ЕИК *****, със съдебен адрес гр. София, ул. „***** I“ № 134, ет. 1, ап. 2 – чрез адв. Д., на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 258,30 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ на л.а. „********” с ДК № *********, настъпили при ПТП на 27.08.2020г.
в гр. София, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на лицата,
натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул. „********“ с посока към
Германски манастир, срещу „Скания“, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021г. до
окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 438 лв.
– разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5