Мотиви
към присъда по НОХД №2745 по описа за 2015 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №476/2015 год. по описа на РУ
- Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Л.М.,
с ЕГН********** роден на *** год. в гр.Якоруда, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан-реабилитиран за извършено от него престъпление от общ характер по чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият
на 17.04.2015 год. в гр.Шумен, кв.Дивдядово, като съучастник в качеството на
помагач с неизвестно по делото лице /извършител/ умишлено улеснил извършването
на измама, като получил сумата предмет на престъплението в размер на 7000 лева от
М.С.Й. *** и транспортирал и предал тази сума на лицето, което възбудило и
поддържало заблуждение у пострадалата и я мотивирало да се разпореди с
паричните средства.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие пострадалото лице предявява граждански иск за сумата от 7000
лева /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на молбата до
окончателното изплащане на сумата. Искът
е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а
пострадалото юридическо лице е конституирано като граждански ищци по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
обвинението, като предлага на съда да определи на подсъдимия М. наказание
“лишаване от свобода” в размер на 3 години, чието изтърпяване да бъде отложено
на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от три години. По отношение на
предявения граждански иск счита, че същият е основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло. Смита, че наложената на подсъдимия мярка „забрана за
напускане пределите на Република България“ следва да бъде отменена.
Повереникът на гражданският ищец в съдебно заседание поддържа
гражданския иск, като моли същия да бъде уважен изцяло. В пледоарията си
излагат конкретни мотиви, обосноваващи искането.
Подсъдимият Р.Л.М. се признава за виновен, като
моли съда за по-ниско наказание, чието изтърпяване на бъде отложено.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През месец
април 2015 год. подсъдимият Р.Л.М. търсил начин да си набави парични средства,
необходими за издръжката му. По този повод преглеждал различни обяви в интернет
пространството, като попаднал на обява, по която търсели куриер със собствен
превоз. М. позвънил на посочения в обявата телефонен номер и осъществил контакт
с лице, което се представило със собственото име Стоян. На 17.04.2015 год.
около обяд посоченото лице му се обадило и му възложило да вземе пратка от
адрес в кв.Дивдядово, ул.“Петко
Д.Петков“ №25 и да чака други указания. М. се усъмнил, че може да върши нещо
нередно, поради което вместо да отиде до адреса с личния си автомобил, взел такси.
Накарал таксиметровия шофьор да спре в кв.Дивдядово, но те точно на адреса, а в
близост до него. Пеша отишъл до адреса, където го очаквала свидетелката М.
Свиленова Й.. В същото време последната непрекъснато разговаряла по телефона с
лицето, което се представило с името „Стоян“. Преди срещата на подсъдимия със
свидетелката Й., посоченото лице, първоначално представяйки се за внука й й обяснило, че му е нужна сумата от 7000 лева за закупуване
на климатици, но тъй като в момента пътува не е в
състояние да пристигне в гр.Шумен в необходимия момент, поради което моли
своята баба да заплати сумата вместо него. След този разговор на телефона на
пострадалата позвънило лице, което се
представило за служител на магазин „Зора“ и с фамилия „Лазаров“, като й
обяснило, че трябва във възможно най-кратък срок да приготви парите и й
обяснил, че ще дойдат да ги вземат от дома й. При пристигането на подсъдимия на
адреса на пострадалата последната била на улицата и без да прекъсва разговора с
лицето, представило се с фамилията „Лазаров“ предала пакета с намиращата се в
него парична сума. След като М. взел пакета на посочения от него мобилен
телефон му позвънило лицето „Стоян“ и му казал веднага да тръгне с пратката към
гр.Русе. Когато М. с управлявания от него личен автомобил стигнал до
рибарниците край гр.Цар Калоян, област Разград, непознатото лице му казало да
остави пакета в бетонно кошче, намиращо се след рибарниците, като преди да
остави пакета да си вземе от него сумата от 500 лева. Подсъдимият изпълнил
указанията, взел от пакета сумата от 500 лева и след като оставил останалата
сума в кошчето си тръгнал обратно. След случая М. продължил да работи по същия
начин с неизвестното лице, но деятелността му по тези случаи не е предмет на разглеждане
в настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия Р.Л.М., който в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен
и дава подробни обяснения относно деянието, въз основа на показанията на
свидетелката С.К.М., разпитана в съдебно
заседание, на прочетените на основание разпоредбата на чл.279, ал.1, т.3 и 4 от НПК показания на подсъдимия, дадени в разпит пред съдия в хода на досъдебното
производство и на прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свидетелката М.С.Й., дадени в протокол за разпит пред съдия в
хода на досъдебното производство, както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
При обсъждане на свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели съдът намира, че напълно
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите С.К.М. и М.С.Й., доколкото
същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, а така
също и с останалия събран по делото доказателствен
материал, а и подкрепят изцяло изложената по-горе и приета от съда фактическа
обстановка. В подкрепа на този извод са и показанията на самия подсъдим, който
признава изцяло фактите по обвинението, като обясненията му кореспондират
изцяло с дадените от свидетелите показания.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че с горното деяние подсъдимия М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради
следното:
За да бъде налице наказателноправна
измама е необходимо деецът съзнателно да
е възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си
или другиго имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна
вреда. По отношение на подсъдимия Михайлов настоящият състав намира, че са
налице както субективните, а така също и обективните признаци на посоченото
престъпление, поради следните правни съображения: В настоящия случай по делото
е безспорно установено, че извършителят на престъплението /макар и неизвестно по делото лице/ е възбудило и
поддържало у пострадалата М.С.Й. заблуждение, че разговаря със своя внук и че
във връзка с нуждата на последния от закупуване на климатици,
е необходимо да предаде сумата от 7000 лева. В настоящия случай при изследване
деятелността на подсъдимия съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства, от които се налага извода, че същия има съпричастност към
извършеното деяние, доколкото е получил от пострадалата посочената парична сума
и е изпълнил указанията на извършителя, свързани с нейното транспортиране и
предаване на посоченото му место. Действително с активни свои действия той е
подпомогнал осъществяването на инкриминираното деяние, като е приел, а
впоследствие превозил и предал предмета на престъплението, като по този начин е
подпомогнал извършването му. В тази връзка съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин обективната съставомерност
на извършеното от М. деяние.
Съдът намира, че М. е осъществил престъплението и от
субективна страна и е съзнавал, че пренасяйки паричната сума подпомага
осъществяването на престъплението, в извършването на което е обвинен. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че още в самото начало М. е бил наясно с
деянието, което върши и е действал с
ясното убеждение, че върши нещо нередно и че се касае за измамливи действия, но
въпреки това е желаел настъпването на резултата, с цел да получи за себе си
имотна вреда. В подкрепа на този извод са действията на подсъдимия, изразяващи
се в отиване до дома на пострадалата не с личния му автомобил, а с наето такси,
като непосредствено преди това е оставил автомобила си в близост до местото,
откъдето е наел таксито. Незабавно след това е предприел и пътуването в посока
гр.Русе с цел да превози получените парични средства, като е направил това след
обещано сериозно възнаграждение. Без съмнение възнаграждение в размер на 500 лева
за услуга, изразяваща се в получаване, транспортиране и предаване на посочено
место е необичайно и житейски необосновано действие, поради което не може да
бъде възприета първоначалната теза на осъдения, че той е правил това в
изпълнение на възложена му работа като куриер на различни пратки. От събраните доказателствени материали се установява, че осъденият е
знаел, че превозва пари, съзнавал е обстоятелството, че те са предмет на
престъпление и изводите за това почиват както на действията му при получаването
на паричната сума от пострадалата Й..
При преценка деятелността на подсъдимия съдът
съобрази обстоятелството, че производството е било водено срещу осъденото лице,
за което обвинението е било за помагачество, но тази
правна фигура е допустима и възможна, въпреки липсата на данни и доказателства
за прекия извършител на деянието по чл.209, ал.1 от НК. При съучастническа
дейност обвинението трябва да бъде повдигано, респективно наказателното
производство водено срещу всички лица, съпричастни към извършването на
престъплението, но това може да бъде осъществено само когато те са известни. В
този случай разследващите органи са положили всички усилия да установят
извършителя на престъплението, но това е било обективно невъзможно. Ето защо
след като е бил установен факта на извършването на престъплението,
съществуването на негов извършител (макар и неизвестен), както и са събрани
достатъчно доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимия М.
правилно срещу него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Съдебната
практика е константна по отношение на това, че неустановяването на извършителя
на престъплението не е пречка за ангажиране на отговорността на останалите
съпричастни към извършването му лица и конкретно поръчители или помагачи.
Именно на това основание може да бъде признат за виновен помагач, които се
възползва от законоустановените се права и избира да
не съдейства на разследващите органи и по този начин не разкрива съучастника си
- извършител на престъплението. Тази правна фигура е възможна и тогава когато
това лице обективно не знае самоличността на извършителя на престъплението, но
е наясно, че такова е извършено и че със собствените си действия като помагач
допринася за осъществяването му.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, във вр.
с чл.20, ал.4 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа
власт върху предмета на престъплението и не е било собственик на придобитото
имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се изразя в това, че в качеството си на помагач на неустановено
по делото лице /извършител/ с цел да набави за себе си и за съучастника си
имотна облага подсъдимият умишлено улеснил извършването на измама по отношение
на лицето М.С.Й. ***, като получил от нея и предал на неизвестния извършител
сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/,
която сума пострадалата предала вследствие на възбудено и поддържано у
нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумата е
необходимо в полза на нейн близък за закупуване на климатици, като в резултат на съучастническата дейност на
пострадалата била причинена имотна вреда в размер на 7000 лева /седем хиляди
лева/.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е съзнавал,
че улеснява извършването на измама, изразяваща се във възбуждане и поддържане
на заблуждение у пострадалата, като е съзнавал противообществения характер на
деянието и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия Р.Л.М.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което
преценява като висока - касае се за улесняване извършването на измама,
изразяваща се във въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретно физическо
лице, като стойността на причинената на пострадалото лице сума е в сравнително
големи размери. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същия е осъждан три пъти за различни по вид престъпления, но е бил
реабилитиран много преди датата на извършване на настоящото деяние. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия
съдействие по време на провеждане на досъдебното производство по делото. Съдът възприема като смекчаващо вината обстоятелство
направеното от М. самопризнание по
настоящото дело и факта, че се признава за виновен, като изразява съжаление и
разкаяние за постъпката си.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия М., като наказанието бъде определено при
отчитане както на посочените по по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
а така също и на отегчаващите такива. Съдът счита, че с оглед на изложеното е
справедливо на подсъдимия да се наложи наказание в размер над минимума, но под
средния, предвиден в закона за конкретното деяние, а именно две години
“лишаване от свобода”. При определяне на
наказанието съдът съобрази степента на участие на подсъдимия в инкриминираното
деяние и факта, че същото е осъществено от него в качеството му на помагач, а
не на извършител.
По отношение на така определеното наказание
“лишаване от свобода”, съдът като съобрази тежестта на извършеното от
подсъдимия престъпление, степента на неговата обществена опасност и изложените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече факта, че
подсъдимият е реабилитиран по предишните си осъждания, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото
ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да
укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е
необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от
пет години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази
гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на
деянието, за което се налага наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще изпълни
целите на индивидуалната и генерална превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от страна на пострадалото лице, съдът счете същия за
основателен и доказан изцяло и го уважи
за пълния предявен размер, а именно за сумата от 7000 /седем хиляди/ лева. При
преценка на гражданския иск съдът съобрази обстоятелството, че до настоящия
момент нанесената на пострадалото лице щета не е била възстановена. От друга
страна при преценка на размера на гражданския иск, съдът взе в предвид
събраните в хода на съдебното производство доказателства в тази насока. Имайки
в предвид показанията на свидетелите М.С.Й., С.К.М. и на обясненията на самия
подсъдим се установява, че сумата, предмет на престъплението, която
пострадалото лице е предало на подсъдимия е била в размер на 7000 лева. А
доколкото вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението и от този момент виновният им
причинител изпада в забава, като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи и законната лихва, определена
от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума. В същото време, въпреки, че
пострадалото лице има право на законната лихва, считано от датата на деликта – 17.04.2015 год., доколкото пострадалото лице
изрично е заявило, че претендира същата от датата на предявяване на молбата, с
която се претендира сумата, то законната лихва следва да бъде присъдена именно
от тази дата – 16.02.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия Р.Л.М. да
заплати на гражданския ищец М.С.Й. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/ лева, а на основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, осъди същия да заплати в полза на държавата и по сметка на
ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 280 лева /двеста и
осемдесет лева/, както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: