Решение по дело №1020/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5804
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 6 октомври 2023 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20151100101020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 29.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря  Красимира Г.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1020 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искане с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, от ответниците Д.Х.Д. и М.Д.Х..

            Ищецът К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ поддържа твърдение, че с Решение № 19/21.01.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу двамата ответници. Производството започнало въз основа на постъпило Уведомление с вх.№ ТД УВ - 1515/28.06.2013г. по описа на ТД на КОНПИ - Варна и изх. № 245/2010/25.0б.2013г. по описа на Окръжна П. - Търговище за образувано досъдебно производство № 32/2012г. на ОД на МВР - Търговище срещу Д.Х.Д., за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ.  Проверката на КПКОНПИ по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ срещу Д.Х.Д. била образувана с Протокол № 7477/28.06.2013 г.  и обхванала периода от 28.06.2003г. до 28.06.2013г. КПКОНПИ установила, че Д.Х.Д. е имал участие в ЕТ „И.-Д.Д.“, ЕИК********, в управлението и в собствеността на М.П.“ ЕООД, ЕИК ********. С договор за продажба на дружествени дялове от 19.08.2005 г., Г.И.Д. продава на проверяваното лице 50 дяла с номинална стойност 50 лева всеки от тях за сумата от 91 000 лева. С договор от 19.08.2005г., С.С.С.продава на проверяваното лице 50 дяла с номинална стойност 50 лева всеки от тях за сумата от 91 000 лева. С Решение № 790/23.08.2005 г. на Окръжен съд - Търговище, е вписана промяна на дружеството като ЕООД с едноличен собственик на капитала - Д.Х.Д.. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 04.08.2006 г., проверяваното лице продава 100 дяла с номинал 50 лева всеки от тях от капитала на дружеството на С.С.С.за сумата от 5 000 лева. Според КПКОНПИ, при проверката не е бил установен законен източник на средствата, които са използвани за придобиване на дружествените дялове в споменатото дружество, поради което и паричната им равностойност към датата на отчуждаване в размер на 5 000 лева, подлежи на отнемане в полза на държавата, на основание с чл. 63, ал.2, т. 1 във вр. с чл.72 от ЗОПДНПИ. Д.Х.Д. притежавал също и дяловете в капитала на „С.С.“ ЕООД, ЕИК-*******, но с договор за прехвърляне на дялове от 15.06.2006 г., първият ответник  прехвърлил всичките 50 дяла с номинал 100 лева всеки от тях за сумата от 5 000 лева на дъщеря си – втората ответница М.Д.Х.. Доколкото дружеството не е придобивало недвижими имоти и МПС докато проверяваното лице е било собственик и управляващ и са установени източници на средства за придобиване на дружествените дялове, последните не подлежат на отнемане в полза на държавата. Ответникът Д.Д. притежавал и капитала на дружество „Д.О.“ ЕООД, ЕИК ********, с капител от 5 000 лева, разпределен в 500 дружествени дяла по 10 лева всеки един от тях. С платежно нареждане от 19.09.2002 г. са внесени 31 500 лева, като наредител на сумата е Д.Х.Д., но доколкото вноските в капитала на дружеството били  направени извън проверявания период, те не били предмет на отнемане.  С Договор от 17.12.2007 г. за прехвърляне на предприятие, Д.Х.Д., продал на „Д.О.“ ЕООД предприятието на едноличния търговец ЕТ „И. - Д.Д.“ за сумата от 70 000 лева. Не е било установено реално плащане по сделката и сумата не е била включена в приходната част на анализа за проверявания период. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.04.2010 г., Д.Х.Д. продал на К.К.А.5 100 дружествени дяла по 100 лева всеки един, представляващи 100 % от дружествения капитал на ЕООД „Д.О.“ за сумата от 51 000 лева, но тази сума  според КПКОНПИ не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като дружествените дялове са придобити преди проверявания период. В проверявания период, ищецът Д.Д. придобил също собствеността на лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, рама № VF1CO630511211482,  за сумата от 2 500 лева Автомобилът бил продаден от проверяваното лице на 13.04.2010 г. за сумата от 500 лева, а действителната цена съвпадала с пазарната стойност към дата на отчуждаване. Сумата в размер на 500 лева, която била получена при продажбата на описаното МПС и представляваща пазарната му стойност, според КПКОНПИ подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 и чл. 72 от ЗОПДНПИ. В проверявания период, ищецът Д.Д. придобил собствеността и на лек автомобил марка „БМВ“, модел 735 И, рама ************ за сумата от 28 414,54 евро, равняващи се на 55 574 лева Плащанията за лизинговите вноски били извършени по банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД, с титуляр Д.Х.Д.. С договор от 29.04.2010Г., Д.Д. придобил  правото на собственост върху автомобила а в последствие го отчуждил, за сумата от 3 000 лева Пазарната стойност на този автомобил към дата на отчуждаване - 03.05.2010г. - била 30 000 лева Според КПКОНПИ сумата в размер на 30 000 лева, получена при продажбата на описаното МПС и представляваща пазарната му стойност, подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 и чл. 72 от ЗОПДНПИ. С договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том. V, per. № 4673, дело № 745/27.12.2005г. /акт № 113, том. XIX, дело 53908/2005 на Служба по-София, Д.Х.Д. закупил от „Софтър СТ“ ООД, АПАРТАМЕНТ № 7, изграден в груб строеж, в гр. София, на ул. „********на 4 етаж, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, тоалетна, един балкон и една лоджия, със застроена площ от 88,91 кв.м заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 3,43 кв.м. Уговорената продажна цена от 52 800 евро или 103 267,82лева, била платена на продавача чрез отпуснатия на купувача кредит от „Б.П.Б.“ АД. Действителната цена на апартамента съвпадала с пазарната стойност към датата на продажбата. В последствие, първия ответник Д.Х.Д. прехвърлила на дъщеря си- втората ответница М.Д.Х. собствеността върху същия апалтамент, чрез  Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 7, том. I, per. № 0895, дело № 5/14.04.2010г. /акт № 7, том XXXV, дело № 7665/2010 СВ-София. Погасителните вноски, които били извършени от купувача М.Д.Х., за погасяване на отпуснатия на Д.Х.Д. кредит били извършени по банкова сметка *** ***, с титуляр Д.Х.Д., както следва: през 2010 г. били внесени 4 437,28 евро, равняващи се на 8 678,57 лева; 2011 г. били внесени 6 237,01 евро, равняващи се на 12 198,53 лева; през  2012 г. били внесени 43 169,55 евро, равняващи се на 84 432,30 лв, а общият размер на внесените суми е 53 843,84 евро, равняващи се на 105 309,38 лева Общият размер на внесените суми бил 53 843,84 евро, равняващ се на 105 309,38 лева Ищецът КПКОНПИ обаче твърди, че ответницата М.Д.Х. /дъщеря на проверяваното лице/ е внасяла по банкова сметка ***ичеки да е разполагала със законни средства за да придобие необходимите парични суми, с които да извърши лично тези плащания. Установеното несъответствие между получените приходи и извършените разходи за придобиване на имущество от М.Д.Х. е в размер на минус (отрицателна величина) 108 740, 58 лева Въз основа на доказателствата, според КПКОНПИ могло да се приеме за основателно, че недвижимия имот е придобит за сметка на проверяваното лице, доколкото е установено, че М.Д.Х. не е разполагала със законни средства за погасяване на дълга към „Ю.и Е.Д.Б.“ АД, поради което жилището подлежи на отнемане в полза на държавата. За ответниците била изискана и получена със съдействието на ТД на НАП Варна данъчна и осигурителна информация. Със съдействието на Главна дирекция „Гранична полиция“ били получени данни за задгранични пътувания на ответника Д.Д., а посредством Решение № 2814 от 25.09.2013 г. по ч.н.д. № 4990/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, с което е  постановено разкриване на банковата тайна, КПКОНПИ получила информация за движението на паричните потоци по банковите сметки на ответника Д.Д.. След подробен анализ на получената информация, КПКОНПИ достигнала до извод, който поддържа пред настоящия състав на съда, че е налице значително несъответствие по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ между придобитото от ответника Д.Х.Д. движимо и недвижимо имущество и нетният доход, придобит от същото лице за целия проверяван период, което несъответствие е в общ размер на 525 598,08 лева До ответниците били изпратени декларации по чл. 57, ал. 1 от ЗОПДНПИ, но до момента на предявяването на иска – ответниците  Д.Х.Д. и М.Д.Х. не подали писмени декларации по посочения ред. Мотивиран от изложените по- горе факти и доколкото твърди, че по отношение на двамата ответници са налице предпоставките, визирани в чл.63, ал.2, т. 1 и чл. 67 във вр. с чл. 62 и чл. 72 от ЗОПДНПИ, на базата на Решение № 19/21.01.2015 г. на КПКОНПИ - съдът е сезиран искане основание, чл. 63, ал.2, т. 1, във вр. с чл. 62, вр. с чл.72от ЗОПДНПИ да бъде отнето от ответника Д.Х.Д. следното  имущество: 1/ сума в размер на 5 000 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на 100 дружествени дяла всеки по 50 лева от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********; 2/ сума в размер на 300 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ 190 Д“, рама № WDB2011221A137251, към датата на прекратяване на регистрацията му - 14.09.2012г.; 3/ сума в размер на 500 лева, представляваща паричката равностойност на лек автомобил марка „Рено“, модел „ Туинго“, рама № VF1CO630511211482 към датата на отчуждаване; 4/ сума в размер на 30 000 лева, представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 735 И, рама № WBAGL41050DL93916, двигател № 62B36A53112877 към датата на отчуждаване; 5/ сума в размер на 33 100 лева, представляваща внесена сума от проверяваното лице в предприятието на ЕТ “И.-Д.Д.” ЕИК********; 6/сума в размер на 14 161,51 лева, представляваща вноски по сметка с № 12357342 в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 2007 г. - 2009 г. включително; и да бъде отнето на основание чл. 67, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ от ответницата М.Д.Х. правото на собственост върху АПAPTАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищна сграда на ул. „********на 4 етаж, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, тоалетна, един балкон и една лоджия, със застроена площ от 88,91 кв.м, при съседи: изток-ул. „Шар планина“, запад — двор на сградата, север — калкан, юг - стълбищна клетка и ателие Г, от горе - апартамент № 9, от долу - апартамент № 5, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 3,43 кв.м. в сутерена на сградата при съседи: изток-мазе № 9, мазе № 10, запад - коридор, север - коридор, юг - асансьорна шахта, от горе- стълбище, от долу - земя, заедно с 5,10 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото , върху което е построена сградата, представляващо, УПИ ХП-бв квартал 217 по плана на гр. София, ул. „********местност „Западно направление“, целият с площ от 345 кв.м, собственост на М.Д.Х.. В случай, че съдът не уважи иска по чл. 67 от ЗОПДНПИ, предявен срещу М.Д.Х., в условията на евентуалност КПКОНПИ предявява иск с правно основание чл. 65 от ЗОПДНПИ срещу М.Д.Х. за отнемане на същото имущество. С оглед очаквания положителен изход от развитието на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените в настоящия процес съдебни разноски.

Искането е оспорено от ответниците в отделни писмени становища, подадени от общия им процесуален представител.

В изразеното от Д.Х.Д. становище се оспорва допустимостта на направеното искане, тъй като не била налице осъдителна присъда на наказателния съд. Независимо от изложеното, двамата ответници поддържат твърдението, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на посоченото в исковата молба движимо и недвижимо имущество. Основният спор между страните по отношение за източниците на доходи и размера на имуществото се основавал на неправилните изводи на КПКОНПИ, които ответникът категорично оспорва и които са относими към доходите на ищеца от продажба на ЕТ, доходите му от дейност като ЕТ, относно липса на направени разходи за вноските в оборота на ЕТ, относно липса на направени разходи за закупуване на имущество - дружествени дялове от капитала на „М.П.” ООД и относно липса на направени разходи за заплащане на данъци през 2007г. Комисията неправилно приела, че сумата от 70 000 лева била приход на лицето Д.Д., с аргументи, че липсват доказателства за реалното й изплащане, но тази сума била фактически платена и това се установявало от подадената от Д.Д. ГДД за 2007г. към която е подадено и Приложение № 5 - доходи от прехвърляне на права и имущество. В таблица 8 от същото приложение Д.Д. е декларирал получения доход в размер на 70 000 лева КПКОНПИ неправилно отчитала данните от Ревизионен доклад № 580/10.10.2006 г. и  Ревизионен акт № 2500580/10.11.2006 г. Тези два документа били основно доказателство от страна на Комисията при установяване на разходите лицето, но немотивирано и незаконосъобразно същите не били кредитирани в приходната част. КПКОНПИ не различавала при анализа на икономическите данни патримониума на физическото лице Д.Д. и този на едноличния търговец.  Органът по приходите приел, че ЕТ „И.” е реализирал печалба и начислил данък върху нея, а този факт доказвал, че е налице установен законен източник на доходи на физическото лице Д.Д. - печалба на едноличен търговец „И. - Д.Д.” за 2004 г. Д.Д. не бил заплащал сума в размер на 182 000 лева за придобиване на дялове в дружеството „М.П.“ ООД и тази сделка била привидна сделка, защото прехвърлянето на дружествените дялове от двамата съдружници било извършено като гаранция срещу предоставен от контролираното от Д.Д. юридическо лице „Д.О.“ ЕООД недвижим имот. Независимо от аргументите и доказателствата, които ще бъдат кредитирани от съдебния състав, крайното салдо на изчисление на несъответствието/ съответствието на имущественото състояние на Д.Х.Д. за проверявания период  имало резултат на несъответствие по- малък от сумата 250 000 лева, поради което не били налице предпоставките за отнемане на посоченото имущество в полза на държавата. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на искането за отнемане на посоченото в исковата молба имущество в полза на държавата и претендира за осъждане на КПКОНПИ да му заплати направените съдебни разноски.

В изразеното от М.Д.Х. становище се оспорва допустимостта на направеното искане, тъй като не била налице осъдителна присъда на наказателния съд по отношение на Д.Х.Д.. Изискването да е придобито имущество от трето лице - М.Д. за сметка на проверяваното лице с цел да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него не било изпълнено. Независимо от изложеното, не били налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на посоченото в исковата молба недвижимо имущество, понеже имотът, по отношение на който се отнася искането на КПКОНПИ бил придобит от ответницата срещу задължението за погасяване на дълга на проверяваното лице Д.Х.Д. към „Б.П.Б.” АД, произтичащ от сключения помежду им договор за кредит. В периода от 27.12.2005 г. до 14.04.2010 г. Д.Х.Д. е заплащал на „Б.П.Б. АД суми за погасяване на кредита, но след тази дата - вноските били извършвани от името и за сметка на М.Х.. Процесният имот бил придобит за сумата от 105 309, 40 лева, но основната вноска от 84461,14 лева била изплатена накуп през 2012 г. В годината, в който е изплатена над 80 % от сумата за придобиване на имота, М.Д. разполагала с достатъчно доходи с източник - граждански правоотношения и дивиденти а при това КПКОНПИ неправилно не била изследвала доходите на М.Д. за период след 2005 г. с оглед факта, че именно през тази година, това лице е придобило пълнолетие. По изложените съображения ответницата моли за отхвърляне на искането за отнемане на посоченото в исковата молба имущество в полза на държавата и претендира за осъждане на КПКОНПИ да й заплати направените съдебни разноски.

Контролиращата страна - П. на РБ, представлявана от структурното си звено – Софийска градска П. - не изразява становище по основателността на направеното искане.

Известие за направеното искане е обнародвано в неофициален раздел на ДВ бр.25/2015г. и в рамките на установения от закона едномесечен срок- до 22.01.2014г. – в съда не са постъпили искания на трети лица, касаещи процесното имущество.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните в процеса и въз основа на допуснатите и приети без оспорване писмени доказателства, посочени по- долу, съдът приема, че двамата ответници са в родство по права линия от първа степен, като ответникът Д.Х.Д. е възходящ на М.Д.Х..

Като доказателство по делото са приети представените с мотивираното искане на КПКОНПИ и описани в исковата молба писмени доказателства, представените от ответниците писмени доказателства (описани в подадените от тях отделни отговори на исковата молба), както и представените по изискване на съда документи от трето неучастващо лице „С.С.“ ЕООД (описани в молба свх. № 11351/25.03.2016г. на стр. 1032-1048 от делото).

Споменатите по- горе и приети като доказателства преписи от Нотариален акт №7, том І, рег. № 895, дело №5 от 2010г., както и преписи от договори за покупко- продажба на МПС, справки от информационен регистър на НАП, справки – извлечения от банкови сметки, преписи от данъчни декларации, преписи от ревизионен доклад и ревизионен акт на НАП, Договор за дарение от 20.11.2007г., установяват имуществените активи, които са притежание на двамата ответници, посочвайки естеството и индивидуализиращите белези на имушеството им. Документите не се обсъждат поотделно и подробно, тъй като са били приети без да бъдат оспорени, а аналитичната информация, съдържаща се в тях е обект на специализиран анализ от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.

Представеното от вещото лице Х.И. заключение, по допуснатата съдебно- оценителна експертиза на леки автомобили, мотивира следните изводи:

Ø  Пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „190 Д“, с рама № WDB2011221A137251 към датата на придобиването му на 29.05.2006г. е в размер на 1080 лева, а към датата на прекратяване на регистрацията му 14.09.2012г. е в размер на сумата от 300 лева;

Ø  Пазарната стойност на лек автомобил „Рено“,към датата на придобиването 30.11.2010г. е 7197 лева.

Ø  Пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ 735", към датата на отчуждаването му на 03.05.2010г. възлиза на 27 800 лева

Като доказателство по делото е приет Договор за дарение от 20.11.2007г., чието съдържание сочи, че в деня на сключването му, дарителя Е.М.С.предоставя на безвъзмездно на М.Д.Х.сумата от 70 000 евро.

В дадените пред съда показания, свидетелката Е.М. Х. заявява, че е майка на ответницата М.Х..  Свидетелката заявява, че в периода от 2005г. до 2007г. ответницата живеела заедно с нея, в едно жилище и за издръжката на М.Х. се грижила изключително самата свидетелка. По това време ответницата била студентка и майка й (свидетелката) и предоставяла около 300 лева месечно за „джобни пари“. По същото време – бащата на М. – ответникът Д.Х. също подпомагал финансово и материално дъщеря си, като й предоставял пари за да задоволи отделни нужди от дрехи, аксесоари и др. Парите, които свидетелката предоставяла ежемесечно на дъщеря си, били от заплатата на свидетелката, която по това време получавала възнаграждения от основна и от допълнителна работа.

В дадените пред съда показания, свидетелят С.С.С.заявява, че през декември 2012г.той учредил съвместно със съдружник Г. Д. дружество с ограничена отговорност „М.П.“. Дружеството било получило кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 189 000 лева, а за целите на този кредит било предоставено „мостово обезпечение“ от една от фирмите на Д.Д. или от самия Д.  - свидетелят не си спомнял. Била постигната уговорка, че размерът на кредита ще бъде „продажната цена на прехвърлянето“ на дяловете на дружеството от съдружниците към Д.. Инициатор на това „прехвърляне на дяловете“ бил самият свидетел, тъй като усетил че „потъва ежедневно“ и по тази причина помолил Д.Д. да изкупи дяловете на съдружниците. След документалното извършване на сделката, продажната цена не била заплатена, тъй като фактически той като продавач не получил от купувача Д. нито един лев. Целта на извършената сделка била тази- кредитът на дружеството „М.П.“, чието плащане затруднявало съдружниците, да бъде обслужван за в бъдеще от Д.Д..

В дадените пред съда показания, свидетелят Г.И.Д. заявява, че бил съдружник в дружеството „М.П.“ със С.С.С.. Свидетелят продал дяловете си в това дружество на Д.Д.. Прехвърлянето било осъществено с цел да се погаси дълга на това дружество към частния кредитор Д.. Самият Д. придобил качеството на частен кредитор на дружеството, тъй като бил помогнал за отпускане на банков кредит. Сумата на кредита бил предоставил на съдружника С.. После принудил двамата съдружници да си прехвърлят дружествените дялове, за да си върне парите. По това време Д. бил търговец на горива и „парадирал с пари и положение“. Свидетелят не знае как точно Д. е подпомогнал процеса по отпускане на този кредит за дружеството „М.П.“, но счита, че е е предоставил свое имущество като обезпечение на кредита. Свдетелят заявява, че не познавал в детайли „сделката“ и не си спомнял подробности, поради изтеклия период от време до настъпването на събитията, за които свидетелства.

Представеното от вещото лице Ю.Б.Х. заключение (първоначално и допълнително), по допуснатата комплексна съдебно- икономическа експертиза на имущественото състояние на ответниците, мотивира следните изводи:

Ø  Размерът на получените от Д.Х.Д. приходи от: дейност като ЕТ; трудови и приравнени на тях правоотношения, обезщетения и др., по години за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е, както следва: общ размер на доходите - 246852,32 лева, включително 228418,91 лева от дейност като ЕТ и 18433,41 лева доходи от трудови и други приравнени на тях правоотношения;

Ø  С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том І, рег.№ 0228, дело № 7 от 18.01.2011 г. на нотариус с рег.№ 317 в НК К.Г., вписан в службата по вписвания с вх. рег. № 109/18.01.2011 г., Д.Х.Д. е продал на С.М.Т.недвижим имот – нива с площ 14.700 дка, находяща се в землището на с. Макариополско, общ. Търговище. Продажната цена на имота по нотариален акт е 1900 лева и е изплатена на продавача при подписване на нотариалния акт. Приходът от продажба на недвижимия имот е цената, посочена в нотариалния акт за покупко-продажбата, тъй като по делото няма съдебно – техническа (оценителна) експертиза за пазарната му стойност към датата на продажбата. Приходът от продадения през 2011 г. имот (по цена в нотариалния акт) е в размер на 1900 лева

Ø  С договор за покупко-продажба на МПС от 13.04.2010 г. (стр.148 на делото), Д.Х.Д. е продал на Д. В. Д. лек автомобил марка „Рено”, модел „Туинго” с рег.№ *******, за сумата 500,00 лева (закупен от ответника през 2007 г.). Приходът от продажбата на МПС е изчислен на база цената, посочена в договора за покупко-продажба, тъй като по делото няма съдебна авто-техническа експертиза за пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаването. Приходът на Д.Д. за 2010 г. от продадения автомобил  „Рено”, модел „Туинго” с рег.№ *******(по продажна цена в договора за покупко – продажба) е в размер на 500 лева

Ø  С договор за покупко-продажба на МПС от 03.05.2010 г. (стр. 163 на делото), Д.Х.Д. е продал на С.И.М. придобития на лизинг от „Кар систем” ЕООД през същата 2010 г. лек автомобил марка „БМВ”, модел „735 i” с рег.№ *******за сумата 3000 лева Пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаване – 03.05.2010 г. е определена в приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза на вещо лице Х.И. в размер на 27800 лева Приходът на Д.Д. за 2010 г. от продадения автомобил „БМВ”, модел „735 i” с рег. №******* (по пазарна стойност на в.л. Х.И.) е в размер на 27800 лева

Ø  С договор за покупко-продажба на МПС от 13.04.2010 г. (стр. 168 на делото), Д.Х.Д. е продал на Д. Н.Д. лек автомобил марка „Рено”, модел „19” с рег.№******за сумата 500 лева, придобит от ответника на 28.10.1992 г. - преди изследвания процесен период, видно от приложената справка от КАТ - Търговище (стр. 143 по делото). Приходът на Д.Д. за 2010 г. от продадения автомобил „Рено-19” с рег. №******(по договорена продажна цена) е в размер на 500 лева

Ø  Съгласно информацията, предоставена от ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция” с писмо изх. № 15620/06.08.2013 г., регистрацията на притежавания от Д.Х.Д. лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с рег. № ******е прекратена на 14.09.2012 г. (справка - стр. 146 по делото). Пазарната стойност на автомобила към датата на прекратяване на регистрацията – 14.09.2012 г., определена в приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза на вещо лице Х.И., равна на тази, която може да се върне на вторични суровини (бракуване на автомобила), е в размер на 300,00 лева Приходът на Д.Д. за 2010 г. от бракувания автомобил „Мерцедес 190 Д с рег. № Т8998АА (по пазарна стойност на в.л. Х.И.) е в размер на 300 лева Общ размер на получения приход от продажба на МПС 2010 г. е 29100 лева Приходът е реализиран през 2010 г.

Ø  За периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. Д.Д. е реализирал приходи от продажба на дялове в търговски дружества, както следва: 10000 лева за 2006г. и 51000 лева за 2010г.

Ø  За периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. Д.Х.Д. е получил един банков кредит за закупуване на недвижим имот и паричен заем от „Д.О.” ЕООД в качеството си на ЕТ с фирма „И. -Д.Д.”за погасяване на данъчни задължения.  Полученият банков кредит е в размер на 52800,00 лева с левова равностойност 103208,43 лева, предоставен на Д.Д. от „Б.П.Б.” АД (понастоящем „Ю.Б. АД”) по Договор за закупуване на недвижим имот № HL 3978  от 23.12.2005 г. за закупуване на недвижим имот – апартамент № 7, находящ се на 4-ти етаж в изградена на груб строеж жилищна сграда в гр. София, ул. „Шар планина” № 27. Полученият заем е в размер на 220000 лева, предоставен на ЕТ ”И. – Д.Д.” по Договор за заем от 06.06.2007 г. с „Д.О.” ЕООД за погасяване на данъчни задължения по РД 580/10.10.2006 г. и РА № 250058/10.11.2006 г.

Ø  Общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на Д.Х.Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. са, както следва: 858560, 75 лева

Ø  Обичайните разходи за издръжка на домакинството на Д.Д. по години за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г., определени на база публикуваните данни, достъпни на интернет страницата на Национален статистически институт www.nsi.bg, за „Общ разход по групи разходи и домакинство с 1 лице” са, както следва: 34994 лева, а без данъци и социални осигуровки 33911 лева.

Ø  Размерът на разходите на Д.Х.Д. за платени публично – правни задължения, в т.ч. за осигурителни вноски, за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. са общо 289640, 67 лева

Ø  Експертизата (в допълнително заключение) изчислява и сочи размера на разходите за задграничните пътувания на Д.Д. през процесния период въз основа на сведения от Главна дирекция „Гранична полиция”, както и данните  в него за 40 броя задгранични пътувания на обща стойност от 4541, 55 лева.

Ø  Размерът на разходите на Д.Х.Д. за лизингови вноски, по години за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е  както следва: 55885,76 лева.

Ø  Общият размер на обичайните и извънредни разходи на Д.Х.Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. са, както следва: 323523,13 лева

Ø  Размерът на нетния доход като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи на Д.Х.Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е, както следва: 535 037,62 лева

Ø  Съгласно констатациите в Ревизионен доклад № 580/10.10.2006 г. и Ревизионен акт № 2500580 от 10.11.2006 г., внесените от Д.Х.Д. собствени средства в предприятието на ЕТ ”И. – Д.Д.” са, както следва: през 2003 г. –   21000 лева, внесена сума на каса, осчетоводена по дебита на сметка 501 – „Каса”, кредита на сметка 117 –  „Допълнителни резерви”  през 2004 г. – 224000 лева, внесена сума на каса, осчетоводена по дебита на сметка 501 – „Каса”, кредита на сметка 117 –  „Допълнителни резерви” през 2005 г. –   33100 лева, внесена сума на каса, осчетоводена по дебита на сметка каса 501 – „Каса” кредита на сметка 499 „Други кредитори”.

Ø  Направените разходи от Д.Д. за вноски по банкови сметки за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г., са разходите за вноски по сметка № 12357342 с IBAN *** „Банка ДСК” ЕАД, обслужваща предоставен лимит по кредитна карта са в размер на 18993,45 лева

Ø  През 2006 г. на Д.Х.Д. в качеството му на данъчно задължено лице, осъществяващо дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „И. – Д.Д.”, е извършена данъчна ревизия от НАП – ТД гр. Търговище. Обект на ревизията са доходите от търговската му дейност и дължимия върху тях данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г. и по ЗДДС за периода от 01.01.2001 г. до 30.04.2006 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 580/10.10.2006 г., приложен по делото (стр. 169 – 206). В хода на ревизията е установено, че декларираната в ГДД печалба за 2004 г. на ЕТ „И. – Д.Д.” в размер на 60869,20 лева следва да бъде коригирана, тъй като при формирането й (в частта за приходите) участват получени парични средства с недоказан произход в размер на 224 000 лева  Финансовият резултат на ЕТ „И. – Д.Д.” за 2004 г. е преобразуван за данъчни цели в посока увеличение на основание  разпоредбите на чл. 23 ал.2, т.11 от действащия към този момент ЗКПО. След преобразуването на финансовия резултат от ревизиращия орган, печалбата за 2004 г. е в размер на 273537, 11 лева Във връзка с изпълнение на така поставената задача от ответника, експертизата предлага вариант на определяне съответствието/несъответствието между приходите и имуществото на Д.Д., с приходи от дейността на ЕТ „И. – Д.Д.” – в размер на 273537,11 лева, какъвто е размерът на коригираната печалба за 2004 г. по РД 580/10.10.2007 г. Данъчните задълженията по РД № 580/10.10.2006 и РА № 250058/10.11.2006 г. са платени с наредени банкови преводи от сметка № ************на ЕТ ”И. – Д.Д.” в „Б.П.Б.” АД (понастоящем „Ю.Б.” АД) по сметка на НАП № ************ в „Р.Б.” ЕАД. Общо платената сума по ДРА  възлиза на 219326,23 лева, за ДОД и ДДС

Ø  Разходите на Д.Д. за погасяване на банкови кредити са определени само от вноските, които точно той е направил за погасяване на жилищния кредит в „Б.П.Б.” АД (сега „Ю.Б.”АД) до 15.04.2010г. С внесените суми от м.05.2010 г. до окончателното погасяване на същия кредит - 28.06.2010г., са определени разходите за погасяване на банкови кредити на М.Д. (представляващи разходи за придобиване на имота, закупен с кредита).

Ø  Размерът на получените от Д.Х.Д. дивиденти от „Д.О.” ЕООД за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е определен в въз основа на всички приложени от ответника по делото документи – решения на едноличния собственик за разпределение на дивиденти, първични счетоводни документи, счетоводни записвания в „Д.О.” ЕООД и банкови платежни документи, подробно анализирани в задачата 1 на ищеца. Полученият доход от дивидент 2006 г. е в размер на 139500 лева и е включен в приходите на ответника за 2006 г.

Ø  Полученият доход от дивидент 2008 г. е в размер на 57 000 лева и е включен в приходите на ответника за 2008 г.

Ø  Общият размер / оценка на имуществото на Д.Х.Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е, както следва: 882 735,85 лева. Несъответствието между придобитото имущество и нетния доход на Д.Х.Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е в размер на  минус  352 239, 79 лева. (виж изводите на доп. заключение от 17.09.2018г.)

Ø  Съгласно информацията в писмо изх. № 1574 от 22.03.2016 г. на ТД на НАП - Варна, офис Търговище, няма подавана ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за данъчна 2005 г. за С.С.С.с ЕГН **********. Съгласно информацията в писмо изх. № 10-10-00-272 от 29.03.2016 г. на ТД на София, офис Център, няма подавана ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за данъчна 2005 г. за Г.И.Д. с ЕГН **********.

Ø  За периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. М.Д.Х. е реализирала приходи от следните източници: от доходи по договори за управление, приравнени на доходите по трудови правоотношения, от доходи по граждански договори, от дивиденти и от дарение.

Ø  С Решение от 31.05.2011 г. на едноличния собственик на капитала на „С.С.” ЕООД М.Д.Х., от печалбата на дружеството е разпределен дивидент на съдружника М.Д.Х. в размер на 7400 лева, от която сума: 67,90 лева да бъдат изплатени в брой, след удържане на 370 лева за дължимия данък върху дивидента и 6962,10 лева за покриване на задължения за осигуровки. Удържаният данък в размер на 370 лева е нареден към бюджета от сметката на дружеството,  видно от банковото извлечение на сметката, а на 26.03.2012 г. заедно с Годишния финансов отчет за 2011г. дружеството е подало към НАП справка за изплатения дивидент и удържания данък, съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗДДФЛ. Полученият доход от дивидент за 2011 г. е в размер на 67,90 лева С решение от 01.06.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „С.С.” ЕООД М.Д.Х., от печалбата на дружеството е разпределен дивидент на съдружника М.Д.Х. в размер на 91000,00 лева, като след удържане на 4550,00 лева данък дивидент, сумата 86450,00 лева да бъде изплатена по банков път. Сумата 86450,00 лева е изплатена на М.Д. чрез вътрешнобанков превод на 26.06.2012 г. от сметка № *********на „С.С.” ЕООД в „ОББ” АД по сметка № *********на М.Д. в същата банка. Сумата е постъпила по сметката на М.Д. на 26.06.2012 г., видно от банковото извлечение на сметката. Удържаният данък в размер на 4550,00 лева е нареден към бюджета. На 15.04.2012 г. „С.С.” ЕООД е подало към НАП справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатения дивидент и удържания данък. Полученият доход от дивидент за 2012 г. е в размер на 86450,00 лева

Ø  На 20.11.2007 г. М.Д. е получила от майка си Е.М.дарение в размер на 70000 лева Дарението е оформено помежду им с Договор за дарение, съгласно който дарената сума се предоставя в брой, при подписване на договора. На 20.11.2007 г. сметка № *********на М.Д. в „ОББ” АД е заверена с внесени в брой на каса в банката 70000,00 лева Полученият за 2007г. доход от дарение е в размер на 70000 лева

Ø  За периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. М.Д. е ползвала един банков кредит, предоставен от „ОББ” АД. Размерът на кредита е 33200 лева и е усвоен на 20.11.2007 г. по сметка № ******** на М.Д.Х. в банката, видно от банково извлечение за движенията по сметката. На 20.11.2007 г. сметката е заверена със сумата 33200 лева с основание на операцията: „Усвояване на ипотечен кредит”. Получените суми от парични заеми и банкови кредити за 2007 г.  са 33 200 лева.

Ø  Общият размер на доходите, приходите или източниците на финансиране на М.Д.Х. за периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. е, както следва: 223566,96 лева.

Ø  Обичайните разходи за издръжка на домакинството на М.Д. за периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл., определени на база публикуваните данни, достъпни на интернет страницата на Национален статистически институт  www.nsi.bg, за „Общ разход по групи разходи и домакинство с 1 лице” са, както следва: 23791,67 лева

Ø  По делото няма приложени документи за платени местни данъци и такси от М.Д., но за периода от м.04.2005 г. до м.06.2012 г. публично – правните задължения на М.Д. са, както следва: за данък върху дохода по граждански договори през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и по договори за управление и контрол през 2010 г. 2011 г. и 2012 г. и осигурителни вноски за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. 2011 г. и 2012 г. Общият разход за данък върху дохода и осигурителни вноски за периода м.04.2005 г. – м.06.2012 г. е в размер на 7673,45 лева

Ø  При формиране на общия размер на разходите за периода м.04.2005 г. – м.06.2012 г. разходите за осигуровки и данък върху дохода не са включени, тъй като са приспаднати от получените възнаграждения по граждански договори и договори за управление (подробно отразени в отговора по задача 1 на ответницата). Доходите от тях са представени в нетните им размери.

Ø  По делото няма доказателства за задгранични пътувания на М.Д.Х..

Ø  Общият размер на обичайните и извънредни разходи на М.Х.Д. за периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. е, както следва: 23791,67 лева

Ø  Нетният доход като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи на М.Д.Х. за периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. е, както следва: 199775,29 лева.

Ø  Съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 7, том І, рег.№ 0895, дело № 5 от 14.04.2010 г. на нотариус А. Г. с рег.№ 437 в НК, вписан в службата по вписвания с вх. рег. № 13750/14.04.2010 г. (стр.101 - 103 на делото), Д.Х.Д. прехвърля на дъщеря си М.Х.Д. имот: Апартамент № 7 в гр. София, ул. „********на 5-ти етаж, придобит от него на 27.12.2006 г.  с получен банков кредит от „Б.П.Б.” АД. В нотариалния акт е отбелязано, че към датата на сделката дългът по кредита на Д.Д. в „Б.П.Б.” АД е 70990 евро.

Ø  По нотариален акт цената на прехвърлителната сделка е данъчната оценка на имота – в размер на 103510,60 лева, но експертизата приема, че реалните разходи на М.Д. за придобиване на имота са разходите, които е направила за погасяване на дълга по кредита. По делото са налични доказателства за това, а именно: от приложеното банково извлечение на обслужващата погасяването на кредита сметка № 1815978943740319016 с IBAN *** Д.Х.Д. в „Б.П.Б.” АД е видно, че след прехвърлянето на имота на 14.04.2010 г., всички постъпления по сметката за погасяване на задължения по кредита са с вносител/наредител М.Х.Д.. За периода от 25.05.2010 г. до 08.06.2012 г. М.Д. е погасявала месечните вноски по кредита с внесени в брой суми в лева или евро, а с нареден превод в размер на 39700,00 евро, получен по сметката на 28.06.2012 г., е погасила предсрочно целия дълг по кредита. На 06.07.2012 г. банката – кредитор е заличила учредената в нейна полза при отпускане на кредита законна ипотека върху имота.От приложеното банково извлечение на сметка № ******** на М.Д. в „ОББ” АД (стр. 1067 - 1068 на делото) се установява, че това е сметката, от която ответницата е наредила валутния превод от 39700евро. На 26.06.2010 г. с основание „погасяване на ипотечен кредит” е осчетоводен изходящ валутен превод с реф.№ FT12178206100025 за сумата 77661,14 лева в левовата равностойност на 39700,00 евро по курс продава 1,962 лева/евро на „ОББ”. Общият размер на изплатените от М.Д. суми за погасяване на кредита за периода от 25.05.2010 г. до 28.06.2010 г., представляващи размера на реално извършения от нея разход за придобиване на имота, са 106437,96 лева, в т.ч: изплатените суми през 2010 г., общо в размер на  8690,78 лв, през 2011 г., общо в размер на 13286,04 лева и през 2012 г., общо в размер на 84461,14 лева

Ø  На 20.11.2007 г. от сметка № **********на М.Х. в „ОББ” АД е излъчен междубанков превод в размер на 96000,00 лева, видно от банково извлечение от сметката

Ø  и „справка за движение по сметка” от банковата информационна система на „ОББ” АД, приложени по делото. Основанието на наредения превод е: „закупуване на жилище”. Преводът е нареден по сметка № ********** в „С.Б.”АД. Получател на превода е Т.К.Т..

Ø  С нотариално заверен договор за покупко - продажба на МПС от 30.11.2010 г. (стр. 134 – 135 на делото), сключен с „А.К.” АД, М.Д.Х. е придобила собствеността върху лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 1”, рег. № ********. От договора става ясно, че същият автомобил е бил отдаден на лизинг от „А.К.” АД по договор за финансов лизинг от 15.11.2006 г. с лизингополучател „С.С.” ЕООД. Към 30.11.2010 г. - датата на договора за покупко - продажба, лизингът е окончателно изплатен. Видно от описа на представените документи при сключване на договора за покупко - продажба, единият от документите е нотариално заверено заявление - декларация от „С.С.” ЕООД, с което дружеството се е отказало от правото си да придобие собствеността  върху автомобила. В договора за покупко - продажба няма посочена продажна цена на автомобила. С него е оформено прехвърлянето на собствеността на автомобила от продавача - „А.К.” АД на купувача – М.Д.Х.. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване - 30.11.2010 г. е определена в приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза на вещо лице Х.И. в размер на 7197,00 лева Разходът за придобития през 2006 г. автомобил „Ситроен”, модел „Ц 1” с рег.№ ********в размер на 7197,00 лева не участва в общия разход на М.Д. за възмездно придобито имущество, тъй като за придобиването му няма извършено плащане.

Ø  За периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. М.Д. е направила разходи за придобиване на дружествени дялове, както следва: за придобиване на дружествени дялове от „С.С.” ЕООД  - 2006 г.  5000 лева

Ø  За периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. М.Д. е погасявала усвоения на 20.11.2007 г. кредит в размер на 33200 лева, предоставен от „ОББ” АД общо за 14836,50 лева

Ø  Общият размер на имуществото на М.Д.Х. за периода от м.04.2005г. до м.06.2012 г. вкл. е 126 274, 46 лева. Несъответствието между нетния доход и имуществото на М.Д.Х. по години за периода от м.04.2005 г. вкл. до м.06.2012 г. вкл. е в размер на 73500,83 лева тоест, за периода от м.04.2005 г. до м.06.2012 г. доходите на М.Д.Х. превишават стойността на придобитото от нея имущество със 73 500,83 лева

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Искането, с което настоящият съд е сезиран е процесуално допустимо, доколкото е предявена с редовна искова молба, от ищец и срещу ответници с установена надлежна процесуална легитимация и се основава на едно допустимо от закона искане с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че е придобито от незаконно.

Исковете са процесуално допустими.

Действително, ЗОПДНПИ е отменен (обн. - ДВ бр.7 от 19.01.2018г.) и при това е приет нов Закон за противодействие на П. и за отнемане на незаконно придобитото имущество, но в параграф 5 от ПЗР на този нов закон е посочено, че /цит./„Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от Комисията“.

С решение № 19/21.01.2015 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу лицето Д.Х.Д.. Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ е образувана с протокол № 7477/28.06.2013 г. във връзка с получено уведомление с изх. № 245/2010/25.06.2013 г. на Окръжна П. - Търговище за започнато досъдебно производство № 32/2012 г. на ОД на МВР - Търговище срещу Д.Х.Д. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК. Проверяваното лице е привлечено като обвиняем за това, че в периода 01.12.2009 г. - 31.03.2010 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения като потвърдил неистина и затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС. Проверяваният период на имущественото състояние на лицето включва 28.06.2003г. до 28.06.2013г. В хода на извършената проверка КПКОНПИ е установила несъответствие в приходите и разходите на Д.Д. за целия период в размер на 525 598.08 лв., което е предпоставило и образуване на производство с ответник Д.Х.Д.. На съда е служебно известно, че към момента на постановяване на настоящото решение - ответникът Д.Д. е оправдан по повдигнатото обвинение на всички съдебни инстанции, но съгласно чл. 5 от ЗПКОНПИ -производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица. Ето защо, няма предпоставки за прекратяване на производството по настоящото дело, с каквото искане съдът бе сезиран след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на съдебното решение.

За незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Другата предпоставка за основателност на иска е наличие на значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице/лица. Съобразно §1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движилипса нма и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране. За законни следва да се определят всички приходи, за които лицето може да докаже основание за тяхното придобване (получаване).

Ищецът - КПКОНПИ твърди, че е налице незаконно придобито имущество по отношение на ответника Д.Х.Д., тъй като според нея, било налице несъответствие в приходите и имуществото на лицето в размер на 525 598.08 лв.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- икономическа експертиза, което съдът кредитира, установи, че такова несъответствие в действителност е налице и че то възлиза на минус 352 239, 79 лева.

За да достигне до този извод, съдът съобрази основателността на релевираните от този ответник доводи, преценявайки доказателствената сила на събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателствени средства. В този контекст, съдът не възприема твърдението за привидност на сделката за прехвърляне на дружествени дялове в дружеството „М.П.“ ООД, нито твърдението, че в качеството на съконтрахенти по прехвърляне на дружествените дялове – С. и Д. не били получавали сумата от 182 000 лева от Д.. Показанията на свидетелите Г.Д. и Славчо С., които бяха изслушани по искане на ответника Д.  не би следвало да бъдат кредитирани, тъй като от една страна – те са колебливи и непоследователни във фактическото изложение (прави впечатление, че свидетелите помнят избирателно определена категория факти, а друга категория не си спомнят). Отделно от това, заслужава да се отбележи, че свидетелите са явно заинтересовани да установят именно факта на привидност на сделката, доколкото ако тя би била възмездна – за тях би следвало да възникнат задължения за заплащане на данъци – а както се установи в хода на процеса – С. и Д. не са подавали ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ пред данъчната администрация за периода на 2005г.

Съдът не възприема и доводите на ищеца, че при изчисляване на обема на имуществото на Д.Д. – не само ищецът КПКОНПИ, но и вещото лице не било направило необходимото коректно разграничение между имуществото на физическото лице Д.Д. и имуществото на ЕТ „И.“. В тази насока заслужава да се отбележи, че специалния закон за отнемане на имущество също не прави такава разлика между споменатите стопански субекти, с оглед факта, че едноличният търговец има идентична правосубектност с физическото лице, което действа в това търговско качество. Впрочем, в тази насока следва да се отбележи, че не може да се приеме тезата, че бил налице установен законен източник на доходи на физическото лице Д.Д. - печалба на едноличен търговец „И.- Д.Д.” за 2004г. Безспорно в хода на ревизионното производство не е доказан произхода на внесените в ЕТ средства. Липсата на доказан произход означава, по смисъла на специалния закон, регламентиращ основанието на иска, че тези средства са получени незаконно. Фактът, че може да са платени данъчни задължения върху доходи с неустановен източник не превръща тези доходи в законни.

Във връзка с изложеното по-горе, съдът приема за установени предпоставките по смисъла на ЗОПДНПИ за отнемане на имущество, придобито от Д.Д. и исковите претенции срещу това лице следва да бъдат уважени, така както са предявени.

По същината си искът за отнемане на имущество има конститутивен характер. При уважаването му определени вещи, които са били собственост на ответниците, биха били придобити от държавата с влизане в сила на съдебното решение. Осъдителен иск за "предаване на собственост" няма. Осъдителен диспозитив би бил възможен единствено досежно фактическата власт върху определена вещ. Ето защо разпоредбите на чл. 75 от ЗОПДНПИ (отм.) респ. чл. 154 от ЗПКОНПИ, които в общата хипотеза на отнемане на налично имущество посочват осъдителен иск, вместо за конститутивен, подлежат на изправително тълкуване.

По отношение на ответницата М.Д.Х., претенциите на ищеца КПКОНПИ се основават на хипотезата на чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а при условията на евентуалност – на хипотезата на чл. 65 от ЗОПДНПИ (отм.).

Претендира се за постановяване на решение за отнемане в полза на Държавата на недвижим имот, представляващ Апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „********ет. 5, който ответницата М.Д. е придобила от ответника Д.Д.. За естеството и съдържанието на придобивната сделка, времето и начина на извършването й и относно факта, че страните по сделката са баща и дъщеря – страните не спорят

В първата хипотеза – тази, която е визирана от чл. 67 на от ЗОПДНПИ (отм.) вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм.) - на отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него. В рамките на проверявания период първият ответник Д.Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, за сумата от 52 800 евро респ. 103 267, 82 лева, а сделката е финансирана с отпуснат кредит от „Б.П.Б.“ АД.

Няма спор между страните относно произхода на средствата за придобиване на имота от страна на Д.Д.. Предмет на изследване по същество са доходите и начина на връщане на кредитните средства. В периода от 27.12.2005 г. до 14.04.2010 г. Д.Х.Д. е заплащал на банката- кредитор суми за погасяване на кредита, а след 14.04.2010 г. погасителните вноски към банката са извършвани от името и за сметка на М.Х..

Самата М.Х. е придобила имота от баща си Д.Д. срещу поемане на дълга на проверяваното лице към банката кредитор - „Б.П.Б.” АД, произтичащ от вече споменатия Договор за кредит от 23.12.2005г. - това условие е ясно и изрично записано в нотариалния акт за изповядване на сделката. В периода след 14.04.2010 г. М.Д.Х. изплаща остатъка от кредита към „Б.П.Б.“ на вноски в общ размер на 105 309,40 лв. Ищецът КПКОНПИ поддържа твърдението, че недвижимият имот е придобит за сметка на проверяваното лице, доколкото е установено, че М.Д. не е разполагала със законни средства за погасяване на дълга към банката. Този основен довод обаче бе опроверган в хода на настоящия процес, тъй като бяха представени убедителни доказателства, че М.Д.Х. е придобила необходимите средства за изплащането на споменатия апартамент, посредством лични доходи с установен източник и посредством дарение от трето лице- Е.М.. Изводите на приетата без оспорване комплексна съдебно- икономическа експертиза установи, че в периода, в който е изплатена значителна част от сумата за придобиване на имота, М.Д. е разполагала с достатъчно доходи с източник - граждански правоотношения и дивиденти, а извършеното от Е.М.дарение на парична сума може да обясни разумно и житейски оправдано източника на средствата за придобиване на имота. Във връзка с изложеното е налице доказан законен източник на доходи у лицето М.Д. за придобиване на недвижимия имот, което от своя страна оборва наличието на предпоставката по чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм) и предявения на това основание иск следва да бъде отхвърлен. С оглед крайното становище на съда, по разгледания иск, съдът дължи произнасяне по предявеното при условията на евентуалност искане за отнемане на същия недвижим имот, в хипотезата на основанието, което е посочено в чл. 65 от ЗОПДНПИ (отм)

            Анализът на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства мотивират извод за неоснователност и на предявения при условията на евентуалност иск, във втората хипотеза – тази, която е визирана от чл. 65 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм.) - на отнемане подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително.

            Действително, процесният апартамент е прехвърлен през проверявания период, но условията  и формата на придобивната сделка за прехвърлителя – изключва конкретния апартамент от категорията на „незаконно придобито имущество“ по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.). За да достигне до този извод, съдът съобрази, че имотът и придобит изцяло с банков кредит т.е. сумата, която Д.Д. е използвал за да придобие имота е взета от трето лице- банка. Извършените изчисления сочат, че заплатените от Д.Х.Д. вноски за погасяване на кредита в проверявания период възлизат на сумата от 49 717 лв., както установяват и факта, че заплатените от М.Д. вноски за погасяване на кредита за периода 2010 - 2012 г. са в общ размер от 106 437,96 лв. Тъй като и двете лица са имали законни и доказани източници на доход, достатъчен да покрие погасителните вноски по апартамента – той не подлежи на отнемане и искът за него следва да бъде отхвърлен.

По претенциите за присъждане на съдебни разноски.

С оглед изхода на правния спор, ответникът Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца КПКОНПИ направените съдебни разноски, каквито той е претендирал изрично в хода на устните състезания и които са отразени в списъка по чл. 80 от ГПК. Сумата на разноските включва разноски за направени за процесуално представителство от юрисконсулт и за събиране на доказателства в общ размер на 1348 лева.

Освен това, ответникът Д.Д. следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата на държавната такса, от чието внасяне ищецът е бил освободен. Тази сума възлиза на 3322, 46 лева, доколкото е изчислена върху 4% от цената на имуществените активи, които съдът прецени че следва да бъдат отнети в полза на Държавата, така, както са посочени в исковата молба

 С оглед изхода на правния спор, ищеца КПКОНПИ следва да бъде осъден да заплати на ответницата М.Д.Х. направените съдебни разноски, каквито тя е претендирала изрично в хода на устните състезания и които са отразени в списъка по чл. 80 от ГПК. Сумата, която ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата  възлиза на 6280 лева, а при това съдът приема за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство, които е заплатила тази ответница. Делото се отличава с фактическа и правна сложност и определянето на минимален размер на адвокатското възнаграждение в случая би било неомустно и житейски неоправдано.

Контролиращата страна няма право на съдебни разноски и не претендира присъдждане на такива.

Така мотивиран, съдът                                                                                                    

Р Е Ш И  :

 

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание основание, чл. 63, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 62, вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ от Д.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес-*** по искане на К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/                с адрес – гр. София, пл. „********следното  имущество:

сума в размер на 5 000 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на 100 дружествени дяла всеки по 50 лева от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********;

сума в размер на 300 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ 190 Д“, рама № WDB2011221A137251, към датата на прекратяване на регистрацията му - 14.09.2012г.;

сума в размер на 500 лева, представляваща паричката равностойност на лек автомобил марка „Рено“, модел „ Туинго“, рама № VF1CO630511211482 към датата на отчуждаване;

сума в размер на 30 000 лева, представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 735 И, рама № WBAGL41050DL93916, двигател № 62B36A53112877 към датата на отчуждаване;

сума в размер на 33 100 лева, представляваща внесена сума от проверяваното лице в предприятието на ЕТ “И.-Д.Д.” ЕИК********;

сума в размер на 14 161,51 лева, представляваща вноски по сметка с № 12357342 в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 2007 г. - 2009 г. включително;

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с адрес – гр. София, пл. „********срещу М.Д.Х. с ЕГН ********** и адрес-*** иск с правно основание чл. 67, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ да бъде отнето в полза на Държавата правото на собственост върху недвижим имот - АПAPTАМЕНТ № 7, с местонахождение в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищна сграда на ул. „********на 4 етаж, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, тоалетна, един балкон и една лоджия, със застроена площ от 88,91 кв.м, при съседи: изток-ул. „Шар планина“, запад — двор на сградата, север — калкан, юг - стълбищна клетка и ателие Г, от горе - апартамент № 9, от долу - апартамент № 5, заедно с избено помещение № 7 от 3, 43 кв.м. в сутерена на сградата при съседи: изток-мазе № 9, мазе № 10, запад - коридор, север - коридор, юг - асансьорна шахта, от горе- стълбище, от долу - земя, заедно с 5,10 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото , върху което е построена сградата, представляващо, УПИ ХП-бв квартал 217 по плана на гр. София, ул. „********местност „Западно направление“, целият с площ от 345 кв.м.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с адрес – гр. София, пл. „********срещу М.Д.Х. с ЕГН ********** и адрес-*** иск с правно основание чл. 65, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ да бъде отнето в полза на Държавата правото на собственост върху недвижим имот - АПAPTАМЕНТ № 7, с местонахождение в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищна сграда на ул. „********на 4 етаж, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, тоалетна, един балкон и една лоджия, със застроена площ от 88,91 кв.м, при съседи: изток-ул. „Шар планина“, запад — двор на сградата, север — калкан, юг - стълбищна клетка и ателие Г, от горе - апартамент № 9, от долу - апартамент № 5, заедно с избено помещение № 7 от 3, 43 кв.м. в сутерена на сградата при съседи: изток-мазе № 9, мазе № 10, запад - коридор, север - коридор, юг - асансьорна шахта, от горе- стълбище, от долу - земя, заедно с 5,10 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото , върху което е построена сградата, представляващо, УПИ ХП-бв квартал 217 по плана на гр. София, ул. „********местност „Западно направление“, целият с площ от 345 кв.м.

ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/                с адрес – гр. София, пл. „********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1348 лева (хиляда триста четиридесет и осем лева), представляваща съдебни разноски, които са направени в първоинстанционното производство пред СГС.

ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати по сметката на Софийски градски съд,                 на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 3322, 46 лева, представляваща държавна такса, от чието внасяне ищецът е освободен.

ОСЪЖДА К.ЗА П.на П. и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с адрес – гр. София, пл. „********да заплати на М.Д.Х. с ЕГН ********** и адрес-*** – на основание чл. 78, ал.3 от ГПКсумата от 6280 лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението е постановено при участието на прокурор от Софийска градска П. в качеството на контролираща страна.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване,  пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                                                                                                           

  СЪДИЯ: