Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ ………..04.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 881
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 00722/13.01.2020г.,
подадена от М.Б.Д. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане
от 17.12.2019г. на ЧСИ по изп.д. № 20197180400709 по
описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС, с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /л. 58/.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати
производството по делото, доколкото от последното изпълнително действие,
извършено на 29.09.2012г. е изминал значителен период от време, като
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Новата
погасителна давност за вземането започнала да тече от 29.09.2012г. е изтекла преди
повторното образуване на делото през 2019г. Ето защо постановеният от ЧСИ отказ
противоречи на материалния закон. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
действие, а делото да се върне на ЧСИ с указания за прекратяването му.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е депозирал писмени възражения.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата
– доводите в жалбата касаят материалноправните
отношения между страните, по които ЧСИ не е компетентен да се произнесе.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на
СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по въз основа на молба на „ЕОС Матрикс“
ЕООД от 29.10.2019г. и издаден изпълнителен лист от 15.02.2011г. по ч.гр.д. № 2225/2011г.
по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в
полза на „ОББ“ АД срещу М.Б.Д. за парично вземане, произтичащо от договор за
кредитна карта от 05.12.2003г. С Протокол от 05.09.2019г. на гърба на
изпълнителния лист, ЧСИ Станимира Костова – Данова постановила прекратяване на изп.д. № 20117180402706 на основание чл. 433, ал. 1, т. 6
от ГПК. Като изплатена в протокола е посочена сумата от 1 178.03 лв., а
отразената дата на последното изпълнително действие е 29.09.2012г., възбрана.
С договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. „ОББ“ АД, като цедент прехвърлило на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, като цесионер вземанията описани в Приложение №
1 към договора, в т.ч. и вземането от длъжника М.Д. по договор за кредитна
карта от 05.12.2003г. С молба от 17.01.2020г. взискателят
„ЕОС Матрикс“ ЕООД уточнил че актуалният размер на
задължението към 13.01.2020г. е 2 650.58 лв., вкл. главница, лихви и
разноски. По искане на взискателя със съобщение от
06.11.2019г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника открити в „ПИБ“ АД
до размера на вземането, изчислен до 20.11.2019г.
На 12.12.2019г. М.Д. депозирала писмено възражение по делото с
доводи, че не е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането, поради което не
дължи на цесионера/взискател;
че не дължи сумите по ИЛ и оспорва дължимостта им,
както и сезирала ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело доколкото
от отразеното в Протокол от 05.09.2019г. последно изпълнително действие са
изминали повече от 5 години, при което е погасена по давност възможността да се
събира принудително вземането по ИЛ от 15.02.2011г.
С обжалваното
разпореждане искането на длъжника за прекратяване на изп.д.
е оставено без уважение, доколкото в случая не са налице предпоставките на чл.
433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Хипотезите на
прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като
изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане
на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпроса от
кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се считат за
произвели правно действие.
С приемането на новия ГПК правото на длъжника да предизвика съдебен
контрол върху действията на ЧСИ значително е ограничено. Поначало защитата на
длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез отрицателен установителен
иск – чл. 439, ал. 1 от ГПК. Чрез този иск той оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението.
Чрез възможността по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнително основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право /погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./.
Настоящата хипотеза не е такава. С неизвършването на изпълнителни действия по
искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,
предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не
означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното
производство да бъде възобновено.
В конкретния случай от данните по изпълнителното дело се установява, че
въз основа на изпълнителния лист от 15.02.2011г. е било образувано изп.д. № 20117180402706, прекратено на 05.09.2019г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. Изп.д. №
20197180400709, отказът за прекратяване на ЧСИ по което се обжалва в рамките на
настоящото производство, е образувано на 29.10.2019г. въз основа на същия
изпълнителен лист. От момента на образуване на
последното, прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на
изпълнителни действия, не е налице. От момента на образуване на делото и
предприетите по него изпълнителни действия /налагане на запор/ не е изтекъл 2
–годишен срок и съответно не е настъпила т.н. перемпция.
Доводите в жалбата, че самото вземане на взискателя
по изпълнителния лист е погасено с изтичане на предвидената в закона петгодишна
погасителна давност, по същество са твърдения за липса на материалноправните
условия за законност на изпълнителния процес. Това възражение не е допустимо да
бъде разгледано и решено в рамките на производство по чл. 435 от ГПК, в което
производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или
отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното
производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е
насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С
решението по това производство, не се разрешава материалноправен
спор между длъжника и взискателя по същество и то не
се ползва със сила на присъдено нещо. Да разрешава такъв спор между страните по
принудителното изпълнение няма правомощие и ЧСИ. Материалноправно
възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист длъжникът може
допустимо да релевира в рамките на състезателното
исково производство, което да инициира по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в
което би се разрешил спорът за материално право.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство
поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 от ГПК, ЧСИ е установил
правилно неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени
в закона като прекратително основание. Постановеният от съдебния
изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата
срещу отказа на ЧСИ – неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 00722/13.01.2020г.,
подадена от М.Б.Д. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу
Разпореждане от 17.12.2019г. на ЧСИ по изп.д. №
20197180400709 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /л. 58/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.