Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и четвърти
януари две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора Стоев, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 1058 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр. осн. чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът
- Л.Д.Т., твърди,
че с
постановление
за
привличане
на обвиняем от
24.03.2018г. на Е.Т.- главен
разследващ
полицай по ДП
№ 8245 ЗМ-272/2018г. по описа
Второ РУ -
Стара Загора,
било
повдигнато
обвинение
срещу него за
извършване
на
престъпление
по чл. 149, ал. 5, т. 1, във
вр. ал. 1 от НК.
Със заповед
за задържане
на Г.И.Б.(на
длъжност ОР
при 02 РУ - Стара
Загора) от 24.03.2018г. бил
задържан за 24
часа в
помещение за
временно задържане
№ 6 на 02 РУ в гр.
Стара Загора.
Бил му направен
и личен
обиск. С
постановление
от 24.03.2018г.
постановено
по пр.пр. № 717/2018г.
по описа на
ОП- Стара
Загора, било
постановено
задържането
му за 72 часа.
Обвинението било,
че на 23/24.03.2018г. в с. Старозагорски
минерални
бани били
извършени
действия с
цел
възбуждане
или удовлетворяване
на полово
желание без
съвкупление
по отношение
на лица,
ненавършили
14 годишна
възраст, като
е блудствано
с повече
малолетни
лица – четири.
С
оглед
изложеното,
ищецът моли
да се осъди
ответникът
да му
заплати:
- сума
от 100 000 лева,
обезщетение,
за
неимуществени
вреди, ведно
със
законната
лихва;
- сумата
от 5 232 лева,
представляващи
обезщетение
за имуществени
вреди за
заплатени
хонорари за
адвокатска
защита,
поради
повдигнато
му от
ответника
обвинение.
-
сумата от 7 337,01
лева,
мораторна
лихва за
периода от 22.05.2019г.
до 27.01.2020г.
Претендира
и разноски.
Ответникът
- П.на РБ,
оспорва
исковете
като
недоказани и
по размер –
относно
неимуществените
вреди. Не
били доказани
и
имуществените
такива, а и
адвокатското
възнаграждение
било
завишено.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Не се
спори, че по
отношение на
ищеца е водено
наказателно
производство
за обвинение
и с продължителност,
посочени в
исковата молба;
това се
отнася до
цялата
фактология
на наказателното
производство,
съобразно
описаното в
иска.
Досъдебното
производство
е изискано от
съда още с
определение
от 01.06.2020г.
Проведени са
8 заседания,
като то е
представено
в последното.
Ищецът
е привлечен
като обвиняем
на 24.03.2018г., като
тогава е и
разпитан. На
27.03.2018г. е взета
мярка за
неотклонение
– парична
гаранция (6 000
лева),
намалена с Определение
№ 224/03.04.2018г. на ОС
Стара Загора
на 4 000 лева, и му
е наложена
процесуална
мярка
„забрана за
напускане на
РБ“ (Постановление
от 25.07.2018г. – л. 8 от
досъдебното
производство).
Срокът на разследването
е удължаван
многократно.
Разпитани са
множество лица
– видно
например от
Предложение
от 18.07.2018г. от ДП.
Забраната
за напускане
на страната е
отменена на
01.10.2018г.
(Постановление
от същата
дата – л. 39 от ДП).
В
показанията
си ищецът не
отрича, че гъделичкал
момичетата и
ги пощипвал,
но идеята
била да ги
накара да се развеселят
и да започнат
да танцуват.
Правел се на
клоун.
Поискал е да
се прегледат
камерите (л. 32
от ДП).
Както
за ищеца,
така и за
няколко от
момичетата е изготвена
психиатрична
експертиза.
Изготвена
е и ТЕ за
извличане
съдържанието
на флашка,
съдържаща
видеозаписи
от охранителни
камери. Самата
флаш памет е
приложена, но
техниката
(софтуерът) в
СГС не е в
състояние да
стартира
видео
файловете.
Има и албум
със снимки.
От тях е
видно, че мъж,
който
вероятно е
ищецът, се
държи
приятелски с хората
– от мъжки и
женски пол
(например:
фото 7 и фото 8);
прегръща
момиче (фото 36,
фото 65, фото 71), докосва
такова по
ръката (фото 46)
и по главата
(фото 73);
докосва и
момче по ръката
(фото 95).
Самите фото
и видео
материали са
допустимо
веществено
доказателствено
средство: Законът
не урежда
нарочно и
отделно
веществените
доказателства,
но по
аргумент на чл.
204, ал. 1 ГПК
следва да се
приеме, че те
са необходими
и допустими
доказателства
в определени
случаи.
Вещественото
доказателство
е предмет,
който възпроизвежда
факт от
значение за
делото, или
от който
могат да се
направят
доказателствени
изводи за
този факт.
Всеки
предмет може
съобразно
връзката, в
която се
намира със
значимия за
спора факт,
да носи
спрямо него
ролята на
веществено
доказателство -
Решение № 136 от
11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС; Огледът
е способ да
се съберат
веществени доказателства
… - р. 1510-77-I.
От
друга страна,
експертните
заключения,
както и
свидетелските
показания,
събрани (изготвени)
в
досъдебното
производство,
не са
допустими в
гражданския
процес,
например: съдът
постановява
решението по
спора въз основа
на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в
открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по
друго дело -
Решение № 84-II от
05.05.1983г. по гр.д. №
263-II/82г., I г.о.; също
Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.,
т.к, ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д.
№ 728/2008г., т.к., І т.о. на
ВКС; и
Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС.
Ищецът
е неосъждан
(л. 169-70 от ДП).
С
Постановление
от 10.04.2019г. на
прокурор от
ОП Стара
Загора,
наказателното
производство
е прекратено
(Досъдебно
производство
№ 8245 ЗМ 272/2018г. по
описа на
Второ РУ
Стара Загора
/ пр.преписка
№ 717/2018г. на ОП
Стара Загора).
Договорът
за правна
защита от 24.03.2018г.
(л. 5-9) е за сумата
от 5 232 лева. Към
него са
приложени и
три разписки
за получени
суми: 1 432 лева
(11.05.2019г.); 1 300 лева
(15.04.2018г.); и 2 500 лева
(11.03.2019г.). Доводът
на ответника,
че не били
ангажирани
доказателства
в тази насока
е неоснователен.
По
делото са
събрани гласни
доказателства.
Разпитани са
св. Т. и Т.(показанията
им са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
са брат и
съпруга на
ищеца). Съдът
кредитира
показанията
им изцяло
(допълнителни
съображения
са изложени и
по-долу – в „от
правна
страна“). От
тях се
установява,
че:
- св. Т.: присъствала
на
екскурзията,
на която се
случили
нещата.
Тогава била
сгодена за
ищеца.
Пуснали
музика и
всички танцували,
като някои от
децата
приели
отношението
на Л. по начин,
обиден за
всички тях (вероятно
има се
предвид
семейството
на г-н Т.). Тя и
ищецът
тогава го
приели като
шега. Всички
били
шокирани
след като се
намесила и полицията.
Един от
бащите
ударил
бащата на Л. Т..
Тай бил
задържан за
повече от 72
часа. Ангажирали
софийски
адвокат и поели
съответните
разходи.
Платили и
гаранцията
от 6 000 лева, която
впоследствие
била
намалена.
Ищецът се прибрал
затворен в
себе си и
депресиран. Нощите
му били
неспокойни.
Наложило се
да отиде на
психиатрична
терапия.
Дистанцирал
се от всички.
Преди работел
като
аниматор и то
с успех, но
приключил
тази дейност.
Към момента
бил само
управител на
хотела.
- св. Т.: след
като брат му
бил пуснат
след 4 дена,
спрял да се
занимава с
детски
мероприятия.
Двамата се
занимавали с
това от деца.
Изпитвал стрес.
Дистанцирал
се от всички
освен от жена
си.
от
правна
страна:
I. по
неимуществените
вреди:
Държавата
отговаря за
вредите,
причинени на
граждани от
органите на
дознанието,
следствието,
прокуратурата
и съда от
незаконно: обвинение
в извършване
на престъпление,
ако лицето
бъде
оправдано
или ако образуваното
наказателно
производство
бъде
прекратено
поради това,
че деянието
не е извършено
от лицето или
че
извършеното
деяние не е
престъпление,
или поради
това, че наказателното
производство
е образувано,
след като
наказателното
преследване
е погасено по
давност или
деянието е
амнистирано (чл. 2,
ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Прекратяването
на
производството,
когато се
установи, че
няма изобщо
извършено
престъпление,
или че
обвиняемият
не го е извършил,
може да стане
в течение на
всяка една от
фазите на
предварителното
производство.
Тогава
неоснователното
обвинение
дава право на
обезщетение,
ако с него на
обвиняемия
са били
причинени
вреди.
Отговорността
на
държавата/общините
по ЗОДОВ е
специална
деликтна
отговорност
спрямо
общата
деликтна
отговорност,
уредена в чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Тази
отговорност
произтича от
общото
задължение
на държавата
да спазва
правата и
законните
интереси на
гражданите,
респ. на
юридическите
лица, за разлика
от
деликтната
отговорност
по ЗЗД, произтичаща
от общото
задължение
да не се вреди
виновно и
противоправно
другиму. Отговорността
по ЗОДОВ има
обективен
характер –
възниква при
наличие на
изрично
предвидените
в специалния
закон
предпоставки
и не е
обусловена
от наличието
на вина
(виновно поведение)
от страна на
конкретното
длъжностно
лице,
причинило с
поведението
си вредата –
чл. 4 от ЗОДОВ,
докато
деликтната
отговорност
по чл. 45 и сл. от ЗЗД е
виновна
отговорност
– обусловена
е от виновно
поведение на
причинителя
на вредата,
вкл. в
хипотезата
на
обезпечителната
отговорност
по чл. 49 от ЗЗД,
като вината
се
предполага
до доказване
на
противното,
съгл. чл. 45, ал. 2
от ЗЗД
Обемът
на
отговорност
на държавата
по ЗОДВОВ е
определен с
разпоредбата
на чл. 4 от
закона –
държавата
отговаря за
всички имуществени
и
неимуществени
вреди, които
са пряка и
непосредствена
последица от
увреждането.
Обезщетението
за
неимуществени
вреди се
определя по
общото
правило, установено
в чл. 52 от ЗЗД, а
именно – по
справедливост.
Съдебната
практика е
установила
кои обстоятелства
следва да се
установят и
преценят от
решаващия
орган, за да
може след това
да се прецени
какво
обезщетение
да се присъди.
Така
например, според
Определение
№ 1 от 6.01.2022г. на ВКС
по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК,
докладчик
председателят
З.А., в което са
цитирани: … … тежестта
на
повдигнатото
обвинение, … по
какъв начин
всичко това
се е отразило
на ищеца,
конкретните
негови
преживявания
и изобщо – цялостното
отражение на
предприетото
срещу него
наказателно
преследване
върху живота му
– семейство,
приятели,
професия,
обществен
отзвук и пр.
Съдът не е
строго
ограничен от
формалните доказателства
за
установяване
наличието на
вреди в
рамките на
обичайното
за подобни
случаи.
Нормално е да
се приеме, че
по време на
цялото
наказателно
производство
лицето,
незаконно
обвинено в извършване
на
престъпление,
изпитва
неудобства,
чувства се
унизено, а
също така е
притеснено и
несигурно;
накърняват
се моралните
и
нравствените
ценности у
личността, както
и социалното
му общуване. В
аналогичен,
но по-общ
смисъл е и
Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените
телесни и
психични
увреждания –
това са
фактите и обстоятелствата,
които имат
пряко
значение за
размера на
предявения
иск –
продължителността
и
интензитета
на
претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и
неудобства,
стигнало ли
се е до
разстройство
на здравето
(заболяване),
а ако
увреждането
е трайно –
медицинската
прогноза за
неговото развитие.
Не е в тежест
на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли
са увреждащите
действия и
бездействия,
искът е
установен в
своето
основание и
съдът е длъжен
да определи
неговия
размер по
своя преценка
или като
вземе
заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
В конкретния
случай:
1. периодът
от
привличане
на ищцата
като обвиняем
(24.03.2018г.) до
влизане в
сила на
оправдателната
присъда (10.04.2019г.) е
малко над
година, като
не се е
достигнало
до съдебна
фаза. Това е
относително
кратък срок,
но в неговите
рамки е имало
и задържане
под стража (Ако
лицето е
оправдано
или
образуваното
наказателно
производство
е прекратено,
държавата
отговаря по
чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
В тези случаи
обезщетението
за
неимуществени
вреди обхваща
и вредите от
незаконно
задържане
под стража.
Ако са
настъпили
имуществени
вреди, обезщетението
за тях не се
поглъща, а се
присъжда
самостоятелно
с оглед
особеностите
на всеки
конкретен
случай – т. 13 от Тълкувателно
решение № 3 от
22.04.2004г. на ВКС по
тълк.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК,
докладчик
съдията Ж.Н.,
като са
съобразени
като
ориентир Решение
№ 200 от 22.11.2022г. на
ПАС по в.гр.д. №
465/2022г. и Решение
№ 1506 от 24.06.2022г. на
СГС по в.гр.д. №
9319/2021г.). За около
половин
година е бил
лишен и от
правото да
напуска
страната.
2. обвинението
е било за
тежко
престъпление
по смисъла на
чл. 93, т. 7, във вр. с
чл. 149, ал. 4, т. 1, във
вр. с ал. 1 от НК,
но
първоначално
по т. 5 (от пет до двадесет
години);
3. обвинението
е станало
известно
както на
учениците,
така и на
неясен брой други
хора. Става
въпрос
най-малкото
за присъствали
в хотела,
тези от които
е взет заемът
за
гаранцията и
други близки
и съседи в гр.
Стара Загора.
Техният брой
не е
установен
при
условията на
пълно главно
доказване, но
съобразно
посочената
по-горе
практика, се
предполага.
Самото
обвинение е
много силно
опозоряващо (Р.
№ 281 от 04.10. 2011г. На
ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д. № 1684/2010г.: ... до
затруднения
да си намери
работа по специалността,
до
ограничаване
на социалните
контакти, до
негативни
изживявания
за опозореност
...). Именно
този елемент
на позорност
(разбиран не
като
неморалност
не от гледна
точка на
извършеното,
например кражба,
а на самата личност
– унизителен
статус) е
много
засилен.
4.
ищецът е
млад, като
основното му
занятие е
било детски
аниматор.
След
случилото се,
той
най-вероятно
никога няма
да се
занимава с
подобна дейност.
Запазел е
възможността
да работи в
областта на
туризма, но
това е
следствие
по-скоро на
факта, че
хотелите са собственост
на неговото
семейство.
5.
ищецът не е
осъждан и на
направил
всичко възможно,
за да
съдейства на
органите по разследването.
Показанията
на
свидетелите,
макар и членове
на
семейството
са логични и
съответстват
на останалия,
събран по
делото
доказателствен
материал
(най-вече
веществени
доказателства).
Никакви
допустими
доказателства
не са ангажирани
от страна на
прокуратурата,
които да
установяват
каквато и да
е
неправомерна
(неморална)
или
приличаща на
такава
проява от
страна на
ищеца.
Поведението
на ответната
институция е
по-скоро
пасивно.
Трудно
може да се
приеме, че
някой би си
позволил
подобна
проява (става
въпрос за
блудствените
действия,
предмет на
обвинението)
на публично
място, в
присъствието
на годеницата
си (макар и тя
да не е била
постоянно до
него, но все
пак се е
намирала в
хотела и то
публичната
му част – тази,
предназначена
за гости) и
при наличие
на многобройни
камери. Още
повече и по
отношение на
няколко
момичета.
Както бе
посочено, установява
само
закачливо
поведение в
рамките на
общоприетото.
Следва
да се има
предвид и още
нещо, съгласно
нормата на
чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ, прокуратурата
е единна и
централизирана (арг. и
от т. 15 от ТР № 3
от 22.04.2005г. по
т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК на ВКС).
Прокуратурата,
като
учреждение, е
била страна в
приключилото
наказателно
производство,
а също така е
страна и в
настоящия
граждански
процес. Представянето
на ДП едва на
17.11.2022г. (л. 94) е
процесуално
преклудирано.
Идеята на
решаващия орган
е че в тази
хипотеза то
не може да се
ползва за
установяване
на
обстоятелства
в полза на
страната,
която е
забавила и то
съществено
гражданското
производство.
Обясненията
на
представителите
на СГП, че
била
сгрешена
номерацията са
неоснователни,
а и
некоректни
(изложеното в
о.с.з. от 14.06.2022г.).
Следвало е
те, служебно
да установят
кое точно е
ДП и да го приложат,
тъй като то е
изискано от
съда. Ищецът
е с чисто
съдебно
минало и при
малко усилие
е било много
лесно да се
установи коя
е преписката
и да се
изпрати.
Отново,
като насоки
са
съобразени: Решение
№ 430 от 29.10.2021 г. на ОС -
Бургас по гр.
д. № 545/2021 г. – в
случая е
имало
огромна
медийна
изява;
относително
подобна е
хипотезата,
разгледана в Решение
№ 40 от 13.05.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2683/2019
г., III г. о., ГК, докладчик
съдията
Геника
Михайлова –
производството
е продължило
доста повече
от
настоящето,
отново със
съществена
медийна
изява и
по-съществено
личностно
отражение на
случилото се
/ но пък
обвинението
не е било
толкова
унизително).
В
случая
ищецът е бил
подкрепен,
както от околните,
така и от
съпругата си.
Последвалия
отказ от изяви
като
аниматор,
макар и
разбираем, е
лично
решение/самоограничение.
С
оглед
изложеното,
съдът намира,
че едно обезщетение
от 12 000 лева би
следвало да
обезщети
увредения.
II. по
имуществените
вреди:
Съгласно
трайната
съдебна
практика,
постановена
по реда на чл. 290 ГПК (Решение
№ 126 от 10.05.2010г. на
ВКС по гр.д. №
55/2009г., ІV г.о., Решение
№ 355 от 03.08.2010г. на
ВКС по гр.д. №
1651/2009г., ІІІ г.о., и
Решение № 433 от
23.06.2010г. на ВКС по
гр.д. № 563/2009г., ІV г.о.),
разноските,
изразяващи
се в заплатен
от подсъдимия
адвокатски
хонорар за
осъществяване
на защитата
му в
наказателното
производство,
приключило с
оправдателна
присъда,
представляват
за него
имуществена
вреда по
смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ и
подлежат на
обезщетяване
по реда на този
закон. Това е
така, тъй
като в
Наказателно-процесуалния
кодекс не е
предвидена
процесуална
възможност
претенцията
за разноски,
изразяващи
се в заплатен
от подсъдимия
адвокатски
хонорар, да
се упражни в
това производство
при
постановяване
на оправдателна
присъда и
следователно
тези вреди следва
да бъдат
обезщетени
по общия ред
на ЗОДОВ – арг.
от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 1 от ТР от 6.11.2013г.,
т.д. № 6/2012г., съдебни
разноски за
адвокатско
възнаграждение
се присъждат,
когато
страната е
заплатила
възнаграждението.
В договора
следва да е
вписан
начина на
плащане - ако
е по банков
път (няма
договорена
подобна
клауза, а и тя
не се
предполага), задължително
се
представят
доказателства
за това, а ако
е в брой, то
тогава
вписването
за
направеното
плащане в
договора за
правна помощ
е достатъчно
и има
характера на
разписка.
Възражението
за
прекомерност
основателно –
арг. от чл. 12, във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от
9.07.2004г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения
(предпоследна
редакция).
Сумата, като
минимум,
възлиза на 2 000
лева + 20 % (§ 2а) = 2 400
лева.
Обвинението
е повдигнато
по т. 5, а не 4 –
видно от л. 1, а и
л. 208 от ДП.
Налице
е и хипотеза
на т. 3 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. (Възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК … Делата
за обезщетения
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са
искови производства,
те се
развиват по
правилата на
ГПК -
Тълкувателно
решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по
т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия,
докладвано
от съдията П.Г.).
Делото
всъщност не е
лишено от
сложност. Става
въпрос за
деца и то
няколко,
както и за сложността
да се
установи
действително
случилото се
на базата на
техните
възприятия и специфична
субективна
представа. В
тази връзка
заплатеният
хонорар
следва да се
редуцира не
до минимума,
а до 4 000 лева.
Това,
че
семейството
на ищеца е
счело, че следва
да се обърне
към адвокат
от столицата,
а не местен,
вероятно
приемайки, че
е по-добър
специалист, е
тяхно право.
По-скъпото възнаграждение,
следствие от
разходите за път,
а и
евентуалното
презастраховане
с оглед
професионализма
на избрания
процесуален
представител,
не може да се
възлага като
разход на
ответника.
III
по
исковете с
пр.осн. чл. 86 от ЗЗД:
Върху
основателната
част от
претенцията
следва да
бъде
присъдена мораторна
лихва,
считано от
датата на
стабилизиране
на
прокурорския
акт за
прекратяване
(10.04.2019г.),
доколкото от
този момент
ответникът е
изпаднал в
забава (т. 4, ал. 2 от
ТР № 3 от 22.04.2005г. по
т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК на ВКС).
Дължи
лихва възлиза
на 1 115,56 лева. Тя е определена
по реда на чл. 162
от ГПК –
интернет
калкулатор (Решение
№ 92 от 1.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 83/2013
г., I т. о., ТК). Изчислена
е общо върху
сумата от 16 000
лева, макар
исковете да
са два.
по
разноските:
При този
изход на
делото и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ответника
следва да се
възложи
сумата от 10 лева,
сторени от ищеца
деловодни
разноски.
По
делото е
представено
само
пълномощно –
л. 93. О.с.з. е
проведено на
24.01.2023г. между 10,30ч.
и 10,37ч.
Писмените
бележки,
съобразно
приемателната
разписка на SPEEDY, са
изпратени на
същата дата,
но в 16,28ч., т.е.
след
заседанието.
Претенцията
за разноски
по чл. 80 ГПК
може да бъде
заявена
валидно най-късно
в съдебното
заседание, в
което е приключило
разглеждането
на делото
пред съответната
инстанция – т. 11 от ТР
от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.
Това
означава, че
списък по чл. 80
от ГПК не е представен,
а и
претендираните
разноски от
9 800 лева не могат
да се
съобразят.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, П.на
РБ, гр. София,
бул. "Витоша"
№ 2, да заплати
на Л.Д.Т., ЕГН **********,***,
ж.к. „******, чрез адв. Т.
и Я., САК, тел.за
контакт: *****,
Адвокатско
дружество „Т.
И П.“, ЕИК *********, e-mail: ir..*****@gmail.com, следното:
- сумата
от 12 000 (дванадесет
хиляди) лева,
обезщетение
за
неимуществени
вреди, последица
от
неоснователно
повдигнато
му от
ответника
обвинение по
чл. 149 от НК по Досъдебно
производство
№ 8245 ЗМ 272/2018г. по
описа на
Второ РУ
Стара Загора
/ пр.преписка
№ 717/2018г. на ОП
Стара Загора,
ведно със
законната
лихва,
считано от 27.01.2020г.
до
окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 100 000 (сто
хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата
от 4 000 (четири)
лева,
имуществени
вреди,
представляваща
заплатени
хонорари за
адвокатска
защита, поради
повдигна от
ответника
обвинение (Досъдебно
производство
№ 8245 ЗМ 272/2018г. по
описа на
Второ РУ
Стара Загора
/ пр.преписка
№ 717/2018г. на ОП
Стара Загора),
ведно със
законната
лихва,
считано от 27.01.2020г.
до
окончателното
щ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 5 232
(пет хиляди
триста и
двадесет) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
-
сумата от 1 115,56
(хиляда сто и
петнадесет
лева и
петдесет и
шест стотинки)
лева, обща
мораторна
лихва за периода от
22.05.2019г. до 27.01.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 7 337,01
(седем хиляди
триста
тридесет и
седем лева и
една
стотинка) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА,
както и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ,
- сумата
от 10 (десет) лева,
сторени деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
председател: