Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия И.И.К. *** за
престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК.
По делото е предявен и
приет за разглеждане граждански иск от М.Г.И. срещу подсъд.
К. за сумата от 884лв – имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено, въз основа на самопризнанието на
подсъдимия направено по реда на чл. 371 т.2 НПК и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. За извършеното престъпление пледира на К.
да се наложи наказание по реда на чл. 55 ал.1 т.1 НК, което да се отложи за
изтърпяване за изпитателен срок от три години. Гражданският иск се преценя като
основателен и доказан и се пледира за уважаването му с произтичащите от това
законни последици.
Гражданският ищец М.И.
участва лично в съдебно заседание.
Поддържа исковата претенция срещу подсъдимия. Счита същата за доказа и моли
съда за уважаването й в пълен размер, ведно с произтичащите законни последици.
Подсъдимият И.К.
участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт за верни и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Чрез защитата си изразява становище за доказаност на обвинението. За извършеното престъпление моли
да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 НК с приложение на
института на условното осъждане. Гражданската претенция се преценя като
основателна и доказана и като такава подлежаща на уважаване в пълен размер.
Съдът, след като взе
предвид самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съотнесено към събраните в
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
През м. март 2012г.
неизвестно по делото лице решило да си набави парични средства чрез телефонни
измами на хора от р. Я. За изпълнение на замисълът му се нуждаел от съучастник,
който по негови указания да ходи до адресите на хората и да взема парите, след
което да му ги доставя на указаните места. По този начин и съучастника щял да
си набавя парични средства. Чрез обяви в интернет неизвестното лице попаднало
на обявата на подсъд.
И.К. ***, който продавал автомобила си.
През м. март 2017г
неизвестният извършител се свързал по телефона с К. и го попитал дали не
познава някой който си търси работа като куриер – да разнася документи и пари,
във връзка с продажбата на бяла техника
втора употреба, след което да
ходи и да оставя парите на
посочените от него места, като за
извършената работа и направените разходи си удържа от средствата които носи
определена сума. К. се съгласил да започне работа при посочените условия.
През следващите дни К.
изпълнил няколко такива поръчки в гр. Я. като вземал пари от различни лица по
указания на неизвестното лице след което
отнасял сумите в гр. Р. където на входа на града ги оставял в бетонен кош за
смет, находящ се в близост до магазин ***. Като
заплащане за извършената услуга подсъдимият по указания на неизвестното лице
вземал за себе си различна част от парите които носел.
С оглед необичайният
начин и места от които вземал и оставял парите у К. възникнала представа, че
непознатият въвежда в заблуждение граждани, относно това, че е полицейски
инспектор и че последните помагат на служители на МВР за залавяне на телефонни измамници. К. съзнавал, че със собствените си действия
подпомага осъществяването на измамите, но въпреки това решил да изпълнява
поръчките на неизвестното лице, защото по този начин също се облагодетелствал
от сумите , които вземал.
На 19.03.17 К. получил
обаждане по телефона от неизвестното лице, което му казало, че следва да отиде
в гр.Я. и да чака по-нататъчни инструкции. К.
потеглил с автомобила си , като при пристигането си в гр. Я. зачакал обаждане
от неизвестното лице.
За времето от 14.45ч.
до 15.45ч. на 19.03.17 неизвестното лице позвънило на стационарния телефон на
св. М.И. ***. След като И. отговорила на позвъняването лицето я информирало, че
е инспектор от полицията и , че в момента се провежда полицейска операция за
залавяне на телефонни измамници. Лицето поискало от И. да им съдейства като за
целта трябвало да предаде парична сума , с която разполага. Парите следвало да бъдат поставени в найлонова
торбичка и пуснати през терасата. И. се съгласила , като за целта казала на
неизвестното лице номера на мобилния си телефон и адреса си – Гр *** ж.к. Г.И. бл. ***. По мобилния телефон И. получила
допълнителни инструкции как следва да предаде парите като през цялото време неизвестното лице я
държало на телефона. През това време И. успяла да събере сумата от 450лв.,
която поставила в торбичка заедно с два броя златни синджирчета, 1 бр. златно
кръстче и 2 бр. златни обеци като всички златни накити били с общо тегло 7
гр. След това И. изхвърлила торбичката с
паричните средства и златните накити
през терасата, съгласно дадените й указания и се прибрала в дома си.
Докато И. приготвяла
парите неизвестното лице се обадило на К. и му казало да отиде до адреса на И.,
след което да вземе парите, които се намират в торбичка оставена на земята пред
блок ***Б на жк. Г.И.. К. изпълнил дадените му
указания, като на посоченото място намерил изхвърлената от И. торбичка с пари и
златни накити. По указания на неизвестното лице от намиращата се в торбичката
сума К. задържал за себе си 200лв., а останалите пари и златни накити занесъл в гр. Р. и
оставил в бетонов кош за смет в близост до магазин ***, след което се прибрал в
дома си.
От заключението на
изслушаната стоково-оценителна експертиза се установява, че стойността на
златните накити на И. към 19.03.17г възлиза на 434лв.
На
21.03.2017г К. получил обаждане по телефона от неизвестното лице, което го
уведомило, че следва да отиде в гр. Ямбол и да чака последващи
указания. К. *** и зачакал обаждане по телефона от неизвестното лице.
За времето от 19.00ч.
до 19.30ч. на 21.03.2017г неизвестното лице позвънило на стационарния телефон на св.Д.Л.. След като
Л. отговорил на обаждането неизвестното лице го уведомило, че е инспектор от полицията и , че той следва да помогне за
залавянето на опасни престъпници. За целта Л. следвало да предаде парична сума с
която разполага, като преди това постави парите в найлонова торбичка и
последната остави пред дома си. Л. се
съгласил да съдейства като съобщил адреса си на лицето, с което разговаря , а
именно ***. Л. ибл уведомен от неизвестното лице, че
района е отцепен от полицейски служители и след като остави торбичката с парите
пред дома си следва да се прибере, тъй
като можело да има престрелка. През цялото време неизвестното лице държало Л.
на телефона като последният успял да събере сумата от 430лв. Съгласно дадените
му указания Л. поставил парите в найлонова торбичка , която оставил пред
входната врата на имота си, след което се прибрал.
По същото време,в което
св.Л. приготвял парите неизвестното лице се обадило по телефона на подсъдимия и
му казало да отиде на адрес „Б.“ № *** и да вземе парите, които ще са оставени
в торбичка пред входната врата на имота. К. изпълнил дадените му указания и
взел торбичката с парите , намираща се пред входната врата на дома на Л.. По
указания на неизвестното лице от парите К. задържал 200лв. за себе си, а
останалата сума занесъл и оставил в бетонов кош за смет, намиращ се в близост
до магазин *** в гр. Р.
От заключението на
изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се установява общия размер
на придобитите чрез измама парични
средства и златни накити на 1314лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство
пред съдия, показанията на свидетелите И., Л., писменото заключение на
изслушаната стоково-оценителна експертиза и приложените писмени доказателства –
протокол за следствен експеримент и съставения към него фотоалбум, справка за
съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянията
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК, тъй като за времето от 14.45ч. на
19.03.17г до 19.30ч. на 21.03.17г в гр Я.л,
действайки в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестно
лице, като съизвършител, с цел да набави за себе си
и за неизвестното лице имотна облага,
чрез телефонни разговори е възбудил заблуждение у М.И. и Д.Л. ***, че помагат на
служители на МВР за залавянето на телефонни измамници
и опасни престъпници и поради тази причина следва да
предадат парична сума , с която разполагат, което последните сторили и с това е
причинил на И. и Л. имотна вреда на обща стойност 1314лв.
Налице е извършено от
подсъдимия продължавано престъпление по
см. на чл. 26 от НК, съставомерно по горепосочените
текстове на наказателния закон. К.
е извършили две отделни деяния, които по отделно осъществяват
един и същ състав на престъпление – измама по чл. 209 ал.1 НК Всяко едно от тези деяния е извършено през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото. Авторството на деянията се установява както от самопризнанието
на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
В тази насока са както обясненията на подсъдимия,дадени в присъствието на съдия
които са логични, последователни и безпротиворечиви,
така и от показанията на пострадалите собственици – И. и Л., които ги подкрепят изцяло. В тази
насока са и данните съдържащи се в протокола за проведен следствен експеримент.
Предметът на извършеното
престъпление е комплексен. От една страна това е измаменото лице – пострадалите
И. и Л., в чиято разпоредителна власт са се е намирали процесните парични
суми и златни накити и от друга страна отнетото имущество. От обективна страна
изпълнителните деяния са се осъществили
чрез действие и са се изразили във възбуждане на заблуждение у пострадалите досежно условията, за осъществяване на акта на имуществено
разпореждане. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че за да получи паричните суми и златните накити подсъдимият,
чрез съучастника си е уверил И. и Л., че са служители на МВР и паричните суми и
накитите са необходими за залавяне на
телефонни измамници и опасни престъпници
По този начин, подсъдимият и съучастникът му са въздействали върху съзнанието
на пострадалите за формиране на една невярна представа досежно
основанието за получаване на паричната сума и златните накити. Извършеното от
пострадалите фактическо разпореждане с имуществения предмет на престъплението е било осъществено именно в резултат на създадената невярна
представа за действителността. Налице са две довършени деяния, тъй като в
резултат на акта на имуществено разпореждане е настъпила имотна вреда за
пострадалите в размер в първия случай на паричната равностойност на златните
накити и прибавената към тях парична сума, а във втория случай в размер на процесната сума, довело до намаляване имуществото на
пострадалите общо със сумата от 1314лв. и тъй като последните са увеличили
имуществото на подсъдимия и съучастника му за тях са представлявала имотна
облага в същия размер. Съдът прие, че К.
е действал в качеството на съизвършител, тъй като и
при двете деяния е взел участие в осъществяване на изпълнителното деяние,
свързан с акта на имуществено разпореждане от пострадалите лица.
От субективна страна и
при двете деяния посъдимият е действал с пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че в резултат на неговите действия и тези на съучастника му в съзнанието на пострадалите ще възникнат
неправилни представи относно условията при които ще се извърши имущественото
разпореждане. Предвиждал е, че в резултат на неправилната представа И. и Л. ще
извършат акт на имуществено разпореждане, който ще доведе до намаляване на
имотното им състояние. Същевременно е била налице и предвидената в закона
користна цел, тъй като с действията си подсъдимият и съучастникът му са се стремили да реализират за себе си имотна
облага в размер на процесните суми и златни накити,
като същевременно са съзнавали, че същата неизбежно ще доведе до имотна вреда в
патримониума на пострадалите.
При определяне вида и размера
на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от една
страна съобрази високата степен на обществена опасност на извършените деяния
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, обстоятелството, че пострадали от престъплението са възрастни лица,
факта, че измамата е осъществена чрез въвеждане в заблуждение на пострадалите ,
че помагат на органи на полицията . От друга страна съдът взе предвид дадените от подсъдимия обяснения в хода на
досъдебното производство, с които е способствал за изясняване на обективната
истина, изразеното съжаление за извършеното , чистото съдебно минало. С оглед
на всичко това съдът определи на подсъдимия наказания при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, около и под средния
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от три
години.
Същевременно съдът
прецени, че изложените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното,
поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
На осн.
Чл. 58а НК съдът намали с една трета така наложеното на К. наказание, а именно
от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода
Тъй като наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият е с чисто съдебно
минало и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо
да изтърпи ефективно наложеното му наказание , съдът, на осн.
Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от четири
години .
Съдът
счете предявеният граждански иск от И. за обезвреда
за основателен и доказан, поради което уважи същия в пълен размер. От събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установи, че гражданския ищец е
претърпяла имуществени вреди, от които са пряка и непосредствена последица от
инкриминираното деяние. Същите се съизмеряват със
стойността на имуществения предмет на престъпленията,а именно 884лв., тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд не се установи цялостно или частично
възстановяване на същия. Съдът уважи изцяло и претенцията за заплащане на
законна лихва върху присъдената сума , считано от датата на осъществяване на деянието
до окончателното им изплащане, тъй като се касае за причинени вреди в резултат
на деликт при което подсъдимият изпада в забава от
момента на причиняването им.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК
съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски от които 126, 96лв. вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД
МВР Ямбол, както и държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 50
лв., вносима в полза на съдебната власт по сметката
на ЯРС
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: