№ 7363
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело частен характер №
20211110214447 по описа за 2021 година
Днес, 04.07.2022 г., в закрито съдебно заседание, Д.Д. - районен съдия и съдия-докладчик по
н.ч.х.д. № 14447/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с материалите по
делото и с повдигнатото от В. АНК. Б. срещу лице с неустановена самоличност обвинение, с
твърдения за извършено престъпление от частен характер, намирам, че са налице основанията по
чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство.
Пред скоби, изтеклият период от време между образуването на наказателното производство
и настоящото произнасяне носи всички признаци на отказ от правосъдие (извън консерватизма на
процесуалния изказ, не би било пресилено периодът да бъде окачествен, като скандален) и
сезирането на ИВСС би било повече от уместно.
Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него)
фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с
изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето
доказателства.
В изложението в тъжбата, освен медико-биологични признаци на инкриминирани телесни
увреждания, обаче, се изнасят подробно и последователно факти, обуславящи наличието и на друг
квалифициращ признак на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК – „хулигански подбуди”, по
смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, който налага ангажиране на вниманието на държавното
обвинение.
Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният мотив поначало
не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да
се подчертае дебело, че липсват данни пострадалият и подсъдимият да са имали конфликтна
ситуация преди инкриминираното деяние (самият тъжител дори не знае нищо друго за
подсъдимия, освен първото му име), която да е инициирала инкриминираните действия, нито за
наличие на някакво провокативно поведение, от страна на Б. конкретно, което да не може да бъде
уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението
на подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като
углавно хулиганско, а не като дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979
ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в столично болнично заведение, т.
е. пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци; първото деяние – във фоайето на
1
медицинския център (т.е. в частта а най-интензивен човекопоток), второто - срещу лице с
ограничена възможност за отбрана (спящо до момента на атаката) и с откровено намерение на
личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой вреди –посредством
множество удари.
Действително, касае се за относително кратък период от време, през който се твърди –
подсъдимият да е реализирал двете престъпни посегателства. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о.,
обаче, това обстоятелство е без значение за обективната съставомерност на деянията. Същите са
извършени на оживено място (болнично заведение, като първото е отнесено към фоайето на
същото), както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар, съгласно Р 656/1991 ВКС,
II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег, касателно хулиганството).
Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о.
изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив за извършване на
процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на закона в свои ръце, както и
на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо поведение, без данни за
умишлена лична провокация, поради което и налага се категоричен извод, че деянието следва да
бъде квалифицирано, именно като извършено по хулигански подбуди, в резултат на което се
преследва и по общия ред.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.х.д. № 14447/2021 г. по описа на СРС, НО, 11
състав, образувано по тъжба на В. АНК. Б., вх. На СРС № 69407/14.10.2021 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ , след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с
данни извършено престъпно деяние от общ характер.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок, считано от
уведомяването на частния тъжител, по реда на глава XXI НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2