М О Т И В И
към Присъда № 36 от 19.02.2020 год. по НОХД № 1749/2019 год. на СлРС
изготвени на 13.03.2020 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.Х.Т. за престъпление по
чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. Т. да бъде
наложено наказание „Пробация”, което да се изразява в следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца. Пледира още, че предметът на престъплението
следва да се отнеме в полза на държавата съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
7 от НК.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият С.Х.Т. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложена най – леката присъда.
Адв.
Д. *** – служебен защитник на подс. Т., не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото
да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да наложи на подс. Т.
наказание „Глоба”.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.Х.Т. е неграмотен, неженен, не работи, реабилитиран.
Подс.
С.Т. *** със семейството си. Тъй като от социални грижи не получават помощ за
отопление, подс. Т. често ходи в гората да събира дърва за огрев или по
поречието на река „Блягорница“ с коня и каруцата си.
На
27.02.2019 год. сутринта подс. Т. отишъл за дърва с коня и каруцата в местността
„Меджерлика“ в землището на с. Сборище. Подсъдимият знаел, че всяка сряда
горските служители давали възможност срещу заплащане да съберат малко паднала
суха дървесна маса. След като пристигнал, горските служители му казали, че
нямало да дават повече билети за сеч на вършина, тъй като имало заповед на
директора на ДГС - Твърдица да се прекрати тази практика. Тогава подс. Т. решил
да си събере дърва от коритото на р. „Блягорница“, която минава през селото.
След като тръгнал по поречието на реката, подс. Т. отсякъл дървета от върба и
елша с диаметър в основата около 10-15 см. Около 14,30 часа до гробищния парк на с.
Сборище го спрели за проверка свидетелите П.П.и И.К.- служители на ДГС -
Твърдица. При разговора с тях подс. Т. заявил, че отсякъл дървата от коритото
на реката и не може да представи документ, удостоверяващ произхода им, както и
липсвала контролна горска марка.
На
място измерили дървата и установили, че са един кубичен метър, които подс. Т.
доброволно предал с разписка за отговорно пазене на Л.Д.– касиер-домакин при
ДГС – Твърдица - дърва от елша, 1 брой кошум и 1 брой каруца (л. 12 от ДП).
Стойността на дърветата била 38,00 лева. На подс. Т. били съставени два броя АУАН,
а именно АУАН № 112020/27.02.2019 год. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, въз основа на който било издадено НП № ********** от 19.07.2019 год.
издадено от Директора на РДГ – Сливен, влязло в сила на 23.08.2019 год. и АУАН
№ 112021/27.02.2019 год. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 18-19
от делото и л. 10 – 11 от ДП).
От
извършена справка от ТП ДГС – Гурково се установява, че на подс. Т. няма
съставени АУАН по ЗГ (л. 19 от ДП).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство писмени доказателства,
предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Извършеното
от подсъдимият С.Х.Т. деяние формално осъществява признаците на престъплението
по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно
в хода на съкратеното съдебно следствие бе установено, че подсъдимия Т. на
27.02.2019 год., от поречието на р. Блягорница, в землището на с. Сборище, общ.
Твърдица, без редовно писмено позволително отсякъл, събрал и извозил от
общинския горски фонд на Община Твърдица един кубичен метър дървета „елша“ на
стойност 38,00 лева (тридесет и осем лева). Като съдът счита, че макар деянието
му формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. ал.
1 от НК, поради неговата малозначителност подсъдимият не следва да носи
наказателна отговорност. Тези съображения се подкрепят от установеното в хода
на съкратеното съдебно следствие обстоятелство, че престъплението не е
причинило значителни общественоопасни последици. Стойността на имуществото,
предмет на престъплението е само 38,00 лева.
Видно
от свидетелството за съдимост на подс. Т., същият е бил осъден два пъти, както
следва: със Споразумение от 10.05.2012 год. по НОХД № 536/2012 год. по описа на
СлРС за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години; със Споразумение от 28.06.2012 год. по НОХД №
746/2012 год. по описа на СлРС за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, 4, 5 и 8 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С влязло в сила на
11.10.2012 год. определение от 25.09.2012 год. по ЧНД № 986/2012 год. по описа
на СлРС на подс. Т. е определено едно общо наказание, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Ето защо към момента на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство – 27.02.2019 година е
налице предвиденото в чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК основание за настъпване на
реабилитация по право, т.е. заличено е осъждането като факт от миналото на
подсъдимия и са отменени за в бъдеще последиците, които законът свързва със
самото осъждане. Следователно към датата на инкриминираното деяние подс. Т. е
бил реабилитиран по право, т.е. неосъждан. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 54 от 01.06.1961 год. по н.д. № 34/1961 год., ОСНК, в което е
посочено, че законът не поставя реабилитацията по право в зависимост от броя на
присъдите, с които са осъдени лицата, и за това следва да се приеме, че тя може
да настъпи не само за този, който е осъден с една присъда, но и за осъдения с
няколко присъди, стига да са налице условията за определяне на общо наказание.
От
друга страна за да са налице трайни навици към нарушаване на ЗГ, т.е. че подс. Т.
системно нарушава ЗГ, следва същият да е извършил най – малко три деяния и
между тях да има устойчивост и трайност, същите да са извършени през
непродължителен период от време и всяко деяние само по себе си да не съставлява
престъпление, но взети заедно те да разкриват една по – висока степен на
обществена опасност, която би оправдало използването на наказателната репресия.
В настоящия случай, видно приложените по ДП справки от РДГ – Сливен, ТП ДГС –
Стара Загора и ТП ДГС – Гурково се установява, че спрямо подс. Т. няма други
съставени АУАН за установени нарушения на ЗГ, освен двата АУАН от 27.02.2019
год. (л. 9, л.
18 и л. 19 от ДП). С оглед на изложено съдът намира, че у подс. Т. няма
изградени трайни навици към нарушаване на ЗГ и незачитане на установените в
страната законови правила.
Малозначителността
на едно деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, се определя от липсата на
обществена опасност на деянието или от явно незначителната обществена опасност.
В настоящия случай е налице именно втората хипотеза – обществената опасност на
деянието е явно незначителна, т.е. отрицателното въздействие върху обекта на
деянието е в много ниска степен, поради което използването на наказателна
репресия е обществено неоправдано.
Малозначителното
деяние не представлява престъпление и с оглед на това извършителят му не следва
да носи наказателна отговорност и да му се налага наказание, а следва да се
оправдае.
Ето
защо, съдът призна подс. Т. за невиновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл. 305,
ал. 6 от НПК в случаите по чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът признава подсъдимия за
невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се
наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или
когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. В
настоящия случай безспорно е установено, че подс. Т. е извършил административно
нарушение, предвидено в Закона за горите. Безспорно е установено, че подс. Т. ***
е транспортирал 1 куб. м.
дърва за огрев от елша без превозен билет или друг документ, доказващ законният
им произход, което е нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. В посочената
разпоредба законодателят е предвидил, че се забраняват се покупко - продажбата
и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с
превозен билет. За това нарушение в чл. 266, ал. 1 от ЗГ е предвидено административно
наказание „Глоба” от 50,00 до 3000,00 лева, ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти. Ето защо на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК
и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ съдът намира, че подс. Т. е извършил административно
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, а именно за това, че на 27.02.2019 г.
в с. Сборище, общ. Твърдица е транспортирал 1 куб. м. дърва за огрев
от елша без превозен билет или друг документ, доказващ законният им произход,
поради което на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ му наложи административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева. При определяне размера на
административното наказание „Глоба” съдът взе в предвид ниската стойност на
предмета на престъплението, семейното и имотното състояние на подс. Т..
Така
определеното административно наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл.
12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
В
настоящия случай по образуваното досъдебно производство няма приложени или
приобщени веществени доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне по
тях.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: