Р Е
Ш Е Н И Е
№260107
31.01.2022
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 11440 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена
от Я.Г.Б. срещу Д.П.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, с който се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4800 евро- незаплатен
остатък от задължение по Запис на заповед, цялото в размер от 5300 евро,
издаден на 01.03.2016г. от ответника в гр. *****, с падеж на вземането на дата
10.03.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда /14.07.2016г./ до окончателното й заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 5802/ 15.07.2016г. по ч.гр.д. № 9986/ 2016г., по описа на РС-
Пловдив, XX- ти
гр. с-в.
С исковата молба, ищецът възразява, че
настоящото производство е недопустимо и не е следвало да му се дават указания
за предявяване на иск, тъй като ответникът е подал възражение след изтичане на
предвидения за това срок. В случай, че съдът приеме, че възражението е подадено
в срок, то се излага становище по същество на спора. Ищецът посочва, че на ****
г. ответникът е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил
да изплати на ищеца сумата от 5300 евро. За дата на падежа е определена датата
10.03.2016 г. , а за място на плащане: гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *.
Поддържа се, че записът на заповед е издаден при условието на клаузи „без протест“
и „без предявяване“. Длъжникът по записа на заповед не е изпълнил изцяло задълженията
си и продължава да дължи на ищеца сумата от 4800 евро. От страна на ищеца са направени
многократни опити за извънсъдебно уреждане на спора. Предвид многобройните съдебни
производства срещу ответника, той се укривал и не можел да бъде намерен на посочения
от него адрес. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – процесният
запис на заповед, което е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Впоследствие, ищецът се е присъединил като взискател
по вече образувано изпълнително дело срещу ответника, а впоследствие е образувал
друго изпълнително дело против него. Следвайки
това, ответникът подал възражение за недължимост, което
обуславя правния интерес от предявяване на настоящата установителна
претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли се, предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва претенцията. Поддържа, че е подал възражение в
срок, тъй като е получил препис от заповедта и изпълнителния лист едва на дата 08.04.2019г.,
а възражението е входирано на 18.04.2019г. Твърди, че
е заплатил изцяло задълженията си по издадения запис на заповед още преди образуване
на заповедното производство. Посочва, че в разписка от 10.03.2016 г. е удостоверено
плащане на сумата от 4800 евро по записа на заповед. Поддържа се, че сумата е
заплатена на процесуалния представител на ищеца – адв.
Г.П., а в разписка от 14.05.2016 г. е удостоверено плащане на сумата от 500 евро
по същия запис на заповед, която отново е предадена на процесуалния представител.
Предвид изложеното, се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски.
По
допустимостта на производството:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9986 по описа
за 2016 г. на Районен съд Пловдив, XX- ти гр. с-в, образувано по депозирано от Я.Г.Б. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 5802/ 15.07.2016 г. Във връзка с възражението на
ищеца, че цитираната заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила и не е следвало да
се предоставят указания за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, то
съдът счита същото за неоснователно. Както е посочено и в доклада по делото, обективиран в определение от 30.10.2019г. ( т. 1, л. 31- 32
), то липсват данни за осъществено
редовно връчване на заповедта преди
дата 08.04.2019г. ( когато е връчена ПДИ по изп. дело
№ **** по описа на ЧСИ ***** – л. 22 от заповедното производство ). Преди връчване
на посочената ПДИ, по изп. дело № **** по описа на
ЧСИ ****** е изпратена покана до длъжника на адрес- гр. ****, ул. „***“ № *,
ет. **, ап. **, като на същия адрес с залепено
и уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК ( т. 2, л. 575- 577- в ПДИ е
отразен и адрес гр. ****, ул. „****“, но същият е непълен и поради това не може да се извлече информация кой номер
от улицата и конкретен дом е посетен ). Предвид това, съдът приема, че
административен адрес гр. ****, ул. „***“ №**, ет. **, ап. ** е посетен на дати
19- ти, 22- ри и 24.08.***г. и е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, но същият не е нито постоянен, нито
настоящ адрес на ответника към
посочения период. Впрочем, от приетите по делото удостоверение за настоящ адрес
и копие от личната карта на ответника ( т. 1, л. 24- 26 ) се установява, че считано от 2012г., неговият постоянен и настоящ адрес ***. Както вече бе посочено,
преди дата 08.04.2019г. на този адрес не е осъществявано редовно връчване.
Следва да се посочи и че в ПДИ по изп. дело № **** по
описа на ЧСИ ***** ( т. 2, л. 576 ), длъжностното лице по призоваване дори е
отразил, че адресът, който е следвало да посети на ул. „*****“ е непълен. Предвид това, то е
невъзможно да се прецени на кой номер на ул. „****“ е залепено уведомление по
чл. 47, ал. 1 ГПК.
Съобразно изложеното и доколкото не е налице редовно връчване по
постоянен и настоящ адрес *** преди дата 08.04.2019г., то възражението на
длъжника, подадено на 18.04.2019г. е в срок. С разпореждане от 13.05.2019г. съдът
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск
- указанията са получени на 12.06.2019г., а исковата молба е входирана в съда на 09.07.2019г. Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за
изпълнение и тази, предмет на исковото производство. Предвид изложеното, така предявеният
от ищеца иск е допустим.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
По
дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с която издателят обещава безусловно да заплати на поемателя, на
посочения в записа на заповед падеж, определена сума пари.
В
конкретния случай, ищецът базира своята претенция на запис на заповед, издаден
от ответника на дата 01.03.2016г. и с падеж на вземането на дата 10.03.2016г. Записът
на заповед съдържа всички реквизити, съобразно изискването на чл. 535 ТЗ-
налице е безусловно обещание да се заплати сумата от 5300 евро., падеж на
вземането / 10.03.2016г. /, място на плащане / гр. ****, ул. „***“ № **, ет. *,
ап. */, име на лицето, на което следва да се заплати сумата / Я.Г.Б. /, дата и
място на издаване / 01.03.2016г. в гр. ****, ул. „***“ № **, ет. *, ап. * /,
подпис на издателя. Следва да се посочи и че самият ответник не оспорва факта,
че на дата 01.03.2016г. е подписал процесния запис на
заповед, с който се е задължил да заплати на ищеца сумата от 5300 евро.
Единственото правопогасяващо възражение,
което ответникът релевира с отговора на исковата
молба е, че задължението по процесния запис на
заповед е изцяло погасено от него преди иницииране на заповедното производство.
В подкрепа на този довод представя разписка от 10.03.2016г. за връщане на
сумата от 4800 евро и разписка от 14.05.2016г. за сумата от 500 евро ( т. 1, л.
59, 60 ), за които твърди, че са подписани от адв. Г.П.
( процесуалният представител на ищеца в производството ). Ответникът твърди, че
адв. П. се е явил овластен
да получи изпълнението и поради това същото има погасителен ефект. Съдът счита това
възражение за неоснователно по следните съображения: ищецът, в ОСЗ от
13.01.2020г. ( т. 1, л. 50- 52 ) своевременно е оспорил автентичността на
положения подпис в двете разписки в графа „приел“, за които се твърди, че автор
е адв. П.. В тази връзка, по делото са назначени
няколко графологични експертизи, чиято задача е била
да изследват този подпис. В първата от тях ( т. 2, л. 664- 670 ) експертът (
в.л. С. ) дава заключение, че подписите в графа „приел“ от двете разписки са
имитация / на просвет / на един и същи ръкописен текст
и подпис, които са изпълнени от адв. П., но в друг
документ. Във второто заключение ( т. 2, л. 685- 694 ), изготвено от в.л. С.,
се обективира извод, че ръкописният текст и подписите
в двете разписки са изпълнени от адв. П. и не са
установени признаци за автоподлог и не са изписани на
просвет. С оглед различията в изводите на двете вещи
лица, съдът е назначил трета графологична експертиза,
изготвена от в.л. Ч. ( т. 2, л. 717- 721). Експертът заключава, че ръкописният
текст и подписите в графа „приел“ от двете разписки не са изпълнени от адв. П., нито чрез автоподлог,
нито чрез копиране на просвет. Вещото лице е отразил,
че същите са изпълнени от друго лице.
С оглед цялостно обследване на спорния въпрос, върху който са
насочени и доказателствените усилия на страните, е назначена тройна съдебно- почеркова
експертиза, изготвена от вещи лица Д., М. и Н. ( т. 2, л. 760- 780 ). В посоченото
заключение, вещите лица детайлно изследват и съпоставят текста и подписите в
двете разписки, с предоставен от адв. П. сравнителен
материал. Експертите заключават, че подписите и изписаните имена в двете
разписки не се изпълнени от адв. Г.Д.П.. Вещите лица са отразили и че подписите и
изписаните имена в разписките са
откопирани на просвет от друго лице, като е
използван документ с оригинален текст и подпис, положени от адв.
П..
Съдът кредитира в цялост именно заключението по изготвената тройна
съдебно- почеркова експертиза. Вещите лица са
изследвали задълбочено, както представените по делото разписки, така и взетия
от адв. П. сравнителен материал. Допълнително, при
защита на заключението в ОСЗ от 29.06.2021г. ( т. 2, л. 786- 787 ), в пълнота
се разясняват и конкретните признаци, по които е установено, че подписите и
имената в двете разписки не са саморъчно положени от адв.
П.. Така, в.л. Д. заявява, че при изследването на двете разписки е установено колебание в координацията и темпа и ъгловатости при изписването на подписа и имената.
Експертът е категоричен, че тези несъвършенства могат да се получат само когато друго лице прекопира ръкописен
текст или подпис на друго лице- техен титуляр. Тоест, имената и подписите
са изпълнени на просвет
от лице, различно от адв. П., като това друго лице се
е старало да пресъздаде двигателните навици и координация, които титулярят на
подписа притежава. В тази връзка, експертите са категорични, че адв. П. не е лицето, което е изпълнило
имената и подписите в графа „приел“ на двете разписки. Предвид гореизложеното,
съдът приема, че двете разписки, за които ответникът твърди, че удостоверяват
надлежно погашение на дълга по процесния запис на
заповед не са изпълнени от адв. П. ( лицето, посочено в тях като приело изпълнението
). От това следва и че същите са неавтентични и не удостоверяват плащане на
задължението по менителничния ефект ( с уточнението,
че в настоящия случай предмет на делото не е цялото вземане по записа на
заповед, а сумата от 4800 евро ).
Във връзка с горепосочените разписки, в рамките на настоящото
производство бе разпитан и свидетел – лицето Г. Б. ( т. 2, л. 799 гръб- л. 801
). Съдът не кредитира изложеното от свидетеля, предвид факта, че с изложената
от него информация, ответникът на практика цели да бъде заобиколена
забраната въведена с чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно- да се установява със
свидетелски показания погашението на задължения, обективирани
в писмен акт (каквото задължение е процесното ).
Допълнително, самият свидетел не описва детайлно разписките, за които твърди,
че са били предадени лично от адв. П. на ответника, а
единствено посочва, че в разписките са били обективирани
суми и имена ( факти, които са относими към всеки
един документ, представляващ разписка ). Впрочем, преди разписките да бъдат
предявени на свидетеля, последният дори не бе в състояние да посочи кое е
лицето, в полза на което се заплащат сумите, отразени в тях.
В
допълнение към изложеното, освен факта, че разписките са неавтентични, то
следва да се акцентира и върху обстоятелството, че ответникът не представи
доказателства адв. П. да е оправомощено
лице, което да получи изпълнение по възникналото между ищеца и ответника
правоотношение по повод на издадения запис на заповед. Адв.
П. е единствено процесуален представител на ищеца в настоящия процес, но към
10.03.2016г. и 14.05.2016г. (датите, на които в разписките е придаден вид, че
са заплатени сумите, отразени в тях), липсват каквито и да било данни адв. П. да е разполагал с делегирани права да приеме
изпълнение. Съобразно нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на задължението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено
от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Както вече бе посочено, адв. П. не само не е бил лице
овластено да получи изпълнението, но и предвид
предмета на настоящия исков процес, то явно е, че кредиторът нито е
потвърждавал плащане осъществено към адв. П., нито са
налице парични средства, които са били насочени към погашение на процесното задължение.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна, издаден е от ответника и падежът на
вземането е настъпил. Същевременно, по делото не бяха събрани доказателства, от
които да се изведе заключение, че задължението по записа на заповед е погасено.
Съобразно това, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ следва да бъде уважен в своята цялост.
Върху
сумата в размер от 4800 евро се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда / 14.07.2016г. / до окончателното
й заплащане.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца.
Представени са доказателства са сторени разноски в исковия процес в размер от
907, 86 лв. ( 187, 86 лв. - държавна такса , 500 лв.- адвокатски хонорар и 220
лв.- депозит за изготвяне на експертизи) и разноски в заповедното производство
в размер от 187, 76 лв. за заплащане на държавна такса. Предвид изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 1095,
62 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.П.Ц., ЕГН ********** дължи
на ищеца Я.Г.Б., ЕГН ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ сумата от 4800 евро- незаплатен остатък от задължение по Запис на заповед,
цялото в размер от 5300 евро, издаден на 01.03.2016г. от ответника Ц. ***, с
падеж на вземането на дата 10.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда / 14.07.2016г./ до окончателното й заплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 5802/ 15.07.2016г. по ч.гр.д. № 9986/ 2016г., по
описа на РС- Пловдив, XX-
ти
гр. с-в.
ОСЪЖДА
Д.П.Ц., ЕГН ********** да заплати на
Я.Г.Б., ЕГН **********, сума в размер на
1095, 62 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото
производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 9986/ 2016г., по описа на
РС- Пловдив, XX- ти
гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН