Решение по дело №6923/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 15.06.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година, в следния състав                                                                                     

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6923 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.

В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, и изпълнителен лист, ответникът “В.П.” АД, ЕИК ********, е осъден да му заплати посочените в същата суми – главница, лихви и разноски.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за банков кредит, сключен на 26.06.2008 г. между Б.та като кредитор и “В.П.” АД като кредитополучател. Договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 25.08.2009 г., Анекс № 2 от 20.09.2010 г., Анекс № 3 от 22.10.2010 г., Анекс № 4 от 26.09.2011 г., Анекс № 5 от 25.06.2012 г., Анекс № 6 от 26.05.2014 г.

Съгласно чл. 1 от цитирания договор за банков кредит, кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 750 000 евро, а в чл. 17 е договорено, че крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 25.06.2011 г.

С Анекс № 1 от 25.08.2009 г. страните договарят увеличаване на размера на разрешения банков кредит на 1 000 000 евро. Издължаването на главницата по кредита се осъществява на 10 равни месечни погасителни вноски в размер по 100 000 евро всяка една от тях, платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.09.2010 г. до 25.06.2011 г.

С Анекс № 2 от 20.09.2010 г. страните се договарят издължаването на главницата по кредита в размер на 1 000 000 евро да се осъществи на 10 равни месечни погасителни вноски в размер по 100 000 евро всяка една от тях, платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.09.2011 г. до 25.06.2012 г.

С Анекс № 3 от 22.10.2010 г. страните констарират, че непогасената            и дължима от Кредитополучателя главница по кредита е в размер на 1 000 000 евро. Договарят се да се увеличи размера на резрешения банков кредит на 1 300 000 евро, като издължаването на главницата по кредита ще се осъществява на 10 равни месечни погасителни вноски в размер по 130 000 евро всяка една от тях, платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.09.2011 г. до 25.06.2012 г.

С Анекс № 4 от 26.09.2011 г. страните констатират, че непогасената и дължима от Кредитополучателя главница по кредита е в размер на 36 900 евро. Със същия анекс страните се договарят, че кредитополучателят ще може да ползва повторно суми по кредита в общ размер до 100 000 евро в срок до 30.05.2012 г., като издължаването на главницата по кредита ще се осъществи еднократно на 25.06.2012 г.

С Анекс № 5 от 25.06.2012 г. страните констатират, че непогасената и дължима от кредитополучателя главница по кредита е в размер на 67 000 евро. Със същия анекс страните се договарят, че кредитополучателят ще може да ползва суми по кредита в общ размер до 100 000 евро в срок до 30.12.2012 г., като издължаването на главницата по кредита ще се осъществи еднократно на 25.06.2013 г.

С Анекс № 6 от 26.05.2014 г. страните констатират, че непогасената и дължима от кредитополучателя главница по кредита е в размер на 156 090 евро. Със същия анекс страните се договарят, че кредитополучателят ще може да ползва суми по кредита в общ размер до 159 390 евро в срок до 26.05.2014 г., като издължаването на главницата по кредита ще се осъществи еднократно на 25.07.2014 г.

Ищецът твърди, че поради неплащане на дължимите по договора суми при настъпване на падежа на 25.07.2014 г., е подал на 10.07.2015 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2015 г. по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав. Срещу издадената заповед настоящият ответник “В.П.” АД е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска. Заповедният съд е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като съобщението е получено на 23.10.2015 г. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 159 390 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и всички анекси към него, сумата от 1 562,61 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., сумата от 19 126,16 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., 2 151,77 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 822 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г. Претендира разноски по делото.

Ответникът “В.П.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за нищожност на Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. поради липса на съгласие и на Анекс № 6 от 26.05.2014 г. поради невъзможен предмет. Възразява, че не е получил покана за доброволно плащане на сумите – предмет на иска, за да е налице забава.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е видно, че по заявление вх. № 3045490/14.07.2015 г., подадено от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), е издадена на 24.07.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, като ответникът “В.П.” АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 159390 евро, непогасена главница по Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 25.08.2009 г., Анекс № 2 от 20.09.2010 г., Анекс № 3 от 22.10.2010 г., Анекс № 4 от 26.09.2011 г., Анекс № 5 от 25.06.2012 г., Анекс № 6 от 26.05.2014 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на Б.та, ведно със законна лихва за периода от 14.07.2015 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1 562,61 евро за периода 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., възнаградителна лихва върху просрочена главница в размер на 19 126,81 евро за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., текуща възнаградителна лихва в размер на 2 151,77 евро за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., неустойка за забава в размер на 822 евро за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г. и 5 900,31 лева – разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Длъжникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.77 от ГПК сумата от 7 160,42 лева – държавна такса.

Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “В.П.” АД възражение по чл. 414 от ГПК на 11.08.2015 г., обективирано в частна жалба по чл. 419 от ГПК. По ч.гр.д. № 41136/2015 г. на СРС е изпратено от ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20158380406803 копие от покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 04.08.2015 г., находящо се в кориците на приложеното гр.д. № 11912/2015 г. по описа на СГС. С оглед на това възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение и следва да се приеме като надлежно направено.

С разпореждане от 16.10.2015 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), че предвид подаденото възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземането си срещу “В.П.” АД. Разпореждането е получено от ищеца на 23.10.2015 г.

По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 25.08.2009 г., Анекс № 2 от 20.09.2010 г., Анекс № 3 от 22.10.2010 г., Анекс № 4 от 26.09.2011 г., Анекс № 5 от 25.06.2012 г., Анекс № 6 от 26.05.2014 г., сключени между Б.та като кредитор и “В.П.” АД като кредитополучател.

От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно, че ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) предоставя на кредитополучателя “В.П.” АД кредит в размер на 750 000 евро, с цел за покупка от “Б.О.В.” ООД на недвижими имоти, подробно описани в чл. 2 от договора. Размерът на кредита е увеличаван с последващи анекси към договора, подписани между страните.

Съгласно чл. 10 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Б.та годишна лихва върху ползваните суми в размер на 8%. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, а ако 25-то число на съответния месец е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима от кредитополучателя на първия следващ работен ден.

Съгласно чл. 12 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, Б.та начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя, освен договорената лихва, и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно.

Съгласно чл. 13 от договора, начислените, но неплатени в срок лихви, се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Б.та неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.

Съгласно чл. 17 от договора, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си, е 25.06.2011 г. С Анекс № от 26.05.2014 г. страните променят падежа на кредита на 25.07.2014 г. и уговарят, че издължаването на главницата по кредита ще се осъществи еднократно на тази дата.

От изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е усвоил ефективно по предоставения кредит сумата от 1 492 390 евро.

Установява се също, че непогасената част от главницата по процесния банков кредит и анексите към него възлиза на сумата от 159 390 евро, с крайна падежна дата 25.07.2014 г.

От заключението на вещото лице се установява, че вземането на ищеца по банковия кредит към 14.07.2015 г. възлиза в общ размер на 183 053,19 евро, както следва: 159 390 евро – главница, 1 562,61 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., 19 126,81 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., 2 151,77 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 822 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.

Вещото лице установява, че актуалният размер на вземането на ищеца към 24.03.2016 г. (датата на заключението) е в общ размер на 190 607,19 евро, като същият се е увеличил със 7 554 евро, в това число: от начислени лихви за периода 14.07.2015 г.-24.03.2016 г., възлизащи на 7 356,99 евро и начислена неустойка върху просрочена лихва в размер на 197,01 евро.

По делото е представено от ищеца и прието като доказателства извлечение от счетоводните книги на Б.та ищец.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД (н) против “В.П.” АД в размер на 159 390 евро, представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 25.08.2009 г., Анекс № 2 от 20.09.2010 г., Анекс № 3 от 22.10.2010 г., Анекс № 4 от 26.09.2011 г., Анекс № 5 от 25.06.2012 г., Анекс № 6 от 26.05.2014 г., сключени между “К.Т.Б.” АД (н) като кредитор и “В.П.” АД като кредитополучател, съгласно извлечение от счетоводните книги на Б.та, възнаградителна лихва в размер на 1 562,61 евро за периода 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., възнаградителна лихва върху просрочена главница в размер на 19 126,16 евро за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., текуща възнаградителна лихва в размер на 2 151,77 евро за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., неустойка за забава в размер на 822 евро за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

От представената пред заповедния съд покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158380406803 по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответника на 04.08.2015 г. Съдът намира, че за да се посочи крайният срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК е предвидено, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В случая възражението е подадено в рамките на законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта от страна на длъжника.

Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането заявителят “К.Т.Б.” АД (н) може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от настоящия ищец на 23.10.2015 г.

Искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана пред Софийски градски съд на 02.11.2015 г. от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против възразилия длъжник - “В.П.” АД. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна – заявителя против възразилия длъжник, поради което искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.

По тези съображения, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийския районен съд.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. В настоящият случай с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, съдът счита, че ищецът доказа по безспорен начин съществуването на вземанията си и техния размер, за които вземания му е издадена и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на Договор за кредит от 26.06.2008 г., изменян и допълван с анекси.

Договорът за заем, чиято разновидност е банковият кредит, е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже съществуването на валидно заемно правоотношение по договора за кредит и реалното предаване на заемните суми на ответника кредитополучател “В.П.” АД, както и размера на дължимата по кредита сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Ответникът следва да докаже погасяването или плащането на претендираната от ищеца сума.

От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит и анексите към него, както и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява усвояването на предоставената заемна сума в общ размер на 1 492 390 евро.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасената част от главницата по процесния банков кредит и анексите към него е в размер на 159 390 евро, а крайната падежна дата по договора е 25.07.2014 г.

Установено е също, че в счетоводството на Б.та към 14.07.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) задълженията на “В.П.” АД по кредита са следните: 159 390 евро – главница, 1 562,61 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., 19 126,81 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., 2 151,77 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 822 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.

Крайният срок за погасяване на кредита, след последното изменение на падежа съгласно чл. 3 от Анекс № 6 от 26.05.2014 г., е 25.07.2014 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 10.07.2015 г., т.е. след настъпване на падежа на паричното задължение по кредита. Падежът кани длъжника кредитополучател да плати, с оглед на което не е необходимо нарочно уведомление на ответника за настъпването му. В този смисъл неоснователно остава заявеното от ответника възражение, че не бил поканен да заплати сумите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, предл. първо от Закона за кредитните институции, когато кредитът не е издължен на падежа, Б.та може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, както ищецът е направил в заповедното производство пред Софийски районен съд.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземането на ищеца по делото, не представи доказателства в тази насока. Не се правят възражения от ответника и не се представиха доказателства, че кредитът е доброволно погасен.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като същият е подписан на 26.06.2008 г., а дружеството е вписано в Търговския регистър едва на 28.08.2008 г.

Видно от представените по делото доказателства и служебна справка в Търговския регистър, ответното дружество “В.П.” АД е регистрирано с решение № 1 от 21.12.2007 г. по фирмено дело № 20478/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение. В решението изрично е посочено, че дружеството се представлява само заедно от изпълнителния директор Е.И.Г. и председателя Л.К.С..

Съгласно нормата на §4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър, търговското дружество е длъжно да се пререгистрира в Агенцията по вписванията – Търговски регистър в срок до 31.12.2011 г., и ако не стори това до крайния законоустановен срок дейността им се прекратява, считано от 01.01.2012 г. (§5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР). С оглед на това към 26.06.2008 г. - датата на подписване на процесния договор за банков кредит, ответното дружество не е било с прекратена дейност, предвид срока за пререгистрация на търговците.

По изложените съображения, съдът приема, че вземането на ищеца към ответника по процесния договор за банков кредит и анексите към него, сключени между “К.Т.Б.” АД (н) като кредитор и “В.П.” АД като кредитополучател, е възникнало и е валидно. Същото към 10.07.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение) е с настъпил падеж и изискуемо и се установява в присъдения със заповедта за изпълнение размер. Предвид заключението на изслушаната експертиза и липсата на доказателства за погасяване на задълженията на ответника към ищеца, съдът намира, че претендираното задължение не е погасено към датата на приключване на съдебното дирене и се дължи от ответника в качеството му на кредитополучател по договора за банков кредит.

С оглед на горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и изцяло доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

С оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, следва да се отбележи, че съдът е ограничен в рамките на търсената от ищеца защита, заявена в исковата молба.

 

По разноските:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 900,31 лева - юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.77 от ГПК сумата от 7 160,42 лева – държавна такса, както са присъдени с цитираната заповед за изпълнение, а тази такса не се дължи на ищеца, тъй като съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН ищецът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса и няма данни да е заплатена такава от ищеца пред СРС.

В производството пред първа инстанция и предвид представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в общ размер на 11 870,63 лева, от които: 600 лева – депозит за вещо лице и 11 270,63 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН вр. с чл. 77 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 7 160,42 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “В.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, в размер на 159 390 евро (сто петдесет и девет хиляди триста и деветдесет евро), представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 25.08.2009 г., Анекс № 2 от 20.09.2010 г., Анекс № 3 от 22.10.2010 г., Анекс № 4 от 26.09.2011 г., Анекс № 5 от 25.06.2012 г., Анекс № 6 от 26.05.2014 г., сключени между “К.Т.Б.” АД (н) като кредитор и “В.П.” АД като кредитополучател, съгласно извлечение от счетоводните книги на Б.та, 1 562,61 евро (хиляда петстотин шестдесет и две евро и шестдесет и един евроцента) - възнаградителна лихва за периода 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г., 19 126,16 евро (деветнадесет хиляди сто двадесет и шест евро и шестнадесет евроцента) - възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.03.2015 г., 2 151,77 евро (две хиляди сто петдесет и едно евро и седемдесет и седем евроцента) - възнаградителна лихва за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., 822 евро (осемстотин двадесет и две евро) - неустойка за забава за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “В.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5 900,31 лева (пет хиляди и деветстотин лева и тридесет и една стотинки) - разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ОСЪЖДА “В.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в заповедното производство в размер на 7 160,42 лева (седем хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки), които разноски са включени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “В.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, разноски в производството пред СГС в размер на 11 870,63 лева (единадесет хиляди осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и три стотинки), от които: 600 лева – депозит за вещо лице и 11 270,63 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА “В.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 7 160,42 лева (седем хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :