№ 337
гр. гр. Добрич, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500741 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е образувано по жалба на
Гаранционен фонд - гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу
постановление от 17.10.2022г. по изп.д.№2022***0400779 на ЧСИ с рег.
№*** и район на действие ДОС в частта, в която съдебният изпълнител е
присъдил на взискателя В. С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева и е отхвърлил възражението на длъжника Гаранционен фонд за
намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на становище, че
възнаграждение в размер на 360 лева е несъответно на фактическата и правна
сложност на спора, на очакваните и реално извършени от адвоката на
взискателя действия за защита на интересите на последния.
В писмен отговор взискателят В. С. Д. от гр.Добрич, чрез адвоката си,
оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са подробни доводи за
адекватност и съответност на възнаграждението от 360 лева за адвоката на
взискателя и липса на основания за определянето му в по-нисък размер, респ.
за неговото намаляване.
В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е
неоснователна. Представеният договор за правна защита и съдействие по
1
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА бил достатъчно основание за начисляване и събиране на
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, а предявеният размер
от 360 лева бил съразмерен на фактическата и правна сложност на делото и
нямало основание за намаляването му по възражението по чл.78 ал.5 от ГПК
на длъжника.
Жалбата е редовна, подадена е в установения за това срок и е
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Изпълнително дело №2022***0400779 на ЧСИ с рег.№*** и район на
действие ДОС е с взискател В. С. Д. и длъжник Гаранционен фонд, като има
за предмет събирането на суми по изпълнителен лист от 07.10.2022г., издаден
въз основа на решение №260030/15.07.2022г. по т.д.№236/2019г. на ДОС.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от
взискателя, чрез адвокат от упълномощено адвокатско дружество, но без
приложено преупълномощаване по чл.71 ал.1 изр.първо от ЗА. С молбата е
поискано съдебният изпълнител да събере освен вземанията по
изпълнителния лист, още и сумите за адвокатски хонорар и разноски по
делото.
С молбата за образуване на изпълнителното производство е представен
и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и
упълномощеното адвокатско дружество, в който отбелязано договорено
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 300
лева без ДДС, определен, съобразно чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 360 лева с
ДДС. Следователно за взискателя – материално затруднено лице, оказаната
адвокатска помощ по изпълнителното дело, е безплатна.
Безплатната адвокатска помощ, в която и да било от хипотезите на
чл.38 ал.1 от ЗА, изключва адвокатът и клиентът да договарят размер на
адвокатско възнаграждение, а, ако те все пак са договаряли по този въпрос, то
е ирелевантно. Съобразно чл.38 ал.2 от ЗА, предоставилият безплатна помощ
адвокат, има право на възнаграждение. В тези случаи възнаграждението за
адвоката се определя от съда, като съдът не действа служебно, а следва да
бъде сезиран с такова искане. При наличието на предвидените в разпоредбата
предпоставки за това /оказана безплатна адвокатска помощ и осъждане на
насрещната страна за разноски/ съдът определя за адвоката възнаграждение в
размер по критериите, въведени в НМРАВ и осъжда другата страна да го
2
заплати на адвоката.
Идентично е положението при оказана безплатна адвокатска помощ на
взискател в изпълнителното производство. Ако е поискано от съдебния
изпълнител, той определя възнаграждение за адвоката, оказал безплатно
помощ на взискателя, при прилагане на правилата на наредбата по чл.36 ал.2
от ЗА. Възнаграждението се определя на адвоката и се събира от длъжника за
адвоката, а не като разноски на взискателя, каквито разноски за адвокат той
не е сторил.
Възнаграждение за безплатна адвокатска защита е извън приложното
поле на чл.78 ал.5 от ГПК. Намалено поради прекомерност може да бъде само
заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение, но не и
възнаграждение, определено от съда или съдебния изпълнител по чл.38 ал.2
от ЗА, а възражение на осъдената за разноски страна за прекомерност на
определено по чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение е недопустимо.
В настоящия спор в постановлението от 17.10.2022г. съдебният
изпълнител е приел, че са налице условията по чл.38 ал.2 от ЗА за определяне
на възнаграждение за оказана на взискателя безплатна адвокатска защита и
възражението на длъжника за прекомерност на размера от 360 лева е
неоснователно. По тези съображения с постановлението в обжалваните му
части съдебният изпълнител е присъдил адвокатско възнаграждение от 360
лева на взискателя, и е отхвърлил възражението на длъжника за намаляване
на платения от взискателя адвокатски хонорар.
Двете обжалвани части на постановлението са противоречащи помежду
си и взаимно изключващи се.
Първо постановеното е за определяне по чл.38 ал.2 от ЗА на адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана защита на взискателя, а второ
постановеното е по възражение по чл.78 ал.5 от ГПК срещу адвокатско
възнаграждение, платено от взискателя. С оглед гореизложеното, двете са
несъвместими.
Освен това по изпълнително дело няма искане съдебният изпълнител да
определи възнаграждение за адвоката, предоставил безплатна помощ на
взискателя. Искането в молбата, по която е образувано производството, е
съдебният изпълнител да събере от длъжника вземанията на взискателя по
изпълнителния лист, както и за адвокатски хонорар и разноски по делото,
3
което не е равнозначно на искане съдебният изпълнител да определи и събере
от длъжника възнаграждение за адвоката, оказал безплатна защита на
взискателя. При липсата на искане съдебният изпълнител няма основание да
определя адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита на
взискателя. Отделно, че няма основание при безплатна адвокатска защита
възнаграждението да се определя в полза на взискателя, вместо на адвоката.
По изложените съображения съдът намира постановлението от
17.10.2022г. по изп.д.№2022***0400779 на ЧСИ с рег.№*** и район на
действие ДОС в обжалваните части за незаконосъобразно и подлежащо на
отмяна.
В съответствие с изгодни за него резултат от обжалването и на
осн.чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК Гаранционен фонд има право да получи от
насрещната страна дължимо платената от него държавна такса за жалбата в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от
50 лева, съобразно чл.25а ал.2 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 17.10.2022г. по изпълнително дело
№2022***0400779 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС в частите, в
които съдебният изпълнител е присъдил на взискателя В. С. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и е отхвърлил възражението на
длъжника Гаранционен фонд за намаляване на платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. Д. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“№1А, да
заплати на Гаранционен фонд – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, сумата 25
лева – платената дължима държавна такса за жалбата и сумата 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5