РЕШЕНИЕ
№ 6378
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505223 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №8801 от 31.07.2022г., постановено по гр.дело №70865/2021г. по
описа на СРС, II Г.О., 73-ти състав, е отхвърлен предявения от ЗАД "А.Б." АД с ЕИК
*******, срещу ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.411 от КЗ във
вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1302.70 лв., представляваща обезщетение за претърпени на
07.02.2021г. при ПТП имуществени вреди от собственика на лек автомобил, с рег.
№******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка - полица №20-0300/411/5001327 от 2020г.,
срещу ответника като застраховател по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" със собственика на лек автомобил, с рег.№******, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.12.2021г., до изплащане на
сумата; както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за сумата от 1137.54 лв.,
представляваща направените по делото разноски. С решението е осъден ЗАД "А.Б."
АД с ЕИК *******, да заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 450.00 лв. представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗАД "А.Б." АД с ЕИК *******, чрез
процесуален представител адв.А. Б., с приложено пълномощно, с която се обжалва
решение №8801 от 31.07.2022г., постановено по гр.дело №70865/2021г. по описа на
СРС, II Г.О., 73-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание
1
чл.411 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се,
че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото
доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен
съдебен акт. Твърди се, че от представения по делото двустранен констативен
протокол, както и от показанията на свидетелите – водачи на МПС, участници в
процесното ПТП, се установя механизма на настъпилото ПТП, а именно на
07.02.2021г. в град София, ж.к."Младост-4", на ул."Самара" водачът на лек автомобил
марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег.№****** – К.Т., предприема неправомерна
маневра за изпреварване в района на кръстовище, без да пропусне движещия се пред
него и завиващ наляво лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******,
в резултат на което по негова вина реализира ПТП, при което са причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка "Тойота". Излага се, че с предприетите от
К.Т. – водач, на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******,
субективни действия е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се
убеди, че изпреварваният от него автомобил, не е подал сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво, какъвто е именно процесният случая. Поддържа се,
че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата
на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по
застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД
"А.Б." АД и собственика на увредения лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола",
с рег.№*******; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения
застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и
застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка
"Каско на МПС" от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с
което да уважи предявения иск, ведно с всички произтичащи от това законни
последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни
инстанции. Представена е молба на 31.10.2024г., в която е обективиран списък по чл.80
от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. В същата молба е направено
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от
въззиваемата страна разноски.
Въззиваемата страна - ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт Ц.Д., с
приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че ищецът при условията на пълно и главно доказване не е установил виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел
"159", с рег. №******, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗД "Б.И." АД към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие – ПТП, станало на 07.02.2021г.. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Представя молба от 12.09.2024г., в която е
обективиран списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.
В същата молба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендираните от въззивника разноски.
2
Предявен е от ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, срещу ЗД "Б.И." АД, с ЕИК
*******, иск с правно основание чл.411 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1302.70 лв., представляваща регресно вземане по заведена преписка-щета
№0300/21/456/500112 за вреди по лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.
№*******, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 07.02.2021г. в град София,
ж.к."Младост-4", на ул."Самара", ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда (10.12.2021г.) до окончателното й изплащане.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона, но по същество е неправилно. За да постанови
обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2
ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая
първостепенният съд е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП, станало
на 07.02.2021г. в град София, ж.к."Младост-4", на ул."Самара", е противоправното
поведение на водача на лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.
№*******, който преди за извърши маневра "завой наляво" е следвало да пропусне да
премине лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******, който се е
движел с предимство, което същият не е сторил, поради което е станал причина на
настъпилото ПТП. Посочено е още, че предвид обстоятелството, че лек автомобил
марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******, е застрахован при ищеца и от
обективна страна именно той е извършил неправомерното деяние, което е довело до
настъпване на процесното ПТП, за него не са възникнали права по чл.45 ЗЗД спрямо
другия участник в произшествието, а оттук не са налице предпоставките за суброгация
в непородени права от страна на застрахователя по договора за застраховка "Каско" по
отношение на застрахователя по договора "Гражданска отговорност" по реда на чл.411
3
КЗ. Въз основа на така обоснования краен извод СРС е приел, че така предявения иск с
правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан и
като такъв е отхвърлен с постановения съдебен акт. Въззивният съд счита, че крайният
извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на
материалния закон. Изложените във въззивната жалба доводи са основателни.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните
доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и
следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД
предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззиваемата страна - ответник, че от
събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, в резултат на което е
настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззиваемата страна -
ответник от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво
се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на
водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******, който е
бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника. Механизмът на настъпилото процесно ПТП на 07.02.2021г. се установява от
двустранен констативен протокол от 07.02.2021г., съставен от участниците в
реализираното ПТП, показанията на разпитаните по делото свидетели – Ч.Ж.Ж., водач
на увредения лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******, както и
К..Л.Т., водач на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег.№******,
както и от прието по делото като неоспорено заключение по САТЕ, съгласно които
доказателства механизмът на настъпилото ПТП е следният: На 07.02.2021г., около
13.10ч., в светлата част на денонощието, в град София, ж.к."Младост-4", по
ул."Самара" се движи лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******,
като по същото време и попътно на лекия автомобил марка "Тойота" се движи лек
автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег.№******, като в района на
кръстовището с ул."Д-р Атанас Москов" водачът на лекия автомобил марка "Алфа
Ромео" предприема маневра "изпреварване" на лек автомобил марка "Тойота", като в
този момент лекия автомобил марка "Тойота" предприема маневра "завой наляво",
където траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и настъпва
удар между тях, при който са причинени имуществени щети на лекия автомобил марка
"Тойота". Вещото лице е дало категорично становище в изготвеното от него
заключение, че причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия
на водача на лекия автомобил марка "Алфа Ромео", който като предприема маневра
"изпреварване" не е съобразил действията си с тези на другите участници в
движението и с конкретната пътна обстановка. Експертът е посочил изрично, че в
случай, че водачът на лекия автомобил марка "Алфа Ромео" бе съобразил действията
си с конкретната пътна обстановка, то ПТП не би настъпило. При анализа на така
събраните по делото доказателства и противно на посоченото от първостепенния съд
настоящият въззивен състав счита, че предприетите от К.Т. – водач, на лек автомобил
марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******, субективни действия са в
нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач, който ще
4
предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че
изпреварваният от него автомобил, не е подал сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво, какъвто е именно процесният случая. Следователно се налага
извода, че противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа
Ромео", модел "159", с рег. №******, е станало причина за настъпилото процесно ПТП.
В конкретния случай вината на дееца не подлежи на доказване и същата се предполага
по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл.45 от ЗЗД. В настоящото
производство доказателства в обратна насока няма представени от страна на
ответника, върху който пада тежестта да опровергае в процеса установената в закона
презумпция. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за наличие на
обстоятелства, които да изключват вината му или да намаляват отговорността му, като
в случая такива не са представени.
По горните аргументи се налага извода, че по делото е установен механизма на
ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключението на изслушаната
по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди по увредения автомобил. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от
вещото лице по САТЕ заключение, установяващо механизма и причинната връзка
между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по
надлежния за това ред в закона. Следователно от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се налага извода, че водачът на лек автомобил марка "Алфа
Ромео", модел "159", с рег. №******, който е бил застрахован по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество, носи
отговорност за реализирането на процесното ПТП, съответно за причинените
материални щети на лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******.
На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите
предпоставки на чл.411 КЗ за суброгация на ищеца - ЗАД "А.Б." АД, в правата на
водача на увреденото МПС, което е било застраховано при него по застраховка "Каско
на МПС" - срещу ответника - ЗД "Б.И." АД, като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на
вредите - водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******,
който е виновен за настъпването ПТП, станало на 07.02.2021г., около 13.10ч., в
светлата част на денонощието, в град София, ж.к."Младост-4", на ул."Самара".
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увредения лек
автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.№*******, в резултат на настъпилото
процесно ПТП на 07.02.2021г., настоящият състав намира, че следва да кредитира
приетото заключение на САТЕ, в което експертът е изчислил стойността на
причинените вреди по средни пазарни цени в официален сервиз - с нови части, без
отчитане на овехтяване, което възлиза на сумата от 1287.70 лв., а с включени 15.00 лв.
ликвидационни разноски – на сумата от 1302.70 лв.. Установено е също така, а и не е
било спорно между страните, че процесният автомобил е бил предмет на гаранционна
поддръжка – към датата на настъпване на процесното ПТП увреденият лек автомобил
е с период на експлоатация от 1 година и 4 месеца, поради което настоящият съдебен
състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му детайли, респ.,
че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на магазините на
процесния сервиз. Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва
да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди
реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и с оглед
5
обстоятелството, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в
оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този
случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил
обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови
и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло
удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални
такива.
При тези констатации съдът счита, че дължимото застрахователно
обезщетение по цени на официален сервиз за марката и модела на увредения
автомобил към момента на процесното ПТП – 07.02.2021г., с включване на описаните
нови части възлиза на сумата от 1287.70 лв., а с включени 15.00 лв. ликвидационни
разноски – на сумата от 1302.70 лв.. Следователно предявеният иск се явява доказан и
основателен за размера, за който е предявен и като такъв следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.12.2021г., до окончателното й изплащане.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, постановено в противоречие на
материалния закон и събраните по делото доказателства и да се постанови друго, с
което се уважи изцяло предявения иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 1137.54 лв., съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК /стр.76 от първоинстанционното дело/, както и
направените разноски във въззивното производство в общ размер на сумата от 411.47
лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК /стр.23 от делото на СГС/. Настоящият
състав следва да се произнесе по направеното от въззиваемата страна - ответник, чрез
процесуален представител в молба от 12.09.2024г. възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК относно размера на претендираните от въззивника – ищец разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, което счита за неоснователно. В случая
въззивникът – ищец претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 385.42 лв. с ДДС, която е в размер под минимално определения
такъв, съгласно Наредба №1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. Претендираните от въззивника – ищец разноски за адвокатско
възнаграждение не са завишени, съобразени са с ниската фактическа и правна
сложност на спора, както и с извършените от пълномощника на въззивника – ищец
процесуални действия пред настоящата инстанция – подаден е писмен отговор, без
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. Следователно
въззиваемата страна - ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ищец
общо сумата от 1549.01 лв., представляваща сторени разноски пред двете съдебни
инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8801 от 31.07.2022г., постановено по гр.дело
№70865/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 73-ти състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."*******" №87; да заплати на ЗАД "А.Б." АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул."*******" №16; на правно
основание чл.411, ал.1 от КЗ сумата от 1302.70 лв. /хиляда триста и два лева и 70 ст./,
представляваща регресно вземане по заведена преписка-щета №0300/21/456/500112 за
платено застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка "Каско" за щети по лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег.
№*******, причинени от застрахования при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност" лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "159", с рег. №******, при
настъпило застрахователно събитие - ПТП, станало на 07.02.2021г., около 13.10ч., в
светлата част на денонощието, в град София, ж.к."Младост-4", на ул."Самара", в т.ч. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021г. до окончателното й
изплащане; както и на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1549.01 лв. /хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 01 ст./,
представляваща общо сторени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7