№ 185
гр. Ямбол, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20212300100115 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. С., от гр. *, подадена чрез
процесуален представител- пълномощник адв. В. В. О. от Софийска адвокатска колегия,
против Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, представлявано
заедно и поотделно от Б. А. Б. и С.Х.С., с искане ответникът в качеството му на
представител на Национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на
бюрата относно товарен автомобил марка „Волво" с peг. № СЕ7442ВС, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СЕ4689ХТ със Зелена карта към датата на ПТП, чийто
водач има вина за настъпилото на 09.10.2020г. пътнотранспортно произшествие, да бъде
осъден да заплати на ищцата Н. Г. С. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди- претърпени от нея болки, страдания и стрес от
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021г.-
датата, на която кореспондентът е следвало да заплати обезщетение, до окончателното й
изплащане. Ищцата претендира заплащане от ответника на сторените от нея разноски по
делото.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства:
На 08.10.2020г., около 23.08 часа, на път 1-7, с посока на движение и в платното
за движение от гр. Елхово към ГКПП- Лесово, обл. Ямбол, О.Б. /молдовски гражданин/,
управлявал товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, с peг. № СЕ7442ВС,
с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № СЕ4689ХТ. О.Б. влязъл с
управляваната от него товарна композиция в пределите на Република България през ГКПП
1
от Република Румъния с намерение да напусне територията на Република България през
ГКПП- Лесово, обл. Ямбол, с крайна цел на пътуването си- Република Турция. На
горепосочената дата и час, водачът на товарната композиция достигнал км. 315+816м., на
път 1-7 /района между гр. Елхово и ГКПП - Лесово, обл. Ямбол/. На това място от пътя, в
дясната за него пътна лента за движение с посока от гр. Елхово към ГКПП- Лесово, водачът
О.Б. преустановил движението на управлявания от него пътен състав /товарен автомобил и
прикачено към него полуремарке/, същият спрял товарната композиция в колона от други
товарни автомобили, изчакващи ред също да преминат границата на Република България
през ГКПП - Лесово. Намиращите се зад него водачи на товарни автомобили, движещи се в
същата посока на движение също преустановили движението си. След като спрял
управлявания от него товарен състав на пътното платно, О.Б. загасил двигателя, като същият
оставил управлявания от него пътен състав без включени габаритни, аварийни или други
светлини, които да обозначат присъствието му на пътното платно. Минути след като
преустановил движението си, уморен от изминатия през деня дълъг път, О.Б. заспал в
кабината на товарния автомобил. Във времето след 23.08 часа на 08.10.2020г., колоната от
товарни автомобили, която се намирала пред товарния автомобил, зтравляван от О.Б., се
изтеглила, като водачите им продължили движението си в посока ГКПП - Лесово. Същото
направили и водачите на спрелите зад товарния автомобил на Б. товарни автомобили, след
като същият не реагирал на подадените му от тях светлинни, звукови и други сигнали да
продължи движението си напред. Управляваният от О.Б. пътен състав останал паркиран
върху пътното платно в дясната пътна лента за движение в посока ГКПП- Лесово.
Товарният автомобил останал разположен успоредно на оста на пътя, като десният му
габарит кореспондирал с десния край на платното за движение, а полуремаркето останало
разположено леко косо надясно спрямо оста на пътя. Платното за движение в района на
315+816м., на път 1-7 /района между гр. Елхово и ГКПП - Лесово/ се състои от две пътни
ленти за движение в двете посоки, разделени с хоризонтална маркировка- единична
прекъсната линия МЗ. На 09.10.2020г., около 05.36 часа, в тъмната част на денонощието, със
същата посока на движение от гр. Елхово към ГКПП - Лесово и по същия път 1-7, в дясна
пътна лента за движение, се движел автобус марка „Ивеко“, модел 50Ц 14В, с peг. №
СН0955АХ, управляван от В.А.М.. В автобуса, управляван от В.А.М., с поставен
обезопасителен колан на последната редица седалки, на втората от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автобуса, пътувала ищцата Н. Г. С.. В района на км. 315+816м.,
водачът В.А.М. възприемайки създалата се опасност на пътното платно, а именно спрелия в
дясната пътна лента товарен автомобил, предприел аварийно спиране в опит да избегне удар
в спрелия на платното за движение в дясна пътна лента товарен автомобил. Въпреки това
последвал удар между управлявания от него автобус и паркирания на пътното платно
товарен пътен състав. Челните състави на автобуса се блъснали в задните състави на
полуремаркето към товарната композиция. За автобуса ударът бил челен, обособен по
цялата широчина на предните му състави, а за полуремаркето- заден, преобладаващо в
лявата част на задния му габарит. При удара предните състави на автобуса навлезли
частично под задните състави на полуремаркето. Вследствие настъпилото ПТП водачът на
2
автобуса В.А.М. е починал.
Ищцата твърди, че водачът О.Б. е нарушил правилата за движение по пътищата и
е станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинил на ищцата следните телесни увреждания: травматична фрактура
на кост - XI-ти гръден прешлен; контузия на гръдния кош с болки в дясната му
странична половина; контузия с болки в горната половина на гръдната кост; контузия на
гръбначния стълб; натъртване с масивни хематоми в дясна повърхност на лявото бедро
горна и долна третина; натъртване c болезнен травматичен оток и кръвонасядане по
страничната повърхност на лявата подбедрица.
След пътнотранспортното произшествие ищцата е била транспортирана от екип
на ЦСМП в МБАЛ „Свети Панталеймон“ АД- гр. Ямбол. След извършени образни
изследвания и проведени консултативни прегледи е поставен основна диагноза: Contusio
thoraci /Контузия на гръдния кош/, след което е била освободена за домашно лечение с
назначена терапия
Поради продължаващи оплаквания от болки в областта на гърба и кръста, на
15.10.2020г. ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД- гр. София
в Клиника по неврохирургия. След извършени образни изследвания и проведени
консултативни прегледи е поставена окончателна диагноза: Травматична фрактура в тялото
на Txll. Проведена е обща клинична конференция и въз основа на клиничната картина и
образна находка е взето решение за извършване на оперативно лечение с цел стабилизиране
на засегнатия прешлен посредством костен цимент. На 16.10.2020г. е извършена оперативна
интервенция- Перкутанна, транспедикуларна вертебропластика на Tx11 с костен цимент.
Ищцата е била дехоспитализирана от лечебното заведение на 19.10.2020г. с назначена
медикаментозна терапия -Диклопрам 75/20 по 1 таблетка при нужда.
На 21.10.2020г. ищцата е била прегледана от д-р Т. А. Ч.- специалист по съдебна
медицинска и обща и клинична патология, който установил горепосочените травматични
увреждания.
След пътнотранспортното произшествие се твърди, че ищцата е била в тежко
физическо състояние, като причинените й наранявания водят до силни и продължителни
болки в областта на гръдния кош, довела до трайно затрудняване движението на снагата на
ищцата за срок от 4 до 12 месеца; болки в областта на гръбначния стълб и ляв долен
крайник, като болките и страданията на ищцата са свързани с претърпяното продължително
лечение. При ищцата се наблюдава ограничен обем на движенията, което води от своя
страна до бърза уморяемост и непълноценност. И към датата на подаване на исковата молба
се твърди, че не се наблюдава пълно функционално възстановяване на увредените места и
възстановителният период не е приключил. Ежедневните затруднения в бита, които ищцата
понася от 09.10.2020г. са невъзможност да се обслужва сама и да извършва обичайни
ежедневни дейности. Процесът на възстановяване е съпроводен от непрестанни болки в
травмираните области. Нараняванията на ищцата са довели до продължителни физически
страдания и други отрицателни изживявания- слабост, сънуване на кошмари свързани с
3
пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Претърпените от
ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които
понася от 09.10.2020г., и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния
процес на оздравяване водят до срив на самочувствието й и тежък психически шок. Ищцата
изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП, като и към момента се
страхува да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна,
изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост-симптоми, които не са се наблюдавали
преди това при нея. И до настоящия момент ищцата изпитва болки на травмираните места.
Оздравителният процес при нея е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно,
който процес не е приключил.
Ищцата излага, че във връзка с произшествието е образувано наказателно
производство срещу виновния водач О.Б.- НОХД № 386/2020г. по описа на Окръжен съд -
Ямбол, по което има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен на настъпилото на
08.10.2020г. ПТП около 23.08 часа, на път 1-7, с посока на движение и в платното за
движение от гр. Елхово към ГКПП- Лесово, обл. Ямбол.
За ПТП е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-
1039-221/09.10.20120г.
Управляваната от О.Б. товарна композиция, състояща се от товарен автомобил
марка „Волво“, с peг. № СЕ7442ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с
peг. № СЕ4689ХТ, има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на ПТП сключен с "Kniazha Vienna Insurance Group PJSC UIC“, c
полица № UA/015/ 15436272, валидна до 18.03.2021г.
Твърди се, че на 14.01.2021г. ищцата е отправила пред кореспондента за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач „Kniazha Vienna
Insurance Group PJSC UIC“ - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД писмена покана за
заплащане на обезщетение, ведно с приложена банкова сметка, но до датата на подаване на
исковата молба кореспондентът не се е произнесъл по предявената претенция в срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ, с което и на основание разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ ищцата
обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу Сдружение Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи, като се твърди, че с молба вх. № 2-
2705/08.12.2020г. ответникът е бил сезиран за образуване на щета и изплащане на
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди, ведно с приложена банкова
сметка, но до настоящия момент не е изплатено такова.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявил
становище за допустимост на предявения иск и неоснователност на същия. С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил изключителната отговорност на О.Б. за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и за настъпване на вредите на ищцата, в резултат
от телесните увреди, получени при ПТП, като се сочи, че в наказателното производство с
влязла в сила присъда е установено, освен че починалият при ПТП водач на автобуса е
4
съпричинил ПТП и вредоносния резултат, поради управление на МПС с несъобразена
скорост, така също и че поведението на пътниците, включително на Н. Г. С., е допринесло за
причиняване на телесните им увреждания, поради непоставянето на обезопасителни колани,
които обстоятелства са преценени като смекчаващи вината на О.Б. и са взети предвид при
определяне на наказанието. С оглед на това, с отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване на вредите от ищцата Н. Г. С., за която твърди, че в
нарушение на правилата за движение по пътищата е пътувала в автобуса без поставен
обезопасителен колан. Ответникът оспорва претендираните неимуществени вреди по вид и
обем и причинно-следствената им връзка с ПТП. Във връзка с възражението за принос на
ищцата във вредоносния резултат твърди, че в случай на поставен обезопасителен колан по
време на ПТП, нямаше да настъпят всички или част от вредите, а именно травматична
фрактура на 11-ти гръден прешлен, контузия на гръдния кош с болки в дясната му
странична половина, контузия с болки в горната половина на гръдната кост, контузия на
гръбначния стълб. При условия на евентуалност твърди, че част от вредите и/или болките в
областта на гръбначния стълб, както и продължителността на страданието са в резултат от
дегенеративни процеси, предшестващи заболявания или травми на ищцата.
Счита се от ответника, че претендирания размер на обезщетението е завишен
спрямо вида и обема на вредите и не е съобразен с принципа на справедливост, както и със
съдебната практика по сходни на настоящия казуси.
На самостоятелно основание се оспорва размера на претенцията, поради
съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Поради неоснователност на главния иск, ответникът оспорва претенцията за
законна лихва
Претендира присъждане на направените в производство разноски в цялост,
съгласно чл. 78 от ГПК, включително за адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. предявения иск се поддържа от процесуален представител- пълномощник
на ищцата.
В о.с.з. процесуалният представител на ответника пледира постановяване на
решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
09.10.2020г., съставен от полицейски служител в ОД на МВР- Ямбол, се установява, че на
09.10.2020г. около 5.56 часа на път I- 7, км. е настъпило ПТП между ППС марка „Ивеко“ с
рег. № СС 09 55 АХ, собственост на „Димови“ ООД, управлявано от В.А.М. и ППС марка
„Волво“ с рег. № СЕ 7442 ВС с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № СЕ 4689
ХТ собственост на М.У., управлявано от О.Б.. Сред пострадалите при ПТП е ищцата Н. Г.
С.- пътник в автобус „Ивеко“.
Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 381/2020г. по описа на
5
РУ на МВР- гр. Елхово, част от материалите по което са представени по настоящото дело.
С Присъда №260000 от 19.01.2021г., постановена по НОХД № 386/2020г. по
описа на ЯОС, изменена с Решение № 74 от 25.11.2021г. по ВНОХД № 160/2021г. по описа
на БАС, последното потвърдено от ВКС с Решение №58 от 11.04.2022г. по н.д. № 117/2022г.
по описа на ВКС, О.Б., гражданин на Република Молдова, е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б. „г“, вр. чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.4, вр. ал.1,
б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 09.10.2020г. в 05.36 часа на път 1-7, км.315+816
м., между гр. Елхово и ГКПП-Лесово, обл. Ямбол, при управление на моторно превозно
средство- товарен автомобил, марка „Волво“, с ДК № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него
полуремарке, марка „Шмитц“, с ДК№ СЕ 4689 XT, с посока на движение и в платното за
движение от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбите на чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав (товарен автомобил и ремарке
към него) на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което
предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещото се по това време, по същия път,
в същата посока и в същата лента за движение моторно превозно средство - автобус, марка
и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М. с ЕГН **********
от гр. * и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди
на повече от едно лице, сред които и ищцата Н. Г. С. от гр. *, изразяваща се в травматична
фрактура на кост - XI-и гръден прешлен, довела до трайно затрудняване движението на
снагата на пострадалата за срок от 4 до 12 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на
11.04.2022г.
По делото не е налице спор, че към датата на ПТП е било налице валидно
застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за
товарен автомобил марка „Волво", с чужд peг. № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СЕ 4689 XT по застраховка „Гражданска отговорност"
Зелена карта № UA/015/15436272, валидна към датата на ПТП.
Безспорно е установено, че към датата на ПТП застрахователят PJSC „UIC
Kniazha Vienna Insurance Group“ не е имал кореспондент на територията на Република
България.
Във връзка с настъпилото ПТП и претърпените от ищцата вреди, с молба вх.№ 2-
7505 от 08.12.2020г. същата е заявила пред ответника искане за образуване на щета и
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като до момента такова
не е изплатено, като ищцата е уведомена, че следва да отправи претенцията си към ЗАД
„Булстрат Виена Инишурънс Груп“ като номиниран кореспондент за обработка на щети,
настъпили на територията на Република България.
На 14.01.2021г. ищцата е заявила пред ЗАД „Булстрат Виена Инишурънс Груп“
като кореспондент на „UIC Kniazha Vienna Insurance Group“ считано от 26.10.2020г. искане
за образуване на щета и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
6
По делото не е налице спор, че към момента на подаване на исковата молба,
както и към момента на приключване на съдебното дирене пред ЯОС, на ищцата не е
заплатено застрахователно обезщетение от кореспондента на застрахователя или от
ответника по делото.
Между страните не е налице спор относно механизма на възникване на ПТП,
установен в хода на наказателното производство.
От изслушаното по делото заключение на съдебно медицинската експертиза, в
състава на която участват вещи лица невролог и ортопед- травматолог, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, се установява, че при ПТП на 09.10.2020г. на ищцата Н. Г. С. е получила
следните увреждания: Контузия /натъртване/ на гръдния кош в дясно и в областта на
гръдната кост /стернума/. Този вид увреждания се характеризират с наличието на спонтанна
болезненост, болка при палпация с ръка и при движение; Контузия /натъртване/ на горната
вътрешна част на лявото бедро с хематом с размери 8-10 см. и жълтеникава периферия,
подобна контузия на долната част на лявото бедро. При хематомите освен болезнения оток,
кръвонасядане между тъканите се сьбира колекция от крьв и лимфа. Сьщите обикновено се
разнасят, но понякога се налага да се инцизираг. В случая при г-жа С. няма данни за
оперативни интервенции поради наличните хематоми; Контузия по страничната повърхност
на лявата подбедрица подформата на петнисто кръвовонасядане с жълтеникави периферни и
участьци и умерено изразен болезнен оток на тъканите на площ около 6-7 см.;
Компресионна фрактура на 11-ти гръден прешлен, наложила оперативно лечение-
вертебродеза. Контузиите /натъртвания/ обикновено отзвучават за 15-20 дни и
представляват поотделно и съвкупно „Временно разстройство на здравето неопасно за
живота". Полученото компресионно счупване на тялото на 11-ти гръден прешлен без увреда
на гръбначния мозък с последвало оперативно лечение изисква по-дълъг срок на
възстановяване и осъществява с медико биологичната характеристика „Трайно затрудняване
на движенията на снагата". Такива счупвания заздравяват в рамките на 5-6 месеца.
Причините за получаване на посочените уврежданията са механични- удар с
твърд тъп предмет или върху твърд тъп предмет или плоскост, що се касае за контузиите и
натъртванията. По отношение на механизма на фрактурата, вещите лица сочат, че след
рязкото спиране на автобуса, в който е пътувала ищцата, поради появилите се инерционни
сили тялото на ищцата полита напред, като гръбначният стълб силно се огъва /като тетива на
лък/ с център тораколумбалния сегмент на гръбначния стълб. При това движение възникват
сили на компресия в областта на прешлена, довели до неговото смачкване в предната му
част и тялото. Получените увреждания, според вещите лица, могат да бъдат получени по
механизма пътник в автобус. Под въздействието на възникналите инерционните сили тялото
полита напред и се удря в гърба на предната седалка, като по този начин са получени
травмите в областта на гръдния кош и гръдната кост. Хематомите в областта на лявото
бедро са получени вследствие удар с твърд тъп предмет, като би могло това да са лактите на
пострадалата, докато травмата на лявата подбедрица най-вероятно е от удар в части от
7
оборудването на автомобила /най-вероятно нейната седалка/. Същевременно гръбначният
стълб се е огънал и довел до копресионното счупване на прешлена.
Въз основа на медицинската документация, приложена по делото, вещите лица са
установили, че първоначално ищцата е била изследвана в МБАЛ „Св. Панталеймон“ гр.
Ямбол, където е отказала хоспитализация срещу подпис и се е прибрала в гр. *. Приемала е
обезболяващи без успех. Поради силните болки потърсила консултация в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински" гр. * и „Св. Иван Рилски" гр. София, където са направени образни изследвания
вкл. ядреномагнитен резонанс. Било установено счупване на тялото на 11-ти гръден
прешлен. При прегледа не са установени сетивни и двигателни увреди /парези/, както и
увреда на тазоворезервоарната функция. На 16.10.2020 год., след необходимата
предоперативна подготовка и изследванияу ищцата е била оперирана в УМБАЛ „СВ.Иван
Рилски" гр. София. Била извършена транспедикулярна вертебродеза- оперативна
интервенция, при която в тялото на счупения и клиновидно изменен прешлен се вкарва
костен цимент за да се възстанови обема, плътността и да се стабилизира ТХ 11. Ищцата
твърди, че е провела курс физиотерапия и рехабилитация в гр. П. баня, но за това по делото
не са представени доказателства.
Контузиите и хематомите, съгласно заключението се възстановяват в рамките на
15-20 дни. Счупването на 11-ти гръден прешлен, довело до оперативна интервенция изисква
по-дълъг период за възстановяване. Ищцата е търпяла болки и страдания от контузиите на
гърдите и ляв долен крайник с умерен интензитет и силни поради счупения прешлен
веднага след травмата и следоперативно особено в първите 10-15 дни. След оперативното
лечение болките намаляват, но са със значителен интензитет още около 2-3 месеца. Ищцата
е била затруднена и в ежедневието си- тоалет, хранене, покупки и др. за същия период.
Пълното възстановяване в такива случаи е около 5-6 месеца. Трудоспособността при такива
пациенти се възстановява за около 8-10 месеца.
При извършения личен преглед на ищцата от вещите лица на 24.10.2022г. е било
установено, че същата се намира в добро общо състояние, без оплаквания, с възстановена
двигателна функция на долните крайници и снагата. Не са установени невъзстановени
увреди. Според заключението не се очаква влошаване на състоянието на ищцата, свързано с
телесните увреждания. При прегледа е установено, че ищцата е със самостоятелна походка,
без накуцване. Заема моноподален стоеж, осъществява почти пълен клек. Гръбначният стълб
е заоблен в торакалния /гръден сегмент/,без наличие на гибус /гърбица/. Липсва палпаторна
болка при директен натиск върху телата на прешлените и параветебрално, както и при
тласъчна палпация. Нормални и симетрични движения на долните крайници, липсват
сетивни и двигателни смущения. Липсват следи от мекотъканните травми. Не е съобщила за
болки в областта на гръбначния стълб.
От разпита на вещите лица Й. и К. в проведеното на 07.11.2022г. съдебно
заседание се установява, че в наличната по делото медицинска документация не са налице
данни да е установена и документирана получена от ищцата „коланна травма“,
характеризираща се с обрисовка и подкожни хематоми и охлузвания по меките тъкани в
8
предната част на тялото, като при поставен обезопасителен колан т.н. „коланна травма“ е
налице независимо от вида на колана- двуточков или триточков. Съгласно отговорите на
поставените въпроси към вещите лица в съдебно заседание, при поставен обезопасителен
колан, предвид вида и интензитета на удара, е било възможно настъпване на счупване, но в
много по- високите части на гръбначния стълб.
От приетото от съда заключение по назначената комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че към момента на настъпване на ПТП, МПС
марка „Ивеко“ с peг. № СН0955АХ, в което е била пътник ищцата, е било предназначено за
превоз на пътници- автобус от категория М2, клас В, с 21+1 броя седящи места и дата на
първоначална регистрация 05.10.2006 г. Същият е оборудван с дизелов двигател с вътрешно
горене. В периода 05.10.2006г.- 26.10.2006г., на превозното средство е била извършена
промяна в конструкцията му, като от превозно средство за превоз на товари, конструкцията
му е била изменена на превозно средство за превоз на пътници. След преустройството,
превозното средство е било представено за извършване на необходимите проверки и
изпитвания пред „Технотест" АД гр. София, за установяване на съответствието му с
приложимите технически изисквания. След извършване на проверките и изпитванията на
превозното средство е било установено съответствието му с приложимите регулаторни
актове и методики и е бил издаден протокола за изменение в конструкцията със заключение
„Допустимо изменение в конструкцията на ППС". На 26.10.2006 г. превозно средство е било
регистрирано като автобус, категория М2, клас В, с 21+1 места, в сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР гр. Пловдив. На последния си ред, автобусът е с монтирани четири броя
седалки. Вещото лице е установило въз основа на огледния протокол, че няма седалки, които
да са излезли от позицията си (откъртени), в следствие на удара. При огледа на последния
ред седалки в автобуса и по специално в позициите на закрепването им към пода на
автобуса, не са били установени деформации и скъсани елементи от закрепването им. По
седалките не са открити деформации и не е нарушена целостта им. Установено е от
експертизата, че разстоянието между седалките на последния ред вляво и седалките, които
са непосредствено пред тях е било около, но не по-малко от 300 мм.
Към момента на настъпване на произшествието, всички четири на брой седалки
на последния ред в автобуса са били оборудвани с предпазни колани, като втората седалка
отляво надясно е била с двуточков (надбедрен) предпазен колан, тип „В", а останалите три
седалки- с триточкови, инерционни предпазни колани.
Съгласно заключението, вследствие на удара, кинетичната енергия на автобуса
преди удара се е трансформирала предимно в енергия на деформация- еластична и
пластична и незначително в транслационна (незначително преместване на автобуса назад).
В предвид характера на удара (удар в неподвижно препятствие), както и незначителното
преместване на автобуса назад, то кинетичната енергия на автобуса към момента на удара в
задната част на инцидентното полуремарке, в по-голямата си част е погасена от
деформациите в предната част на автобуса. При удар в неподвижно препятствие, тялото на
9
пътника продължава да се движи по инерция, докато не срещне съпротивление. Това
съпротивление би могло да бъде от предпазния колан или от части на интериора на автобуса
(предна седалка или др.). Установено е, че големината на силата, действаща на пътник по
време на края на фазата на удара, при маса на пътника от около 70 кг. е в порядъка на около
423,2 kgf. Тоест, върху човешкото тяло е въздействала сила около 6 пъти по-голяма от
теглото му, а кинетичната енергия на тялото на пътника по време на края на фазата на удара
е била в порядъка на около 602 J.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза се установява, че при възникналото пътно- транспортно
произшествие на 09.10.2020г. ищцата като пътничка в катастрофиралият микробус марка
„Ивеко", която е пътувала на втората седалка от ляво на дясно на задната редица седалки,
които са били общо четири на брой, е получила автобусна травма- пътник в автобус,
пострадал при неговото блъскане със значителна сила в спрелия на пътното платно пред
него товарен автомобил. Ударът е бил силен, като предните състави на автобуса буквално са
навлезли под задните състави на ремаркето на товарния състав. По спешност със санитарен
автомобил ищцата е била транспортирана в спешно отделение при МБАЛ „Св.
Пантелеймон" АД гр. Ямбол. При извършените прегледи и изследвания не са били
установени данни за черепно- мозъчна или гръдна травма. Пострадалата е била в съзнание,
контактна, адекватна, отговаряла добре на поставените въпроси. Имала ясен спомен за
случилото се. При извършените рентгенови изследвания на гръдния кош не са били
установени някакви травматични увреждания на костният скелет на гръдният кош или
някакви травми на гръдните органи. Пострадалата е била отпратена с диагноза контузия на
гръдния кош с болки в областта на гърдите, без данни за счупвания или увреждания на
гръдните органи. Не са били установени данни за черепно-мозъчна травма с изпадане в
безсъзнание с липса на пълен и ясен спомен за случилото се.
След изписването на ищцата болките в областта на гърба, по хода на гръбначния
стълб, в областта на последните гръдни прешлени са продължили и при извършените
прегледи и изследвания в тази насока са били установени данни за счупване на тялото на XI
гръден прешлен. По този повод, видно от представената епикриза, на 15.10.2020г. т.е. на
петия ден след катастрофата, пострадалата е била приета за оперативно лечение в клиниката
по неврохирургия към Университетска болница „Св. Ив. Рилски" – София, където на
16.10.2020г. е била оперирана под обща анестезия, като чрез оперативен достъп е било
достигнато до мястото на счупения прешлен, като е било циментирано мястото на
счупването на посочения прешлен, операцията е била сполучлива и С. е била изписана на
19.10.2020г., т.е. на четвъртият ден от приемането й, като при изписването на пострадалата,
същата е била в добро общо състояние, била е вертикализирана. От данните по делото е
било установено, че впоследствие пострадалата е била на рехабилитационни процедури във
връзка с получената травма на гръбнака. От приложеното Съдебномедицинско
удостоверение № 461 от 21.10.2020г., издадено въз основа на извършения преглед и
проучване на представените медицински документи, са установени две повърхностни
10
вертикално разположени наранявания в областта на гръбначния стълб с дължина около 3-4
см, в процес на заздравяване без шев. Установено е, че пострадалата се оплаква от болки в
областта на дясната половина на гръдния кош отстрани и болки в областта на горната
половина на гръдната кост, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на
снагата. В областта на страничната повърхност на лявото бедро е установено наличието на
масивен хематом с размери около 8-10 см, с жълтеникави периферни участъци. Подобен
хематом е установен и в областта на долната половина на същото бедро. В областта на
страничната повърхност на лявата подбедрица от същата страна е установено наличието на
петнисто синкаво кръвонасядане с жълтеникави периферни участъци и умерено изразен
болезнен травматичен оток на тъканите, върху площ с размери около 6 - 7 см. Установените
травматични увреждания и болките в посочените области на тялото на пострадалата, по
своя вид, характеристика и локализация, добре отговарят да са били получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие на 09.10.2020 г.
Установените и описани в приложените медицински документи травматични
увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото или
притискане на тези области на тялото по такива предмети и добре отговарят да са били
получени при възникналото пътно-транспортно произшествие. Тъй като пострадалата е
пътувала на втората от ляво надясно седалка от последната редица седалки, установените
болки в областта на горната половина на гръдната кост и болки в областта на дясната
половина на гръдния кош, най-добре отговарят да са били получени вследствие удряне на
тези области на тялото по твърдите и тьпоръбестите части на облегалката на предната
седалка, при рязко политане на тялото напред вследствие рязкото спиране на автобуса
вследствие блъскането му в задните части на катастрофиралия товарен автомобил.
Уврежданията в областта на левия долен крайник, също добре отговарят да са получени
вследствие удряне и притискане на тези области на крайника от твърди тъпи и тъпоръбести
предмети. Същите са получени при възникналото пътно-транспортно произшествие, по
механизма на удряне от деформиралите се части на задните седалки на автобуса или удряне
или притискане на тези области на левия долен крайник по задните части на предната
седалка, която е била пред тялото на пострадалата при рязко политане на тялото напред.
Счупването на 11-тия гръден прешлен най - добре отговаря да е получено по индиректен
механизъм, т. е. не вследствие на нанасяне на удар в тази част на гръбначния стълб, а
притискане на предният ръб на 11-ия гръден прешлен между предните ръбове на по-горния
и по-долния прешлен, вследствие рязко сгъване на гръбначния стълб на това равнище при
рязко политане на тялото напред. Това се е получило при рязко придвижване на тялото на
пострадалата напред вследствие възникналите инерционни сили при силно и рязко блъскане
на автобуса в задните състави на товарния автомобил при движението му със значителна
скорост и политане на тялото напред. Всички описани увреждания са получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие.
Вещите лица са категорични в заключението си, че предпазните колани на
последния ред седалки в автобуса са били „прибрани", т.е. не са били използвани и
11
пътниците, пътували в автобуса на последния ред седалки са били без поставени предпазни
колани, включително и пътуващата на втората седалка Н. С., гледано отляво надясно.
Съгласно даденото заключение обезопасителният колан с изправен блокиращ
механизъм, задържа тялото на пътника от преместване напред- поясната част на колана
задържа долната част на тялото от преместване напред, а диагоналната част задържа горната
част на тялото от преместване напред. По този начин се намалява възможността за удари на
тялото на пътника в детайли от купето на автобуса. При бедрения колан, от който вид е бил
монтирания на седалката на ищцата в автобуса, същият задържа към седалката само долната
част на тялото на пътника. Основната функция на предпазните колани е при аварийна
ситуация да фиксират пътниците в техните седалки, за да бъдат телата им спрени
равномерно, в едно с кабината на автомобила и да не бъдат изложени прекомерно на
неконтролируемите, значителни по големина инерционни сили. Функцията на колана е да
поглъща кинетичната енергия на тялото на пътника, което при удар, заради инерцията
продължава да се движи със скоростта, с която се е движило превозното средство към
момента на инициалния контакт. Обезопасяването с предпазен колан влияе положително
върху действието на кинетичната енергия върху тялото на пътника, като разпределя силите
на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и здрави части на тялото (в конкретния
случай седалището и бедрата). Обезопасяването с предпазен колан значително би намалило
ускорението на тялото, получено в следствие на удара. При удар, коланът се разтяга леко, за
да забави тялото, да увеличи разстоянието за спирането му, като по този начин се удължава
времето за окончателно спиране на тялото при задържането му. Разликата между
разстоянията за спиране на обезопасен и необезопасен пътник е съществено.
В заключението си вещите лица сочат, че принципно триточковите
обезопасителни колани са по-ефективни от двуточковите, т.к. действат на седалището и
торса на пътника, придържайки ги към седалката и облегалката, като по този начин го
предпазват от контакт с елементите на автомобила в купето и получаване на съответните
наранявания. Двуточковите колани въздействат само и единствено на седалището на
пътника, като по този начин, горната част на тялото му е подложено на възникналите в
следствие на удара инерционните сили с последващо преместване на същото в посока
напред.
Отговорът на въпроса до каква скорост са ефективни обезопасителните колани,
съответно двуточковите и триточковите, е в пряка връзка с конструктивните особености на
конкретното превозно средство и по-специално с така наречените зони на деформация,
които са специално проектирани и конструирани. Тези зони са в предната и/или задната част
на автомобила, които са изработени от „по-леки" материали (за оптимално разпределение на
кинетичната енергия и нейното поглъщане) в сравнение с купето, като тези зони се
деформират по-лесно при удар, за да отнемат кинетична енергия по контролиран начин. По
този начин, при челен или заден удар, се удължава времето на удара, съответно
разстоянието на спиране, което от своя страна намалява значително отрицателното
ускорение и силата на удара на автомобила, респективно на пътуващите в него. Също така
12
тези зони, чрез деформацията си „поглъщат" значителна част от кинетичната енергия на
превозното средство преди удара.
При такъв вид пътно-транспортни произшествия, от медицинско гледище, дали
пасажерът в превозното средство е бил с правилно поставен предпазен обезопасителен
колан или не, се разбира от наличните травми причинени от частите на предпазния
обезопасителен колан вследствие упражненият натиск от тях върху допирните повърхности
на частите на колана. Това са гръдният кош отпред, като тук коланът преминава косо през
предната повърхност на гръдния кош с посока от лявото рамо надолу към дясната половина
на кръста, ако коланът е фиксиран от лявата страна на пътника или от дясното рамо надолу
и в ляво към кръста, ако коланът е фиксиран откъм дясната страна на пътника. В конкретния
случай, при проучване на представените медицински документи не се установени
увреждания в областта на гръдния кош, които евентуално да са били причинени от
полувертикалната част на колана. Понякога се причиняват увреждания и в областта на
корема под пъпа, в ляво или в дясно от хоризонталната част на колана. При пострадалата не
са били установени увреждания и в тези области на корема, които биха се получили от
хоризонталната част на колана при упражнен силен натиск от колана върху кожата и меките
тъкани на корема. При правилно поставен предпазен обезопасителен колан, пострадалата в
случая би получила повърхностни травми в областта на гърдите и корема. Коланът фиксира
здраво тялото на пътника към облегалката на седалката и при такива катастрофи предпазва
инерционното движение на различни части на тялото и блъскането им в различни
повърхности на предмети от вътрешното обзавеждане на салона на превозното средство.
Увреждания от вида получени от пострадалата при тази злополука при поставен
обезопасителен колан, същата би получила подобни увреждания от предмети, които са били
приведени в движения и ударили тялото на пострадала в областта на предната повърхност
на гръдния кош. Това може да са откачени седалки или части от тях, приведени в движение
чанти и куфари вследствие тяхното рязко преместване и удряне на травмираните области на
гръдния кош на пострадалата. Но увреждането в областта на гръбначния стълб са
специфични и тяхното получаване е само по индиректен механизъм, т. е. не нанасяне на
удар с предмети в областта на гръбнака, тъй като телата на прешлените, където е било
установено счупването на 11-ия гръден прешлен, се намират по предните повърхности на
гръбначния стълб и за да се получи подобно счупване при удар отпред, то следваше да бъдат
установени тежки увреждания на коремните стени, коремните органи и други структури,
които се намират пред телата на прешлените на гръбнака.
Според вещите лица, счупването на 11-ти гръден прешлен е високоенергийна
травма и е получено по индиректен механизъм, т.е. рязко политане на горната половина на
тялото на пострадалата напред, рязко прекомерно прегъване на гръбнака на равнището на
увредения прешлен и притискане на предната част на ръба на тялото на прешлена между
горния, т. е. 10-ти гръден прешлен и долният 12-и гръден прешлен. Ако пострадалата е била
със закопчан триточков обезопасителен колан, то поради задържането и фиксирането на
тялото на пострадалата към облегалката на седалката, счупването на увредения прешлен
13
става практически невъзможно.При двуточковите колани, липсва полувертикалната част на
колана и това задържане и възпрепятстване на политането на горната половина на тялото
напред не е ефективно и ако пострадалата е пътувала с такъв колан, то е било възможно пак
да получи установените увреждания в областта на гръбнака и гръдния кош.
При проучване на представените медицински документи и резултатите от
извършените изследвания на гръбначния стълб, вещите лица не са установили данни, които
да говорят за установени дегенеративни изменения на костните структури на гръбначния
стълб на пострадалата.
Като свидетел по делото е разпитана М. С., пътувала в автобуса заедно с ищцата
Н. С. при процесното ПТП. В показанията си тази свидетелка поддържа, че заедно с ищцата
са седели на задната седалка в автобуса заедно с лице от мъжки пол. Били една до друга,
като свидетелката се намирала на дясната седалка, а пострадалата била до нея в ляво. Мъжът
седял до прозореца. Двете с Н. седели срещу пътеката в автобуса. Свидетелката сочи, че не
е имала поставен обезопасителен колан, като такъв не е имала и пострадалата. Не може да
посочи дали в автобуса са били монтирани обезопасителни колани. След удара на автобуса
свидетелката се озовала на пода сама, не разбрала къде се намират ищцата и седящия на
задните седалки мъж. Сред ПТП първа от автобуса била извадена свидетелката, а след около
половин час и ищцата. Свидетелката била извадена отляво през стъклото, а ищцата отдясно
през стъклото. Свидетелката не установила как е паднала ищцата и къде. След изваждането
й от автобуса ищцата споделила, че има болки в гърба и крака. След това пострадалите лица
били откарани в Спешен център- гр. Ямбол.
Свидетелят А.А.- син на ищцата в показанията си поддържа, че е разбрал за
инцидента от майка си, която му се обадила по телефона. При първоначалния разговор
ищцата съобщила на сина си за болки в гърдите и отзад в кръста или гърба. След прегледа в
гр. Ямбол ищцата отказала да бъде хоспитализирана и се прибрала в дома си в гр. *. На
следващия ден ищцата уведомила сина си, че изпитва силни болки и невъзможност да стане
и да се движи. Посетила лекар в гр. *, като при прегледа била установена травма на
гръбначния стълб и следвало да бъде приложено оперативно лечение. Св. А. тръгнал за гр. *,
където намерил майка си неподвижна, изпитваща силни болки в областта на гърба.
Свидетелят транспортирал майка си до болница в гр. София, където й било проведено
оперативно лечение. Възстановяването на ищцата продължило около 7-8 месеца, като през
този период от време свидетелят полагал грижи за майка си в гр. *, тъй като тя била на
легло, не можела сама да се обслужва. Свидетелят напуснал работа, за да полага грижи за
майка си, тъй като бил единствено дете, а ищцата била вдовица. След операцията
провеждала лечение, което продължило месеци. Единствения период, през който свидетелят
не е бил с ищцата е бил по времето, когато тя я била една седмица на рехабилитация в гр. П.
баня. В грижите за ищцата се включвала и лелята на ищеца.
Свидетелят сочи, че катастрофата се отразила много зле върху психиката на
ищцата. Преди ПТП тя била дейна жена, въпреки годините си, живеела самостоятелно. След
катастрофата се затворила в себе си, не иска много да се говори за случилото се. Според
14
свидетеля и към момента ищцата не е възстановена напълно физически и емоционално. Все
още изпитва болки на мястото на операцията, не всеки ден, не както в началните месеци, но
при определени движения на тялото.
Според свидетеля към момента на ПТП ищцата е била пенсионер и не е работила.
На свидетеля А. не е известно дали ищцата е била с поставен обезопасителен
колан.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по иск за обезщетяване на
неимуществени вреди с правно основание чл.511, ал.3, вр.чл. 511, ал.1, т.2, вр. чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /бюрото/, в случаите, когато няма кореспондент за
територията на РБ на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент, но
съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата е приело решение да ликвидира щетата.
Разпоредбата на чл.513, ал.1 от КЗ визира, че в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 от КЗ, и при спазване на реда по
чл.511, ал.3 от КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.506, ал.2 от КЗ бюрото е представително национално бюро на
застрахователите за РБ в съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение.
С посочените разпоредби е закрепена възможността пострадалото при
реализирано на територията на РБ ПТП, осъществено от МПС с чуждестранна регистрация
от държава членка на системата Зелена карта, да насочи правото си на обезвреда към СНЦ
НББАЗ гр.София.
За установяване отговорността на бюрото в тежест на ищеца се възлага да докаже
освен наличието на специфичните условия на 513, ал.1 от КЗ, така и наличието на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД: виновно противоправно
действие, извършено от сочения делинквент; настъпили за ищеца вреди –телесни
увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, както и да обоснове
размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент на фактически
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД– вината, се предполага до доказване на
противното.
15
Ответникът следва да установи релевираните възражения, вкл. твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че последният е проявил
поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
По делото са безспорни обстоятелствата относно наличието към 09.10.2020г. на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на вредата,
управлявал процесната товарна композиция, при дружество чуждестранен застраховател,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Застрахователното събитие е настъпило на територията на Република
България. Влязлата в сила присъда на ЯОС по НОХД № 386/2020г., която на основание чл.
300 от ГПК е задължителна за настоящия граждански съд при разглеждане на гражданските
последици от деянието, обосновава извода за наличие на непозволено увреждане, изразило
се в противоправно поведение на водача на товарната композиция О.Б., който нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1
от Закона за движение по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав
(товарен автомобил и ремарке към него) на пътното платно, в дясната за него лента за
движение, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещото
се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение моторно
превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ,
управляван от В.А.М..
Установи се и реализирането на неимуществени вреди за ищцата, които са в
пряка причинно- следствена връзка с противоправното деяние.
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки, страдания и стрес от
страна на ищцата. Тяхното справедливо обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД,
означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания
и тяхното отражение върху увреденото лице.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да
бъде съобразено Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,,
според което същите се възмездяват от съда по „справедливост“ . Понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: №749 от 05.12.2008г.
16
по т.д. № 387/2008г. на II т.о., №124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на II т.о., №59 от
29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г. на II т.о. и др., се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото
общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, които в конкретния
случай имат характер на претърпени болки, страдания и стрес вследствие на претърпените
телесни увреждания и настъпилото ПТП при конкретните обстоятелства. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че те следва да бъдат обезщетени в
размер на 50 000 лв. При определяне му съдът съобрази характера на претърпените от
ищцата телесни увреждания- контузия /натъртване/ на гръдния кош в дясно и в областта на
гръдната кост /стернума/; контузия /натъртване/ на горната вътрешна част на лявото бедро с
хематом с размери 8-10 см. и жълтеникава периферия, подобна контузия на долната част на
лявото бедро; контузия по страничната повърхност на лявата подбедрица подформата на
петнисто кръвовонасядане с жълтеникави периферни и участьци и умерено изразен
болезнен оток на тъканите на площ около 6-7 см.; компресионна фрактура на 11-ти гръден
прешлен, наложила оперативно лечение- вертебродеза. Установи се, че контузиите по
своите медико- биологични признаци представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда и същите отшумяват в рамките на 15- 20 дни.
Полученото от ищцата компресионно счупване на тялото на 11- ти гръден прешлен без
увреда на гръбначния мозък с последвало оперативно лечение по своята медико-
биологична характеристика представлява средна телесна повреда- трайно затрудняване на
движението на снагата и отшумява в рамките на 5-6 месеца. Установено е, че ищцата е
търпяла болки и страдания от контузиите на гърдите и ляв долен крайник с умерен
интензитет, както и такива със силен интензитет поради счупения прешлен веднага след
травмата и следоперативно в първите 10-15 дни, като следоперативното лечение болките
намаляват, но са със значителен интензитет още около 2-3 месеца до пълното
възстановяване след около 5-6 месеца от момента получаване на телесното увреждане.
Установено е по делото, че ищцата е имала нужда от чужда помощ оперативната
интервенция, като в тази насока са показанията на св. А. и заключенията на вещите лица по
назначените медицински експертизи. Съдът приема, че нуждата от чужда помощ е била с
продължителност около 2-3 месеца, съгласно заключението на вещите лица Й. и К., която
продължителност съвпада с периода на значителния интензитет на болките след
17
проведеното оперативно лечение. Установи се, че през този период от време помощ в бита
на ищцата са оказвали нейният син- св. А. и друга нейна близка, тъй като ищцата не е била
в състояние сама да се справя с ежедневни дейности като тоалет, хранене, покупки и др.
Следва да се съобрази обстоятелството, че възстановителния период при ищцата е
приключил напълно при нормален ход на оздравителните процеси без усложнения за период
от около 8-10 месеца, към момента ищцата е в добро общо състояние, без оплаквания, с
възстановени напълно двигателни функции на долните крайници и снагата.
При определяне размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на настъпване
на ПТП- 77 години, както и социалния й статус- пенсионер. Съдът съобрази и последиците
за ищцата в психологичен план. Видно от свидетелските показания на св. А. преди ПТП
ищцата е била дейна жена, въпреки годините си, живеела самостоятелно, само задоволявала
жизнените си потребности. След катастрофата се затворила в себе си, нямала желание да
говори за случилото се, като все още не се е възстановила емоционално.
За пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при визираните в приложимата правна норма предпоставки,
като при определянето му следва да се вземат предвид, както бе посочено и по- горе, всички
обстоятелства от значение в тази насока с цел репариране та всички неимуществени вреди,
резултат на увреждането. В тази връзка същото следва да бъде определено общо, като се
съобразят степента и спецификата на всички увреждания и произтеклите от тях болки и
страдания, а не да се определя такова за всяко едно от тях поотделно. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КД, съдът намира, че посочения по- горе размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД.
Относно въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено, като приносът може да
се обективира като действие или бездействие. Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ
възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването
на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност– в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили,
18
респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка
между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили,
или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
Съдът приема за установено по делото, че ищцата Н. С. към момента на ПТП е
била без поставен обезопасителен колан, като този извод на съда се извежда както от
заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи, така и от гласните
доказателства, събрани в хода на настоящото производство. Безспорно е, че неизползването
на предпазен обезопасителен колан от страна на ищцата като пътник в автобуса, участвал в
ПТП, представлява нарушение по ЗДвП и ППЗДвП. По делото е установено и това, че
мястото, на което е седяла ищцата в автобуса е било оборудвано с двуточков предпазен
колан. Видно от дадените принципно отговори в заключението на вещите лица по съдебната
автотехническа и медицинска експертиза, двуточковите колани въздействат само и
единствено на седалището на пътника, като по този начин горната част на тялото му е
подложена на възникналите в следствие на удара инерционни сили с последващо
преместване на същото в посока напред.
Съгласно заключението на вещите лица, счупването на 11-ти гръден прешлен е
високоенергийна травма и е получено по индиректен механизъм, т. е. рязко политане на
горната половина на тялото на пострадалата напред, рязко прекомерно прегъване на
гръбнака на равнището на увредения прешлен и притискане на предната част на ръба на
тялото на прешлена между горния, т. е. 10-ти гръден прешлен и долният 12-и гръден
прешлен. Ако пострадалата е била със закопчан триточков обезопасителен колан, то поради
задържането и фиксирането на тялото на пострадалата към облегалката на седалката,
счупването на увредения прешлен става практически невъзможно. При двуточковите
колани, какъвто в случая е бил монтиран на мястото, на което е седяла като пътник в
автобуса пострадалата, липсва полувертикалната част на колана и това задържане и
възпрепятстване на политането на горната половина на тялото напред не е ефективно. В
този смисъл е и заключението на вещите лица, че ако пострадалата е пътувала с поставен
двуточков обезопасителен колан, то е било възможно пак да получи установените
увреждания в областта на гръбнака и гръдния кош.
Установените болки в областта на горната половина на гръдната кост и болки в
областта на дясната половина на гръдния кош, съгласно заключението отговарят да са били
получени вследствие удряне на тези области на тялото по твърдите и тьпоръбестите части
на облегалката на предната седалка, при рязко политане на тялото напред вследствие
рязкото спиране на автобуса вследствие блъскането му в задните части на катастрофиралия
товарен автомобил. Уврежданията в областта на левия долен крайник, също добре отговарят
да са получени вследствие удряне и притискане на тези области на крайника от твърди тъпи
и тъпоръбести предмети. Същите са получени при възникналото пътно-транспортно
произшествие, по механизма на удряне от деформиралите се части на задните седалки на
19
автобуса или удряне или притискане на тези области на левия долен крайник по задните
части на предната седалка, която е била пред тялото на пострадалата при рязко политане на
тялото напред. По делото не са налице категорични данни, че леките телесни повреди,
получени от ищцата и описани от вещите лица, не биха били налице, ако ищцата бе с
правилно поставен обезопасителен двуточков колан. Предвид конкретния механизъм на
ПТП, вида на получените от ищцата травми, следва да се приеме, че не е налице причинно
следствена връзка между установеното по делото нарушение от страна на пострадалата по
ЗДвП, осъществено чрез бездействие- непоставянето на двуточков предпазен колан,
монтиран на седалката в автобуса, на който тя е седяла към момента на ПТП и настъпването
на телесните повреди на С., от което следва, че пострадалата не е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
Предвид на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на момента на дължимост на законна лихва:
Ответникът по делото- Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи отговаря като представително национално бюро. Отговорността на бюрото
замества чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на
страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при чуждестранен
застраховател. В този случай на отговорност на бюрото, законът- чл. 512, ал.1 от КЗ изрично
препраща към разпоредбата на чл.496 от КЗ. Съобразно тази разпоредба /чл.496 от КЗ/
застрахователните дружества дължат заплащане на законна лихва от момента на сезирането
си с претенция от пострадалото лице или от уведомяването си от застрахования- в този
смисъл решение № 128, т.д. № 2466/2018г. на I т.о. на ВКС. Това разрешение се прилага и в
случаите, при които бюрото отговаря пред пострадалото лице вместо застраховател. За
правоимащото лице- ищец по делото, обезщетение за забава се дължи от момента на
сезиране на застрахователя /в случая НББАЗ/ и тази лихва покрива забавата на увреждащия,
съответно и на неговия застраховател, към пострадалото или увредено лице. В настоящия
случай датата на предявяване на претенцията от ищцата пред ответника е на 08.12.2020г.
Ответникът дължи на ищцата обезщетение за забава върху присъдените й главници считано
от 15.04.2021г., до окончателното изплащане, съобразно заявения петитум и в съответствие
с диспозитивното начало в процеса.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната,
направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ
на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
20
адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. За да
упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, достатъчно е адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по[1]нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от
25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда
директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. В. О. сумата от 5 580.00 лева с
ДДС представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Доказателства за други реално извършени от ищцата разноски не са налични
измежду кориците на делото, поради което и такива не следва да и бъдат присъждани.
Ответникът също претендира разноски по делото, като на основание чл.78, ал.3
от ГПК такива следва да му бъдат присъдени такива съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Претендираните от ответника разноски са в общ размер на 11 306.10 лева, от
които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 680.00 лева с ДДС и 626.10 лева
деловодни разноски- депозит за свидетел, държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, депозити за вещи лица.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответната страна, направено от процесуалният представител на ищцата, т.к. същото е
определено и заплатено към минималния размер, установен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Дължимите от ищцата разноски на ответника, съобразно отхвърлената част
на иска възлиза на сумата от 5 653.05 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Ямбол сумата от
2 000 лева- държавна такса върху размера на присъденото обезщетение, както и 5 лева
държавна такса за издаването на изпълнителен лист. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати също така и сумата от 753.90 лева по сметка на ЯОС, която сума представлява
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица, съобразно уважената част от
исковата претенция.
21
Воден от горното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от
Б. А. Б. и С.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. С., ЕГН **********, от гр. *, ж.к. *****, с адрес за
кореспонденция гр. ***, адв. В. О., сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес,
вследствие настъпило ПТП на 09.10.2020 година на път I- 7, км. 315+816м. между гр. Елхово
и ГКПП- Лесово, обл. Ямбол, по вина на водач на товарен автомобил марка „Волво" с peг.
№ СЕ7442ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СЕ4689ХТ,
управляван от молдовския гражданин О.Б., ведно със законната лихва за забава, считано от
15.04.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лева до предявения размер от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от
Б. А. Б. и С.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. О. гр. ***, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. сумата от 5 580.00 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от
Б. А. Б. и С.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Ямбол сумата от 2 000 лева- държавна такса
върху размера на присъденото обезщетение, сумата от 753.90 лева- разноски по делото,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, от гр. *, ж.к. *****, с адрес за
кореспонденция гр. ***, адв. В. О., ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано заедно и
поотделно от Б. А. Б. и С.Х.С., разноски по делото в размер на 5 653.05 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас чрез
Окръжен съд- Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
22