Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 261206 09.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Росица Марджева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8528 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че по силата на договор за цесия е придобил вземанията на „Микро Кредит“АД
срещу ответницата П., произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни
услуги от **** година. Твърди се, че цесията е съобщена на длъжника, както и че
към момента на прехвърлянето са били налице неизпълнени задължения в размер на
600 лева главница и 27 лева договорна лихва, 277,20 лева стойност на
допълнителни услуги, 27,30 лева лихва за забава и 12,07 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги. За тези суми ищецът бил подал заявление по
чл.410 ГПК, заповедта по което била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Ето
защо се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Особеният представител на ответницата Н.П.П. счита, че
искът е неоснователен. Излага доводи, че цесията не е била надлежно съобщена на
длъжника, а съобщаването й посредством исковата молба предвид особеното
представителство, също не произвежда действия. Счита, че не са налице
доказателства за предаване на заемната сума, както и за сключване на договор за
заем. Излагат се доводи за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На ****г. между „Микро кредит“ АД и ответницата П. бил сключен договор за
предоставяне на заем „*****“ № ***** по силата на който дружеството предоставило сумата 600 лева, която следвало да бъде върната с фиксиран лихвен процент от 15,27 пункта годишно и
годишен процент на разходите 50 пункта. Дължала се еднократна такса в размер на
42 лв. Общо следвало да бъдат върнати 627лв. , която сума следвало да бъде
погасена от ищцата на шест месечни вноски от по 104,50 лв. в периода от
21.01.2018г. до 20.01.2018г. /лист 5/. На същата дата ****г. бил сключен и договор за
допълнителни услуги към договор за заем, с който дружеството ищец приело да предостави на ответницата срещу
заплащане пакет от допълнителни услуги, включващи: безплатно усвояване на сумата
в офис на „Микро Кредит“ АД или чрез клоновете на „Изипей“; безплатно внасяне
на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; предоговаряне и разсрочване на
заема по искане на клиента; разглеждане до минути на искането на клиента, с
предимство пред останалите получени преди неговото; преференциално обслужване
на клиента - персонално и експресно
обслужване, включително експресно издаване на документи, приемане на плащания и
извършване на справки, свързани с погасяване на заема, преди други клиенти;
право на участие в специални промоции. Съгласно чл.3.1 от договора за допълнителни
услуги сключването му не е предварителна предпоставка за сключването на
договора за кредит /лист 7/. За така предоставените услуги ответницата се
задължавала да заплати сумата 277,20 лв., разсрочено за срок от шест месеца,
като месечната вноска била 46,20 лв. Така определената вноска е била описана в
инструкцията относно начина на погасяване, като общо дължимата месечна вноска
погасяваща и двете задължения възлизала на 150,70 лв. /лист 6/.
Договорите са били сключени от разстояние, чрез
използване на поддържаната от ищеца в интернет платформа за предоставяне на
кредитни услуги. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
ответницата е отправила искане за сключване на договор за заем на ****г., което
е било регистрирано в електронната система на кредитодателя. След като е
попълнила формата за кандидатстване тя е получила генериран от системата имейл,
който съдържа стандартен европейски формуляр, проект за договор и общи условия.
За да одобри получените документи ответницата следвало да отвори линк, който се
съдържа в изпратения имейл. Установява се, че имейлът до П. с преддоговорната
информация е бил изпратен в 7,45 ч. на ****г., след което в 9.12 ч. тя е
получила имейл уведомяващ я, че е одобрена, към които са били приложени
договора за заем, общите условия, стандартен европейски формуляр, договор за
допълнителни услуги, както и линка за активация на договорите /лист 21-23 и 127- 128/.
Предоставената в заем сума е била изплатена на ищцата
чрез офис на „Изи Пей“, което е видно от представената за това разписка от ****г.,
генерирана в 10:27ч. на същата дата. Получаването е удостоверено с подписа на П.
/лист 130/ .
На ****г. между заемодателя „Микро Кредит“ АД и ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков договор за продажба на
вземания, по силата на който и на анексите към него, вземането по договора за
заем сключен с ответницата, било прехвърлено /лист 24-37/. До ответницата било
изпратено чрез куриер уведомление за извършената цесия подписано от
представител на стария кредитор „Микро Кредит“ АД /лист 39/. Видно от
представената по делото разписка, куриерът е удостоверил неоткриване на
адресата /лист 40/. Прехвърлените с договора вземания следвало да се
индивидуализират в представен от цедента опис- Приложение № 1 към този договор
/чл.1.2. от Рамковия договор/. По късните вземания, следвало да се
индивидуализират допълнително от страните с ново Приложение № 1, като с
неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, съобразно т.2.2.1, то ставало
неразделна част от договора. Видно от приложението опис вземането на ищцата е с
№**** като е описано по номера на
договора - *****. Посочена е главница от 600 лева, договорна лихва 27 лева, а
като общо задължение е посочено числото
904,20 лв. / лист 37/.
На ****г. дружеството ищец подало
против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат
заплатени следните суми: 600 лв. - главница; 27 лева – договорна лихва от 21.01.2018г.
до 21.06.2018г.; 227,20 лв. възнаграждение по договора за допълнителни услуги
за периода от 21.01.2018г. до 21.06.2018г.; 27,30 лв. лихва за забава за периода от 22.01.2018г.
до 06.12.2018г.; 12,07лв. лихва за забава
по договора за допълнителни услуги за периода от 22.01.2018г. до 06.12.2018г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
07.12.2018г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано
приложеното ч.гр.д. № 19553/2018 г. и издадена заповед за изпълнение.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при ищеца не
са установени погасителни плащани по предоставения заем. Към момента на
изготвяне на заключението заемополучателят дължи общо 943,57 лв. от които 600
лв. главница, 27 лв. договорна лихва, 227,20 лв. по договора за допълнителни
услуги и 39,37 лв. начислено обезщетение за забавено плащане /лист 124/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е, че между П. и
дружеството цедент „Микро Кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за
кредит, като уговорената по него сума е била получена от ответницата –
обстоятелство, което се установява от разходния касов ордер, както и от
заключението на експертизата. Постигането на съгласие се доказва и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която установява, че
заявлението е било генерирано от ответницата в системата на ищеца, след което
той е отправил предложение за сключване на договорите с конкретните им
параметри, които тя е приела.
Неоснователни са доводите на особения представител,
основани на необходимостта от ползване на обикновен или квалифициран електронен
подпис. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не въвежда
изискване за използване на квалифициран електронен подпис. В случая сключването
се установява както от генерираната между страните кореспонденция, чрез
изпратените имейли, така и от фактическото получаване на сумата от ответницата.
Така сключеният
договор за заем попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит,
тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
Неоснователни са възраженията на особения представител
по чл.10 ал.1 ЗПК и свързани с шрифта на договора. В случая формулярите са били
изпратени в електронен вид, тоест документите са електронни, а е ноторно, че
чрез стандартният софтуер е възможно да бъде увеличено ел. изображение по
начин, който позволява да бъде разчетен всеки шрифт.
Към договора е приложен погасителен план, поради което
доводите на особения представител извличани от чл.11, т.11 ЗПК са
неоснователни. Извън това следва да се отбележи, че кредитът е е сключен при
фиксиран лихвен процент, който не подлежи на промяна и вноските по него са
предварително установени.
С получаването на сумата по кредита
за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва.
С оглед горното съдът намира, че
дружеството ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е легитимиран кредитор
по вземанията произтичащи от договора за кредит. Неоснователна е обаче
претенцията му за вземането произтичащо от договора за допълнителни услуги,
както и лихва за забава върху него. Безспорно е, че в отношенията между
ответницата и „Микро кредит“ АД са възникнали правоотношения по два отделни
договора, всеки от които е със самостоятелен предмет. Съдът намира, че от
представените по от ищеца доказателства се установява безспорно прехвърлянето
само на вземането по договора за кредит, но не и на това по договора за
допълнителни услуги. За да произведе действие договорът за цесия следва
вземането / вземанията/ по него да бъдат конкретно посочени. В случая чл. 1.2
от Рамковия договор е предвидено, че вземанията се индивидуализират в представен
от цедента опис – Приложение № 1. След като в приложението изрично не е
посочено, че се прехвърля вземането по договора за допълнителни услуги и то
никъде не е описано по размер и основание, следва да се приеме, че то не е било
прехвърлено. Ето защо съдът счита, че искът е неоснователен относно сумата
277,20 лв. възнаграждение по договора за допълнителни услуги и начислената
върху нея лихва за забава в размер на 12,07 лв.
Следва извод, че предявеният иск за
вземането е частично основателен за сумите: 600 лв. - главница; 27лв., 27,30
лв. лихва за забава върху главницата, както и законната лихва, считано от подаване
на заявлението.
По
разноските:
С оглед уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски, както следва: 51,75
лв. за заповедното и 621лв. за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против Н.П.П. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 600 лв./шестстотин лева/
главница по договор за заем „*****“ №***** от ****г., сключен между ответницата и „Микро Кредит“
АД; 27лв. /двадесет и седем лева/ – договорна лихва от 21.01.2018г. до 21.06.2018г.;
27,30 лв./двадесет и седем лева и 30ст./ лихва за забава по договора за кредит
от 22.01.2018г. до 06.12.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.12.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено
на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № *****
от 10.12.2018г. по ч.гр.д.№19553/2018г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумата 277,20лв. - възнаграждение
по договора за допълнителни услуги за периода от 21.01.2018г. до 21.06.2018г.,
както и за 12,07лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 22.01.2018г. до 06.12.2018г.
ОСЪЖДА Н.П.П. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 621лв. /шестстотин двадесет и
един лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 51,75
лв./петдесети и един лева и 75ст./ - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 19553/2018г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Живко Желев
Вярно
с оригинала!
КЯ