№ 178
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Частно наказателно дело
№ 20225300200187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК.
Постъпила е жалба от АЛ. Ц. АРН. и ЮЛ. Ц. АРН., наследници на
пострадалия В.А.А., чрез повереника им, против постановление от 19.01.2022
г. на Окръжна прокуратура- гр.Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 114/2021 г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура- гр.Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
прокурорския акт като се прави искане за отмяна на постановлението за
прекратяване и връщането на делото на ОП- гр.Пловдив за извършване на
допълнителни действия по разследването- разпит на свидетели, очни ставки,
назначаване на съдебно-лесотехническа експертиза, както и допълнителни
експертизи.
Съдът след анализ на доказателствата и като провери изцяло
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, същата е
допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Досъдебно производство № 114/2021г. по описа на ОСО при
Окръжна прокуратура- гр. Пловдив е било образувано срещу неизвестен
извършител- по реда на чл. 212, ал.2 от НПК, за това, че на 02.05.2021 г. в
местност Бяла черква в землището на с.Ситово, общ.Родопи, обл.Пловдив, е
причинена на В.А.А. смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност - престъпление по чл.123, ал. 1 от НК. В
хода на досъдебното производство е била установена следната фактическа
обстановка: На 02.08.2017 г. бил сключен Договор между Пловдивска
митрополия - Епархия Пловдив, представлявана от Негово
Високопреосвещенство - Пловдивски Митрополит Николай и дружеството
„Сифореста 7“ ЕООД, чрез пълномощник- св. А.К.А., с предмет възлагане на
търговското дружество стопанисването на горите, собственост на Пловдивска
1
митрополия - Епархия Пловдив. С пълномощно от 02.08.2017 г., св. А.К.А бил
упълномощен от Пловдивска митрополия - Епархия Пловдив да представлява
Пловдивска митрополия - Епархия Пловдив. В качеството си на
пълномощник на Пловдивска митрополия - Епархия Пловдив и „Сифореста
7“ ЕООД, св. А. организирал добива на дървесина в горите, собственост на
Пловдивска митрополия - Епархия Пловдив, включително и по отношение на
имот с номер 030032 в землището на село Добралък с ЕКАТТЕ 21324, общ.
Куклен в местността, „Плавилото“, която местност се намира в местността
„Бяла Черква“. За тази местност св. А. имал и издадено позволително за сеч
№ 0610115 от 27.11.2017 г. Във връзка с горното св. А. като пълномощник на
„Сифореста 7“ ЕООД сключил, граждански договор № 2 / 28.04.2021 г. между
„Сифореста 7“ ЕООД и св. Р.А. и граждански договор № 3/28.04.2021 г.
между „Сифореста 7“ ЕООД и св. К.Г. Съгласно сключените договори св. А.
и св. Г. в срок до 11.05.2021 г. трябвало да добият 50 куб. м. иглолистна
дървесина от горепосочената местност. Бил им проведен съответно
инструктаж за безопасност на труда лично от св. А., при който им било
разяснено, че следва да работят със защитни средства - каски, с които св. А.
лично снабдил и двамата. Във връзка с инструктажа били подписани и
служебни бележки, както следва - служебна бележка № 5 от 29.04.2021г. и
служебна бележка № 6 от 29.04.2021г. Двамата свидетели- А. и Г. били
инструктирани от св.А. да му се обадят преди да отидат до терена, след което
последният трябвало да се свърже с лесовъда- св.К., който следвало да ги
регистрира в системата на ИАГ.Св. А. и св. Г. решили да започнат да работят
на 1 май 2021г. - събота, за да приключат най-късно до понеделник - 03 май
2021 г., като за целта не уведомили на св. А. нито на 1 май 2021г., нито на 02
май 2021г., тъй като било Великден и не искали да го притесняват. На 1 май
2021 г. св. А. и св. Г. отишли рано сутринта и работили през целия ден, като
св. Г. режел с резачката си, а св. А. бил с трактора. Вечерта, когато се
прибрали в гр. Костандово същите се видели на кафе с пострадалия А.. Св. А.
и пострадалия А. били много близки приятели още от детските си години. На
кафето били св. Р.А., св. К.Г, пострадалия А., св. М.Ш. и други техни общи
познати. Пострадалият А. попитал св. А. за работа, като изявил желание да
отиде с него и св. Г. на следващия за да им помага. Св. А. му казал, че сега не
може, но ще го вземе на следващия обект, но пострадалият А. бил много
настоятелен, тъй като било неделя и нямало какво да прави. Пострадалият А.
продължил упорито да настоява, поради което св. А. се съгласил да го вземат
да помага с издърпването на дърветата и сортирането им, тъй като щяло да им
бъде по удобно да работят трима човека - един да реже, друг да издърпва с
трактора, а трети да разкроява и описва дървесината. За това си намерение св.
А. и св. Г. не били упълномощени от св. А.А., поради което не го и
уведомили, а той и не знаел нищо за това. Сутринта на 02 май 2021 г. св. А.,
св. Г. и пострадалият А. тръгнали от Костандово с колата на св. Г.. Те
стигнали до мястото, където трябвало да режат дървесина, след което
разтоварили двете резачки, заедно с бензин и масло за тях. След това св. Г. и
св. А. се придвижили нагоре по пътя на около 200 м. с колата на св. Г. до
чешмите на Бяла черква, за да налеят вода, а пострадалият А. останал да ги
2
изчака. Двамата свидетели налели две туби с вода и се върнали отново до
мястото, където били оставили пострадалия А. и резачките, но видели, че
пострадалия А. не бил там и една от резачките липсвала. Същите чули шума
на резачката от по-надолу в гората, а малко след това и шум от падането на
отрязано дърво. Свалили от колата въжето и нафтата за трактора като св. А.
казал на св. Г. да слезе по-надолу в гората и да каже на пострадалия А. да се
качи при него при трактора, а Г. да реже, както били организирали процеса на
работата в предходния ден. Св. Г. тръгнал надолу, но скоро след това
започнал да вика „Беля, беля, В. не диша“. Св. А. се затичал към тях и като се
приближил видял пострадалия А. на земята с кръв по главата. Започнал да
вика „В., В.“, опитал се да му напипа пулса но не установил такъв. Тогава св.
А. забелязал, че пострадалият А. бил срязал едно дърво, като срязаното дърво
било бутнало друго изсъхнало дърво, което при падането си вероятно го е
ударило по главата. В процеса на работа гнилите и изсъхнали дървета се
режели преди да започне същинската работа, но когато дьнера на такова
дърво бил здрав, а само клоните сухи, не трябвало да се реже ако не е
маркирано. Дървото, което ударило пострадалия А. било със здрав дънер, но
явно било прогнило през средата. Св. А. набрал по телефона на св. А., за да
му каже какво се е случило. Св. А. казал на св. А. да се обади незабавно на
тел. 112, полиция и бърза помощ, при което последният се обадил в 09:43 ч.
Веднага след това св. А. се обадил и на брат си св. К.А., който също се обадил
на тел. 112 за да съобщи за инцидента. След обаждането на св.А., св. А.
тръгнал веднага от Пловдив за Бяла Черква и около 10:40 ч. пристигнал на
място. Екип на ЦСМП точно си тръгвали, след като констатирали смъртта на
пострадалия В.А. Св. А. потърсил обяснение за инцидента от св.А. и св.Г.,
които му обяснили, че са работили и на предния ден, а на 02.05.2021 г. са
взели техния приятел пострадалия А. по негова молба, тъй като си търсел
работа. От тях разбрал, че момчето се казва В.А и е от гр. Костандово, като
св. А. не го познавал.
Горните фактическите положения, приети за установени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство на ОП-
гр.Пловдив, се извеждат и подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, а именно показанията на
свидетелите Р.А., К.Г, А.А., И.К., А.А., Ю.А., М.Ш., Ю.Ш., А.М., К.А.,
протокол за оглед на местопроизшествието, придружен с фотоалбум,
писмените документи, както и заключенията на СМЕ на труп, съдебно-
химическа експертиза и техническата експертиза.
С постановлението за прекратяване на досъдебното производство от
19.01.2022 г. представителят на държавното обвинение, след преценка на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, е приел, че
смъртта на пострадалия В.А се дължи на нещастен случай, а не е причинена
вследствие на незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност от страна на служители на „Сифореста 7” ЕООД. Съдът изцяло
споделя извода на прокурора, че в процесния казус деянието по чл.123, ал.1
3
от НК се явява несъставомерно от обективна страна, като пострадалият В.А с
действията си сам се е поставил в ситуация, която пряко е застрашила
безопасността му и е довела до крайния вредоносен резултат.
Съгласно трайната практика на ВКС под „правно регламентирано
занятие или дейност, източник на повишена опасност”, като съставомерен
елемент на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, следва да се разбира такова,
за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по
силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за
упражняването на които лицето има специално разрешение. Субекти на
престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат, както преките извършители
на правно регламентирано занятие или дейност, така и лицата които имат
нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и
контрола на тази дейност. В процесния случай е безспорно установено, че
св.А.А., като пълномощник на „Сифореста 7” ЕООД, възложител по
горецитираните два граждански договора, с предмет добив на дървесина,
сключени със свидетелите Р.А. и К.Г, не е познавал пострадалия В.А и не е
знаел, че той се е уговорил със свидетелите А. и Г. да им помага в работата им
на 02.05.2021 г. Безспорно установено е, че същият е провел инструктаж за
безопоасност на труда на свидетелите А. и Г., вкл. и относно задължението им
да бъдат с каски, светлоотразителни жилетки и ботуши. От показанията на
св.А. се установява, че св.А. не бил предварително уведомен, че двамата
свидетели са започнали със сечта още на 01.05.2021 г., въпреки че трябвало да
му се обадят „преди да започнат да режат”. Под претекст, че било Великден и
не искали да го притесняват, свидетелите А. и Г. не се обадили предварително
на св.А. и не го уведомили, че имат намерение да работят и на 02.05.2021 г.,
като се свързали с него едва след инцидента с пострадалия А.. В случая,
доколкото св.А. не е бил уведомен и въобще не е бил наясно, че Г. и А. са
започнали на 01 и 02.05.2021 г. възложената им работа по добива на
дървесина, включително и че са съгласили трето лице, което не е страна по
сключените с възложителя „Сифореста 7” ЕООД граждански договори, да им
помага при изпълнението на същите, то в случая липсва причинна връзка
между действия или бездействия от страна на св.А. и настъпилия вредоносен
резултат- смъртта на пострадалия В.А. Следва да бъде отбелязано, че
съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство
техническа експертиза в момента няма лигитимно определение на дейност
източник на повишена опасност, като използването на верижни моторни
триони при сеч на дървета не представлява дейност с повишена опасност.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателите твърдения, че
смъртта на пострадалия е причинена от свидетелите А. и Г., като в тази насока
се правят възражения, че показанията им са нелогични като те са били „на
място по време на инцидента”, а не са намерили впоследствие пострадалия. В
жалбата се навеждат твърдения, че свидетелите А. и Г. са искали от
пострадалия и са го убедили да ги придружи и да им помага при извъшване
на сечта на дървесина на инкриминираната дата и в случая е „спорно” кой
4
точно е рязал дървото, ударило пострадалия А., като дори се правят „намеци”
от страна на жалбоподателите, че е възможно А. и Г. умишлено да са
причинили смъртта на В.А. Тези твърдения са несъстоятелни и противоречат
на събраните в хода на разследването доказателства. Безспорно установено е,
че свидетелите А. и Г. са били добри приятели с пострадалия В.А, същите са
били в добри отношения по между си и в случая липсва мотив свидетелите А.
и Г. умишлено да са умъртвили пострадалия А.. Видно от показанията на св.
М.Ш., който вечерта на 01.05.2021 г е бил на една маса в заведението със
свидетелите А., Г. и А., пострадалият пръв е попитал св.А. за работа като е
настоявал да отиде с тях на другия ден- 02.05.2021 г., тъй като „било неделя и
нямал какво да прави”. Показанията на св.Ш. кореспондират изцяло с тези на
свидетелите А. и Г., които са категорични в показанията си, че именно
пострадалият многократно е молил и настоявал да отиде с тях на 02.05.2021 г.
и да им помага при добива на дървесина, поради което накрая те са се
съгласили. В хода на разследването не са събрани доказателства, които да
обосноват извода, че не пострадалият, а някой от свидетелите Г. или А. е
рязал дървото, което е ударило В.А. Показанията на свидетелите А. и Г. в тази
насока са последователни като същите са категорични, че когато тримата на
02.05.2021 г. са пристигнали на обекта, А. и Г. се отправели към чешмата да
напълнят вода, а А. е трябвало да ги изчака на пътя, на мястото където са
оставили багажа –резачките, въжета, гаечни ключове, след което да започнат
работа заедно, като пострадалият е следвало да работи единствено „на склад”,
а не да поваля дървета. Изложеното в жалбата твърдение, че ударът от
падналото дърво е станал в 08:50 ч., а двамата свидетелите А. и Г. започват да
търсят помощ едва в 09:43 ч., не е достатъчно да се направи извод, че
последните двама са искали да прикрият обстоятелството, че някой от тях е
рязал дървото, което е ударило пострадалия. Безспорно и двамата свидетели
са били уплашени, неадекватни и в шок от случилото се, което обяснява
поведението им и защо не са се обадили мигновено на тел.112.
Предвид изложените съображения съдът споделя изцяло становището
на представителя на държавното обвинение, че в случая се касае за
нещастен инцидент и вредоносният резултат е причинен от случайно деяние,
като от събрания доказателствен материал в хода на разследването не би
могло да се констатира виновно поведение на конкретно лице,
осъществяващо признаците на престъпление от общ характер, вкл. и на
такова по чл.123, ал.1 от НК.
Неоснователно е искането на жалбоподателите за разпит, в качеството
на свидетели, на лицата М.М., В.Л., Г.А.. и С.А.. Същите не са свидетели-
очевидци на инцидента и обстоятелствата, за които се иска техния разпит не
са от съществено значение и не биха довели до установяване на фактическа
обстановка, различна от вече възприетата, както и до различни правни изводи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в случая не е
изяснено от коя страна на главата на пострадалия е черепно мозъчната травма,
което съотвтено е от значение по какъв начин и от коя страна е нанесен удара
5
от падналото дърво. В назначената в хода на досъдебното производство СМЕ
на труп са анализирани травматичните увреждания, получени от пострадалия
В.А като е акцентирано на получената черепно-мозъчна травма- която е
довела и до смъртта на пострадалия, като вещото лице е описало подробно
установената фрактура в областта на главата - установява се линейна
фрактура на черепния свод, счупването обхваща лява слепоочна кост като
фрактурната линия се разпространява назад и нагоре и обхваща и лявата
теменна кост. Същата фрактура се разпространява и по черепната основа като
завършва сляпо в областта на пирамидата на дясна клиновидна кост.
Несъстоятелно е искането на жалбоподателите за назначаване на
съдебно -лесотехническа експертиза, която да установи въз основа на
протокола за оглед, „възможно ли е причинената телесна повреда на В.А.А. да
бъде причинена ако той е рязал дървото което го е ударило”. Без да влиза в
ролята на вещо лице, съдът намира, че назначаването на такава експертиза
месеци след инцидента е безпредметно и същата не би могла да даде отговор
на този въпрос единствено и само въз основа на данните, съдържащи се в
протокола за оглед.
Относно възражението на жалбоподателите, че св. А. е трябвало да
уведоми за инцидента Инспекцията по труда, тъй като е налице трудова
злополука по КТ, то същото няма отношение към предмета на настоящото
производство.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.01.2022 г. на Окръжна прокуратура- гр.Пловдив, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 114/2021 г. по описа на
ОСО при Окръжна прокуратура- гр. Пловдив, водено за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателите АЛ. Ц.
АРН. и ЮЛ. Ц. АРН..
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд-Пловдив в 7
дневен срок от съобщението му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6