ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 31.03.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Виолета Вълкова и
прокурора Камелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 157 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Д.И.Х., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание Х. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно
определение от 23.04.2019 г., постановено по НОХД № 155/19 г. по описа на ВрОС и имащо значение на
влязла в сила присъда, Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, като му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален "общ"
режим.
С
допълнително определение по същото дело, на основание чл.68 НК, ВрОС е привел в
изпълнение наказание от 1 година "лишаване от свобода", наложено на Х.
по НОХД № 1530/18 г. на СПНС София.
Осъденият е
започнал да търпи така определените му наказания, като от 23.04.2019 год. до 23.02.2020
год. е изтърпял наказанието наложено му по НОХД № 1530/18 г. на СПНС София, а
след тази дата е започнал да изтърпява и наказанието по НОХД № 155/19 г. по описа на ВрОС.
До момента,
от това наказание Х. е изтърпял фактически 1 година 1 месец и 8 дни. От предварителен
арест му се зачитат 2 месеца и 23 дни, а от работа - 4 месеца и 20 дни или общо
изтърпяното до момента наказание е 1 година 8 месеца и 21 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 3 месеца и 9 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При
първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени средни стойности - 57 точки. В тази
връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в разделите отношение
към правонарушението - няма критично отношение към извършеното престъпление
и не проявява разкаяние. Предишното осъждане за престъпление по чл.354а от НК,
показва, че Х. представлява сериозен обществен проблем, поради факта, че
продължава с противоправното си поведение. Налице са самооправдателни нагласи и
омаловажаване на престъплението; умение за мислене – повишена е
вероятността от извършване на ново престъпление, поради регистрираната
ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от престъпните
действия.
Рискът от
вреди за обществото се определя като среден
и се обосновава от присъстващи в криминалното му минало осъждания за
разпространение на високорискови наркотични вещества и участие в ОПГ. Рискът от
вреди е насочен към широк кръг потенциални жертви в обществото - непълнолетни
лица и наркозависими. Последното престъпление, за което Х. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода отново е за притежаване и разпространение на
наркотични вещества.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени формиране на
самокритичност и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на
последствията и формиране на трайни трудови навици чрез включване в трудов
процес.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите
стойности на риска от рецидив се повишават до 66 т., а тези на риска от вреди
се запазват за всички категории.
Х. е бил назначен
на работа като отговорник на фитнеса, като се е справял добре с възложените
трудови задачи и в тази връзка е награждаван многократно. Организирал е много
спортни турнири, за което също е награден.
От доклада на
социалният работник е видно, че въпреки интензивно провежданото корекционно
въздействие, при последната оценка е констатирано, че положителната тенденция в
поведението на Х. няма стабилен и траен характер, а риска от вреди запазва
посочените повишени стойности. Рискови фактори са отчетени в зоната „Начин на
живот и обкръжение“, където не се наблюдава дистанциране от проблемните лишени
от свобода. В тази връзка администрацията на ЗО няколко пъти е предлагала на
л.св. да бъде преместен в друго спално помещение за да го опази и съхрани от
отрицателното влияние на системните нарушители на ЗИНЗС, но той категорично е
отказвал.
Със заповед №
Л-2310/22.10.20г., Х. е бил наказан с „писмено предупреждение“ за отказ да
изпълни законно разпореждане на служител от НОС, което се явява дисциплинарно
нарушение, съгл.чл. 100, ал .2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 107,
ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието е било отложено за срок от 2 месеца.
С нова
заповед № Л-432/22.02.21 г. Х. отново е бил наказан за допуснато ново грубо
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в притежаване на мобилен телефон.
Риска от
вреди спрямо служителите от НОС и лишените от свобода се е повишил от нисък на среден, като причина за това са били системните
нарушения и отказ да изпълни разпореждане на длъжностно лице, да бъде тестван
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“.
Според ИСДВР,
с тези си действия Х. е демонстрирал ниска мотивация за промяна и преосмисляне
на криминалното си поведение. Дори и в местата за лишаване от свобода той не е
демонстрирал добро поведение. Не е склонен под влияние на околните и на многобройните
си осъждания да промени вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не
са необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Не се наблюдава трайна положителна тенденция
в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в
следствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Х. не осъзнава
тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение към
престъпните си действия. Индивидуалната работа с него трябва да продължи в
посока повишаване степента на отговорност за поведението му и формиране на
гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване на вероятността от извършване на
ново престъпление. Шансовете му за реингеграция в обществото са минимални с оглед
проявената престъпна упоритост, извършването на режимни нарушения в условията
на контрол и склонността към рецидивиране.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но има дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и все още не
са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Частичните положителни резултати, които се
цитират в доклада, полагането на труд и наградите на осъдения не елиминира
констатацията, че рискът от рецидив и
риска от сериозни вреди по отношение на обществото първоначално са били
определени, а в последствие и са повишили
стойности си и то в охраняема среда.
Видно е че по
отношение на лицето има наложени и две
наказания, последното през м. февруари 2021 г.
Посоченото
по-горе навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна
работа по поправянето му. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна
репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а
по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Х. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.И.Х., роден на *** ***, понастоящем в Затвора
гр. Враца, български гражданин, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 3 месеца и 9 дни от
наложеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години,
определено му с протоколно определение от 23.04.2019 г., постановено по НОХД № 155/19 г. по описа на ВрОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението да се изпрати на осъденото лице, а след влизането му в сила и на
Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: