РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 08.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря
Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 505 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди в исковата молба, че въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е образувано
ч. гр. д. № 1748/2016 г. по описа на РС –
Дупница, като на 22.11.2016 г. е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, за задължения на ответника С.С.Х.. Сочи, че
длъжникът
е уведомен за заповедта, посредством уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
като му е назначен особен представител в изпълнителния процес, който е депозирал възражение. Ищецът поддържа, че по
силата на сключен договор за ипотечен кредит от
11.12.2007 г., между
банката и С.С.Х., е предоставила
на последния банков кредит за сумата от 115 520 лв.,
със срок на издължаване от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
като кредитът е усвоен на 15.12.2007 г. Към датата на сключване на договора
лихвеният процент е 6,79%. За обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ апартамент №12, находящ се в гр. София,
район Подуене, бул. Ботевградско шосе, блок 112, с предишен номер *****, собственост на С.С.Х. и Д.В.Х..
Ищецът сочи,
че кредитът е погасяван чрез равни месечни вноски съгласно предоставен на
кредитополучателя погасителен план по разплащателната сметка на С.С.Х., като за падежна дата е определено всяко 15-то число
на месеца. На 05.01.2010 г. между ответника по настоящия иск С.С.Х. и „Б.Д.“ ЕАД е сключено допълнително споразумение към
договора за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., с което по отношение на остатъка
от кредита в размер 116 085 лв. е договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за
погасяване на кредита. През гратисния период кредитополучателят заплаща част от
месечната лихва по погасителен план в размер 400,98 лв., като непогасената част
от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита на
първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. В случай, че след изтичане на гратисния
период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от
обстоятелствата, предвидени в общите условия, неразделна част от допълнителното
споразумение, отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната
изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Към
датата на сключване на споразумението лихвата по кредита е в размер на 8,29%.
„Б.Д.“ ЕАД
поддържа, че след преструктурирането внасяните от кредитополучателя суми са
били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м. март 2011 г. включително. През м.
април 2011 г. по сметката на длъжника не е постъпила сума за погасяване на
месечната вноска, като не са погасени и следващите 67 бр. вноски съгласно
погасителния план. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции" от Общите условия към договора, банката е упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем на 29.09.2016 г., което е сведено до знанието на
кредитополучателя като на сочения в допълнителното споразумение адрес на
07.09.2016 г., с връчена нотариална покана peг. № 3079, том 1,
акт №94 по описа на нотариус С.С.,*** действие PC Дупница.
Поканата е връчена лично на длъжника в кантората на нотариуса. До предявяване
на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
Ето защо, „Б.Д.“
ЕАД моли на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ да бъде установено спрямо ищеца, че С.С.Х. дължи следните суми: главница: 115 081,18 лв.;
договорна лихва в размер: 59 825,16 лв., дължима за периода 15.03.2011 г. -
17.11.2016 г.; наказателна лихва в размер: 2 051,50 лв. , дължима за периода:
15.03.2011 г. - 17.11.2016 г.; заемни такси - 886,02 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 18.11.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението, предмет на заповед за изпълнение от 22.11.2016 г., по ч. гр. д. №
1748/2016 г. по описа на РС – Дупница.
Ответникът С.Х.
оспорва иска досежно размера, като не оспорва
твърденията на ищеца, че на 11.12.2007 г. е
сключен договор за ипотечен кредит, съответно допълнително споразумение
от 05.01.2010 г., както и срока за издължаване е 360 месеца. Оспорва
твърдението, че дължимата главница е в размер на 115 081.18 лв., като твърди
че действително дължимата е не повече от 112 894 лв., като сочи, че по
предходно заповедно производство е била посочена именно тази сума. Оспорва
размера на дължимите лихви и такси, като сочи че не е ясно как са формирани и
релевира възражение за погасителна давност, за дължимите лихви и такси, преди
15.03.2011 г. Оспорва редовността на счетоводните книги на ищеца, като счита че
допълнителното споразумение е нищожно, тъй като капитализирането на лихвата
(т.нар. анатоцизъм), противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Релевира възражение за
погасяване на част от вноските за главница, с настъпил падеж от 15.03.2011 г.
до 17.11.2011 г., включително.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно
от договор за ипотечен
кредит от 11.12.2007 г., между банката и С.С.Х., е
предоставила на последния банков кредит за сумата от 115 520 лв., със срок на
издължаване от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като
кредитът е усвоен на 15.12.2007 г. Към датата на сключване на договора
лихвеният процент е 6,79%.
Установява се, че въз основа на депозирано на 18.11.2016
г. заявление по чл. 417 от ГПК, е
издадена заповед за незабавно изпълнение от 22.11.2016 г., по ч.гр.д. № 1748/ 2016 г., по описа на РС - Дупница, за
следните суми: 115 081,18 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница; договорна лихва в размер на 59
825,16 лв. за периода 15.03.2011 г. - 17.11.2016 г.; наказателна лихва в
размер: 2 051,50 лв. за периода: 15.03.
2011 г. - 17.11.2016 г.; заемни такси - 886,02 лв., заедно със законна
лихва, считано от 18.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението,
ведно със разноски по делото – 3 556,88 лв. за държавна такса и
3 197,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че
вземанията представляват задължение по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007
г. и допълнително споразумение от 05.01.2010г.
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Видно от нотариална покана (представена в приложеното към
настоящето производство заповедно производство на л. 40), изявлението за обявяване на
кредите за предсрочно изискуем, е връчено лично на С.С.Х.
на 07.09.2016 г., което обстоятелство е удостоверено и в разписката за
нотариалното връчване. Считано от тази дата, съдът приема че е настъпила
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради
незаплащане на вноските по него, повече от 90 дни, на основание т. 20, т. 2 от
Общите условия към договора за кредит.
Съгласно заключението на изслушаната
и приета по делото съдебно – счетоводната експертиза, по
разплащателна сметка № 14786311 с титуляр С.Х. е постъпила заемната сума в
размер 115 520 лв. и кредитът е усвоен. За периода от 15.12.2007 г. до
05.01.2010 г. по кредита са заплатени суми в общ размер 17345,07 лв., които са
послужили за погасяване на задължения, както следва: погасена главница с падежи
от 15.01.2008 г. до 15.09.2009 г. (включително): 1 765,79 лв.; погасена договорна
лихва с падежи от 15.01.2008 г. до 15.09.2009 г.(включително): 15 483,36 лв.; погасена
наказателна лихва върху просрочена главница до 01.01.2010
г.: 0,92 лв.; погасена такса управление 12.2008 г: 95,00 лв. Неплатените суми към
05.01.2010 г. са в общ размер на 2 976,11 лв.
На 05.01.2010
г. е сключено допълнително споразумение, с което са констатирани горепосочените
просрочил (редовна лихва 2 881,03 лв., наказателна лихва 0,08 лв., такса
управление 95 лв.), както и че размерът на непадежиралата
главница е 113 754,21лв. Уточнено е, че кредитополучателят е заплатил сума в
размер 645,32 лв., поради което остава просрочена сума в размер 2 330,34лв.,
която се капитализира към главницата. Последната става в размер 116 084,55 лв. (113 754,21 лв. непадежирала главница + 2 330,34 лв. капитализирана сума = 116 084,55 лв.
- новосформирана главница). Договорен е 6 месечен гратисен период за
главницата, през който ще се заплаща само договорна лихва в намален месечен
размер от 400,98 лв. След приключване на гратисния период, разликата до пълния
размер на договорната лихва се капитализира към главницата. При предсрочна
изискуемост, тази капитализация отпада, считано от датата на предсрочната
изискуемост.
За периода от
05.01.2010 г. до 25.07.2011 г. са заплатени суми в общ размер на
11 914,23 лв., които са послужили за погасяване на задължения, както
следва: погасена главница с падежи от 15.01.2010 г. до 15.04.2011 г: 1
003,37лв.; погасена договорна лихва с падежи от 15.01.2010 г. до 15.04.2011 г. (включително);
10 906,41 лв.
Съгласно
заключението при съобразяване на първоначалния погасителен план, незаплатена главница е в размер на 111 430,37 лв. (усвоена
главница 115 520лв. - заплатена главница 4 089,63лв. = 111 430,37 лв.
предсрочно изискуема главница).
С Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно
дело № 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК),
е прието че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
Предвид така
дадените разяснения съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 110 510,
23 лв., представляваща дължимата сума при съобразяване с първоначалния
погасителен план (111 430,37 лв. съгласно експертизата, от която е
извадена сумата от 920,14 лв.,
представляваща изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК на база на
първоначалния погасителен план, неизплатена главница с падежи от 15.03.2011 г.
до 17.11.2011 г., която е погасена по давност
от ответника.) Върху сумата от 110 510, 23 лв. е дължима и законна лихва от датата на
депозирана на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. 417 ГПК –
от 18.11.2016 г. До пълния предявен размер искът за главница подлежи на
отхвърляне. При определяне на този размер, съдът съобрази и решение от
29.07.2019 г., постановено по гр.д. N 1504/2018 г. по описа за 2018г на ВКС ,
II ТО, е прието че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Ето защо, съдът
намира за нищожно допълнителното споразумение от 05.01.2010 г. между страните
по делото, с което е увеличен размера на дължимата главница, чрез прибавяне на
лихви и капитализация, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.
1, пр. I ЗЗД.
С оглед приетото в Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2017 г., че при предсрочна изискуемост на главницата по договора за
кредит, се дължи единствено главницата и законна лихва от датата на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, на отхвърляне подлежат останалите
претендирани акцесорни вземания,
а именно: договорна лихва в размер: 59 825,16 лв., за периода 15.03.2011
г. - 17.11.2016 г.; наказателна лихва в размер: 2 051,50 лв. за периода: 15.03.2011 г. -
17.11.2016 г.; заемни такси - 886,02 лв.
Относно разноските
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца разноски, както следва: за производството пред СГС в общ
размер на 2527,70 лв., от които: 2210,21
лв. за държавна такса; 217, 49 лв. – депозит за ССчЕ; 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; както и разноски за заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса в общ размер на 4 197,20 лв. (2
210, 21 лв. за държавна таса и 1986, 99 лв. за възнаграждение за юрисконсулт). Доколкото по делото не са
представени доказателства за платеното възнаграждение по гр.д. № 44867/2017 г. за особен представител на ответника, разноски
за особен представител не следва да се присъждат на ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.С.Х.,
ЕГН **********,***, ж. к. „************представляван от адв.
С.Я.,***, дължи на ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ***, съдебен адрес ***, сума, представляваща
непогасено задължение по
договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.11.2016 г., по ч. гр. д. № 1748/2016 г., по
описа на РС - Дупница, в размер на 110 510,23
лв.
(сто и десет хиляди и петстотин и десет лева, и
двадесет и три стотинки), – предсрочно
изискуема главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 18.11.2016 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над този размер до пълния размер от 115 081,18 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, от Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******срещу С.С.Х.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че дълги следните суми,
представляващи задължения по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.11.2016
г., по ч. гр. д.
№ 1748/2016 г., по описа на РС – Дупница, както следва: договорна лихва в размер на 59 825,16 лв., за
периода 15.03.2011 г. - 17.11.2016 г.; наказателна лихва в размер на 2 051,50 лв.
за периода 15.03.2011 г. - 17.11.2016 г.; както и заемни такси в размер на 886,02 лв.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в общ размер на 2527,70 лв.,
както и разноски за заповедното производство в общ размер на 4197,20 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: