№ 2159
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100502496 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД,
ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител –
юрк. И.Г. срещу решение № 1 326/24.01.2024 г. на СРС, 41 състав,
постановено по гр.д. 40 319/2023 г., с което предявените искове за сумата от
357, 40 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“
обезщетение за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № КН **** ВН във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.06.2019 г. в гр. София, ул.
„Генерал Кутузов“ в района на № 11, с включени разноски за определяне на
обезщетението и сумата от 110, 03 лв. – мораторна лихва за периода
22.03.2020 г. – 22.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 15 796/23 г. по
описа на СРС, 41 състав са отхвърлени срещу Столична община. В жалбата са
наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно, необосновано и в
противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Заявени са
твърдения, че механизмът на процесното ПТП и причинната връзка между
него и причинените вреди са изцяло установени с оглед протокола на СВДР и
изслушаната САТЕ. Твърди се, че събраните свидетелски показания и липсата
1
на спомен у водача на лекия автомобил е лесно обясним с факта на изминалия
период от време. Изложени са възражения относно заключението на съда за
недоказаност на механизма на пътния инцидент. Иска се отмяна на решението
в обжалваната му част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат
уважени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство Столична община, чрез юрк.
А.К., в което са наведени съображения относно правилността на обжалваното
решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното
производство „Софийска вода“АД не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото
производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 410 от ГПК. Депозираното възражение от страна на
длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което заявените искове са процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство са разгледани установителни
искове по чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 410 от КЗ, съединен с акцесорен за
обезщетение за забава по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за
ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия
обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно-
2
релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав
на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от
собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока
на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя
страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт,
причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в
разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и
вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия
състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат
установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди
виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.
Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при
съвкупен анализ на протокола за ПТП № 1726907 на ОПП- СДВР,
изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза и събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.В.В.. В тази връзка,
настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС, че механизмът на
ПТП не е установен. Вярно е, че констатациите на протокола за ПТП не се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила, но същите се
потвърждават и от изводите на САТЕ, и от свидетелските показания.
Хипотетичната предполагаема възможност, че ПТП-то евентуално би могло
да се осъществи при друг механизъм респ. липсата на сетивни усещания у
водача за попадане на лекия автомобил в неравност на пътното платно,
каквито са изводите на СРС, не могат да разколебаят категоричните изводи на
САТЕ, че механизмът на ПТП е именно този, посочен в констативния
протокол за ПТП.
С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8
ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон
т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя,
представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на
3
СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед
вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На
следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28
ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно
дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности.
С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че
в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни
действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и
неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена
връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ – 192, 80
лв. разходи за необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил и
сума в размер на 158, 40 лв. – разходи за репатриране, предвид
невъзможността да се придвижи на собствен ход.
Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява
ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 01.07.2019 г.
Аритметичният сбор на двете суми, посочени в заключението на САТЕ
надвишава размера на изплатеното застрахователно обезщетение /347, 40 лв./,
поради което заявеният главен иск е изцяло основателен и доказан по размер.
Дължима е и сумата за ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
Видно от данните по делото ответникът е бил надлежно поканен да
възстанови сумата, изплатена като застрахователно обезщетение с надлежно
връчена на 15.10.2019 г. покана. Липсват данни за изпълнение на това
задължение, такова не се и твърди от страните, поради което и заявеният
акцесорен иск за процесния по делото период е основателен. Същият при
приложение на правилото на чл. 162 от ГПК и използване на компютърна
система за изчисление е и доказан по размер.
Предвид тези съображения, жалбата се явява изцяло основателна, а
4
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като на въззивника –
ищец в първоинстанционното производство се присъди сумата 357, 40 лв. –
регресно вземане и сумата от 110,03 лв. – обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззивника се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, респ. сумата за ДТ за въззивно
обжалване – 50 лв.
Предвид отмяната на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по претендираните разноски пред СРС,
които се следват в пълен размер за въззивника - ищец. Същите в глобален
размер възлизат на сума в размер на 750 лв. и се следват с оглед крайния изход
на спора.
Предвид естеството на заявените искове, а именно след проведено
заповедно производство, се дължи произнасяне и по отношение на разноските
в заповедното производство, които възлизат на сумата от 75 лв. и следва да се
присъдят на заявителя – ищец.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1 326/24.01.2024 г. на СРС, 41 състав,
постановено по гр.д. 40 319/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 410
ал.1 т.2 от КЗ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище:
гр. София ул. „Московска“ № 33, че Столична община дължи на ЗК“Лев Инс“
АД сумата от 357, 40 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
КН **** ВН във връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.06.2019 г. в
гр. София, ул. „Генерал Кутузов“ в района на № 11, с включени разноски за
определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 110, 03 лв. – мораторна лихва за периода 22.03.2020 г. – 22.03.2023
5
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 15 796/23 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище: гр.
София ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 750 лв. – разноски в
производството пред СРС и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище: гр.
София ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 150 лв. – разноски в
настоящото производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника в първоинстанционното производство – „Софийска
вода“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6