№ 84
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002416 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Лайтхаус голф Ризорт“
АД против решение № 905/29.06.2020 г. по т.д.№ 22/2020 г. по описа на СГС,
ТО, 3-ти състав, с което е признато за установено по предявения от М. М.,
гражданин на Дания, роден на *** година срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД
/н/, ЕИК-********* иск за признаване за установено по реда на чл.694, ал.2,
т.2 ТЗ съществуването на изключени по възражение на длъжника от списъка
на приети вземания на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“ АД, предявени
в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019
г.вземания на М. М., гражданин на Дания, роден на *** година, присъдени с
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.5979/2009 година на
СГС, както следва:-по т.7.1.2 от списъка-за законна лихва върху присъдената
главница от 27930 евро /по чл.55 ЗЗД/ за периода от 22.08.2009 година –
25.01.2016 година в размер на 36176.58 лева;По т.7.2.1 и т.7.2.2. и т.7.2.3 от
списъка за сумата от 23411.29 лева –присъден задатък по чл.93 ЗЗД, за сумата
1
в размер на 22386.24 лева законна лихва върху задатъка за периода
22.06.2009-17.12.2018 година и по т.7.2.3-законна лихва върху задатъка след
откриване на производство по несъстоятелност на 17.12.2018 година и по т.7.3
от списъка –за сумата от 11535.41 лева-разноските в съдебното производство
по гр.д.5979/2009 година на СГС.
Решението е постановено, при участието на А. Г. М.-синдик, на
осн.чл.694, ал.4 ТЗ.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като вземанията на
кредитора са погасени по давност. Представените от ищеца писмени
доказателства не установяват извършването на изпълнителни действия по
образуваните изпълнителни дела, които действия да прекъсват давността.
Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което исковете
бъдат отхвърлени.
Против жалбата е подаден писмен отговор от М. М., с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищецът М. М. излага, че е кредитор в
производството по несъстоятелност на „Лайтхаус голф ризорт“ АД, предмет
на т.д.1708/2011 година по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, като с молба от
25.01.2019 година предявил своите вземания, които са установени по
основание и размер с влязло в сила 2521/02.06.2010 година на СГС по
гр.д.5979/2009 година. Всички вземания са включени от синдика в обявения в
ТР списък по чл.689 ТЗ, но по уважено възражение за давност на длъжника
съдът по несъстоятелността с определение 6913/23.12.2019 година, обявено в
ТР на същата дата изключва следните вземания- по т.7.1.2 от списъка-за
законна лихва върху присъдената главница от 27930 евро /по чл.55 ЗЗД/ за
периода от 22.08.2009 година – 25.01.2016 година в размер на 36176.58 лева;
По т.7.2.1 и т.7.2.2. и т.7.2.3 от списъка за сумата от 23411.29 лева –присъден
задатък по чл.93 ЗЗД, за сумата в размер на 22386.24 лева законна лихва
върху задатъка за периода 22.06.2009-17.12.2018 година и по т.7.2.3-законна
2
лихва върху задатъка след откриване на производство по несъстоятелност на
17.12.2018 година и по т.7.3 от списъка – за сумата от 11535.41 лева-
разноските в съдебното производство по гр.д.5979/2009 година на СГС.
Изключването обосновава правния интерес от предявяването на настоящия
иск за установяване на вземането. Основателността на иска обосновава със
следните твърдения: Всички вземания, освен тези за разноските по делото за
несъстоятелност са установени със силата на пресъдено нещо с влязло в сила
решение по гр.д.5979/2009 година, влязло в сила на 17.02.2012 година.
Изключените вземания съществуват и не са погасени по давност, тъй като за
събирането им са образувани дела, по които периодично са предприемани
прекъсващи давността изпълнителни действия, като горното е видно от
приложени удостоверения, което изключва изтичането на давностен срок.
Налице е и успешно проведен иск по чл.517, ал.4 ГПК, който представлява
изпълнително действие и решението, по който е влязло в сила на 09.01.2015
година. Провеждането на иска представлява прилагане на перманентен
изпълнителен способ, като по време на висящността на делото не следва да се
приема, че взискателят бездейства, а давността следва да се счита прекъсната.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземанията, изключени с определение 6913/23.12.2019
година по т.д.н.1708/2011 година.
Ответникът „Лайтхаус голф ризорт“ АД /в несъстоятелност/ е
депозирал отговор, в който излага, че искът е неоснователен и моли за
неговото отхвърляне, тъй като вземанията са погасени по давност.
Представените писмени доказателства не установяват извършването на
изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
Синдикът изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.
По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
следи служебно дори и при липса на оплаквания, на осн. чл.269 ГПК.
Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от
наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална
легитимация лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор
3
на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да
е отхвърлено, респективно да е налице уважено възражение, с което
вземането му да е изключено, като искът да е предявен в предвидения
преклузивен срок.
Видно от публично обявените обстоятелства в търговския регистър е,
че с решение по т.д.1708/2011 година на СГС и т.д.2360/2018 година на САС е
открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Обявен е списък
на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, в който са включени вземанията на ищеца. В срока по чл.690
ТЗ са депозирани възражения от длъжника и кредитор, като възражението на
кредитора е отхвърлено.
По възражение на длъжника, което е уважено вземанията на М. М. са
изключени с определение 6913/23.12.2019 година по т.д.1708/2011 година на
СГС, обявено в ТР на 23.12.2019 година. Искът е предявен на 06.01.2020 в
предвидения от закона срок.
Липсва спор между страните, а и се установява от представените
доказателства, че по гр.д.5979 по описа за 2009 година на СГС, влязло в сила
на 17.02.2012 година „Лайтхаус голф ризорт“ АД е осъдено да заплати на М.
М. сумата от 27930 евро, на осн. чл.55, ал.3, предл.трето ЗЗД и сумата от
11970 евро с правно основание чл.93 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 22.08.2009 година и разноски в размер на 7037 лева, по
което решение е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011 година от САС и
изпълнителен лист за разноските от СГС от 12.02.2014 година.
Видно от представените удостоверения /л.28 и л.29/ по делото е, че по
изпълнителния лист, издаден от САС по въззивното осъдително решение е
образувано изп.д.20117170400261/11 година, по описа на ЧСИ Р. Т. рег.717 с
район на действие ВОС, а по изп.лист, издаден от СГС за разноски в размер
на 11535.41 лева , изпълнителни разноски и такса е образувано
изп.д.20147170400448/14 година по описа на ЧСИ Р. Т. рег.717 с район на
действие ВОС. Видно от удостоверението е, че изп.д.20147170400448/14
година е присъединено към изп.д.20107170400638/10 година.
Видно от представената молба вх.4793/26.07.2012 година;
4
вх.2026/28.03.2013 година; вх.4349/17.06.2014 година; 4625/25.05.2016
година; 3357-3361/12.04.2018 година, отправени от М. М. до ЧСИ Р. Т. /л.32-
41/ е, че същият е поискал от ЧСИ налагане на запор върху притежаваните от
длъжника „Лайтхаус голф ризорт“ АД МПС; налагане на запор върху
банковите сметки, налагане на зпор върху дружествени дялове на длъжника
от капитала на търговски дружества, изрично посочени в молбата; налагане
на запор върху вземания, които дружеството има към изрично посочени в
молбата лица.
От представените запорни съобщения /л.91-л.139/ е видно, че ЧСИ Р.
Т. е изпратила запорни съобщения върху банковите сметки на длъжника до
СЖ „Експресбанк“ АД, МКБ Юнионбанк; „Алианц банк България“ АД;
„Токуда банк“ АД; до Агенция по вписванията, ТР за налагане на запор върху
дружествени дялове към 17.06.2014 година, както и до трети лица за
вземанията на „Лайтхаус голф ризорт“ АД с дата 01.06.2016 година; за
налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в ТБ
„Интернешънъл Асет банк“ АД, гр.София; ТБ „Банка ДСК“ ЕАД; ТБ
„Българска банка за развитие“ АД“Сойърс голфинг“ ЕООД; “Лайтхаус голф
енд спа хотел“ АД“. При извършена справка в публичния търговски регистър
се установява, че запор върху дружествени дялове е вписан на 27.06.2014
година по партидата на дружествата.
От представените запорни съобщения /л.163-л.167/ се установява
изпращане и връчване на запорни съобщения до „ЦКБ“ АД на 07.06.2016
година; до „ПИБ“ АД на 17.06.2016 година; до ТБ“Интернешънъл асет банк“
АД на 07.04.2018 година и до ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на 18.04.2018 година.
Тези писмени доказателства са представени в първото по делото заседание.
Видно от посочването на изпълнителните дела в запорните съобщения,
касаят вземане по двете дела - изп.д.20117170400261/11 година, по описа на
ЧСИ Р. Т. рег.717 с район на действие ВОС, и изп.д.20147170400448/14
година по описа на ЧСИ Р. Т. рег.717 с район на действие ВОС, присъединено
към изп.д.20107170400638/10 година.
С молба от 09.05.2011 година е поискано овластяване на взискателя да
предяви иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Лайтхаус хотел“ ЕООД,
като е издадено постановление на 09.05.2011 година.
5
Видно от приложените решения е, че с влязло в сила решение на
09.01.2015 година по т.д.2183/2011 година дружеството „Лайтхаус хотел“
ЕООД, е прекратено по иск по чл.517, ал.4 ГПК, съобразно издаденото
постановление за възлагане.
Молбата за предявяване на вземанията е депозирана от кредитора на
25.01.2019 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение
на 17.02.2012 година, поради което за тях се проявява правозасилващото
действие на силата на пресъдено нещо, а именно, че те се ползват с най-
дългата по нашето право давност – 5 години даже и ако преди съдебното
установяване е важала по-кратка давност /чл.117 ЗЗД/.
Предвид горното началната дата е 17.02.2012 година, а крайната
възможна дата е 25.01.2019 година, датата, на която е предявена молбата за
предявяване на вземане.
Погасителната давност е период от време, определен в закона, в
течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да
осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва
правото да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за
реализиране на субективното си право. Погасителната давност определя
срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на
своето право, докато перемпцията е период, след който правото на
принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на
конкретното изпълнително производство и се заличават извършените
изпълнителни действия.
Не се установяват от събраните доказателства условията на перемпция,
респ. прекратяване на изпълнителното производство по право съгл. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, което да е настъпило в
периода от образуваното на изпълнителното дело. Срокът е бил прекъсван с
6
подаване на молби от взискателя, както следва – с вх.4793/26.07.2012 година;
вх.2026/28.03.2013 година; вх.4349/17.06.2014 година; 4625/25.05.2016
година; 3357-3361/12.04.2018 година.
Прекъсването е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която
продължава да тече и се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в
изпълнителното производство. Без значение за правния ефект на молбите по
отношение прекъсването на двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяване по право на изпълнителното производство, е дали има данни за
реално налагане на запори върху банкови сметки на длъжника по тези
искания на взискателя. Изводът за осъществяване на предвидените в закона
предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за настъпване перемпция предполага
установяване бездействие на взискателя да поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, респ. бездействието на
съдебният изпълнител относно изпълнението на действията за които е
валидно сезиран, или ефективността на изпълнителното действие, са
ирелевантни.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнителни действия, като с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС т.10 се прие, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години нова
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите към
т.10 е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. С това тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
ППВС 3/1980 година. Горното разрешение е обосновано с настъпилите
7
промени в обществените отношения, като е посочено, че в изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да
действа или да не действа, както и, че бездействието на кредитора със
съдебно признато вземане, пред който са отворени вратите на изпълнителното
производство има правно значение за давността.
Гореизложените мотиви обуславят извод, че от значение за прекъсване
на давността е предприемането на изпълнителни действия, поради което в
тежест на кредитора по направено възражение за давност е да установи този
факт като съгласно т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, изпращането на запорни съобщения до банки, в които
длъжникът няма сметки, съставлява действия по налагане на запор,
прекъсващо давността.
Изпълнителните дела са образувани през 2011 година и 2014 година,
т.е. преди постановяване на решението по ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и се обяви за изгубило действие ППВС 3/80
година.
Поради наличието на противоречива практика на ВКС към настоящия
момент е налице образувано и висящо т. д. № 2/20 г. на ОСГТК на ВКС по
въпроса: "От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?". В едната част
от съдебните актове по този въпрос се приема, че давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от
момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в
изпълнителния процес тече. Изоставя се разбирането, прието в ППВС №
3/1980 г., че давността не тече във висящия изпълнителен процес,
включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди
26.06.2015 г. В друга част от съдебните актове ВКС е приел, че отмяната на
ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече - така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
8
Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
Четвърто ГО.
Разрешението по тълкувателното решение би имало значение за
настоящия спор ако се стигне до два различни възможни резултати затова
съдът ще разгледа и двете възможни решения.
За настоящия казус ако се приеме, че отмяната на ППВС № 3/1980 г.,
прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
няма обратно действие давността започва да тече след 26.06.2015 година то
към датата на откриване на производството по несъстоятелност-27.12.2018
година същата не е изтекла и правно иррелевантно е дали са предприемани
изпълнителни действия, вземането не е погасено по давност, съществува и
искът следва да бъде уважен.
Ако се приеме, че давността върху вземания, предмет на изпълнително
дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно
изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече съдът
дължи отговор кога е предприето последното изпълнително действие.
По твърдението, че влизането в сила на решение по предявения иск по
чл.517, ал.4 ГПК е последното изпълнително действие, съдът намира, че
изпълнението върху дял от търговско дружество е изпълнителен способ, като
овластяването от съдебния изпълнител на взискателя е предприемането на
изпълнително действие.
Предявяването на иск по чл.517, ал.4 ГПК не е изпълнително действие,
прекъсващо давността тъй като съгласно решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д.
№ 134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, предмет
на този иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена
отговорност и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на
висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а търговското дружество – на трето задължено на лице по смисъла
на чл.507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял.
Предмет на иска не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на
кредитора – ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на
9
търговското дружество и откриването на производство по ликвидация като
способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. ТЗ.
Валидно изпълнително действие е и налагането на запор със запорно
съобщение до ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и ТБ „Българска банка за развитие“ АД с
дата 18.04.2018 година по аргумент от т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по
т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са приети от
първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 24.06.2020 година.
Липсват оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при приемането на тези писмени доказателства, но дори и да се
приеме, че същите са преклудирани категорично може да се приеме, че
налагането на запор върху дружествени дялове, вписано в ТР на 27.06.2014
година е валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността,
поради което до датата 25.01.2019 година давността не е изтекла.
Давността е била прекъсвана с валидни изпълнителни действия по
принудителното изпълнение на вземането му по изпълнителното дело, поради
което за периода 17.02.2012 година – 27.12.2018 година не е изтекла
предвидената в закона обща погасителна давност за погасяване на
установеното с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.5979/2009 година по описа
на СГС парично задължение на длъжника „Лайтхаус голф ризорт“ АД към
ищеца и взискател по изп. д. № изп.д.20117170400261/11 година, по описа на
ЧСИ Р. Т. рег.717 с район на действие ВОС, и изп.д.20147170400448/14
година по описа на ЧСИ Р. Т. рег.717 с район на действие ВОС.
Вземането съществува, следва да бъде включено в списъка на приетите
предявени вземания, поради което искът следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.77 ГПК масата на несъстоятелността на „ЛАЙТХАУС
ГОЛФ РИЗОРТ“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт сумата от 1870.20 лева държавна такса.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905/29.06.2020 г. по т.д.№ 22/2020 г. по
описа на СГС, ТО, 3-ти състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ЛАЙТХАУС ГОЛФ
РИЗОРТ“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 1870.20 лева държавна такса, на осн. чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11