Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К. 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД К., трети състав, в
открито съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като
разгледа НАХД № 145 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на инж. В.Ж.Ч., ЕГН ********** ***, подадена чрез
упълномощен представител – адвокат Г.М. от САК, против Наказателно
постановление № Сф-24-7от 12.03.2020 г., издадено от Началник Регионална
дирекция за национален строителен надзор С. област, с което на основание чл. 232,
ал. 4, т. 2, вр. чл. 239, ал. 2 от ЗУТ му е наложено наказание “Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева
за извършено нарушение на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ, вр. чл. 801 ал. 1, т. 3 и т. 4
и чл. 81, ал. 1, т. 4 и 7 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба №
12/16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални.
Жалбоподателят
оспорва издаденото НП, като го счита за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно издадено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и поради неустановяване по безспорен и категоричен начин
извършване на твърдяното нарушение.
Твърди, че
приложимите правни норми при проектиране на конкретния обект са от Наредба № 15 от 2005 г. за технически
правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, към
която изрично препраща чл. 14, ал. 1 от цитираната от АНО Наредба
№12/16.11.2018г. за здравните изисквания към обществените перални.
Твърди, че
съгласно Наредба № 15 е допустимо да се предвиди естествена вентилация на
конкретния обект, поради което не е необходимо изработване на проект. Позовава
се на разпоредби от Наредба № 15 за обосноваване на твърдение, че за конкретния
обект е било възможно използването на естествена вентилация с оглед размерите
на обекта и топлинното натоварване, като посочва, че вентилацията на
помещението се осигурява по естествен път чрез неплътности на врати и прозорци.
С това аргументира твърдението си, че не е необходимо изработване на схеми на
инсталации за механична вентилация и аспирация на работни и спомагателни
помещения. Поради предвиждане на неорганизирана, неуправляема, естествена
вентилация не се налага изготвяне на схема за ситуиране на комина спрямо аеродинамичната
сянка на сградата.
Твърди, че
АНО не е отчел, че се касае за едноетажна сграда с достатъчна височина и
остъкляемост, позволяващи естествена вентилация за всички помещения в обекта,
поради което счита, че няма нарушение, изразяващо си в липса на вентилационна
инсталация в проекта. Твърди, че в
складовото помещение е предвидена също естествена вентилация, а като недостатък
на архитектурната част е липсата на предвиден прозорец в това помещение. В тази
насока твърди, че е понесъл административно-наказателна отговорност за
несъгласуване на отделните части на
инвестиционният проект, поради което не следва да бъде наказван повторно за
това нарушение.
Твърди, че не може да бъде санкциониран за проектиране
на „ОВК“ /отопление, вентилация и климатизация/ в несъответствие с водещата
част „Технология“, тъй като на първо място това би представлявало непълнота на
проекта по част „ОВК“ спрямо част „Технология“, съответно нарушение по други
текстове на ЗУТ, но не и по приложените в обжалваното НП текстове касаещи
допуснати нарушения на други закони. Твърди, че няма законова разпоредба
определяща, че част „Технология“ е водеща спрямо частта „ОВК“ и такъв извод е в
противоречие с изрична разпоредба от чл. 14, ал. 1 от Наредба № 12, препращаща
към Наредба № 15. В същата насока изтъква, че не е ясно на коя дата е съставена
част „Технология от проекта и на коя дата е съставена „ОВК“, поради което
счита, че не може да се говори за несъответствие на изработената от него част с
частта „Технология“.
Твърди, че
предвидените за разполагане в работното помещение машини имат предвидена
собствена вентилация, което е част от технологичния проект, но не и от част
„ОВК“.
Иска отмяна
на обжалваното НП, като алтернативно иска приемането че случая е маловажен по
смисъла на чл. 234, ал. 2, пр. 2 от ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно уведомен, не се явява. Явява се адвокат М., който поддържа жалбата и
аргументите в нея, без да излага нови. Претендира присъждане на разноски. и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – РДНСК – С.
област се представлява в съдебно заседание от упълномощен представител –
юрисконсулт Друмка Петкова, който иска потвърждаване на издаденото наказателно
постановление, като счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че възраженията
на жалбоподателя относно допустимостта на естествена вентилация за конкретния
обект са неотносими в производството, а е следвало да бъдат част от
предпроектното проучване. Твърди, че цялата насока на ЗУТ и останалите нормативни
актове е за проектиране на сградите предвид тяхната специфика. Позовава се на
конкретни разпоредби от Наредба № 4 в подкрепа на твърдението си, че водеща при
проектирането може да бъде техническата част. Позовава се и на изричната
разпоредба от Наредба № 12, изискваща вентилация за в склада за препарати.
Посочва, че след като няма никаква разработка за вентилация не може да се
преценява съответствието на тази разработка с изискванията на Наредба № 15,
които следва да бъдат съобразени от проектиращото лице.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е
от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено
на 12.03.2020 г., връчено е на жалбоподателя на 21.04.2020 г. /видно от отбелязването
в представено от въззиваемата страна оригинал на НП/, докато жалбата е заведена
в деловодство на РДНСК на 28.04.2020 г., тоест в законоустановения седемдневен
срок от връчване на НП. Липсва обяснение на обстоятелството, че жалбата и
преписката са изпратени на КРС извън срока по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН/.
По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено на
основание чл. 232, ал. 4, т. 2 и чл.239, ал.2 от ЗУТ, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № Сф- 24/18.12.2019 г., съставен
срещу жалбоподателя за това, че в качеството си на длъжностно лице - проектант
с пълна проектантска правоспособност, регистрационен № 05105 в Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране, е разработил част ОВК към
инвестиционен проект за „Обществена пералня и ателие за химическо чистене“ в
УПИ ХХ-2260, кв.154, гр. К., в нарушение на нормативната уредба.
В АУАН са направени констатации,
че инвестиционния проект по част ОВК е непълен и не е съобразен с изискванията
на чл. 80, ал. 1, т. 3 и т. 4. от Наредба № 4 и отделно на чл. 18, ал. 4, т. 1
и т. 7 от Наредба №12 и предписанията в част Технология, както следва:
Посочено е че графичната част на
проекта ОВК е разработено само отоплението на сградата - чертеж „Монтажен план
партер“, с отбелязване да се гледа
заедно е принципните схеми на съответните инсталации, а за точните места за
монтаж на ОВК съоръжения да се гледа архитектурния проект, без да са посочени
конкретни ОВК съоръжения.
Посочено е че въпреки изложеното
в обяснителната записка че всяка машина използвана в сградата е снабдена със
собствена, смукателна вентилационна система, заустена съгласно технологичния
проект в общ въздуховод изведен над покрива на сградата не са разработени необходимите чертежи по чл. 81, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от Наредба № 4, а именно схеми на инсталациите за механична вентилация и
аспирация на работните и спомагателни помещения, /дадени като задание в част технология/,
въздухопроводните мрежи със съответните размери, въздухоподаващите и
засмукващите устройства (решетки, дюзи и др.), аксонометрия на инсталациите с
нанесени характерни параметри и схема на ситуиране на комина.
Посочено е също така, че съгласно
чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № 12, спомагателния сектор в обществените
перални включва складови помещение с естествена или изкуствена вентилация за
съхранение на детергенти, биоциди и инвентар за почистване, , а в част ОВК
липсва проектно решение, въпреки, че е зададено във водещата част технология.
Посочено е също така, че нарушението
е установено при служебна проверка на Разрешение за строеж № 148/24.09.2019 г.,
издадено от главния архитект на Община К., въз основа на одобрен и съгласуван
инвестиционен проект за „Обществена пералня и ателие за химическо чистене“, която
проверка е извършена от длъжностно лице в РДНСК С. област, на основание чл. 156
от ЗУТ, за което е съставен констативен протокол № 1304/15.10.2019 г.
В АУАН е посочено, че издаденото
Разрешение за строеж № 148/24.09.2019 г., ведно с инвестиционния проект е
отменено със Заповед № ДК-11-Сф-02/18.10.2019 г. на лицето изпълняващо временно
длъжността Началник на РДНСК С. област, вследствие на посочените пропуски, а
конкретното нарушение е извършено на 23.08.2019 г, когато инвестиционния
проект, е внесен в Община К. за одобряване.
Извършеното от
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 4 ЗУТ, вр. чл. 80,
ал. 1, т.3 и т. 4 и чл. 81, ал. 1, т. 4 и 7 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, чл. 18, ал. 4, т. 1 от
Наредба № 12/16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални.
По идентичен начин, като
факти е описано нарушението и в обжалваното НП, като е направена констатация,
че проекта е непълен - не съответства на зададеното с водещата част
„Технология“, проекта по част „ОВК“ да предвиди механична вентилация и
аспирация на работните и спомагателните помещения, която да осигури
необходимите параметри на микроклимата, отговарящи на изискванията на БДС 14776,
и е разработен в нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 81, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. Съгласно чл. 80, ал. 1 от наредбата съдържанието на проекта по част
„ОВК“ се определя от вида и спецификата на обекта. В случая вида и спецификата
на обекта - обществена пералня, са разработени във водещата част „Технология“,
с която е зададена необходимост от механична вентилация и аспирация.
При разработването на проекта е нарушено и специфичното правило на чл.18,
ал.4, т.1 от Наредба №12/16.11.2018г. за здравните изисквания към обществените
перални - за предвиденото складовото помещение за съхранение на детергенти,
биоциди и инвентар за почистване да се осигури естествена или изкуствена
вентилация, зададено и като изискване във водещата част „Технология“. В част
„ОВК“ липсва проектно решение. Във всички части на проекта, складовото
помещение е показано без прозорец или друг отвор и без предвидена вентилация.
От разпита
на свидетелката Т.Т.П. и от приложените писмени доказателства – констативен
протокол, част ОВК от техническия проект и част Технология от техническия проект
се установиха по несъмнен и безспорен начин следните относими обстоятелства.
Жалбоподателя
е правоспособно лице по смисъла на чл. 230, ал. 1 от ЗУТ по части отопление,
вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване, като е
изработил част ОВК от обект Обществена перална и ателие за химическо чистене в
УПИ XX-2260, кв. 154 гр. К.. В уводната част от обяснителна записка към проекта
е посочено, че е разработен на база въз основа на техническо задание за
проектиране, на база изискванията на технологичния проект, съгласно
архитектурните планове на обекта по договореност с инвеститора за съдържанието
и обхвата на отделните части па проекта, както и че разработката е съобразена с
изисквания на Наредба № 15, на Наредба № 1з-1971 за строително –техническите
изисквания за осигуряване на безопасност при пожар и технологично задание.
В частта от
записката, описваща техническото решение е посочено, че не се предвижда
принудителна вентилация на сградата, като всички помещения ще се вентилират
естествено чрез отваряемите части на дограмата. Посочено е също така, че
машините, които ще бъдат използвани имат собствена вентилационна система,
заустена в общ въздуховод, изведен над сградата, а компенсирането на
изхвърлените количества въздух ще се извършва когато е необходимо отново през
отваряемите части на дограмата. За сградата е предвидено само отопление,
предназначено за използване с цел поддържане на положителна температура,
необходимо по технология за да не замръзне оборудването. С проекта е предвидено
климатизиране на помещението за почивка на персонала. Към част ОВК няма
приложени чертежи и схеми за вентилация, като на приложен чертеж са обозначени
уредите за отопление, както и климатизатор за стаята за почивка.
В приложената
част Технология, изготвена от правоспособно лице по части Технология на
органични химически производства, технология на машиностроенето и
уредостроенето, са описани в подробности разположението на отделните помещения,
машини за пране, изисквания към под, таван, разделност на помещенията, начин на
захранване на машините с вода, начин на изграждане на под, таван, стелажи, като
са формулирани общи изисквания към частта ВиК и Електро. При описание на
вентилация и климатизация е посочено, че трябва да се предвиди механична вентилация
и аспирация на работните и спомагателни помещения, за да бъдат осигурени
необходимите параметри на микроклимата в съответствие с изискванията на
стандарт БДС 14766 „Охрана на труда. Работни места в производствени помещения.
Санитарно-хигиенни норми за температура, относителна влажност, скорост на
въздуха и топлинно облъчване.“
Нарушението
е установено от служител на АНО – св. П., при осъществяване на служебен контрол
по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, като АУАН е съставен на 18.12.2019 г. в присъствие на
изрично упълномощено от жалбоподателя лице – адвокат М., на който е връчен и
препис.
От формална
страна съдът не установи нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от
гледна точна форма и компетентност, след като са изготвени в писмена форма, от
материално компетентни за това лица, съответно св. П. като служител – главен
инспектор в Регионална дирекция за национален строителен контрол С. област, а
лицето Лиляна Петрова като заемащ длъжността директор на РДНСК, на който е предоставено правомощие да издава НП за
нарушения, подлежащи на глоба по чл. 232 от ЗУТ с приложената заповед № рд-13-171
от 13.06.2019 г. на началник на Дирекция за национален строителен контрол. Налице са и доказателства за заеманата
длъжност от св. П. и от лицето издало НП.
По същество
съдът намира, че изложените факти дават основание за извод, че от страна на
жалбоподателя е извършено административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността му. В качеството си на правоспособно лице, при изготвяне на ОВК
част от проект за изграждане на обект „Обществена пералня и ателие за химическо
чистене“ не е изпълнил задълженията си да изготви част ОВК в съответствие с
изискванията на специалните нормативни актове и изричните указания на част
Технология, която е водеща предвид специфичното предназначение на обекта.
Действително няма нормативно определена водеща роля на конкретна част от
елементите при проектиране, но както правилно изтъква представителят на
въззиваемата страна такъв е смисъла на всички нормативни актове, отнасящи се до
проектирането на сгради, а именно проектирането им в съответствие с
предназначението им, както и с изискванията за безопасни и здравословни условия
на труд, като възможността за водеща роля на отделните части от проекта съществува
в посочените разпоредби на чл. 16 и чл. 20 от Наредба № 4. В конкретния случай
обекта представлява обществена перална и ателие за химическо чистене, за които
обекти е предвиден изричен нормативен акт – Наредба № 12 за здравните
изисквания към обществените перални, в съответствие с която в част Технология
са дадени конкретни указания за проектиране, което не са изпълнени в частта
ОВК, изготвена от жалбоподателя. Изрично в част Технология е посочено, че
следва да се предвиди механична вентилация, като това изискване е съгласно чл.
21, ал. 1 от Наредба № 12, определящ задължително осигуряване на механична
общообменна вентилация за част от помещенията в обществената пералня, а именно:
в помещенията за приемане, маркиране и сортиране на нечистото пране, за
подготовка, изпиране и центрофугиране, и за сушене и гладене.
Макар, че
тази разпоредба не е посочена нито в АУАН, нито в обжалваното НП това изискване
и поставено в частта Технология и е следвало да бъде изпълнено при изготвяне на
част ОВК. Правилно е посочена като нарушена правната норма на чл. 18, ал. 4, т.
1 от Наредба № 12, която предвижда, че в спомагателно помещение – склад за
съхранение на детергенти, биоциди и инвентар за почистване, се предвижда
естествена или принудителна вентилация. Разпоредбата допуска и естествена
вентилация за този вид помещения, но дори и съдът, без да е специалист в област
проектиране може да направи извод, че след като в това помещение няма предвиден
прозорец е невъзможно осъществяване на естествена вентилация през отваряеми
части на дограмата, каквато няма фактически няма в това помещение. Идентичен
извод може да бъде направен и за предвидената естествена вентилация на
работното помещение, след като видно от приложените чертежи в това помещение
също няма предвиден дори и един прозорец.
Практически
с проекта ОВК, изготвен от жалбоподателя са нарушени изначално всички
разпоредби, определящи изискванията към проектиране на тази част от цялостния
проект за обекта, след като са нарушени както разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от
Наредба № 12, определящи необходимост от проект в тази част и конкретното
съдържание на тази част – изработване на схеми, чертежи и др., така и
разпоредбите, изискващи задължителна вентилация на работните помещения е
спомагателното – склад, за което няма възможност за друг вид вентилация освен
механична - принудителна., отделен е въпроса, че предвиждането на машина,
работеща с изгаряне на газ /посочено е в технологичната част/ също изисква задължителна
вентилация, каквато практически не проектирана в конкретната част от цялостния
проект.
Остава
неизвестно по какви причини жалбоподателя, макар и изрично да е посочил /в
обяснителната записка/, че се съобразява с технологичната част, не е направил
предписаното в тази част, а именно предвиждане на принудителна – механична
вентилация в работното и спомагателното помещения.
Правилно
жалбоподателя посочва, че е приложима наредба № 15, но това се отнася до
конкретното проектиране, каквото не е направено. Неправилни са аргументите за
възможност да се предвиди естествена вентилация на база топлинен товар, след като
предназначението на обекта, определящо конкретни технологични изисквания при
проектиране на сградата изисква предвиждане на конкретен вид механична
вентилация, а не както се твърди в жалбата, че с частта ОВК е предвидена
неуправляема, неорганизирана естествена вентилация.
Няма основания
за извод, че жалбоподателя се санкционира повторно, след като нарушението, за
което също е издадено НП № СФ-25-8 от 12.03.2020 г. се отнася до несъгласуване
на отделните части на проекта, изразяваща се най-общо казано в липсващи
елементи в части ОВК и Архитектура и взаимно препращане във всяка от тези части
към другата, тоест несъгласуване на отделните части от проекта – нарушено е
изискването на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ, за което не е предвиден изрично
наказание, и съответно жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 233 от ЗУТ
– за неуредените изрично нарушения на този закон и нормативните актове.
Няма
идентичност на фактите, определящи извършените нарушения, санкционирани с
издадените две наказателни постановления срещу жалбоподателя, поради което не е
е налице повторно наказване на жалбоподателя за едно и също нарушение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
правилно и законосъобразно е проведена процедурата по ангажиране отговорността
на жалбоподателя за извършеното административно нарушение, поради което следва
да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Налагането
на наказание, което е минимално предвиденото за този вид нарушения прави
безпредметно обсъждането за съответствие по чл. 27 от ЗАНН.
Според съда
не може да се приложи привелигирования състав по чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, тъй
като нарушението не може да бъде определено като маловажно. Проектирането на
част ОВК е извършено формално до степен, определяща по-скоро липса на тази
част, но не и до маловажен случай в смисъла на чл. 93, т. 9 от НК /в ЗУТ не се
открива определение на понятието/, тъй като нарушението е съществено и
значително, поради което не може да се счита, че обществената опасност е минимална,
а и не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид
изхода от делото и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на АНО
не е необходимо произнасяне в тази насока.
Съобразно тези изводи и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Сф-24-7от
12.03.2020 г., издадено от Началник Регионална дирекция за национален
строителен надзор С. област, с което на инж. В.Ж.Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 232, ал. 4, т. 2, вр. чл. 239, ал. 2 от Закона за устройство на
територията е наложено наказание “Глоба”
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ, вр. чл. 801 ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 81, ал. 1, т. 4 и 7 от Наредба №
4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 18,
ал. 4, т. 1 от Наредба № 12/16.11.2018 г. за здравните изисквания към
обществените перални.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд София-област на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс, в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от
датата на получаването му.
Препис от решението да се
изпрати на жалбоподателя чрез адвокат М. и въззиваемата страна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: