№ 920
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100764 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.124 ал. 1 от
ГПК.
Ищецът *** е предявил против ***, иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
установяване на дължимост на главница в размер на 5.00 лв., представляваща
платена ДТ за издаване на изпълнителен лист по ***, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното заплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. ***. Ищецът твърди, че е
подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за
изпълнение, възразена от длъжника, след което му е указано да предяви
настоящия установителен иск. Твърди, че по ***, ответникът е осъден да му
заплати разноски, за което му е издаден изпълнителен лист, за който той е
заплатил такса в размер на 5.00лв. Сочи, че разноските от 300лв. по делото са
му изплатени на 30.11.2021г., но не и сумата от 5.00лв. за издаването на
изпълнителния лист, и че ответникът е възразил, че тази сума не му се дължи.
Моли съда да установи дължимостта на сумата, претендира разноски.
Ответникът твърди, че искът е неоснователен. Не оспорва, че е бил
осъден по *** да заплати разноски в размер на 300лв., че е издаден
1
изпълнителен лист за това вземане, предявен при него и заплатен като
главница на ищеца на 29.11.2021г. Счита, че не дължи ДТ от 5.00лв. за
издаването на изп. лист, т.к. е държавно учреждение, и такава сума не е
отразена в изпълнителния лист, както и поради това, че тази сума за ДТ се
събира от съдебния изпълнител, а в случая процедурата по изплащане на
присъдените разноските не е чрез изпълнителен процес. Претендира разноски
- юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Видно от приложеното ***, същото е образувано по
жалба на *** против Наказателно постановление *** на *** към ***. По
делото не е внесена държавна такса за разглеждане на жалбата. С Решение
*** по същото дело, обжалваното Наказателно постановление е отменено
като незаконосъобразно, а с определение *** съдът се е произнесъл по
разноските, като е осъдил *** да заплати на *** направените от него съдебно-
деловодни разноски в производството по *** на *** в размер на 300 лв. за
възнаграждение на един адвокат. След влизане на 26.08.2020г. в сила на
определението за разноските, по делото е постъпила молба от жалбоподателя
Н.О. чрез неговия процесуален представител *** за издаване на изпълнителен
лист за събиране на присъдените разноски. В тази молба е посочено, че като
приложение се представя вносна бележка за внесена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист. Липсва резолюция на съдията върху тази
молба или отделно произнасяне по нея, но от поставения печат върху
Определение *** - ***, е видно, че на жалбоподателя е издаден изпълнителен
лист *** за 300лв. срещу ***. На предната корица на делото, от вътрешната
му страна, е подредено платежно нареждане от 28.09.2020г., с което в полза
на *** е внесена сумата от 5.00 лв. с посочено основание – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист по ***. Не се спори между страните, че по
издадения изпълнителен лист за сумата от 300 лв. е налице плащане от страна
на ответника на цялата вписана в изпълнителния лист сума – 300 лв. На
02.12.2021г., ищецът в настоящето производство е подал пред ПлРС
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано *** по което съдът е издал Заповед за изпълнение *** с което е
осъдил ответника да заплати на ищеца главница в размер на 5.00 лв., лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане и 325 лв. разноски.
2
Заповедта е връчена на *** на ***, и в срок – на 30.12.2021 г. ответникът -
длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение по чл.414 от
ГПК, в което е изложил твърдения за недължимост на сумата за главница.
Приложил е копие от изпълнителния лист, от който е видно, че единствената
сума вписана в него е сумата от 300 лв. разноски за адвокатски хонорар, както
и и копие от бюджетно платежно нареждане от *** с което е преведена
сумата от 300 лв. от сметка на *** по сметка на процесуалния представител
К.К. с вписано уточнение, че сумата е за Н.О.. Заповедният съд е указал на
заявителя, че е подадено възражение в срок, и че същия може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като това разпореждане е получено
от заявителя на 07.01.2022 г. В срок, с пощенско клеймо от 07.02.2022г., е
подадена исковата молба по настоящето дело, поради което съдът намира, че
претенцията, основаваща се на чл.415 от ГПК е допустима.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи: Претенцията на ищеца за заплащане на разноски за издаване на
изпълнителен лист, независимо, че касае разноски в наказателно дело от
административен характер, се основава на института на неоснователното
обогатяване – чл. 59 от ЗЗД. В случая разноските са направени от ищеца след
приключване на съдебното производство и влизане в сила на решението, т.е.
те не могат да бъдат обхванати от това решение и в същото производство не
може да се развие отделно производство за произнасяне по тяхната
дължимост. Именно затова съдът намира, че претенцията, предявена по
гражданско-правен път е допустима и следва да се разгледа по същество.
Действително, по делото се доказа, че такива разноски – от 5.00лв., с
основание – издаване на изпълнителен лист по ***, са внесени от ищеца в
настоящето производство и жалбоподател в производството по *** Спорен по
делото е въпросът – дължат ли се те от ответника по жалбата по *** и
ответник в настоящето производство?
За да отговори на този въпрос, съдът следва да разгледа въпроса –
дължат ли се разноски от жалбоподателите в съдебните производства срещу
издадени против тях наказателни постановления. Постоянна и
непротиворечива е и практиката на Върховния административен съд по
отношение на недължимостта на държавни такси при образуване на
наказателно-административните дела. В този смисъл е Тълкувателно решение
№2 от 03.06.2009г. на ВАС по тълк. д. №7/2008г. Според мотивите на ТР,
3
препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗАНН към глава ХІІ на АПК,
касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство
пред административния съд, и доколкото не противоречи на НПК. Пак там
безспорно е прието, че в производството пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, както и
че и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу
решение на районния съд по чл.63 ЗАНН не се дължи държавна такса. Следва
да се държи сметка, че производството по обжалване на
административнонаказателните постановления е особен вид наказателно
производство, защото както с престъпленията, така и с админстративните
нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения, и че
при наказателните от общ характер дела, и при
административнонаказателните дела, преследването и доказването се
осъществяват от държавни органи. Разпоредбата на чл.84 ЗАНН предвижда
не само изрично препращане към разпоредбите на НПК относно правилата за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, а и за определяне разноски за свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове. Предвидено е
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК изцяло за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.
Съгласно чл.5, б. „к“ от Закона за държавните такси, всички документи и
книжа по наказателни дела от общ характер са освободени от държавни такси
и доколкото разпоредбата на чл.84 от ЗАНН сочи приложение на НПК, при
разглеждането на жалби срещу наказателни постановления, то и жалбите
срещу наказателните постановления се приравняват на освободените от такси
дела по смисъла на чл.5, б. „к“ от ЗДТ. Именно по тази причина и *** е било
разгледано без държавна такса, като такава не е внесена нито по инициатива
на жалбоподателя, нито по разпореждане на съда. Също така, съдът не е
указвал на жалбоподателя внасяне на такса за изпълнителен лист в размер на
5.00 лв. като условие за издаване на изпълнителния лист за присъдени
разноски. Напротив - видно от самото НАХД, тази такса е внесена единствено
по инициатива на жалбоподателя, респективно ищец в настоящето
производство. Тя обаче не е дължима – нито от жалбоподателя към ***, нито
от ответника по жалбата, осъден да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение, по посочените по-горе причини за недължимост на такси по
4
всички документи и книжа по такъв вид дела.
Всичко до тук изложено сочи, че действително ищецът по настоящето
дело е направил разход от 5.00 лв., който обаче не само, че не е дължим от
ответника, тъй като той не се е обогатил с тях и не ги дължи, но не са били
дължими, искани от съда, или установени по основание в какъвто и да било
нормативен акт. Съгласно чл.4б от ЗДТ, недължимо платени такси се връщат
по искане на заинтересованата страна, и именно това е бил редът, по който
ищецът в настоящето производство, внесъл неправилно сумата от 5.00 лв., е
следвало да ползва за връщането на тази сума - чрез молба до ***.
Гореизложеното сочи, че предявения иск за сумата от 5.00 лв., внесена такса
за издаване на изпълнителен лист по *** на ***, не се дължи от ответника ***
и предявеният установителен иск за дължимостта на тази сума следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на
ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящето
дело. В представения списък за разноски по чл.80 от ГПК е посочена сумата
от 100 лв. Тя се явява минималния размер, който се дължи за съдебно
производство, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника именно сумата от 100 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявеният от *** с ЕГН ********** от *** иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ***, представлявана от ***, дължи на ***,
сумата от 5.00 лв., внесена такса за издаване на изпълнителен лист по *** на
***, и законна лихва върху главницата от 02.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение № *** по ч. гр.
д. № ***, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 във вр. с ал.8 от ГПК, *** с ЕГН
********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявана от ***, разноски
по делото в размер на 100.00лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6