Определение по дело №838/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по частна жалба на ОД на МВР Бургас, представлявана от директора К.К., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Г.В., срещу разпореждане от 10.03.2023г.на съдия от РС Поморие за издаване на изпълнителен лист в полза на В.Е. *** за сумата 1.00 лев, представляваща платена такса, събрана от банката при плащане на държавната такса в размер на 5.00 лева за издаването на изпълнителния лист.

В частната жалба се твърди, че в ОД на МВР Бургас била получена покана за доброволно изпълнение и настоящата жалба се подавала в двуседмичен срок.

Правят се оплаквания за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, тъй като при издаване на изпълнителен лист проверката се свеждала до това дали актът, въз основа на който се издава, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С решението, въз основа на който се издавал изпълнителният лист, ОД на МВР Бургас била осъдена да заплати разноски в размер на 400.00 лева. В разпореждането било разпоредено да се издаде изпълнителен лист за 400.00 лева, както и 5.00 лева платена държавна такса и 1.00 лева банкова такса.

Твърди се, че за издаване на изпълнителен лист по АНД по жалба срещу наказателно постановление, държавна такса не се дължи, но разпореждането в частта му за издаване на изпълнителен лист за сумата 5.00 лева не се обжалва.

Твърди се, че не намира в опора в закона присъждането на разноски за държавна такса, поради което се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част.

В срока по чл.232 от АПК насрещната страна - В.Е., не е подал възражение срещу частната жалба.

Съдът, след като обсъди наведените в частната касационна жалба отменителни основания, данните по делото и извърши проверка на обжалваното разпореждане, прие за установено следното:

С решение № 3/08.02.2023г., постановено по АНД № 225/2022г. на РС Поморие, в сила от 01.03.2023г., е отменено наказателно постановление № 22-0320-000517/16.09.2022г. на Началник група при ОД на МВР Бургас, РУ Поморие и ОД на МВР Бургас е осъдена да заплати на В.Е. сумата 400.00 лева, представляващи направени по делото разноски.

На 09.03.2023г. адвокат З.З.– пълномощник на жалбоподателя В.Е., подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решение разноски с искане в изпълнителния лист да бъде включена и сумата 5.00 лева, платена за държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Приложил разписка от 08.03.2023г. за плащане на държавна такса в размер на 5.00 лева по сметка на РС Поморие. В разписката е отбелязано, че събраната за паричния превод такса е в размер на 1.00 лев.

Върху молбата е поставена ръкописно разпореждане на съдия от РС Поморие от дата 10.03.2023г. със следното съдържание : „Да се издаде изпълнителен лист за сумата 400.00 лева+6.00 лева държавна такса и банкова такса за издаване на изпълнителния лист“.

На 10.03.2023г. бил издаден изпълнителен лист № 15, съобразно разпореждането по предходния пункт.

На 29.03.2023г. В.Е., чрез пълномощника си, предявил изпълнителния лист за плащане в ОД на МВР Бургас с искане да му бъдат платени сумите по изпълнителния лист.

Частната касационна жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на 05.04.2023г.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима като изходяща от легитимирана за това страна, засегната от постановен неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, частната касационна жалба се явява основателна.

Според чл.63д от ЗАНН, страните в съдебното производство имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. Отговорността за разноски е уредена в дял ІІІ от АПК. Разпоредбата на чл.144 от АПК препраща към ГПК за неуредените в този дял въпроси. Тъй като в АПК не е уредена специална процедура по издаване на изпълнителен лист, то съответно приложение следва да намерят правилата на чл.404-409 от ГПК, поради което съдът дължи постановяване на разпореждане по чл.406 от ГПК. За да издаде изпълнителен лист, съдът е длъжен да провери дали актът, в случая решението е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ръкописното разпореждане от 10.03.2023г. може да се приеме, че е такова по чл.406 от ГПК, поради което е налице съдебен акт, годен да бъде предмет на касационна проверка.

Разпореждането в обжалваната му част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Съдът се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран и включил в изпълнителния лист сумата от 1.00 лева, която не е претендирана в молбата за издаване на изпълнителния лист.

Следва да се посочи още, че дори и да беше направено такова искане, то би било неоснователно не само за сумата, платена за паричен превод, но и за държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Както се правилно се поддържа в частната жалба, не се дължи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, тъй като за производствата, образувани по жалби срещу наказателни постановления, не се дължат държавни такси, и то не само при образуването. Според чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК, където основният принцип е, че подсъдимият по наказателни дела от общ характер не дължи такси и разноски. Аналогично е положение на жалбоподателя в производство по ЗАНН, поради което следва да се приеме, че той не дължи такса за издаване на изпълнителен лист.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти касационен състав, на основание чл.236 вр. чл.221, ал.3 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 10.03.2023г. на съдия от РС Поморие за издаване на изпълнителен лист в полза на В.Е. *** за сумата 1.00 лев, представляваща платена такса, събрана от банката при плащане на държавната такса в размер на 5.00 лева за издаването на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: