РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5516
по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищецът М.С.М. твърди, че на
28.03.2019г. докато отивала на училище сутринта била пресрещната от ответника К.М.С.,
който управлявал собствен автомобил марка БМВ Х5. С. казал на ищцата, че иска
да разговарят и започнал да я дърпа силно към колата си. М. била вкарана насила
в автомобила, като ответникът за да сломи съпротивата й й
нанесъл няколко удара в главата и й взел мобилния телефон.
След това С. потеглил към дома си в
гр. *****, където насилствено завел М. и я изнасилил. За деянието С. бил осъден
с влязла в сила присъда на три години и четири месеца лишаване от свобода,
която се изпълнява в момента. М.С.М. иска ответника да бъде осъден да й заплати
сумата 20 хиляди лева- обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания.
Ответникът не депозира отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание се явява
представител на ответника, който оспорва иска по размер.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 45 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди
причинени неправомерно от ответника на ищцата.
Претенцията за мораторна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
По делото се установяват следните
факти:
С присъда № 3 от 15.01.2020г.
постановена по НОХД № 715/2019г. Русенски окръжен съд е признал К.М.С. за
виновен в това, че на 28.03.2019г. в гр. *****, обл.
Русе е отвлякъл М.С.М., както и че се съвкупил със същата, като я принудил към
това със сила. За посочените деяния на К.М.С. е наложено наказание от 3 години
лишаване от свобода. С решение № 136 от 28.08.2020г. постановено по ВНОХД №
211/2020г. на Великотърновски апелативен съд присъдата е изменена в
санкционната част като наложеното наказание е увеличено на три години и четири
месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена.
В мотивите към присъдата се сочи, че
сутринта на 28.03.2019г. К.М.С. *** с автомобил, който паркирал в локалното
платно на бул. „Липник“- срещу сградата на „Бирена борса“ АД, тъй като знаел,
че пътят на М.М. за училище минава от там. Същият ден
М. вървяла към сградата на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“- Русе и достигнала до
мястото, на което К.С. бил спрял автомобила си. Последният след като видял М.
слязъл от автомобила и хванал М. за лявата ръка, като насила я вкарал в
автомобила на задната лява седалка, след което държейки я за косата ударил
няколко пъти главата й в подлакътника между предните
две седалки на автомобила. При всеки опит на М. да се изправи С. я удрял по
лицето с шамари и юмруци, при което разкървавил устната й. К.С. първо спрял
автомобила в землището на с. Б., където заявил на М.М.,
че иска да му стане булка, поради което ще я заведе у дома си, да правят секс и
да кажат на родителите си. М.М. заявила категорично,
че не желае да прави секс с него, след което той я принудил да седне на
седалката на водача и да приведе автомобила в движение и така двамата стигнали
до дома на С. ***. К.С. излязъл пръв от автомобила и извел М.М. като я завлякъл в къщата. Вкарал я в спалнята при което
с едната ръка я хванал за косата, а с другата я ударил с юмрук в лицето, след
което я хвърлил върху леглото. Съблякъл дрехите й след което осъществил полов акт
като през цялото време я държал или за косата или за ръцете, които силно извил
зад гърба й. Докато траел половият акт М. плачела и молела С. да спре и да я
остави. В стремежа си да подчини М.С. многократно силно дърпал косата й, при
което откъснал кичур от косата и сноп косми от интимната област. След половият
акт К.С. наредил на М.М. да се измие и да се облече и
й казал, че ще я заведе в дома й.
По делото е разпитана И.И. (майка на М.М.), която
заявява, че на 28.03.2019г. тя, съпругът й и приятелят на дъщеря й отишли да
вземат дъщеря й от гр. *****. Като ги видяла М.М.
плачела. Попитали я дали е била изнасилена и тя потвърдила. Вечерта на
28.03.2019г. М.М. постоянно плачела. На другия ден
била в същото душевно състояние. Имало периоди, в който не искала да излиза,
срамувала се, че хората знаят за случая. Счита, че дъщеря й все още е зле (към
18.05.2021г.). Когато се заговори за случая М.М.
винаги плачела. И по време на разпита на И.И. в
съдебно заседание М.М. започва да плаче.
Св. Т. Р.видял М.М.
непосредствено след инцидента, при което тя плачела. По думите му М. била притеснена,
от това, че ще й се подиграват. Като се заговори за случая винаги започвала да
плаче. Около месец след изнасилването е имала болки от нанесените удари. Около
два-три месеца след това М. била потисната, като в началото не искала да излиза
от дома си. Според свидетеля ищцата все още не е преодоляла последиците от
изнасилването. Р.заявява, че преди изнасилването са имали полови контакти с М.М., а инцидента повлиял интимните им отношения, което
продължило „поне два месеца“ по думите на свидетеля.
Св. Ф. К.твърди, че се е срещнала с М.М. около две седмици след инцидента. Твърди, че „визуално
нищо не й личеше.“ Твърди, че е виждала М.М. в дома
на К.С. преди 28.03.2019. Твърди, че К.С. е карал с автомобила си ищцата до
училище през 2019 година. Няколко месеца преди изнасилването К.е срещала К.С. и
М.М. заедно на центъра.
По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че М.С.М. е
получила следните увреждания на 28.03.2019г: Отскубване
на коса. Точковати кръвоизливи по лицето вляво.
Охлузване по лицето в ляво. Кръвонасядане и охлузване
на долния клепач на дясното око. Повърхностно нараняване и кръвонасядане
на лигавицата на долната устна в ляво. Точковати
кръвоизливи по дясна мишница и в областта на двете лакетни
ямки. Счупване на нокътна
плочка на трети пръст на дясна ръка. Тези увреждания се преценяват по медикобиологичен признак- болка и страдание.
По делото е назначена психиатрично-психологична
експертиза изготвена от две вещи лица- психиатър и психолог, които в
заключението си сочат, че претърпяното от М.М. на
28.03.2019г. е било събитие от силен стресогенен
характер, което й е повлияло в негативен аспект. Имала е безсъние, висока
степен на тревожност, безпокойство и страхове. Към него момент това може да се
причисли към невротични свързани със стрес разстройства. Към момента на
събитието на 28.03.2019г. и непосредствено след него М.М.
е проявила симптоми на емоционално изразено душевно страдание, състоящо се от
афект и страх. Към момента на изготвяне на заключението (09.09.2021г.)
не се отчитат изявени белези на посттравматични последици и не се констатира
симптоматика на психично разстройство (посттравматично стресово разстройство).
В перспектива, при определени обстоятелства са възможни проявления на
преживяното силно стресогенно събитие.
М.М. е
заявила пред вещите лица, че не е посещавала психиатър и психиатрична болница след
изнасилването на 28.03.2019г. В съдебно заседание обаче М. заявява, че е ходила
на преглед в Психодиспансера, а заявеното пред вещите
лица е било резултат на объркване. М. неколкократно
заявява в съдебно заседание, че не прави разлика между психолог и психиатър.
По делото е приложена справка от
Център за психично здраве- Русе ЕООД, в която се сочи, че М.С.М. е посещавала
ЦПЗ-Русе ЕООД, като на 16.06.2021г. е била приета в отделение „Дневен
стационар“ с диагноза- Умерено тежък депресивен период. Проведена е терапия- антидепресанти и психотерапевтични сесии. Приложена е и епикриза от Център за психично здраве- Русе ЕООД с диагноза
: депресивен период, като М.М. е била насочена към
диагностично и терапевтично уточняване в условията на дневен стационар. М.
споделила, че след преживяна психотравма се чувства
подтисната, вяла, отпаднала, с нарушен и неспокоен сън, чувство на тревожност,
ненужност, нямала желание да контактува с никого, трудно се организирала в
ежедневното си функциониране. Сочи се в епикризата,
че това е първото постъпване на М.С.М. в лечебното заведение.
Вещите лица изготвили първоначалното
заключение- Д-р Л.М. и психолог И.М.- изготвят и допълнително заключение, в
което се сочи, че при изготвяне на първоначалното заключение са проведени две
срещи с М.С.М.- на 23.06.2021г. и на 14.07.2021г. Сочи се, че при насрочването
на тези срещи те са били неколкократно отлагани,
поради трудовата ангажираност на М.М. на морето и
невъзможността й да отсъства от работното място. Вещите лица акцентират, че
първата среща с ищцата е била седмица след датата на приема, а втората- 8 дни
след изписването от посочената в документацията хоспитализация към дневен
стационар на ЦПЗ-Русе ЕООД. В допълнителното заключение се сочи, за М.М.:
“Без нарушения на концентрацията и
вниманието.Към момента не споделя интензивна тревожно депресивна симптоматика.
Отрича суицидни мисли и намерения…. По скалите за оценяване на нивата на стрес,
депресия и тревожност не се отчитат
индикации в завишени параметри, като е налице по-висока, в рамките на умерена
личностна тревожност. След диагностично приложена методика се установяват
високи нива на общителност, уравновесеност и откритост. … Отрича да е
посещавала психиатър и да е приемала медикаменти назначени от такъв, сочи
еднократно посещение при невролог и при психолог, при последния във връзка със
съдебното дело. И на двете срещи ищцата беше облечена спрямо модните летни
тенденции в стил- дънкови панталони в къса
предизвикателна дължина, блуза в светли тонове на пастелни цветове и поддържан,
в много дълга, актуална като форма маникюр.“
В допълнителното заключение вещите
лица анализират облеклото като способ за
изразяване на личността и на нейното емоционално състояние. Сочи се също, че на
срещата проведена на 23.06.2021г. е била заедно с приятеля си, с когото
работела на морето през летния сезон. Споделила, че двамата имат пълноценни
отношения като интимни партньори. Като обобщение вещите лица сочат, че М.М. е млад човек с активен начин на живот- работи активно
през летния сезон, поддържа пълноценни интимни отношения с партньора си от около
година, стреми се да изглежда като забелязваща се модерна личност. Тази
обосновка сочи процес на справяне с преживяното психотравмено
събитие, както и отсъствие на изявена психотравмена
симптоматика. В допълнителното заключение на вещите лица се преповтаря
първоначалното заключение относно начина по който се е отразило изнасилването
на М.М.. И към момента на изготвяне на допълнителното
заключение вещите лица не констатират болестна симптоматика, касаеща психично разстройство, като в перспектива при
определени обстоятелства са възможни проявления на преживяното силно стресогенно събитие.
При проведеното изследване от вещите
лица М. и М. по съответните методики оценяват депресия, тревожност и стрес при М.М. по следния начин:
Депресивност- 0т. (0-9);
Тревожност- 2т. (0-7);
Стрес – 4т. (0-14)
В съдебно заседание и двете вещи лица
заявяват, че и на двете срещи М.М. се е явила с
предизвикателно къси панталони, което според тях не кореспондира с наличие на депресивни
състояния. В същото съдебно заседание М.М. заявява,
че един месец е била на дневен стационар, но не е споделила с вещите лица този
факт тъй като й е писнало от всичко това и не иска да се занимава повече, както
и че не е искала да ходи на среща с тях. Заявява, че иска всичко да приключи и
да не разказва тази случка повече. Заявява „Искам да кажа вече, че всичко ми е
добре и всичко е минало.“ (л.105).
По делото е изготвена и комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза по която други пет вещи
лица дават заключение, че М.М. има симптоми на
повишена тревожност изразяваща се в несигурност, страх, раздразнителност,
затруднения в способността за концентриране на вниманието, както и хиподепресивно настроение изразяващо се понижена самооценка
и склонност към изолация, които симптоми могат да се разглеждат като последица
от психична травма. Дават заключение, че М. боледува от посттравматично
стресово разстройство и то е следствие от случилото се на 28.03.2019г. между М.М. и К.С..
При така събраните доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 300 от ГПК: Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
На основание посочения законов текст
съдът приема за установено, че на
28.03.2019г. К. Сюлейманове отвлякъл М.С.М., както и
че се е съвкупил със същата, като я принудил към това със сила.Деянието е противоправно и е извършено виновно. В настоящото производство
следва да бъдат установени болките и страданията претърпени от М.М. в резултат на деянието и да бъде определено справедливо
обезщетение.
Съдът приема, че деянието е
осъществено по начина посочен в мотивите към присъдата постановена по НОХД №
715/2019г. на Русенски окръжен съд, описан по-горе. М.М.
е претърпяла физически болки от ударите, които й нанася К.С. в автомобила и
след това в дома й, от стискането и извиването на ръцете, от отскубването на
кичури коса от главата и от интимната област. От заключенията на вещите лица
съдът приема за установено, че претърпяното от М.М.
насилие над личността й има силно стресогенен
характер, което й е повлияло в негативен аспект. Имала е безсъние, висока
степен на тревожност, безпокойство и страхове. Към момента на събитието на
28.03.2019г. и непосредствено след него М.М. е
проявила симптоми на емоционално изразено душевно страдание, състоящо се от
афект и страх. Споделените и преживени емоции са с голяма дълбочина и
интензитет на преживяване. Преживяванията по време на изнасилването са страх,
ужас и паника. Самият акт на изнасилването се възприема като тежка животозастрашаваща ситуация, което прави тези преживявания
изключително силни с голяма дълбочина и интензитет на преживяване.
Изнасилването е сред най-тежките психотравмиращи
събития, които обикновено нарушават равновесието на механизмите за адаптация на
човека към външния свят и съответно оставят трайни последствия, често
повлиявайки цялостното функциониране на потърпевшия.
Горните изводи свързани с
преживяванията на М.М. свързани с изнасилването на
28.03.2019г. са сравнително последователни и безпротиворечиви
съгласно заключенията и на двете групи вещи лица. Не така еднозначни са
заключенията на двете групи вещи лица по въпроса страда ли, към момента на
изготвяне на заключенията М.М. от психично
разстройство. Вещите лица М. и М. считат, че към момента на изготвяне на
заключението им М.М. не се констатира болестна
симптоматика касаеща психично разстройство. В
перспектива, при определени обстоятелства са възможни проявления на преживяното
силно стресогенно събитие. Заключението на петорната
експертиза обаче е противоположно, като вещите лица приемат, че М.М. боледува от посттравматично стресово разстройство. До
това заключение те стигат като намират че вербалното и невербалното поведение
на М. кореспондират помежду си.
В заключението на петорната
експертиза се сочи (л.161):
„ПТСР представлява забавен във
времето и удължен отговор на преживян
физически или психически стрес. Между началото на проявата и стресовото събитие
има латентен период от няколко седмици до шест месеца.“
Налице са някои несъответствия между
заключението на петорната експертиза и обективно установените факти. В
заключението се сочи, че може да има латентен период между началото на проявата
и стресовото събитие, който е от няколко седмици до шест месеца. В случая обаче
първите оплаквания на М.М. са заявени пред ЦПЗ-Русе
ЕООД на 16.06.2021г.- две години и три месеца след стресовото събитие. Липсва
експертно обсъждане възможно ли е такава продължителност на периода, в който
пострадалата не е имала симптоми и тяхната последваща
поява. От друга страна датата на която М.М. е
посетила ЦПЗ-Русе ЕООД 16.06.2021г. е около месец след като по делото се
поставя въпроса за психическото й състояние и се назначава първата
психиатрично- психологична експертиза (18.05.2021г.).
Срещите на в.л. М. и М. са проведени
с М.М. на 23.06.2021г. и 14.07.2021г.- т.е. само
седмица след като М. е постъпила на лечение в дневен стационар при ЦПЗ-Русе
ЕООД на 16.06.2021г. вещите лица не откриват у нея почти никакви признаци на депресивност, тревожност и стрес. В съдебно заседание М.
признава, че не е казала истината на вещите лице относно това дали провежда
лечение с обяснението „защото ми писна от всичко това“.
Като се съобразят в съвкупност изброените
обстоятелства: около 2 години и три месеца ищцата не е споделяла за постравматични проблеми, започнала е работа на морето,
облича се атрактивно, възстановила е интимните отношения с приятеля си около два
месеца след инцидента (установява се от разпита на св. Р.), при изследването
в.л. М. и М. не откриват у М. почти никакви признаци на депресивност,
тревожност и стрес, прикриването на провежданото лечение от М. пред вещите лица
М. и М., съдът приема, че дори и М.М. да страда от
посттравматично стресово разстройство (каквото е заключението на петорната
експертиза), то това страдание вече не е много тежко.
Съгласно чл. 51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД:
Обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Изнасилването е сред най-тежките
посегателства над телесната неприкосновеност, което е източник на силен стрес и
оказва тежко и силно въздействие върху живота на потърпевшия. М.М. е търпяла тежки страдания описани по-горе в продължение
на няколко месеца след изнасилването. Тези страдания обаче постепенно са
намалели, като тя е успяла да започне да възстановява нормалния си начин на
живот- започнала е работа, поддържа пълноценна връзка, държи на външния си вид.
Различни ситуации които напомнят за случката влошават психичното и състояние за
определено време. Като се съобразят в съвкупност горните доводи за претърпените
от М.М. болки и страдания и като се вземе предвид
значителната инфлация след датата на деянието съдът намира, че искът за
обезщетение следва да се уважи в пълния предявен размер от 20 хиляди лева,
която сума представлява справедливо обезщетение за претърпяното към датата на
постановяване на решението. Съгласно чл. 86 от ЗЗД сумата се дължи със
законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
На ищцата следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 3099 лева.
Ответникът следва да заплати по
сметка на РРС държавна такса размер на 800 лева и разноски за вещи лица в
размер на 3984 лева. Мотивиран така и на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
К.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на М.С.М., ЕГН ********** със съдебен адрес *** обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20000
/двадесет хиляди/ лева за причинените болки и страдания в резултат на деянията,
за които К.М.С. е бил признат за виновен с присъда № 3 от 15.01.2020г.
постановена по НОХД № 715/2019г. на Русенски окръжен съд със законната лихва от
28.03.2019г до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 3099 лева разноски.
ОСЪЖДА
К.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 800 лева,
както и 3984 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/