РЕШЕНИЕ
№ 07.08.2017 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На седми юли, две
хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3863 по описа
за 2016 година.
Съдът
е сезиран с искова молба от “ПИБ” АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“Д.Ц.“№**, представлявано от изпълнителните директори- В.Х.Х.и Д. К.К.,
действащи чрез пълномощника си – М.А.М.- юрисконсулт , срещу Д.С.М., ЕГН-********** ***, с обективно съединени искове
при условията на кумулативност с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК;
чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД; както и по чл.92 ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД.
В
подадената искова молба се твърди, че
ищцовото дружество на 08.01.2008г. в град Пазарджик е сключило Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 46РКО-А-1923/08.01.2008г., с който договор “ПИБ” АД предоставила на
длъжника Д.С.М., ЕГН **********, като Кредитополучател, сумата /банков кредит –
овърдрафт/ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/. Длъжникът
използвал изцяло предоставения му кредит.
Твърди се в исковата молба, че
отпуснатият лимит по кредитната карта е усвояван многократно от
кредитополучателя по банкова сметка, *** Д.С.М. в банката, както следва: сума в
размер на 400,00 лв. на дата 16.01.2008г., сума в размер на 400,00 лв. на дата 17.01.2008
г., сума в размер на 200,00 лв. на дата 17.01.2008г., сума в размер на 300,00
лв. на дата 18.01.2008г., сума в размер на 10,00 лв. на дата 22.01.2008г., сума
в размер на 60,00 лв. на дата 24.01.2008г., сума в размер на 9.95 лв. на дата
25.01.2008г., сума в размер на 30,00 лв. на дата 26.01.2008г., сума в размер на
60,00 лв. на дата 29.01.2008г., сума в размер на 50,00 лв. на дата 9.02.2008г.,
сума в размер на 70,00 лв. на дата 12.03.2008 г. Извършваните от длъжника
погасявания са на дата и в размер както следва: сума в размер на 52.00лв. на
дата 15.02.2008г., сума в размер на 73.00лв. на дата 11.03.2008г., сума в
размер на 200,00 лв. на дата 11.06.2008 г., сума в размер на 171.59лв. на дата
11.02.2009г.
Твърди се в
исковата молба, че извършваните от длъжника погасявания са на дата и в размер
както следва: сума в размер на 52.00лв. на дата 15.02.2008г. сума в размер на
73.00лв. на дата 11.03.2008г., сума в размер на 200,00 лв. на дата 11.06.2008
г., сума в размер на 171.59лв. на дата 11.02.2009г.
Съгласно
договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №68РКО-А-1062/09.11.2007г. титулярът заплащал
на банката, годишен лихвен процент в уговорените с договора размери.
Твърди се в
исковата молба, че когато клиентът надвишил текущия си разполагаем кредитен
лимит (разрешения лимит), върху сумата на надвишението се начислявало лихва за
неразрешен овърдрафт. Лихвата е дължима за реалния брой дни надвишение и се
начислява по сметката на 19-о число от текущия месец. Надвишението над
разрешения лимит е незабавно изискуемо и ако не се погаси веднага, се добавяло
към минималната вноска на клиента.
Съгласно
Раздел I от Общите условия /неразделна част от Договора и приложени към
Исковата молба, буква „н" Отчетен период включва отчетените (осчетоводени)
по картовата сметка операции, читано от 20-о число на предходния месец до 19-о
число (включително) на текущия месец.
Съгласно
Раздел I от Общите условия Падежът е датата, до която оправомощеният ползвател
е длъжен да погаси минималната погасителна вноска. Банката определя за дата на
падежа всяко 5-то число на месеца, следващ отчетния период. Когато 5-о число е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
Минималната
погасителна вноска е сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от
датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа и представляваща
3 % при процента/ от дебитното салдо по сметката /сумата за пълно погасяване/
към последния ден от отчетния период."
Клиентът
бил длъжен да погаси поне минималната си вноска в рамките на срока за
погасяване, това е достатъчно, за да бъде считан той като редовен платец и
картата да е редовно обслужвана. Ако клиентът не погаси минималната си вноска
до края на следващия отчетен период, то до падежа му той ще е нужно да погаси
както старата си вноска, така и новата.
Твърди се в
исковата молба, че средствата, с които е заверена картовата сметка, се
използват за текущо погасяване на съществуващото задължение при спазване на
договорената поредност за издължаването му. Ако вноската е направена извън
срока за погасяване на даден отчетен период, то погасяването намалява дебитното
салдо по сметката, но не се отчита като минимална вноска. В т.6 Договора
страните са уговорили за ползвания овърдрафт Титулярят да ползва гратисен
период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа Титулярят погаси
изцяло дебитното салдо в картовата си разплащателна сметка, формирано до края
на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
Кредитът бил в просрочие, считано от 19.07.2008 г. като кредитополучателя е
просрочил следните плащания общо в размер на 458.57 лв. (четиристотин петдесет
и осем лева и петдесет и седем ст.);
Твърди се в
исковата молба, че по овърдрафта са просрочени следните погасителни вноски,
които са били дължими на съответните дати: м.юли 2008г. (с падеж 19.07.2008г.)
-20.99лв., м. август 2008г. (с падеж 19.08.2008г.) -26.22лв., септември 2008г.
(с падеж 19.09.2008г.) -25.66лв, м.октомври 2008г. (с падеж 19.10.2008г.)
-25.95лв., 1.ноември 2008г. (с падеж 19.11.2008г.) -27.83лв., м.декември 2008г.
(с падеж 19.12.2008г.) -29.46лв. 1.януари 2009г. (с падеж 06.01.2009г.)
-2.08лв., м.януари 2009г. (с падеж 19.01.2009г.) -27.90лв., 1.февруари 2009г.
(с падеж 06.02.2009г.) -5.21лв., м.февруари 2009г. (с падеж 19.02.2009г.)
-28.09лв., 1.март 2009г. (с падеж 06.03.2009г.) -5.73лв., м.март 2009г. (с
падеж 19.03.2009г.) -29.53лв., г.април 2009г. (с падеж 06.04.2009г.)-6.20лв.,
м.април 2009г. (с падеж 19.04.2009г.)-30.20лв., 1.май 2009г. (с падеж
06.05.2009г.) -6.46лв., м.май 2009г. (с падеж 19.05.2009г.) -32.96лв., 1.юни
2009г. (с падеж 06.06.2009) -6.87лв., м.юни 2009г. (с падеж 19.06.2009)
-34.09лв., 1.юли 2009г. (с падеж 06.07.2009г.) -7.40лв, м. юли 2009г. (с падеж
19.07.2009г.) -36.17лв.
Съгласно
чл. 28, б. „а” от Общите условия на ПИБ АД, които са неразделна част от
договора за кредитна карта, при забава на плащане от страна на Титуляра към
Банката за срок по-дълъг от 150 /сто и петдесет дни/, Банката има право да
обяви целия овърдрафт за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на вземанията си без да уведомява Титуляра. Титулярът е просрочил плащанията
и с повече от 150 /сто и петдесет дни/. Предсрочната изискуемост при забава на
плащанията настъпвала автоматично, без да е необходимо размяна на каквито и да
било изявления или уведомления между страните. Целият остатъчен дълг, както за
дължимата главница, така и за договорените и наказателни лихви, такси и
комисиони, е станал автоматично предсрочно изискуем, считано от 02.02.2009 г.
Въз основа
на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, Районен
съд - Пазарджик е издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 2451/2009г.
Кредитополучателят е осъден да заплати на банката всички суми в пълен размер
така, както са претендирани със заявлението, а именно: 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/ - просрочена главница; 258,89 /двеста петдесет и осем лева и
осемдесет и девет ст./ - договорна лихва /по т.7 и т.8 от Договора/ за период
от 06.01.2009 до 30.07.2009 г., ведно със законна лихва, считано от 31.07.2009г.
до окончателното изплащане на вземането,35,18 лв. /тридесет и пет лева и
осемнадесет ст./ - държавна такса. С издадения изпълнителен лист и по молба на
„ПИБ" АД, ЕИК **** е образувано изпълнително дело. На 05.10.2016г. ищецът
получил съобщение от Районен съд - гр. Пазарджик, с което същият указал, чe във
връзка с постъпило възражение от длъжника Д.С.М., ЕГН: ********* и следвало да
предявят иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението.
Вследствие на гореизложеното, за банката се е породил правен интерес да предяви
настоящия иск срещу длъжника Д.С.М., ЕГН: **********
Оформен е
петитум, като за част от претендираната сума, за която е настъпил крайният срок
за погасяване към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист (31.07.2009.), ищецът предявява установителен
иск за просрочена главница към 31.07.2009. в размер на 199,68 лв. (сто
деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки); Просрочена лихва /по т.7
и т.8 от Договора/ в размер на 258,89 лв. /двеста петдесет и осем лева и
осемдесет и девет ст./ - за период от 06.01.2009 до 30.07.2009г.
По
отношение на останалата част от задълженията, за които не е настъпил крайният
срок за погасяване към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а са станали изискуеми в
периода от 31.07.2009г. до датата на подаване на настоящата искова молба и
непадежиралите задължения на кредитополучателя към 30.07.2009г„ включително,
ищцовото дружество предявява осъдителен иск за просрочена главница в размер на
1300,32 лв. /хиляди и триста лева и тридесет и две стотинки.
Моли се
съдът да осъди ответника Д.С.М., ЕГН: ********** да заплати на „ПИБ" АД
направените в заповедното производство разноски, както следва: 35,18 лева
(тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки) за държавна такса.
Моли се
съдът да осъди ответника Д.С.М., ЕГН: ********** да заплати на „ПИБ" АД
разноските в настоящото производство за държавна такса, както и включително за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева (триста и петдесет лева),
съгласно чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че
предявената искова молба е изцяло недопустима и неоснователна, като да изложени
подробни съображения и е цитирана съдебна практика.
Моли се
съдът да установи със сила на присъдено нещо, че длъжникът Д.С.М. с ЕГН:**********
не дължи парично задължение - главница, просрочена лихва, такси и разноски на
„ПИБ” АД, тъй като искът е неоснователен и недоказан, а и погасен по давност.
Моли се съдът
да осъди ищеца „ПИБ" АД с ЕИК:****, да заплати разноските в настоящето
производство за държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение в размер
на доказването му, съгласно чл.78 от ГПК.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложения по делото
заверен препис на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 46РКО-А-1923/08.01.2008г., ищецът
“ПИБ” АД, ЕИК-**** е предоставил на
длъжника Д.С.М., ЕГН **********, като Кредитополучател, сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства, отпуснатият лимит по кредитната карта е усвояван многократно от
кредитополучателя по банкова сметка, *** Д.С.М. в банката, както следва: сума в
размер на 400,00 лв. на дата 16.01.2008г., сума в размер на 400,00 лв. на дата 17.01.2008
г., сума в размер на 200,00 лв. на дата 17.01.2008г., сума в размер на 300,00
лв. на дата 18.01.2008г., сума в размер на 10,00 лв. на дата 22.01.2008г., сума
в размер на 60,00 лв. на дата 24.01.2008г., сума в размер на 9.95 лв. на дата
25.01.2008г., сума в размер на 30,00 лв. на дата 26.01.2008г., сума в размер на
60,00 лв. на дата 29.01.2008г., сума в размер на 50,00 лв. на дата 9.02.2008г.,
сума в размер на 70,00 лв. на дата 12.03.2008 г. Извършваните от длъжника
погасявания са на дата и в размер както следва: сума в размер на 52.00лв. на
дата 15.02.2008г., сума в размер на 73.00лв. на дата 11.03.2008г., сума в
размер на 200,00 лв. на дата 11.06.2008 г., сума в размер на 171.59лв. на дата
11.02.2009г.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №2451/2009г. по описа
на РС- Пазарджик, ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано цитираното частно гражданско дело. Била е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №1552 от 03.08.2009г. по реда на
чл.417 ГПК.
Въз основа на издадената заповед за
изпълнение и издаден изпълнителен лист, по молба на ищцовото дружество било
образувано изпълнително дело №20168870400513 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов,
район на действие ОС Пазарджик. По цитираното изпълнително дело била връчена
покана за доброволно изпълнение на ответника М. на 12.09.2016г. На 21.09.2016г.
длъжникът М. подал възражение на основание чл.414 ГПК, като с Определение от
26.09.2016г. РС-Пазарджик е указал на заявителя,че следва да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок.
Предвид изложеното, за ищцовото
дружество се явил правен интерес от завеждането на настоящата искова молба. За подаденото от
ответника възражение по чл.414 от ГПК, ищецът бил уведомен на 05.10.2016г.
По делото е била допусната, изготвена
и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, кредитополучателят
е следвало всеки месец- до 5-то число на месеца, следващ отчетния период, да
погасява минимална погасителна вноска по
кредита, определена в размер на 3 процента от сумата за пълно погасяване на
кредита. Ответникът М. е просрочил погасителни вноски, като общия размер на
просрочените погасителни вноски с настъпил падеж към 31.07.2009г. е 458.57лева, в т.ч. главница-199.68 лв. и
лихва- 258.89лв. Непадежиралите вноски към същата дата са в размер на 1300.32
лева, представляващи просрочена главница
по предоставения кредит- овърдрафт.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По
отношение на предявените обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК; чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД; както и по чл.92 ЗЗД във вр. с
чл.86 ЗЗД - предявените искове са допустими, подадени са в срок вследствие на своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и имат за предмет
вземанията, посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна
норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на
иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно
правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор, по който е
изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава
– главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент.
Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на
заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Между
страните по делото не е спорно, а и от приложените от ищеца като доказателства
документи се установява, че ищецът “ПИБ” АД, ЕИК-**** е предоставил на длъжника Д.С.М., ЕГН **********, като
Кредитополучател, сумата от 1 500 лева
/хиляда и петстотин лева/. Отпуснатият лимит по кредитната карта е усвояван
многократно от кредитополучателя по банкова сметка, *** Д.С.М. в банката.
Същевременно , съгласно Раздел І от общите условия, падежът е датата, до която
оправомощеният ползвател е длъжен да погаси минималната погасителна вноска.
Съгласно условията на сключеният между страните договор, клиентът е бил длъжен
да погаси поне минималната си вноска в рамките на срока за погасяване. Съгласно
т.6 от Договора, страните са се уговорили за ползвания овърдрафт, титулярят да
ползва гратисен период със срок до 45
дни.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, кредитът
е в просрочие от 19.07.2008г.,
като кредитополучателят е просрочил следните плащания общо в размер на 458.57
лева: м.юли 2008г. (с падеж 19.07.2008г.) -20.99лв., м. август 2008г. (с падеж
19.08.2008г.) -26.22лв., септември 2008г. (с падеж 19.09.2008г.) -25.66лв,
м.октомври 2008г. (с падеж 19.10.2008г.) -25.95лв., 1.ноември 2008г. (с падеж
19.11.2008г.) -27.83лв., м.декември 2008г. (с падеж 19.12.2008г.) -29.46лв.
1.януари 2009г. (с падеж 06.01.2009г.) -2.08лв., м.януари 2009г. (с падеж
19.01.2009г.) -27.90лв., 1.февруари 2009г. (с падеж 06.02.2009г.) -5.21лв.,
м.февруари 2009г. (с падеж 19.02.2009г.) -28.09лв., 1.март 2009г. (с падеж
06.03.2009г.) -5.73лв., м.март 2009г. (с падеж 19.03.2009г.) -29.53лв., г.април
2009г. (с падеж 06.04.2009г.)-6.20лв., м.април 2009г. (с падеж
19.04.2009г.)-30.20лв., 1.май 2009г. (с падеж 06.05.2009г.) -6.46лв., м.май
2009г. (с падеж 19.05.2009г.) -32.96лв., 1.юни 2009г. (с падеж 06.06.2009)
-6.87лв., м.юни 2009г. (с падеж 19.06.2009) -34.09лв., 1.юли 2009г. (с падеж 06.07.2009г.)
-7.40лв, м. юли 2009г. (с падеж 19.07.2009г.) -36.17лв. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като пълно, ясно, обосновано и компетентно
изготвено.
Предвид изложените доводи,
съдът приема, че страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение
към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК. Претенциите на ищеца са
установени по размер от приетите по делото доказателства, вкл. изготвеното
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. При така изложените
доводи, предявения установителен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорните искове за просрочена
лихва по т.7 и т.8 от Договора за период от 06.01.2009г. до 30.07.2009г.,ведно
със законна лихва върху просрочената главница, считано от 31.07.2009г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното изплащане на задължението.
По
отношение на предявения осъдителен иск-
съгласно чл.28,б.”а” от общите условия на “ПИБ”АД, които са неразделна част от договора за
кредитна карта,банката има право да обяви целия овърдрафт за предсрочно
изискуем при забава на плащане от страна на титуляря за срок по-дълъг от 150
дни, какъвто е конкретния случай. Поради обстоятелството, че длъжникът М. не е
заплатил дължимите вноски съгласно договора,на основание чл.60,ал.2 ЗКИ, за
ищцовото дружество възниква правен интерес от да счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
С т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната
изискуемост на вземане, произтичащо от
банков кредит, представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото се
установява по безспорен начин обективния факт на неплащането.
Съгласно установената съдебна практика, вземане, което произтича от
договор за банков кредит,чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника с изрично волеизявление, достигнало до него преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение,не е изискуемо,т.е изискуеми са само вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания , които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението. Допустимо е обаче за събиране на вноските с ненастъпил падеж и
за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се предяви осъдителен иск
/какъвто е процесния случай/ /в този смисъл Решение №139/15.11.2014г. по т.д.
57/2012г. ВКС/.
Предвид изложеното, предявения осъдителен иск по отношение на
останалата част от задължението, за който не е настъпил крайния срок за
погасяване към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а са станали изискуеми в периода от 31.07.2009г. до датата на подаване на исковата
молба и непадежиралите задължения на кредитополучателя към 30.07.2009г., се
явява допустим и основателен , и като такъв следва да бъде уважен. От
заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява и
размерът на просрочената главница- 1300.32лв. Неоснователни са възраженията на ответника за настъпила
погасителна давност и за недопустимост
на предявения осъдителен иск.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък с разноски, са в общ размер от 471,00 лева /държавна такса в
размер на 71.00лв., заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00лв.
и платен депозит за експертиза в размер на 200.00лв./. Следва да му се присъдят
и разноските във заповедното производство на стойност 35.18лв.– платена
държавна такса.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.С.М., ЕГН-********** ***,
съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца “ПИБ” АД, ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Ц.“№**, представлявано от
изпълнителните директори- В.Х.Х.и Д. К.К., действащи чрез пълномощника си – М.А.М.- юрисконсулт,
произтичащо от Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 46РКО-А-1923/08.01.2008г. и
удостоверено в извлечение от счетоводните
книги на банката, въз
основа на което извлечение са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист №1552 от
03.08.2009г. по ч.гр. дело №2451/2009г. по описа на РС-Пазарджик, към 31.07.2009г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/, а
именно: просрочена главница към 31.07.2009г. в размер на 199.68 лева /сто
деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/; просрочена лихва по т.7 и
т.8 от договора в размер на 258.89лв.
/двеста петдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ за периода от
06.01.2009г. до 30.07.2009г., ведно със законна лихва
върху просрочената главница , считано от 31.07.2009г./ датата на входиране на
заявлението по чл.417 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН-********** ***
да заплати на “ПИБ” АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Д.Ц.“№**, представлявано от изпълнителните директори- В.Х.Х.и Д. К.К.,
действащи чрез пълномощника си – М.А.М.- юрисконсулт, сумата от 1300.32лв. /хиляда и триста
лева и тридесет и две стотинки/- просрочена главница, ведно със законна лихва
върху просрочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /07.11.2016г./ до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН-********** *** да заплати на “ПИБ” АД, ЕИК-****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Ц.“№**, представлявано от изпълнителните
директори- В.Х.Х.и Д. К.К., действащи чрез пълномощника си – М.А.М.- юрисконсулт , сумата от 471,00 лева /четиристотин седемдесет
и един лева /, представляващи разноски по настоящото дело; както и сумата от 35.18лв.
/тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ - разноски по частно гражданско дело частно гражданско дело №2451/2009г. по описа
на РС- Пазарджик
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: