Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Нина Светославова, като разгледа докладваното от
съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер
885 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба от „К.б.с.Б.“ ЕООД срещу решение № 516637 от 25.10.2018 г.,
инкорпорирано в протокол от открито
съдебно заседание на същата дата, по гр.д.№ 45316/2018 г. на СРС, 62 състав, с
което е признато за незаконно и е отменено наложеното на П.С.П., наказание
„забележка“, наложено със заповед № 421/08.06.2018 год. от управителя на „К.с.Б.“
ЕООД, като е осъден ответника да заплати на ищеца 450 лв. разноски, а на съда- държавна
такса в размер на 80 лв.
С въззивната жалба на ответника-работодател се
навеждат доводи за липса на мотиви на решението, необсъждане възраженията на
ответника и всички събрани доказателства, нарушение на процесуалния закон при
определяне предмета на делото и с вида на нарушението на трудовата дисциплина, и
за нарушение на материалния закон, тъй като при неуплътняване на работния ден и
извършване през работно време на дейност, различна от основната му трудова
функция, и не на работното място, без разрешение на прекия ръководител, ищецът
е нарушил трудовите си задължения, не е използвал работното си време по начин,
подсигуряващ максимално бързо и качествено отговаряне на клиентите на Ксерокс,
и това представлява нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че е спазена
процедурата по искане на обяснения, като служителят сам се е поставил в
невъзможност да бъде изслушан, също и изискването за мотивиране на заповедта.
Моли решението да
се отмени, искът да се отхвърли, иска разноски.
Въззиваемата
страна ищец не е дал писмен отговор по жалбата. Представените след приключване
на устните прения пред въззивния съд писмени бележки не следва да се обсъждат,
тъй като съдът не е дал срок за това съгласно чл.149, ал.3 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Ищецът П.С.П.
твърди, че работодателят незаконосъобразно му е наложил дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл. 188,т.2, вр. с чл. 189, ал.1, чл. 192 и чл. 193, ал.1 КТ със заповед № 421/08.06.2018 год., тъй като първо, не бил извършил опиписаните
в нея нарущения на трудовата дисциплина,
второ, не е подписана от лице с ръководни функции, трето, не били взети предвид
дадените от него обяснения по ел.път на служебни електронни адреси, заповедта
нямала реквизитите по чл.195, ал.1 от КТ- не е посочен законовия текст, въз
основа на който се налага наказанието. Моли за отмяна на атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ като незаконосъобразна, с
присъждане на разноски по производството.
Ответникът „К.б.с.Б.“
ЕООД счита исковата претенция за неоснователна с доводи за това, че заповедта е
издадена от компетентен орган, че посоченото в нея нарушение-неуплътняване на
работното време е установено при извършената проверка, сочеща, че е работил
само не повече от 2 часа на 13.04.2018 г., че същата е мотивирана като
нарушението е посочено по разбираем за служителя начин, като от същия преди
налагане на наказанието са искани обяснения, но той не е дал такива. Поддържа
се, че е преценена тежестта на нарушението, поведението на служителя, и с оглед
на всичко това му е наложено посоченото наказание. Моли за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана.Претендира разноски.
Първоинстанционният
съд е приел, че не е доказано отсъствие от работното място на ищеца за
посочените в заповедта периоди, като не е кредитирал данните по представената
разпечатка на л.90 от делото, доколкото същата сочела, че ищецът до обяд не бил
влизал в залата на 17 етаж, а свидетелските показания сочели, че е бил в залата
до обяд. Приел е още, че работното място на ищеца е била огромната зала на 17
етаж, че е доказано, че в рамките на работното време ищецът се е занимавал със
синдикална дейност без да предупреди ръководителя си, но тази форма на
неуплътняване на работното време не била използвана за да обоснове налагане на
наказанието.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо- постановено е в
рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав, подписано е от съдията,
разгледал делото при приключване на съдебното дирене и устните състезания, и
има съдържанието по чл.236 от ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт са
изложени правни изводи, формирани въз основа на обсъждане на събрани
доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че наказанието
е наложено незаконосъобразно, изложените мотиви са ясни и последователни, и съответни
на постановения диспозитив. Макар в същите да не са обсъдени всички подробно изложени
доводи и възражения на страните, съответно и всички събрани по делото
доказателства, такава непълнота не води до нищожност нито недопустимодст на
решението, а до неговата необоснованост. Решението би било
нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато несъмнено в случая
не е налице
(ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г.
к., І г. о. на ВКС).
Събраните по
делото писмени доказателства сочат, че между страните съществува трудово-правна
връзка, която не е прекратена, като
ищецът заема длъжността „специалист контрол приходи“. Със заповед №
421/08.06.2018 г., подписана от Ж.Д., на която по силата на писмено пълномощно
от 15.12.2017 г. от управителая на дружеството е възложено на упражнява правата
на работодателя, вкл. и по налагане на дисциплинарни наказания, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание “забележка“ за това, че на 13.04.2018 г. е нарушил трудовата дисциплина, като в
периода от 10,00 до 12,00 маса и от 15,00 до 17,00 часа, не се е намирал на
работното място и не е уплътнявал работното време /утвърдено от 9,00 до 18,00
часа/, без разрешение на работодателя и без уважителна причина за това, като
служителят отказал да даде обяснения въпреки писмена покана за това, и предвид
нарушението на трудовата дисциплина като такова по чл.187, ал.1, т.1,
предл.посл. от КТ, му налага дисциплинарно наказание „забележка“ , като отчита
липсата на други наказания, интензитета на дисц.нарушение за нормалния работен
процес на останалата част от персонала, намиращ се в близост до служителя,
смекчаващите вината обстоятелства.
Събраните по
делото свидетелски показания сочат, че при изпълнение на служебните си
задължения ищецът е можел да ползва всяка маса/бюро/ в голямата зала на 17
етаж, тъй като работата му се осъществялава на лаптоп, като свидетелите на ответника-Г.и
Н. установяват, че в определени периоди от време на 13.04.2018 г. ищецът или не
е бил на обичайното за него работно място, като е водел разговори с друг
служител, с който няма работни взаимоотношения, носели листове, и в тези
периоди ищецът не се е занимавал с преките си служебни задължения на компютъра,
като свършената от него работа през този
ден била малко, като нямало определена норма за работа и колко време една
работна задача отнема на служител, но данните в системата за работния процес
сочели, че в този ден имало периоди от време, в които ищецът нямал отчетена
никаква дейност.
Работодателят
е спазил изискването на чл.193 от КТ-поискал е чрез служител от чов.ресурси писмени
обяснения от ищеца по ел.път- с имейл от 08.05.2018 г. в 11,19 часа за неуплътняване
на работното време в посочените часови интервали на 13.04.2018 г./сътоветни на
тези в заповедта/, като между ищецът и този служител са били разменени още два
имейла същия ден, последният имейл от ищеца е адресиран и до Ж.Драганова,
осъществяваща по пълномощие работодателската дисциплинарна власт, също и до
управителя на дружеството. Работодателят е игнорирал съдържанието на тези
имейли и е издал заповедта като е приел, че ищецът е отказал да даде писмени
обяснения, с което е нарушил императивното изискване на закона, тъй като
меродавно е в случая искането на обяснения и отговора по това станало по
ел.път, а не осъщественото на следващия ден връчване при отказ на писмото с
искане за обяснения. Така обсъжданите електронни писма са допустимо доказателство
по смисъла на чл.184 от ГПК, не са оспорени като доказателства по делото,
поради което съдът приема, че същите удостоверяват изявленията на страните по
делото, направени с тях. Заповедта на налагане на наказание е и мотивирана
според изискванията на чл.195 от КТ-нарушението е описано разбираемо и е
посочен законовия текст, въз основа на койно се налага-чл.197, ал.1, т.1,
предл.последно от КТ-отсъствие от работното място и неуплътняване на работното
време в посочените часове на 13.04.2018
г. в нарушение на установеното за длужителя работно време с правилника за
вътрешния трудов ред.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обаче, въззивният съд
намира, че ищецът не е допуснал соченото
в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Не се установи, че в посочените в заповедта часови
интервали ищецът не е бил на работното си място и не е уплътнявал работното
време. Свидетелските показания не дават яснота за точното време и
продължителността на отсъствието му от обичайното работно бюро и от 17 етаж
като цяло-показанията на св.Н. сочат, че ищецът“често“ не е на мястото си, или
дори и да е там, не се занимавал с програмата и задачите през деня. Следва да
се има предвид, че в посочените в
заповедта времеви интервали на ищеца се полагат и по 15 мин.почивка,
регламентирана с Правилника за вътрешния ред, като събраните гласни
доказателства не сочат дали времето, през което ищецът на 13.04.2018 г. не се е
занимавал с преките си служебни задължения е надхвърляло установените по 15
мин. почивки преди и след обяд. Въззивният съд отбелязва, че наказанието е
наложено за отсъствие от работното място и неуплътняване на работното време/което
следва да се разбира като неизвършване на трудови задължения през целия работен
ден/, но не и за неизпълнение на възложения обем задачи за деня, поради което
доводите на работодателя и събраните доказателства за това колко работа е
свършил ищецът в този ден 13.04.2018 г. нямат отношение към преценката за
законосъобразността на заповедта, тъй като такива факти не са въведени като
нарушение със заповедта. В случая има установено на
13.04.2018 г. напускане от ищеца на работната зала на 17 етаж, заедно със свид.Г.,
предиобяд, около 11,45 ч., като двамата отишли в отдел“човешки ресурси“, както
и още няколко пъти, с неустановена продължителност, движения на ищеца на етажа-работното
му място, с документи, които нямало как да са свързани с работата му, и разговор
със св.Г.. Тези действия обаче на ищеца не могат да се квалифицират като
нарушение на трудовата дисциплина-неуплътняване на работното време, доколкото
не се установи от ответника, който носи доказателствената тежест, (предвид
установеното, че работното място е цялата зала на 17 етаж, както и липсата на
норма за работа през деня и на фиксирано време за изпълнение на определена
задача), че с това свое поведение ищецът е надвишил
установените почивки преди обед и следобед.
Дори и да се приеме за доказано надвишаване на установените 2х15 мин.почивки,
то няма негативна последица за работата или неизпълнени задачи за деня, и
наказанието забележка е несъразмерно тежко, т.к. определящо за преценката за несъразмерност на наказанието е и обстоятелството, че ищецът
не е бил дисциплинарно наказван за други нарушения на трудовата дисциплина по
време на съществуване на трудовото правоотношение, с оглед на които поведението
му в случая-дори и да се приеме евентуално за основателен довода на ответника,
че с неприсъствие на работното си място
през целия работен ден без уважителна причина
и/или без да е искал разрешение за отсъствието си от раб.място от прекия
ръководител, ищецът не е уплътнил работното време и това е форма на нарушение на трудовите му
задължения, то това поведение се явява изолирано такова, не може да бъде характеризирано като проява
на незачитане на трудовите задължения и вътрешните правила и разпореждания на
работодателя. Ето защо въззивния съд намира, че наложеното дисциплинарно
наказание не е съобразено с изискванията на Кт, евентуално вида на наказанието
е несъразмерно тежко при неспазване на чл. 189, ал. 1 КТ, поради което заповедта, с която е наложено това наказание
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Поради
съвпадане крайния решаващ изводи на двете съдебни инстанции по основателността
на предявения иск, обжалваното решение
следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските. Възражението за прекомерност от
противната страна
по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно. Минималният размер по чл.7, ал.1,
т.1, предл.предпоследно от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, е 200 лв. за предявения
неоценяем иска по чл.357 от КТ. Правният спор не е лишен от фактическа и правна сложност, но тя
не такава, че да обоснове превишаване повече от 2 пъти на минималния размер на
адв. възнаграждение в случая. Ето защо, като съобрази и факта на протичане на производството
пред първоинстанционпният съд без процесуални усложнения и без налагане от
страна на ищеца и неговия пълномощник да се извършват други процесуални
действия, освен участие и защита в единственото проведено пред СРС открито съдебно
заседание, въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че то не
е прекомерно, и намалява същото на 300 лв. / това е и мин. размер на адв.
възнаграждение по всеки друг неоценяем иск, извън тези по трудови спорове/.
По
разноските пред въззивната инстанция: Направените от
жалбоподателя-ответник разноски остават в негова тежест, жалбата му не
се уважава. Ищецът не е направил искане за разноски за въззивната инстанция.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 516637 от 25.10.2018 г.,
инкорпорирано в протокол от открито
съдебно заседание на същата дата, по гр.д.№ 45316/2018 г. на СРС, 62 състав, С
ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ за сумата над 300 лв. до 450 лв., които „К.б.с.Б.“ ЕООД е
осъдено да заплати на П.С.П., като в тази част- за разноски над 300 лв. до 450
лв., ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.