Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.04.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети март Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Даниела Асенова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1015 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.57 ЗЗД.
Предявен е иск от Д.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу И.С.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 ЗС, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2000,00лв., представляваща стойността на припадащата му се част от добитата и продадена от ответника дървесина от съсобствения им имот №*** по картата на землището на с.***, местност „Киковица“, с площ от 11.900дка., през 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът И.С.Г. е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва да е сключвал договор за сеч на дървен материал в съсобствената гора, както и да е получавал парични суми за това.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
От
фактическа страна:
Видно от удостоверението за наследници страните по делото са наследници на Стойне И. Панев- поч. на 06.03.1984г. при равни квоти от по 1/ 2 идеална част от наследството му.
С Решение от 23.08.2000г. на ОСЗ – гр.Земен на наследниците на Стойне И. Панев е възстановено правото на собственост върху изрично посочени в същото решение земеделски имоти, сред които и процесната гора с №*** по картата на землището на с.***.
С Договор от 20.07.2017г. ответникът И. Ангелова е възложила на инж.П.А. да изготви лесоустройствена програма и да извърши маркиране на добитата дървесина от процесния имот, да издаде превозни билети и позволително за сеч.
С Договор от 20.07.2017г. ответникът И. Ангелова е продала на „ЗС Павлов“ООД добитата дървесина от процесния имот за сумата от 2500,00лв.
По делото са изслушани заключенията на две съдебно- почеркови експертизи, видно от които горепосочените два договора са подписани лично от ответника И. Ангелова.
Видно от съдебната лесотехническа експертиза е издадено позволително за сеч от 28.07.2017г. за процесния имот за 53,3 плътни кубични метра. Видно от протокол за освидетелстване на сечище /стр. 52/ от процесния имот са действително отсечени 79,5 плътни кубични метра. Видно от същата експертиза стойността на дървения материал за 79,5 кубични метра по 40,00лева е общо 3180,00лв.
От правна страна:
От правна страна за да бъде уважен иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 ЗС ищецът следва да докаже наличието на съсобственост върху процесния имот и съответните притежавани идеални части от същия, сключване от ответника на договор за извършване на сеч в имота, действителното количество придобита дървесина и съответно получената цена за същата.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че страните по делото са съсобственици при равни квоти върху процесния имот- гора с №*** по картата на землището на с.***. Съгласно разпоредбите на чл. чл. 92 и 93 ЗС страните са съсобственици при равни квоти и на находящите се в имота насаждения, съответно добития от тях дървен материал.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че добивът на дървесина от процесния имот е осъществен само от ответника, като същият е получил и паричните средства от това. Ответникът, знаейки, че не е собственик на притежаваната от ищеца 1/ 2 идеална част от добитата дървесина, не му е предоставил половината от придобитата дървесина, като е продал последната на трето лице и не е заплатил на ищеца половината от стойността му.
Това, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, поражда право за ищеца да получи от ответника действителната стойност на 1/ 2 част от добитата и извозена от имота дървесина или 1/ 2 част от получената за нея цена, ако последната е по-висока. В случая, действителната стойност на 1/ 2 от добитата и извозена от процесния имот дървесина възлиза на 1590,00лв., а 1/ 2 от получената от ответника сума възлиза на 1250,00лв.
Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и доколкото ответникът е отчуждил дървесината след като е знаел, че не е изцяло негова, то на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1590,00лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 2000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл е и Решение № 118 от 15.02.2010 г. на САС по гр. д. № 1545/2009 г., ГО.
Доколкото по делото няма доказателства за отправена от ищеца покана до ответника за заплащане на процесните суми, която да предхожда образуването на настоящето дело, то и ПРС намира, че следва да присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 12.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в общ размер на 960,00лв., от които 80,00лв. за държавна такса, сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 380,00лв. за експертизи. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 763,20лв.
Ответникът не направил искане за присъждане на направените по делото разноски до приключване на устните състезания.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Д.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1590,00лв., представляваща стойността на припадащата и се част от добитата и продадена от ответника дървесина от съсобствения им имот №*** по картата на землището на с.***, местност „Киковица“, с площ от 11.900дка., през 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му претендиран размер от 2000,00лв.
ОСЪЖДА И.С.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Д.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 763,20лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за експертизи и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
Присъдените суми да бъдат изплатени по следната банкова сметка *** “ОББ“АД, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: