Определение по дело №653/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1498
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000653
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……………………2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на                   , в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                                              Мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов

в. ч. т. д. 653 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава двадесет и първа  от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. рег. № 10931/07.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от С.Д.К. срещу Определение № 1971/31.01.2020 г. по гражданско дело № 8948/2019 г. на РС Варна, с което производството по делото е прекратено.

            В жалбата се поддържа, че в съдебното заседание на 31.01.2020 г. по гражданско дело № 8948/2019 г. на РС Варна, образувано по предявен срещу К. иск по чл. 422, последната, в качеството си на длъжник, е оттеглила възражение по чл. 414 от ГПК, поради особено емоционално състояние, породено от бременност и иска отмяна на обжалваното определение.

            В законоустановения срок е постъпил отговор от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрк. М. Н., в които се застъпва становище за законосъобразност на обжалваното определение. Излагат се подробни аргументи подкрепени със съдебна практика на ОС Варна, за това че оттеглянето на възражение по чл. 414 от ГПК извършено в хода на висящ исков процес относно вземането има последиците на чл. 416 от ГПК. Направено е искане депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

 

            Като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

 

            Гражданско дело № 8948/2019 г. на РС Варна е образувано по предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу С.Д.К. иск за установяване на вземането на ищеца по издадена Заповед за изпълнение № 9442/18.12.2018 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 18926/2018 г. на РС Варна.

            С молба № 2171/10.01.2020 г. до РС Варна, К. е заявила, че иска прекратяване на делото, след което в открито съдебно заседание от 31.01.2020 г. е потвърдила желанието си за прекратяване, като е посочила, че оттегля направеното възражение № 25355/04.04.2019 по ч. гр. д. № 18926/2018 г. на РС Варна.

            Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

             Законът изрично признава процесуалното право на длъжника да оттегли възражението си по чл. 414 от ГПК. Подаването на такова възражение създава процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение, а оттеглянето му има за последица влизането ѝ в сила – чл. 416 от ГПК. Предвид изложеното и обстоятелството, че законът не посочва изрично момента до който длъжникът може да упражни правото си да оттегли възражението по чл. 414 от ГПК, следва да се приеме, че това може да бъде сторено най-късно до влизане в сила на заповедта за изпълнение, включително може да бъде оттеглено и в хода на исковото производство, образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Ако длъжникът оттегли възражението си в хода на делото по предявен иск по чл. 422 от ГПК, правният интерес от продължаване на делото отпада и производството по него следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от ГПК.

            Изложеното, отнесено към разглеждания казус означава, че с оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК от жалбоподателката, правният интерес от разглеждане на иска по чл. 422 от ГПК е отпаднал, поради което съдът правилно е прекратил производството по делото, като развиващо се при липса на абсолютна процесуална предпоставка за възникване и съществуване право на иск, каквато е правният интерес. В тази връзка, неоснователно е оплакването на жалбоподателката за наличието на емоционално състояние ограничило интелектуалните ѝ, и волеви способности към момента на оттегляне на възражението, тъй като въпросът за опорочаване на волята не е процесуален, а материално правен и може да бъде разрешен само в хода на исково производство. В настоящото производство предмет на проверка е дали са допуснати пороци при постановяване на обжалваното определение за прекратяване от първоинстанционния съд. Доколкото такива не се установяват, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

            Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег. № 10931/07.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от С.Д.К. срещу Определение № 1971/31.01.2020 г. по гражданско дело № 8948/2019 г. на РС Варна, с което производството по делото е прекратено.

            Определението е окончателно.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                               2.