№ 321
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20253100500050 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Oбразувано e по въззивна жалба вх. № 88987/06.11.2024г. подадена от С. М. М. с
ЕГН:**********, чрез адв. Ц. Д., личен № ****, АК – гр. Варна срещу Решение № 3545/
11.10.2024г., постановено по гр.д. № 11522/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна,
гражданско отделение, 33 състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че С. М. М. ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя В. В. сумите от 355.77 лв. (триста петдесет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки) , представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода от 21.11.2018 г. до 18.08.2021 г. на адрес гр. Варна, ул.
„Доброволци“ бл. 27, ап. 127, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-14.09.2021г. до окончателното и плащане и 52.86 лв.
(петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща остатък от сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.03.2019 до 10.09.2021 г., за които
суми е издадена заповед от 16.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
13329/ 2021 г. по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност
на постановеното първоинстанционно Решение и за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че е налице наличието на облигационна връзка между страните към настоящият
момент, както и изправността на ищеца по същата е била оспорена. Твърди, че посочените в
исковата молба фактури не са издадени на името на ответницата. Оспорва карнетите въз
основа на които е начисляване ВиК услуга в посочените в исковата молба фактури, като се
твърди, че липсва подпис на потребителя, и че липсват косвени доказателства за
потребление на вода от абоната. Счита се, че липсват основания за служебно начисляване на
вода, а ако са налице такива, то те не са извършени съобразно Наредба №4/14.09.2004г.
Оспорва се още, че ответника е потребител на ВиК услуги за битови нужди на адрес **** с
абонатен № 1276816 в периода за периода от 14.12.2017г. до 18.08.2021г. и до настоящият
момент, както и, че имота с адрес **** изцяло са негова собственост. В тази връзка, се
1
представя справка с №2640/02.01.2024г. от Агенция по вписвания. Твърди се още, че
ответника притежава ½ иделана част от процесния имот по наследство заедно със своята
сестра М. А. В. с ЕГН **********, като това жилище по устна уговорка е останало в
идеална собственост на сестра й М. А. В.. Предвид което счита, че ответницата е
процесуално легитимирана да отговаря само за ½ идеална част от процесния имот, като
съдът неправилно е осъдил същата да заплати цялата процесна сума. В тази насока подкрепя
становището си, опирайки се на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията, реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи , "Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, както и § 1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че отчет от ищцовото дружество не е извършван на посочения
водомер в имот на ответника с номер 37679 , като е начислена вода за абонатен №
1276816.Сочи се, че по делото не се представят счетоводни документи фактури за периода
от 21.11.2018г. до 18.08.2021г, поради което и доставено количество вода в размер на 96
куб.м е било оспорено. Сочи се, че съдът не е отчел, че е било оспорено, и това, че С. М. има
качеството на потребител на ВиК услуги от страна на оператора, както и че същата се
намира в облигационна връзка с ищеца, и че е ползвала начисляваната услуга по доставка и
пречистване на питейна вода. Посочва още, че в Закона не е предвидена солидарна
отговорност за собственика и за ползвателя, нито е налице уговорка в този смисъл (такава
няма и в ОУ), поради което и дружеството не може да „избира” към кого да насочи
претенцията си за „цялото” задължение, поради което всеки един от тези субекти следва да
отговаря самостоятелно за „своя” част от задълженията. В тази насока счита, че
собственикът ще бъде длъжник, само ако фактически ползва имота. В заключение се твърди,
че имота не се ползва от С. М. М. ЕГН **********, която не е била и не е в облигационна
връзка с ВиК оператора, по силата на сключен договор за доставка на питейна вода при
общи условия. В заключение се твърди, че ВиК оператора е следвало да извърши проверка
къде се намира шахтата, в която е монтиран водомер с №1276816 и кой имот и кои обекти
захранва с вода този водомер. Колко лица са регистрирани на процесния адрес ****. В този
адрес ли се намира шахтата, в която е монтиран водомер с №1276816 или някъде другаде.
Иска се , настоящия съдебен състав да вземе в предвид, че ако „ВиК Варна“ ООД, през
процесния период не е имала достъп до процесния имот и разликата от общия водомер
монтиран във жилищната сграда са се начислявали на всички абонатите пропорционално на
тяхното потребление в процесния обект, то счита, че същият неоснователно претендира да
получи процесна сума, тъй като същата вече му е заплатена от етажната собственост. В този
случай твърди, че ВиК дружеството няма материален интерес да води настоящото дело.
Оспорва се още, че процесните суми се дължат на ищцовото дружество, като се счита, че
делото следва да се прекрати поради липса на правен интерес от водене на настоящото дело.
В заключение посочва, че по делото е представен Констативен протокол с №016 от дата
24.08.2024г., от който е видно, че не ответницата, а нейната сестра М. В. е осигурила достъп
на служителите на ВиК Варна, от който документ се потвърждават твърденията, че
ответницата няма достъп до процесният имот, не ползва ВиК Услуги в същия, предвид,
което и не следва да заплаща процесните суми претендирани от въззиваемото дружество.
Моли се, да бъде отменено Решение № 3545/ 11.10.2024г., постановено по гр.д.
№20233110111522, по описа на Районен съд – гр. Варна, 33 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли в цялост
предявения иск. В условията на евентуалност се иска да бъде отхвърлен иска за ½ от
претендираната сума в общ размер на 355.77лв. (триста петдесет и пет лева и 77ст.)„
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.11.2018г. до 18.08.2021г. на адрес гр. Варна, ул. Доброволци бл.27, ап.127;
сума в общ размер па 52.86лв. (петдесет и два лева и 86ст.), представляваща остатък от сбор
от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.03.2019г. до 10.09.20211г.;
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-14.09.2021 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от
16.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13329/2021 г. по описа на ВРС.
Иска се и присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
2
въззиваемата страна
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата и претендира съдебно-деловодни разноски.Счита, че е налице
съсобственост между въззивницата и нейната сестра, като С. М. не е солидарно отговорна да
заплаща цялото задължение, претендирано от ВиК дружеството. Въззиваемата страна, също
редовно призована, изпраща процесуален представител, депозира молба-становище, с която
оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33 срещу ответника
С. М. М. ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 4 2 2 ал.1 от ГПК
за осъждане на ОТВЕТНИКЪТ, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер 1276816, да заплати в полза на ИЩЕЦА следните
суми, а именно : сума в общ размер на 355,77лв. (триста петдесет и пет лева и 77ст.),
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.11.2018г. до 18.08.2021 г. на адрес ****; сума в обш размер на 52,86лв.
(петдесет и два лева и 86ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 22.03.2019 до 10.09.2021.; както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съд-14.09.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 16.09.2021г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 13329/2021 г. по описа на ВРС. Прететдират се и съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса от 25лв. и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50лв. Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на ответника за имот на адрес ****,
който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1276816, чийто титуляр е
ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава. Ответника се сочи, че не е изпълнил задълженията си към
ищцовото дружество. С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, чрез особен представител. С отговора се възразява срещу наличието на идендитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните към настоящият момент, както и изправността на
ищеца по същата. Оспорва се и извършване на доставка на фактурираните количества ВиК
услуги. Оспорват се посочените фактури в исковата молба, твърди се, че не са издадени на
името на ответницата. Оспорват се карнетите въз основа на които е начислявана ВиК услуга
в посочените в исковата молба фактури, твърдя, че липсва подпис на потребителя, към
настоящия моменти се счита, че дори липсват косвени доказателства за потребление на вода
от абоната. Счита се и че липсват основания за служебно начисляване на вода, а и да са
налице такива, то те не са извършени съобразно Наредба №4/14.09.2004г. тъй като в
процесния период не са отчитани реалните куб.м. вода, както и липсват данни, че обектът се
обитава от ответницата. Оспорва се, че ответника е потребител на ВиК услуги за битови
нужди на адрес **** с абонатен № 1276816 в периода за периода от 14.12.2017г. до
18.08.2021г. и до настоящият момент. Оспорва се, че имота с адрес **** изцяло са негова
собственост на ответника. В тази връзка се представя Справка с №2640/02.01.2024г. от
Агенция по вписвания чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
3
всички служби за вписвания, отбелязвания и заличавания по вписвания, за периода от
01.01.1991г. до 02.01.2024г., от която е видно, че след извършена проверка в Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър (ИКАР) на територията на цялата
страна за ЕГН/ЕИК: **********, ищеца притежава 1/2 иделана част от процесния имот по
наследство заедно със своята сестра М. А. В. с ЕГН **********. Това жилище обаче по
устна уговорка е останало в идеална собственост на сестра й М. А. В.. Същата обаче не
ползва жилището, тъй като постоянно живее в чужбина. Предвид което, ако съдът приеме,
че ответницата е процесуално легитимирана да отговаря за процесните суми, то да приеме,
че отговаря само за 1/2 идеална част от процесния имот. Оспорва се изцяло представената
Справка за недобора на частен абонат от 21.11.2018г. до 18.08.2021г. Така представената
справка се счита, че не отговаря на законовите изисквания за писмен документ, не съдържа
подпис на съставите. Отделно от това счита се, че същата е съставена за целите на
настоящият процес. Оспорва се, че същата се отнася за ответника С. М. М. ЕГН **********.
При изложеното, се настоява да се отхвърли исковата претенция и да се присъдят сторените
в производството съдебно — деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, както в исковото производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да
бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269
от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки,
поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Следва да се има предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези
посочени в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в първата
инстанция твърдения и възражения.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира
жалбата за частично основателна, като приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
Депозирани са по повод постъпило възражение срещу Заповед № 4998/16.09.2021 г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена за процесните вземания, по ч.гр.д. № 13329/2021 г.
на РС- Варна, инициирано по повод постъпило на 13.09.2021 г. заявление.
Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и
главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него
права, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение между страните в
процесния период и с твърдяния предмет; качеството си на изправна страна по
правоотношението, т. е. реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и
фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, а в случай, че се касае за
служебно начислени количества – предпоставките за извършеното начисляване и
съответствието на начислената консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза
на служебен отчет; настъпилата изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност,
съответно изпадането на ответника в забава, поради което същият дължи обезщетение за
забава в претендирания размер.
В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по горните факти,
както и да установи положителните факти, на които основава своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
4
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. По делото са
представени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребител от ВиК
оператор “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД ведно с извадка от Решение № ОУ-
09 от 11.08.2014 на ДКЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-20 от
28.12.2018г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на
КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви. С оглед ноторно и служебно известния факт на публикуване на общите
условия, следва да се приеме, че същите са влезли в сила по отношение на всички
потребители на вода и ВиК услуги, включително и спрямо въззивницата.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, "потребители" са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална
дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество. За
установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ответника е
представена поименна справка от имотния регистър за ответницата от датата 02.01.2024г.
От съдържанието на същата се установява, че тя, заедно с трето лице за спора- М. А. В., са
съсобственици на по ½ от процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда, находяща се в ****.Отразените в справката факти не са оспорени от ищцовата
страна, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
него вещно право е било отчуждено.
Съда, при съобразяване на цитираните по- горе нормативни разпоредби и на
събраните доказателстваприема, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния
водоснабден обект. Индиция за това е и приобщеното по делото справка за недбора на
частен абонат с клиентски и абонатен номер 1276816, с титуляри С. М. и М. Рашмева.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За
сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
5
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери. Установяването на извършения отчет и резултатите от
него се извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Относно случаите, в
които потребителят на ВиК услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до
имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в
чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. В хипотезите на отказано от потребителя съдействие,
невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени ВиК услуги налага да
бъде начислена служебна консумация, определена съобразно предвидените в общите
условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. методики. С оглед събраните доказателства за
неоказано от страна на абоната дължимо съдействие, са налице всички основания
потребеното количество ВиК услуги да бъде определено съобразно предвидената в
цитираната норма фикция.
За установяване количеството потребена вода в обекта за процесния период, както и
правилното му остойностяване , по делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено и компетентно. Видно от същото, за процесния период 21.11.2018г-
18.08.2021г., показанията на водомера са отчели старо показание 660 куб.м вода и ново
показание 756 куб.м вода, като стойността на изразходваната вода е в размер на 355,77 лева.
Съобразно периодите на забава и стойността на лихвите за забава, съгласно посоченото от
експерта се равнява на 52,94 лева.По делото е прието и приложено опис на отчетите на
абонатен № 1276816, както и Констативен протокол № 016/24.08.2024г, видно от който към
датата на изготвеният протокол, инкасатор Л. И. е извършила проверка на адрес ****, като е
извършила отчет на водомер по партида с клиентски номер 1276816, който отчет е
установил показания на водомера 816 куб.м. вода. По делото липсват данни за неизправност
на измервателното устройство в процесния обект на потребление за отчетния период по
процесните фактури. Съда, при съпоставяне на данните от Констативният протокол и тези
от описаните в експертното заключение приема, че отчетеното количество вода е реално
потребено в имота, а доставеното количество съответства на фактурираното по процесните
фактури, поради което е установен размера на дължимите суми за главница. По делото
липсват и доказателства, а и твърдения за заплащане от ответника на претендираната от
ищцовата страна сума. Доколкото, обаче, от справка от имотния регистър фигурира името на
трето за делото лице, като собственик на ½ от процесният имот, и съобразно вписаните
титулярите на партидата с № 1276816, отговорността на ответника следва да се ангажира за
1/2 от целия дълг. Предвид липсата на доказателства по делото, а и на твърдения за
заплащане от страна на ответника на дължимата сума на потребените ВиК услуги в
съсобствения му имот и съобразно приетото, че отговорността му се разпростира за 1/2 от
така определените суми, ответникът дължи заплащане на главница в размер на 177,89 лева
за периода 21.11.2018г- 18.08.2021г.и лихва за забава в размер на 26,43 лева за периода от
22.03.2019г. до 10.09.2021г.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да бъдат преразпределена
отговорността за разноски.
Пред първа инстанция
Ищеца е направила разноски съгласно изготвеният списък в размер на 555 лева за
исково производство и 135,00 лева за заповедно производство. Такива следва да се присъдят
съобразно изхода на спора, а именно за исково производство в размер на 277,50 лева и
разноски за заповедно производство в размер на 67,50 лева.
На ответника, съобразно чл.78,ал. ГПК също се дължат разноски. Съгласно приложеният
списък, същият е претендирал разноски за оказана безплатна правна помощ в размер на 400
лева. На основание чл. 38, ал1, т.2 ЗАдв адвокатът, предоставил безплатна правна помощ,
има право да получи адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
6
Законът обаче изрично предвижда, че адвокатското възнаграждение се определя от съда.
Съда определи адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно уважената
част на исковете, на адв.Д. следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
150 лева.
Пред въззивната инстанция:
Съгласно приложеният списък, въззивника е претендирал разноски за оказана
безплатна правна помощ в размер на 400 лева. На основание чл. 38, ал1, т.2 ЗАдв адвокатът,
предоставил безплатна правна помощ помощ, има право да получи адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.Съда определи адвокатското
възнаграждение в размер на 200 лева. Съобразно уважената част на исковете, на адв.Д.
следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изложеното, въззивната жалба е частично основателна, респ.
първоинстанционното решение е частично правилно, поради което следва да бъде изменено
съобразно гореизложеното.
По изложените мотиви, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3545/ 11.10.2024г., постановено по гр.д. № 11522/2023г. по
описа на Районен съд – гр. Варна, гражданско отделение, 33 състав, в ЧАСТТА, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че С. М. М. ЕГН **********, дължи
на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя В. В. сумите за
разликата над 177.89 лева / сто седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ до
присъдения размер от 355.77 лева/ триста петдесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки/ , представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.11.2018 г. до 18.08.2021 г. на адрес гр. Варна, ул. „Доброволци“ бл. 27, ап. 127,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-14.09.2021г. до окончателното и плащане и за разликата над сумата от 26.43 лева /
двадесет и шест лева и четиридесет и три стотинки / до присъдения размер от 52,86 лева/
петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/представляваща остатък от сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.03.2019 до 10.09.2021 г., за
които суми е издадена заповед от 16.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 13329/ 2021 г. по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., както и В ЧАСТТА НА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА
Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя В. В., разноски в
исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за размера над 277.50 лева /двеста
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки / до присъдения размер от 555 / петстотин
петдесет и пет лева/ за сторените от ищеца разноски, и за разноски в заповедното
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за размера над 67.50 лева /шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ до присъдения размер от 135 / сто тридесет и пет лева/ за
сторените от ищеца разноски
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя В. В. против С. М. М. ЕГН **********,иска с правно
основание 422,ал.1 ГПК в ЧАСТТА за разликата над сумата от 177.89 лева / сто
седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ до присъдения размер от 355.77
лева/ триста петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ представляваща сбор от
7
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.11.2018 г. до 18.08.2021 г.
на адрес гр. Варна, ул. „Доброволци“ бл. 27, ап. 127, както и за разликата над сумата от
26.43 лева / двадесет и шест лева и четиридесет и три стотинки / до присъдения размер от
52,86 лева/ петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ представляваща остатък от
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.03.2019 до 10.09.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3545/ 11.10.2024г., постановено по гр.д. №
11522/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна, гражданско отделение, 33 състав, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, представлявано от управителя В. В., да заплати на адв. Ц. Д., личен №
****, АК – гр. Варна, сумата от 100 / сто/ лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна помощ С. М. М. с
ЕГН:********** и сума в размер на 150 /сто и петдесет/лева - адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната пред първата инстанция безплатна правна помощ С. М. М.
с ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8