Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 390

гр. Велико Търново, 5. 2.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 8/2024 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на Р.Д.Г. ***, против Решение №195/27.11.2023 г., постановено по АНД №20234120200476/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №6802470, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено от него административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр.ал.1 , т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.  Счита за неправилен извода на районния съд, че давността по чл. 34 от ЗАНН не е изтекла, тъй като ЕФ е издаден повече от три месеца след откриване на нарушителя; оспорва възприетото от съда, че срокът за издаване на ЕФ е шестмесечен, какъвто е срокът за издаване на НП съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а не тримесечен съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Навежда доводи за липса на предпоставките за издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП доколкото нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол, което винаги  е в присъствието на контролен орган, следователно е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. Позовава се на съдебна практика и на Тълкувателно решение №1/26.02.2024г. по т.д. №1/2013г. на Общото събрание на ВАС. Допълнително се твърди, че не са налице категорични данни, че именно касаторът е управлявал процесното МПС на посочената в ЕФ дата и място, което се потвърждавало от образуваното досъдебно производство в РП – Горна Оряховица, макар и за друго деяние в идеална съвкупност с визираното в ЕФ шофиране над допустимата скорост. По тези съображения от съда се иска да отмени решението на Районен съд – Горна Оряховица и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания пред въззивната инстанция ЕФ. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

 

Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по спора.

 

                        Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение №195/27.11.2023 г., постановено по АНД №476/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №6802470, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено от него административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр.ал.1 , т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 14.08.2022 г., в 16:30 часа в град Лясковец,  Област Велико Търново, на път II-53, км. 15+300, в посока гр. Елена, чрез мобилна видео – радарна система “TFR1-M” №556, е заснет лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ с рег.№ ***със скорост на движение от 87 км/ч. (след отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч) при ограничение за населено място от 50 км/ч. Превишението на скоростта било 37 км/ч. Изготвен е снимков материал, клип №6802470. Преглед на заснетото нарушение е извършен на 29.12.2022 г. и след справка за собствеността на автомобила е установено, че същият е собственост на Р.Д.Г..

За това нарушение е съставен ЕФ Серия К № 6802470, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на Р.Д.Г., в качеството й на собственик на автомобила, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5282224, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. След връчване на ЕФ на 08.08.2023г., видно от приложената разписка за връчване, Г. не е представила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

В законния срок фишът е оспорен пред Горнооряховския районен съд, който е намерил, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения като същият е законосъобразен и по същество. Прието е, че съдържанието на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и не страда от твърдените в жалбата пороци. Посочено е, че няма пречка за констатиране на нарушението с „мобилна камера“, доколкото ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. по описа на ВАС е загубило приложението си предвид настъпилите след постановяването му законодателни изменения. Обсъдени и за неоснователни са приети възраженията в жалбата за незаконосъобразност на ЕФ поради липсата на указан в него срок за подаване на възражение пред директора на съответното ОД на МВР доколкото такъв реквизит не бил предвиден в утвърдения образец. Намерил е, че към датата на справката, от която е видно кога е издаден ЕФ, не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, нито абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр.80, ал.1,т.5 от НК. Според въззивният съд от доказателствата по делото по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение на ЗДвП, което било заснето с одобрен тип средство за измерване на скоростта, преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението като е констатирано, че същото е извършено в условията на повторност при правилно приложена санкционна разпоредба от ЗДвП. За неоснователно е прието възражението за неправилно определен субект на административното наказание, тъй като отговорността е ангажирана на собственика на МПС към датата на извършване на нарушението при липсата на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Според ГОРС ирелевантно за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила било воденото ДП № ЗМ-825/2022 г. по описа на РУ - Горна Оряховица, което е за престъпление по чл. 345, ал.2 вр. АЛ 1 от НК – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред след прекратяване на регистрацията му на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, нито обстоятелството, че ДП било спряно с прокурорско постановление поради неразкриване на извършителя.   Формиран е извод за правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието, определено от закона в абсолютен размер. Решаващият извод на РС е за неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.

Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.  Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при правилно приложен закон.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е присъствал чрез упълномощения адвокат,  приобщена е административнонаказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда доказателства. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушение на закона. При ГОРС е проявил процесуална активност и е събрал допълнителни доказателства, въз основа на които е извел правилен правен извод за законосъобразност на електронния фиш. Отчетено е, че нарушението е правилно квалифицирано, след като е подробно описано. Правилно е ангажирана отговорността на Г. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустима скорост на движение на МПС в населено място, като правилно е прието, че нарушението е извършено при условията на „повторност“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, съответно санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Нарушена е установената в ЗДвП обща забрана за превишаване на скоростта в населено място, тъй като в този участък е нямало пътен знак, който да указва стойност на скоростта, различна от посочената в чл.21, ал. 1 от закона. Нарушението е заснето от мобилна система за видео контрол на скоростта, като използването й на съответното място за контрол е удостоверено с протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия полицейски служител. 

За пълнота на изложеното и в отговор на възражението, касаещо нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и конкретно наличието на контролен орган при установяване на нарушението, за което следва да се състави АУАН, респ. издаде НП по общия ред, този касационен състав счита, че текстът на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. След измененията в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.  е преодоляно задължителното тълкуване по цитираното в касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014 г. на ВАС по т. д. 1/2013г., което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на стационарна камера, т.е нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.Тълкуването на касатора е превратно на вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ не е разделена с препинателен знак, а е едно цяло, т. е. електронен фиш се издава тогава, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с каквото средство е заснето процесното нарушение, което обстоятелство не е спорно. Отсъствието на контролен орган и нарушител се отнася към момента на издаването на акта, в случая електронният фиш.

Правилно е определен субекта на нарушението. С нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се въвежда оборима презумпция относно субекта на административни наказания - собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че Р.Г. е придобила собствеността над процесното МПС от трето лице на 11.05.2022г. и към датата на нарушението /14.08.2022г./ няма промяна в този факт. Собственикът на МПС има възможност по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП да посочи с декларация лицето, управлявало собствения му автомобил. По делото няма данни това да е направено. Дори да се приеме, че действително касаторът не е бил водачът в момента на нарушението, ако е считал че този електронен фиш не следва да бъде връчен на него, е трябвало своевременно да предприеме процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Като не е подал в законоустановения срок информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, касаторът следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие.

Не се спори от страна на касатора, че не е изтекла предвидената в НК по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК поради което не следва да бъдат излагани съображения в тази насока. Изцяло се споделят мотивите на ГОРС в обжалваното решение. Правилно РС е счел за приложим давностният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Макар да няма в ЕФ дата на неговото съставяне, този факт не създава пречка за проверка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото е ясна датата на преглед на снимковия материал, на която автоматично се съставя и ЕФ. От приложеното по делото извлечение от информационната система на МВР се установява, че ЕФ е издаден на 29.12.2022 г. за нарушение, извършено на 14.08.2022г. Следователно е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Горна Оряховица следва като правилно да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящото производство не се претендират от ответника по касация, при което такива не следва да бъдат пресъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/27.11.2023 г., постановено по АНД №20234120200476/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден ЕФ Серия К №6802470, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Р.Д.Г. ***,за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр.ал.1 , т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.