№ 4460
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110168925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ против К. П. Н* -
И*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Ответницата е поискала да бъде допусната съдено-счетоводна експертиза с поставени
в исковата молба задачи, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото
от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.
Страните следва да се пок*т към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да посочи начален момент, от който се претендира
закона лихва върху осъдителните претенции. При неизпълнение на дадените указания съдът
ще приеме, че такава не се претендира.
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 300 лв., вносим от ответницата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В* Д*
П..
1
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за …2025 г. от … часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Ищецът „Профи Кредит България“ е предявил установителни искове по реда на чл. 422
ГПк срещу К. П. Н* - И*, ЕГН ********** за следните суми: главница в размер на 3025,83
лева; договорно възнаграждение в размер на 1325,59 лева, дължимо за периода от 20.11.2022
г. до 05.12.2023 г.; 388,61 лева - лихва за забава от 21.03.2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), ведно със законната
лихва в размер на 292,21 лева, дължима за периода от 05.12.2023 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението -
28.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 18575/2024 г. по описа на СРС, 36 гр. състав, както и осъдителен иск срещу
ответницата, за заплащане на незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ в размер на 668,26 лева, и незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
в размер на 1901,47 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение,
ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, като по Заявлението е
образувано ч.гр.д. № 18575 от 2024 г. Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, касаеща възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“,
като длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество му е
указано да подаде установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции съществуват житейска
логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно производство, което няма да
бъде значително затруднено, тъй като правния спор е възникнал на едно основание, а
именно - Договор за потребителски кредит № ***. Заявява, че се отказва да търси
претендираната с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 19.02.2023 г., поради липса на
материален интерес. Твърди се, че на дата 16.12.2021 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № *** между страните, при следните параметри:
сума на кредита: 3500,00 лева;
срок на кредита: 36 месеца;
размер на вноската: 170,43 лева;
годишен процент на разходите (ГПР): 49,26%;
годишен лихвен процент: 41,00%;
лихвен процент на ден: 0,11%;
общо задължение по кредита: 6135,74 лева.
Посочва, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 875 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2450 лева;
размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 92,37 лева.
2
Заявява, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени
допълнителни услуги е както следва:
общо задължение: 9460,74 лева;
общ размер на месечна вноска по договора: 262,80 лева;
дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди, че сумата е преведена на ответницата. Сочи, че е бил изготвен погасителен план с 36
вноски, всяка по 262,80 лева с падежна дата - всяко 20 - то число на месеца, а погасителния
план е бил получен от длъжника на дата - 16.12.2021 г., заедно с ДПК, Стандартен
европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. Посочва, че към дата
28.02.2022 г. е бил подписан Анекс № 1, с който се отлага погасителна вноска № 2, а на
08.11.2022 г. е бил подписан Анекс № 2, с който се намаленм размера на погасителна вноска
№ 9,10,11, като е подписан и нов погасителен план, който е неразделна част от анекса.
Поддържа, че ответницата не е изпълнила своето задължение, което е поела по договора,
като е преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава и е
направила следните плащания по заема на дати:
20.01.2022 г. били платени 632 лева;
14.03.2022 г. били платени 20 лева;
08.04.2022 г. били платени 280 лева;
29.04.2022 г. били платени 263 лева;
20.05.2022 г. били платени 263 лева;
29.08.2022г. били платени 310 лева;
30.09.2022 г. били платени 280 лева;
14.10.2022г. били платени 260 лева;
23.11.2022 г. били платени 200 лева;
30.12.2022 г. били платени 115 лева;
12.02.2023г. били платени 20 лева.
Изтъква, че общата сума на направените плащания по ДПК *** е в размер на 2274,00
лева. С нея е погасена сума в размер на 2119,22 лева, съгласно задължението по погасителен
план. Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, са
начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 443,39 лева за периода от
21.03.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна
изискуемост), които към момента са заплатени чатично – 54,78 лева, остатъкът на
задължението е в размер на 388,61лева. Сочи, че с плащанията си клиентът е заплатил и
50.00 лева начислени такси по Тарифа, като съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите
условия към ДПК № ***, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ
ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски,
свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД
в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа“.
Изтъква, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в
забава, като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от
Общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за
предсрочно изискуеми на дата 05.12.2023г. Сочи, че договорът за кредит е прекратен
автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за което ответницата е
уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Заявява, че след
обявяването на предсрочна изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава,
като същото е било начислено съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ. Сочи, че след
3
прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като
остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор, с оглед на което, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж
след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна
погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост -
05.12.2023 г. Сочи, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в
размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като преди сключването на
процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и
веднъж преди сключването на самия ДПК, като от него е видно, че дружеството в качеството
си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. Изтъква, че ответницата е посочила, че е получила
екземпляр от него, изписала е имената си и се е подписала. Твърди, че параметрите на
кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който
му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Поддържа, че е бил изготвен и е
връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника,
ведно с Договора за потребителски кредит. Счита, че с оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изтъква, че съобразно т.15.1. от
ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да
закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Сочи, че в настоящата точка се
отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга. Поддържа, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит, като представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от
длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски, като тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, при предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, като
същата е използване. Намаляване на определен брой погасителни вноски, така, ако доходът
на длъжника намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера
на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ
„Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата. Смяна на падежната
дата на вноските, която уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на
заплащане на месечните им възнаграждения, същите ще могат да променят и падежната дата
по кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“, не
се е възползвал от същата. Счита, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение
на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни
вноски и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момента да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги. Изтъква, че процедурата по
сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е
описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, като съгласно
уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и
провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения
и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора, а в чл. 3.1. от Общите условия ясно и
недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски
4
кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит, като
клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са
попълнени. Посочва, че кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са
неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на
потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът
по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на
кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит,
клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя
страна. Сочи, че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че
още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по ДПК. Счита, че е налице съгласие по отношение размера на ГПР, ГЛП и
общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя
за приемането им. Изтъква, че ответникът е имал възможността да се откаже от договора
при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по
сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Сочи, че
също така ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване
на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право, но вместо това
ответницата е усвоила предоставената й в заем сума, поела е изпълнение на уговореното в
ДПК съгласно погасителния план към него, като от тези обстоятелства може да се направи
обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ищцовото дружество
Договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Столична община оспорва предявения иск.
Заявява, че същият е неоснователен, тъй като произхожда от нищожен договор за кредит,
тъй като съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 41.00 %, като видно от
самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви
за нищожен. Посочва, че съгласно установената съдебна практика противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. Изтъква, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, която към дата 16.12.2021 г. е била 10.00 %
(съответно трикратния и размер е бил - 30.00 %), като по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.; ГПР е 49,26 % съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на
законната лихва. Счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
дължимата допълнителна такса, което представлява още едно основание за нищожност на
договора. Сочи, че в част VI от Договора е посочено, че кредитополучателят дължи такса за
услугата „Фаст“ - на стойност 668,26 лева и такса за услугата „Флекси“ в размер на 1901,47
лева. Посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност, като същата има характер на изначална
недействителност, тъй като последиците и са изискуеми при самото сключване на договора
и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Заявява, че съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
5
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Счита, че спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди, че
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Сочи, че в ГПР
следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение, а в настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. Счита, че по този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт, тъй като е посочено, че ГПР е 49,26 %, а ГЛП е 41.00 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Счита, че посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Посочва, че кумулирането на таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“
води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита
за потребителя като ГПР от 49,26 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Поддържа, че клаузата за заплащане на такси за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в исковата молба ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД признава, че по процесния договор са внесени общо 2274
лева, които следва да се приспаднат от дължимата главница, която е 2500 лева, като така се
получава, че ответницата дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1226 лева,
която признава за дължима и която ответницата ще внесе на ищцовото дружество. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валиден Договор за
потребителски кредит между страните настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по споразумението.
При доказване на горното в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи валидно облигационно правоотношение,
по силата на което е предоставен пакет от допълнителни услуги по закупена и използвана
услуга „Фаст“ в размер на 668,26 лева; незаплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 1901,47 лева; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по споразумението, както и че оспорените клаузи са действителни.
При доказване на горното в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
6
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7