О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ IV-2240 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1168 по описа
за 2019 година
Производството
е по реда на чл.248 ГПК.
На
06.11.19г. е постъпила молба вх.№17406 от ответника С.К.К., чрез адв. Т., с
искане за изменение на въззивното решение в частта, относно разноските. Според
него адвокатското възнаграждение се определя на база ½ от данъчната
оценка. Поради липса на списък на разноските в първата инстанция, от страна на
ищцата, не могъл да възрази по размера му. Наредба _№1 била отменена от ВАС и
не следвало да се прилага. Във въззивната инстанция не били събирани
доказателства, обосноваващи по-голяма сложност на делото, поради което
разноските следвало да се определят в размер на ¾ от минималния размер в
първоинстанционното производство.
В отговор за молбата е депозиран отговор от ищцата Г.К.,
чрез адв. Т..В него са изложени съображения, че уговореното адвокатско
възнаграждение и в двете инстанции е в размер на минималното, регламентирано от
Наредба №1, която е действаща, предвид висящността на производството по
оспорването й. В наредбата не се посочва, че материалният интерес се определя
като ½ от данъчната оценка. Само за изготвяне на въззивна жалба,
възнаграждението е ¾ от основното и в случая уговореното между страните
е в този размер.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №1410/04.06.2019г.,
постановено по гр.д.№1395 по описа на Бургаски районен съд за 2019г.
С
постановеното въззивно решение №ІV-106/08.10.19г., е отменено частично
обжалваното решение в частта, с което искът е отхвърлен над 9020/11000 ид.ч. до
9405/11000 ид.ч. и е прието за установено на основание чл. 21, СК от 1985
(отм.), по отношение ответника С.К.К., че на основание трансформация на лични
парични средства в размер 385 лева,
ищецът Г.С.К., е легитимирана като собственик на още 385/11 000 ид. ч. от
апартамент №21, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 82, вх. А, ет.
8. В частта, с което искът е уважен за 9020/11000 ид.ч. и в частта, с което
искът е отхвърлен над 9405/11000 ид.ч. решението е потвърдено.
По
разноските, въззивната инстанция е приела следното:
В
двете съдебни инстанции ищцата е направила разноски, в общ размер 2968 лева, от
които 1500 лева адвокатско възнаграждение и 337 лева – държавна такса в
първоинстанционното производство и 1100 лева адвокатско възнаграждение и 31
лева – държавна такса във въззивното производство. Съразмерно с уважената част
от иска й се дължи сума, в размер на 2537.64 лева.
В
двете съдебни инстанции ответникът е направил разноски, в общ размер 2188 лева,
от които 1500 лева – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство;
550 лева – адвокатско възнаграждение и 138.10 лева – държавна такса във
въззивното производство. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължи
сума, в размер на 317.26 лева.
По
молбата на ответника от 19.06.19г. (л.72 от първоинстанционното дело),
настоящата инстанция е приела, че съобразно нормата на чл.2, ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция;
поради това е намерила съображенията, изложени в молбата на ответника за
неоснователни.
С
въззивното решение, ответникът С.К.К. е осъден да заплати на Г.С.К., деловодни
разноски в размер на 1031.30 лева. Ищцата Г.С.К. е осъдена да заплати на С.К.К.,
деловодни разноски в размер от 47.26 лева.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред горното, намира че молбата вх.№17406/06.11.19г. за изменение
на въззивния акт в частта, относно разноските, присъдени в полза на ищцата, е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Според
нормата на чл.80 ГПК, страната, поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно представянето на списък на разноските не е
предпоставка за тяхното присъждане, а е такава за възможността да се иска
тяхното изменение. По този въпрос тълкувание на закона се съдържа и в т.9 от ТР
№6/06.11.2013г. по т.д.№6/12г. на ОСГТКВКС.
Нормата
на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност съдът да намали поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, но само по искане на насрещната страна. В
настоящия случай, в първоинстанционното производство, още с исковата молба, ищцата
е представила договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено и
заплатено възнаграждение, в размер на 1500 лева. По размера не е направено нарочно и своевременно искане
за намаляването му от ответника. Поради това нито първоинстанционния, нито
въззивният съд са дължали обсъждане на въпроса за прекомерността. Тук за
пълнота следва да се каже, че нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
на ВАдвС вр. чл.36, ал.2 ЗАдв. не определя материалния интерес за минималните
размери на адвокатските възнаграждения като ½ от данъчната оценка на
имота, в каквато насока са твърденията на молителя.
Срещу
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата във въззивното, е
направено своевременно възражение в съдебно заседание на 16.09.19г. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, то е в размер на 1100 лева.
При данъчна оценка от 33681 лева, съобразно нормата на чл.9, ал.1, вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1, минималният размер от възнаграждението е 1155 лева. Съгласно
нормата на чл.78, ал.5 ГПК, поради прекомерност възнаграждението не може да се намали под минималния
размер съгл. чл.36, ал.2 ЗАдв.
Поради
изложените съображения, молбата на ответната страна за изменение на въззивното
решение в частта, относно разноските, направени в първоинстанционното и във
въззивното производства, е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба молба вх.№17406 от ответника С.К.К.,
чрез адв. Т., с искане за изменение на въззивното решение в частта, относно
разноските.
Настоящото
определение подлежи на обжалване пред Върховен касационнен съд, в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.