Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 538 24.11.2010г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият районен съд Х състав
На двадесет и девети октоври две хиляди и десета година,
В публично заседание в следният състав :
Председател:
Розалина Ботева
Секретар: Е.П.
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. № 547 по описа за
2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Димов ойл” ЕООД
със седалище гр. Търговище, представлявано от у. К. К. Н. против Наказателно
постановление № 49 от 20.07.2010г., издадено от началника на Митница- Русе.
Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му.
Ответната по жалбата страна,
посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност
на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: на
06.10.2009г. служители на Митница Русе извършили проверка на петролна база,
находяща се в гр. Търговище, индустриална зона, ул. „Епископ Софроний” № 30,
стопанисвана от жалбоподателя. Констатирано било, че в обекта има 5 надземни
вертикални резервоара. Митническите служители извършили замерване по
калибровъчни таблици на наличностите в резервоарите: резервоар № 1- 259,7см-
88806л.; резервоар № 3- 218см.- 74992л.; резервоар № 4- 185см.- 108 763л.;
В резервоари №№ 2 и 5 имало незначително количество гориво. Било установено, че
в района на петролната база има монтирана колонка с пистолет за зареждане на
МПС, свързана с надземните резервоари. Митническите служители взели проба от
наличните количества гориво, съдържащи се в резервоари №№ 1,3 4 и от пистолета
на колонката за зареждане, за установяване вида на стоката за целите на
акцизното облагане. Съставени били протоколи за вземане на проби №№ 259- 262 от
06.10.2009г. Пробите били предадени за анализ на Регионална митническа
лаборатория- Русе. Резултатите от извършения анализ сочат, че продуктът от
резервоар № 3, съгласно експертиза № 25- 07.10.2009г., представлява „газьол”;
продуктът от резервоар № 4, съгласно експертиза № 24 от 07.10.2009г.; продуктът
от резервоар № 1, съгласно експертиза № 26 от 07.10.2009г. представлява „тежко
гориво”, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 1%. Съгласно експертиза №
27 от 07.10.2009г., пробата, везта от пистолета на бензиноколонката сочи, че
продуктът представлява „тежко гориво”, с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 1%. По смисъла на Комбинираната номенклатура (КН)- глава 27 и на
основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, продуктът попада
в подпозиция 2710 19 61- писмо вх. № 4423/ 0410 от 29.10.2009г. от Агенция
Митници относно тарифното класиране на стоките. С оглед на това,анализираният
продукт, представляващ „тежко гориво”, е енергиен продукт по смисъла на чл.
13,ал. 1, т. 2 и акцизна стока съгласно чл. 2, т. 3 ЗАДС. Дължимият акциз е в
размер на 600лв. за 1000л. За констатираното нарушение, на жалбоподателят, бил
съставен АУАН № 49/26.01.2010г. Въз основа на АУАН, Началника на Митница Русе
издал НП № № 49 от 20.07.2010г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
94, ал.1, т. 2 ЗАДС и на основание чл. 117, ал. 1 ЗАДС било наложено
административно наказание „имуществена санция” в размер на 3000лв. на осн. чл.
107е, ал. 2 ЗАДС е постановено жалбоподателят да заплати стойността на 88806л. „тежко
гориво”, определена по пазарна цена в размер на 92988,74лв.
Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните гласни доказателства- показанията на св. Н.,
както и от писмените доказателства по делото.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
в предвидените от закона ред и форма, при спазване изискванията на чл.57 от ЗАНН и същото не страда от процесуални
пороци.
От показанията на св. Н. се
установява, че при извършена проверка на „Димов ойл” ЕООД гр. Търговище било
установено, че в помпа за зареждане на моторни превозни средства, находяща се в
помпена станция, стопанисвана от жалбоподателя. Съдът счита, че на показанията
на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Същите са последователни и логични,
кореспондиращи по между си и с обективните данни, съдържащи се в писмените
доказателства. Показанията на свидетелите корелират с данните от приложените
писмени документи, както и от изготвените експертизи.
Предвид изложеното, съдът намира, че
в помпа за зареждане на моторни превозни средства, находяща се в помпена
станция, стопанисвана от жалбоподателя 06.10.2009г. се е съдържало тежко гориво. Изложеното
обуславя извода, че поведението на жалбоподателя се субсумира от правната норма
на чл. 94, ал. 1, т. 2 ЗАДС. Разпоредбата на чл. 117 ЗАДС съдържа санкцията за
нарушението, визирано в чл. 94, ал. 1, т. 2 ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1 ЗАДС, в приложимата редакция- ДВ бр. 91 от 2005г., в сила от
1.07.2006 г., действала към момента на извършване на нарушението, „Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94,
се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и
едноличните търговци”. Посочената разпоредба е претърпяла законодателна
промяна- ЗИД ЗАДС- обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) и към
настоящия момент гласи: „Лице, което
наруши разпоредбата на чл. 94, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. -
за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. -
за юридическите лица и едноличните търговци”. При това положение, съгласно
принципа, въведен в чл. 3, ал. 2 ЗАНН, следва спрямо жалбоподателя да се
приложи по- благоприятния закон, а именно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗАДС,
действала към извършване на нарушението, предвиждаща административно наказание
„имуществена санкция” в размер от 3000лв. до 10000лв. Това е така, защото
всякога санкционна норма, предвиждаща по- нисък минимален размер на наказанието
се явява по- благоприятна за нарушителя. При определяне на наказанието
наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е определил
наложеното наказание, след като е отчел смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението, обуславящи определяне на
наказание в минималния, предвиден в закона размер.
Видно от наказателното
постановление, на осн. чл. 107е, ал.2 във вр. с чл. 124 ЗАДС, наказващият орган
е постановил жалбоподателят да заплати
стойността на 88806л. „тежко гориво”, определена по пазарна цена в
размер на 92988,74лв. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ЗАДС, в случаите на
нарушение по чл. 117 ЗАДС, както и в случаите, когато извършителят е
неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата,
независимо от това чия собственост са. Конкретиката на случая сочи, че тежкото
гориво, предмет на нарушението не е задържано. Предвид това,на основание
Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. на МФ за реда и начините за определяне на
пазарните цени, е определена пазарната цена на горивото, предмет на нарушението
в размер на 92988,74лв. Правейки връзка с нормата на чл. 107е, ал. 2 ЗАДС,
наказващият орган е постановил нарушителят да заплати посочената сума.
Разпоредбата на чл. 107е ЗАДС е въведена със ЗИДЗАДС, обн. ДВ бр. 95/2009, в
сила от 01.12.2009г., т.е. след извършване на нарушението, предмет на
обжалваното наказателно постановление. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗАДС,
за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. В разпоредбата на ал. 2 на същия член е
въведено правилото, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Изложеното обуславя извода, че наказващият орган
е приложил разпоредба, която не е действала към момента на извършване на
нарушението, което съставлява нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗАНН. Приложима е тази
на чл. 124 ЗАДС. Обстоятелството, че стоката, предмет на нарушението липсва,
не е основание априори да се приложи
разпоредба, която не е действала към момента на извършване на нарушението.
Предвид изложеното, наказателното постановление в частта, в която е постановено
жалбоподателят да заплати сумата от 92988лв., представляваща стойността на
88806л. тежко гориво, на основание чл. 107е, ал. 2 във вр. с чл. 124 ЗАДС, следва
да бъде отменено.
Предвид изложеното, наказателното
постановление, в частта, в коята на жалбодателя за нарушение на чл. 94, ал. 1,
т. 2 ЗАДС и на основание чл. 117, ал. 1 ЗАДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв. следва да бъде потвърдено,
а в частта, в която на основание чл. 107е, ал. 2 във вр. с чл. 124 ЗАДС е
постановено жалбоподателят да заплати сумата от 92988,74лв., представляваща
стойността на 888064л. тежко гориво- отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 49/20.07.2010г., издадено от началника на Митница-
Русе, в частта в която на „Димов
ойл” ЕООД със седалище гр. Търговище, ЕИК *********, адрес на управление: ул. „Епископ
Софроний” № 30, представлявано от у. К. К. А.в, за нарушение на чл. 94, ал.1,
т.2 ЗАДС и и на основание чл. 117, ал. 1 ЗАДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 49/20.07.2010г., издадено от началника на Митница- Русе, в частта в която на „Димов ойл” ЕООД
със седалище гр. Търговище, ЕИК *********, адрес на управление: ул. „Епископ
Софроний” № 30, представлявано от у. К. К. А. е присъдено, на основание чл. 107е,
ал. 2 във вр. с чл. 124 ЗАДС „Димов ойл” ЕООД гр. Търговище да заплати сумата
от 92988,74лв., представляваща стойността на 88806л. тежко гориво, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне, пред Търговищкия административен съд.
Съдия: