Р Е Ш Е Н И Е
№
24.02. 2020 г. гр. Търговище
В името на
народа
Търговищкият окръжен съд гражданско
отделение,
На двадесет и девети януари 2020 година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова,
като
разгледа докладваното от председателя,
гр.д.
№ 160 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
Постъпило е
мотивирано искане от Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко
Константинов“ № 17, ет. 1, БУЛСТАТ *********, срещу В.В.М.
*** и Д.А.М. от с.с., на основание чл. 153
и сл.
от Закона за противодесйтвие на корупцията и отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество /ЗПКОПДНПИ/.
Иска се отнемане на имущество на стойност
над 442 715,13 лв.
В
исковата молба се твърди следното: С решение № 53/23.01.2019
г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Варна на КОНПИ
(понастоящем КПКОНПИ) уведомление от Окръжна прокуратура Търговище, с рег. №
УВ-1266/10.08.2017 г. за внесен обвинителен акт по досъдебно производство №
41/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Търговище,
пр. № 240/ 2016 г. по описа на Окръжна прокуратура Търговище, срещу лицето В.В.М.,
ЕГН **********, за това че: в периода от 21.04.2011 г. до 23.04.2015 г., при
условията на продължавано престъпление в гр. Търговище избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 28 923,37 лв.,
като потвърдил неистина в подаваните от него годишни данъчни декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ и не подал такава декларация пред ТД на НАП-Варна, офис „Търговище“. Проверката
е образувана и проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.). На основание § 5, ал. 2 от
ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), съгласно който
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се
довършват по реда на ЗПКОНПИ, като всички правни основания са съобразени с тези
в ЗПКОНПИ. След анализ на имущественото състояние на ответниците, ищецът стига
до извод, че има несъответствие между законните доходи на семейството и техните
разходи и това несъответствие е значително, над 150 000 лв. за периода на
проверката. Затова се иска следното:
На
основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ и Решение № 714/08.05.2019 г. на КПКОНПИ, съдът
да постановите решение, с което да отнемете в полза на държавата имущество на стойност 442 715,13 лева от В.В.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Д.А.М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, както следва:
На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр.
с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 19 705,32 лв., представляваща
непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка с IBAN: ***
“Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 324 914,40 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпили суми от трети лица без основание по
разплащателна сметка с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 3600 лв., представляваща вложени
средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на
активи“ АД от разплащателна сметка с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 14 862,80 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка
с IBAN: *** “Юробанк България” АД, с титуляр В.В.М..
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М.
на Пламен Цвятков Иванов.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 1490 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на товарен автомобил, марка „Уаз“, модел „452 Д“, рег. № Т1997АС,
дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама №204782, двигател
№24D844574.
-
Сумата в размер на 250 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Т 3554
АТ, дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №WVWZZZ17ZEB025907,
двигател №JB815497.
-
Сумата в размер на 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. № Т 6958 АС,
дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама №ХТА210700N0711025,
двигател №21032391549.
-
Сумата в размер на 1460 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. № Т 7800 СТ,
дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама №SARRTCLWRXD355391,
двигател без номер.
-
Сумата в размер на 14 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. №
Т0182МТ, дата на първоначална регистрация 31.01. 2002 г., рама № WDB2200261A274256,
двигател: 61396030.
-
Сумата в размер на 1750 лв., представляваща непреобразувана част от пазарната
стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Мондео“, рег. № Т1816МТ, дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама
№WF0NXXGBBNSK85108, двигател: NGASK85108.
На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр.
с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.А.М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 1782 лв., представляваща
непреобразуваната част от вноски на каса и постъпила сума от сметка на В.М. с
IBAN: ***на сметка в лева с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 500 лв., представляваща постъпил
превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в лева с IBAN: *** “Банка
ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 6 508,61 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпил превод Г.А.по спестовен влог в евро с IBAN: ***
“Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д.А.М..
Иска се присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и
юрисконсултското възнаграждение.
В хода на устните състезания ищецът, представляван от служител с
юридическо образование Мария Дончева, поддържа иска, като счита същия за
допустим и основателен. Подробни съображения са изложени в писмените бележки.
В
срока за отговор постъпи такъв от адвокат Ц.И. ***, пълномощник и на двамата
ответници.
В същия се оспорва исковата молба като допустимост, основание и размер.
Същата противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон. Съгласно
чл. 153 ЗПКОНПИ, комисията предявява иск, по общите правила на ГПК. В същия
следва да посочи, в какво се състои искането и на какви доказателства,
обосновава това свое искане. Оспорва се твърдението, че към 09.05. 2019 г.
Пламен Димитров представлява комисията. Общо известен факт е, че към цитирания
момент, същият е в платен отпуск и е невъзможно да представлява комисията. Съобразно
представените доказателства, производството пред комисията е протекло извън
предвидените срокове, както по отменения ЗОПДНПИ, така и по реда, предвиден в
ЗПКОНПИ и искането на комисията се явява процесуално недопустимо.Освен това е
образувано, пред Върховен Касационен съд, ТД № 1/ 2018 на ОСГК, по отношение на
срокове за извършване на проверки по законите за гражданска конфискация. В тази
връзка, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, се прави искане за спиране на
настоящето дело, до приключването на ТД № 1/2018 ОСГК.
Освен това исковата молба е неоснователна, като подходът избран от
комисията, противоречи на фактите в административното производство и формалната
логика.
С исковата молба, на основание чл. 151 във вр. с чл. 142 ЗПКОНПИ, се
иска отнемане на имущество и парични средства, които са изложени общо, които
според ищеца представляват непреобразувана част от имуществото. Какво е това
преобразуване на имущество, какви са обективните критерии за това
преобразуване, е неизвестно. В тази
връзка е и принципното възражение, тъй като не е възможно да се изгради защитна
теза или да се представя доказателства. Излагат се обстоятелства по отношение
на някои факти, които са посочени в исковата молба. Оспорва се изцяло подходът на ищеца по отношение на
изложеното за начина на определяне на пазарна цена на автомобилите. Оспорва се като
противоречащ на закона и извършеният „Икономически анализ, по години".
Неправилно и в противоречие със Закона за счетоводството, комисията приема
всяка една от годините на проверката сама за себе си и без връзка с останалите.
Излиза, че ответниците не са работили преди 2007 г., която е първа от
проверката, тъй като според комисията началното салдо е равно на нула.
Независимо от горното и игнорирайки голяма част от представените и събрани
доказателства, ищецът, за да обоснове отрицателна разлика в имуществото, за
нуждите на производството изготвя „Икономически анализ". Видно от същия,
за периода на проверката, комисията установява, че до 2011 г. е налично
положително салдо, като разлика между приходите и разходите на ответниците, за
всяка една от годините. Оспорва се избраният подход от комисията, като
недостоверен. Видно от изготвения анализ( стр. 84 и следващите) през 2007 г.
ответниците приключват с положително салдо, в размер на приблизително 5367 лева.
При изготвяне на анализа, за 2008 г., тази сума изчезва в небитието.
Следвайки формалната логика, същата следва да е начално салдо за 2008 г.
Независимо от горното, през 2008. е налично положително салдо в приблизителен
размер на 4790 лв. От изготвеният анализ, не става ясно какво се случва с тази
сума в последствие. Същата формална логика е използвана и за следващата година,
като не е ясно какво се случва с тази положителна разлика. Неправилно и в
противоречие с доказателствата е възприетият подход, по отношение на 2010 г.,
2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. В разходната част са посочени суми в
приблизителен размер на 1473 лв., разходи за задължения по ревизионни актове. В
представените доказателства липсват данни, че сумите са заплатени, поради което
същите не следва да намират място в разходната част. Неправилно и в
противоречие на закона, определяйки разходите на семейството за 2016 г. и 2017 г.,
комисията определя разходи за живот съгласно НСИ и съгласно Евростат. За тези
две години е доказано, че и двамата ответници живеят и работят във Федерална
Република Германия. В тази връзка посочването и на двете статистически
институции изкривява резултатите от така наречения анализ и намалява
разполагаемите средства. Възразява се срещу предприетия подход да се иска
отнемане на суми получени „Без правно основание". Законът не работи с
такова понятие. Същият въвежда задължение за отнемане на незаконно придобито
имущество. В тази връзка, в нарушение на закона комисията иска отнемане на
имущество, което е придобито законно. Видно от присъдата на Окръжен съд-
Търговище, безспорно е доказано, че първият от ответниците, е укрил данъци на
определена стойност. Никъде не е доказано, че доходите са незаконни.
Иска се от съда, след
като установи основателността на доводите в отговора, да отхвърли искането на
комисията, като неоснователно.
В
хода на устните състезания адвокат И. поддържа становището си за недопустимост
на иска, като смята, че срокът на
проверката не е бил удължен. Смята, че срещу доверителката му, за която
няма присъда, искът също е недопустим. Цитира практика на съда в Страсбург, по
чл. 6 от КЗПЧОС. Моли исковете срещу доверителите му да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното:
С
решение № 53/ 23.01. 2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в
ТД–Варна на КОНПИ (понастоящем КПКОНПИ) уведомление от Окръжна прокуратура-Търговище,
с рег. № УВ-1266/ 10.08. 2017 г. за внесен обвинителен акт по досъдебно
производство № 41/ 2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура-Търговище, пр. № 240/ 2016
г. по описа на Окръжна прокуратура-Търговище, срещу лицето В.В.М., ЕГН **********,
за това че: в периода от 21.04. 2011 г. до 23.04. 2015 г., при условията на
продължавано престъпление, в гр. Търговище, избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери – 28 923,37 лв., като потвърдил
неистина в подаваните от него годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и
не подал такава декларация пред ТД на НАП-Варна, офис „Търговище“, за 2011 г.,
както следва:
в
ГДД № **********/21.04. 2011 г. - декларирал и потвърдил неистина за доходи в
размер на 1400 лв., като е следвало да декларира доходи в размер на
54 241,54 лв., с което избегнал установяването и плащането на данъци в
размер на 4632,15 лв.;
не
подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., а е следвало да декларира доходи в размер
на 91 999,33 лв., с което избегнал установяването и плащането на данъци в
размер на 8407,93 лв.;
в ГДД № 254391300465807/25.04. 2013 г. –
декларирал и потвърдил неистина за доходи в размер на 750 лв., като е следвало
да декларира доходи в размер на 59 869,50 лв., с което избегнал
установяването и плащането на данъци в размер на 5262,46 лв.;
в ГДД № 254391400312635/22.04. 2014 г. –
декларирал и потвърдил неистина за доходи в размер на 4139,83 лв., като е
следвало да декларира доходи в размер на 76 000 лв., с което е избегнал
установяването и плащането на данъци в размер на 7172,60 лв.;
в ГДД № 254391500404159/23.04. 2015 г. –
декларирал и потвърдил неистина за доходи в размер на 2721,74 лв., като е
следвало да декларира доходите си в размер на 38 500 лв., с което избегнал
установяването и плащането на данъци в размер на 3313,24 лв. – престъпление по
чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 , във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Лицето е
осъдено на една година и девет месеца наказание „Лишаване от свобода“.
Престъплението
попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).
Проверката
по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу лицето В.В.М. е образувана с Протокол
№ ТД 04ВА/ УВ-10926/18.08. 2017 г.
Проверката
е образувана и проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.). На основание § 5, ал. 2 от
ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), неприключилите
проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ, се довършват по реда на
ЗПКОНПИ.
С
решение № 540 от 18.07. 2018 г. срокът на проверката е бил удължен с шест
месеца, считано от 18.08. 2018 г.
От
извършената проверка се установява следното:
Гражданско
състояние: В.В.М. (предишно име Февзи Алиев Мустафов) е роден на *** *** и е с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес ***. Разведен, с решение за развод № 214 от 22.11. 2018
г. Бракът е бил сключен с акт № 0004 от 12.10. 1985 г., с Д.А.М., ЕГН: **********
(предишно име Джахиде Ахмедова Мустафова). Ответниците имат три деца -дъщеря С.В.В.
и двама сина – В.В.В. и В.В.В.. Двамата ответници освен това са били регистрирани
като физически лица с Булстат и са имали участие в три фирми: „Алтметал“ ЕООД с
ЕИК: *********, „Владивес Къмпани“ ЕООД и „Владивес – В.М.“ ЕТ. Последните две
са прекратени към момента на проверката.
„Алтметал“ ЕООД с ЕИК: *********, е основана на 25.03. 2003
г. – преди проверявания период, седалище и адрес на управление:***. Капиталът
на дружеството е в размер на 5000 лв., разпределен в 50 дяла, всеки от които на
стойност 100 лв. Към началото на проверявания период, собственик на капитала е Д.М.,
с управител В.В.М.. От 17.12. 2009 г. управител на дружеството става Д.М. – до
02.11. 2015 г., когато за управител е назначен В.В.В.. Извършено е вписване към
07.12. 2015 г. от което се установява, че управител на дружеството отново е Д.М..
С Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.11. 2016 г. Д.М.
продава дружествените дялове на В.В.В. – неин син, за сумата от 5000 лв.
Двамата съпрузи са притежавали следните недвижими имоти: Поземлен
имот, представляващ нива с площ от
15,101 дка., II-ра категория, находяща се в местността „Карапетлик“,
съставляващ имот №018075 по КВС на село Кардам, община Попово, поземлен имот
представляващ нива с площ от 3,381
дка., III – та категория, находяща се в местността “Куванлък“, съставляващ имот
№ 028073 по КВС на с. Кардам, община Попово, поземлен имот представляващ нива с площ от 16,406 дка., IV
категория, находяща се в местността „Майкаджик“, съставляващ имот №012023 по
КВС на с. Кардам, община Попово.
Недвижимите имоти са придобити преди проверявания период
– през 1996 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№86, том I, рег. №591, дело №86 от 2011 г. по описа на Елка Д. - нотариус с
рег. №495 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд
- Попово, ответниците продават тези имоти на Петко Йорданов Георгиев. В
нотариалния акт е записано, че имотите са продадени за общата сума от 5214,10
лв., изплатена напълно и в брой в деня на подписването му. Данъчната оценка на
имота е 5214,10 лв.
Самостоятелен обект в
сграда, с предназначение – за търговска дейност със застроена
площ от 75,39 кв.м., съставляващ имот с идентификатор №57649.503.2070.1.14 по
КК и КР на гр. Попово, представляващ магазин
№ 4, със застроена площ 75,39 кв.м., находящ се в приземен етаж на жилищен блок
„Конфекция - 6“, с адрес гр. Попово, ул. „България“ №96, 98, за който е отреден
парцел XI по плана на гр. Попово, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121,
том VI, рег. № 6541, дело № 675 от 2014 г. по описа на Юлиян Йорданов –
нотариус с рег. № 497 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие -
Районен съд - Попово, вписан в Служба по вписвания Попово с акт № 20, том XII,
дв. вх. рег. №3923, дело №2196 от 23.10.2014 г., В.В.М. и Д.А.М. продават на
Ахмед Раимов Ахмедов този имот. В нотариалния акт продажната цена е 102 500
лв., платена изцяло по банков път в деня на подписване на нотариалния акт.
Данъчната оценка на имота е в размер на 49 199,70 лв.
Недвижимият имот е придобит преди проверявания период –
през 2000 г.
Цената по нотариален акт се приема за действителна
стойност на сделката.
Поземлен имот с
идентификатор №57649.503.2088 по КК и КР на гр. Попово,
с площ от 61 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с адрес на имота:
гр. Попово, ул. „Трети март“ №4, с предназначение – сграда със смесено
предназначение, със застроена площ 61 кв.м., на два етажа, с административен
адрес гр. Попово, ул. „Трети март“ №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор №57649.503.2088 по КК и КР на гр. Попово, който имот съгласно
нотариален акт от 1999 на РС – Попово представлява дворно място от 0,060 дка,
съставляващо имот с планоснимачен №1633 в квартал 102 А по ПРЗ на гр. Попово,
ведно с построената в него масивна сграда на два етажа.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3,
том VII, рег. №6046, дело № 600 от 2015 г. по описа на Юлиян Йорданов -
нотариус с рег. №497 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие -
Районен съд-Попово, този имот е продаден на
Ж.М.В нотариалния акт е записано, че имотите са продадени за сумата от
100 000 лв., от която сума купувачът е изплатил напълно по банков път чрез
„Банка ДСК“ ЕАД по сметка на продавача Д.М. сумата от 82 754 кв.м., в деня
на подписване на настоящия нотариален акт, а останалата част от продажната цена
в размер на 17 246 лв. ще бъде изплатена в срок до 30.01. 2016 г.
Недвижим имот
представляващ апартамент с площ 87,70 кв.м., мазе с площ 17,60 кв.м., площ
78,70 кв./м., находящ се в гр. Попово, ул. „България“ №103, вх. Б, ет.1, ап.4, с граници: 57649.503.1395.1.8.
Този имот е описан в справките от АВп, като върху него
има вписани ипотеки преди проверявания период. Съдът приема, че е придобит
преди 2007 г. Справката от АВп съдържа данни от 2004 г., като очевидно по тази
причина имотът е придобит преди това. Няма данни този имоти да е бил
отчуждаван, същият не е предмет на иска.
Налице са доказателства за следните МПС:
Мотопед, „Чинчи Сузуки КМ
50 КВА“, рег. № Т 0123 М, дата на първоначална регистрация 28.04.
1988 г., рама № 401035, двигател № 96017515. Мотопедът е собственост на ответника
от 31.08.2000 г. до настоящия момент. Същият не е предмет на иска, защото е
придобит преди проверявания период.
Лек автомобил, марка
„Ауди“, модел „80“, рег. № Т 2804 АС, дата на п.р. 08.09. 1993 г.
Автомобилът е регистриран на името на ответника от 04.05. 2001 г. до 22.08. 2007
г. Автомобилът е продаден на Фафли Халил Ибрям с ЕГН: **********.
Товарен автомобил, марка
„Жук“, модел „А 06“, рег. № Т 2607 АС, р. 01.01.1981 г., собственост на ответника
от 04.04. 2001 г. до 18.03. 2008 г., когато е прекратена регистрацията му
поради бракуване.
Товарен автомобил, марка
„Уаз“, модел „452 Д“, рег. № Т 1997 АС, р.16.07.1982 г., рама №204782,
двигател №24D844574. В.М. купува автомобила от Н.Р.Б. Й.В.М., за сумата от 200
лв., изплатена в брой.
С договор за покупко-продажба на МПС от 02.09. 2011 г. ответниците
продават упоменатия автомобил на М.А.Т.за сумата от 700 лв., изплатена в брой.
Лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Т 3554 АТ, п. рег. 01.12. 1983
г. В.М. купува автомобила от А.Ж.И.за сумата от 420 лв., изплатена в брой.
С договор за покупко-продажба на МПС от 28.06. 2013 г., ответниците
го продават за сумата от 250 лв., изплатена в брой.
Лек автомобил, марка
„Ваз“, модел „2107“, рег. № Т 6958 АС, дата на първоначална регистрация
03.08.1992 г., В.М. купува автомобила през 2010 г. за сумата от 350 лв.,
изплатена в брой.
С договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2011 г. В.М.
и Д.М. продават упоменатия автомобил на К.К.М.., за сумата от 300 лв.
Лек автомобил, марка „Форд“,
модел „КА“, рег. № Т 3400 СТ, дата на първоначална регистрация 21.08. 1998
г., Съгласно договор за покупко – продажба на МПС от 12.06. 2011 г. Д.М. купува
автомобила от Е.Х. от Германия, за сумата от 500 евро или 977,92 лв.
Пазарна стойност на МПС към момента на придобиване 1800
лв.
Пазарна стойност на МПС към настоящия момент 850 лв.
Според решение за развод № 214 от 22.11. 2018 г. на
Районен съд Попово, собствеността върху автомобилът
се поставя в дял и изключителна собственост на съпруга В.М..
Автомобилът не е предмет
на отнемане – ищецът приема, че е придобит със законни средства – от
продажбата на недвижим имот.
Лек автомобил, марка „Ровър“,
модел „400“, рег. № Т 7800СТ, дата на първоначална регистрация
11.06.1998 г. На 11.04. 2012 г. В.М. купува автомобила от Е.И.от Германия, за
сумата от 300 евро или 586,75 лв.
Пазарна стойност на МПС към момента на придобиване 1690
лв.
На 29.04. 2014 г. В.М. и Д.М. продават този автомобил за
сумата от 500 лв., изплатена в брой.
Лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. № Т 0182 МТ, дата на
първоначална регистрация 31.01. 2002 г., На 19.12. 2012 г. В.М. купува
автомобила от Назим Йозкан, за сумата от 1350 лв., платена в брой.
С договор за покупко-продажба на МПС от 31.05.2014 г. В.М.
и Д.М. продават този автомобил на А.П., за сумата от 500 лв.
Лек автомобил, марка
„Форд“, модел „Мондео“, рег. № Т 1816 МТ, дата на
първоначална регистрация 10.02. 1995 г., На 29.04. 2013 г. Д.М. купува
автомобила от Джебеджи Геб. Ансим Чигдем от Германия, за сумата от 250 евро или
488,96 лв.
Пазарна стойност на МПС към момента на придобиване 1990
лв.
На 23.07. 2013 г. В.М. и Д.М. продават автомобила на Д.К.С.за
сумата от 280 лв., платена в брой.
Т. автомобил, марка
„Фиат“, модел „125 Р“, рег. № Т 2878 АТ, дата на първоначална регистрация
01.01.1976 г. На 30.07. 2013 г. В.М. купува автомобила от Георги Енчев Георгиев
за сумата от 150 лв.
На 28.06.2018 г. е прекратена регистрацията на
автомобила.
Т. автомобил, марка
„Рено“, модел „Канго“, рег. № Т 5875 ТН, дата на
първоначална регистрация 16.07. 1999 г. На 06.11. 2015 г. В.М. купува
автомобила от „Стил Г 2009” ЕООД за сумата от 2 000 лв. На 13.09. 2016 г. автомобилът е поставен под запор за продажба за
обезпечаване вземане на НАП. Същият не е включен в искането за отнемане.
Съгласно Решение за развод №214 от 22.11.2018 г. на
Районен съд Попово, собствеността върху автомобилът
се поставя в дял и изключителна собственост на съпругата Д.М..
Относно банковите сметки на ответниците се установява
следното:
1. “Банка
ДСК” ЕАД
Разплащателна сметка ФЛ с IBAN: ***,
открита на 22.10.2007 г., с титуляр В.В.М.. Начално салдо в размер на 0
лв., крайно салдо към 18.08.2017 г. в размер на 1608,99 лв.
По сметката е имало голямо движение на парични средства
като са внасяни по нея от различни лица, ползвана за превеждане на суми за
пенсии, от контрахенти, както и множество преводи от трети лица, за които няма
посочено основание. Повечето суми са били теглени много скоро след внасянето
им. Няма доказателства теглените суми да са влагани в придобиването на
имущество, което да е предмет на отнемане по иска.
Именно на базата на анализа на тази сметка, комисията
претендира отнемането от ответниците на получените средства по три пункта от
петитума: 19 705,32 лв., 324 914,40 лв.
и 3 600 лв.
Разплащателна сметка ФЛ с
IBAN: ***, открита на 16.09.2014 г. и закрита на 04.02.2015 г., с титуляр В.В.М..
По сметката няма движение на парични средства.
Разплащателна сметка ФЛ с
IBAN: ***, открита на 30.11.1999 г., с титуляр Д.А.М.. Начално салдо към 18.08.
2007 г. в размер на 69,28 лв., крайно салдо към 18.08.2017 г. в размер на
307,58 лв.
Това е била основна сметка на втората ответница. По нея
също има голямо движение. Тук ищецът формира два от пунктовете си по петитума
на исковата молба за 500 лв. и за 1782 лв.
- Спестовен влог ФЛ с IBAN: ***, открит
на 05.06.2002 г., с титуляр Д.А.М.. Начално салдо към 18.08.2007 г. в размер на
1604,34 евро, крайно салдо към 18.08.2017 г. в размер на 57,48 евро. Тук се
търси сумата от 6508,61 лв.
2.
“Обединена
Българска Банка” АД:
-
Разплащателна сметка ФЛ с IBAN: ***, открита на 21.06. 2010 г., с титуляр В.В.М.
с ЕГН: **********. Начално салдо в размер на 0 лв., крайно салдо към 18.08. 2017
г. в размер на 423,89 лв.
Разплащателна
сметка в евро с IBAN: ***, открита на 26.02. 2015 г., с титуляр Д.А.М.. Начално
салдо в размер на 0 лв., крайно салдо към 18.08.2017 г. в размер на 29,89 евро
или 58,46 лв.
Разплащателна
сметка в лева с IBAN: *** (№ 800231030228640), открита на 05.03.2015 г. и
закрита на 05.12.2016 г., с титуляр Д.А.М. с ЕГН: **********.
Разплащателна
сметка в лева с №850354410353814, открита на 11.10.2002 г. и закрита на
12.09.2013 г., с титуляр Д.А.М. с ЕГН: **********. Начално салдо към 18.08.2007
г. в размер на 258,77 лв. Парите са изтеглени. Няма наличност.
3.
“Юробанк
България” АД:
Разплащателна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 04.03. 2003 г. и закрита на 06.06. 2011
г., с титуляр В.В.М. с ЕГН: **********. Начално салдо към 18.08.2007 г. в
размер на 19,97 лв., крайно салдо в размер на 0 лв.
На
основание движението по тази сметка и получените преводи ищецът формира искане
за отнемане на 14 862,80 лв.,
4.“Райфайзенбанк (България)” ЕАД.
Картова сметка с IBAN: ***, открита на
21.08.2008 г. и закрита на 27.02. 2009 г., с титуляр В.В.М. с ЕГН: **********.
Начално салдо към 18.08.2007 г. в размер на 0 лв., крайно салдо в размер на 0
лв.
По
сметката няма движение на парични средства.
Картова
сметка с IBAN: ***, открита на 21.08.2008 г. и закрита на 27.02. 2009 г., с
титуляр Д.А.М. с ЕГН: **********. Начално салдо към 18.08.2007 г. в размер на 0
лв., крайно салдо в размер на 0 лв.
По
сметката няма движение на парични средства.
5.“Корпоративна Търговска Банка” АД:
-
Картова сметка в лева с IBAN: ***, открита на 03.06.2013 г. и закрита на
07.11.2014 г., с титуляр В.В.М. с ЕГН: **********. Начално салдо към 18.08.2007
г. в размер на 0 лв., крайно салдо в размер на 0 лв.
6.
“Сосиете Женерал Експресбанк” АД,:
-
Разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, открита на 15.11. 2004 г. и закрита на
28.04. 2011 г., с титуляр В.В.М. с ЕГН: **********. По сметката няма движение
на парични средства.
Няма доказателства да има наличност по
която и да е от тези банкови сметки към момента на налагане на обезпечителните
мерки и предявяване на исковата молба.
По
делото има събрани множество други доказателства, включително и заключенията на
съдебно-техническите и на икономическата експертиза. Съдът кредитира
заключенията и ги възприема. Тези доказателства обаче няма да бъдат коментирани
подробно на този етап, за което ще бъдат изложени съображения.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
На
първо място по отношение допустимостта на иска. Този въпрос е коментиран в
постановените преди това съдебни актове и няма основание за промяна в
становището на съда. На първо място е налице законен повод за започване на
проверката по съответния действащ към момента закон и за продължаването му след
приемане на сега действащия. Те по същество не се различават много по отношение
на това какъв е поводът за образуване на проверката. Налице е влязла в сила
присъда и уведомление от ОП-Търговище. Спорът беше за удължаване срока на
проверката. В това отношение доводите на защитата са неоснователни, защото по
делото е приложено решение, от което е безспорно установено, че срокът на
проверката, именно по преписката на ответника М., се удължава. В
обстоятелствената част на решението има съдържание, което е неотносимо към
случая на ответника, но това по никакъв начин не опорочава взетото решение за
удължаване на срока. Макар и неприятна, грешката е техническа и не влияе на
действителността на решението.
По
отношение на основателността на иска. Специфичното в случая е, че ищецът търси
присъждане равностойността на парични средства, които са преминали през
банковите сметки на ответниците и към настоящия момент няма доказателства тези
средства да са били вложени в придобиването на друго имущество или да се държат
в брой. На практика липсва предмет на отнемане.
Прилагането
на настоящия ЗПКОНПИ и на действащия преди него ЗОПДНПИ/отм./ постави много
въпроси при прилагането си, които бяха и продължават да бъдат решавани
противоречиво от съдилищата. По някои въпроси обаче, ВКС формира вече трайна
практика. Към момента има две решения на състав IV-то
ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, след допускане до касационен
контрол на решения на Апелативен съд-Варна: № 97 от 18.05. 2018 г. по гр.д. №
3224/ 2017 г. и решение № 147 от 16.09.
2019 г.
И
в двете решения се застъпва тезата, че на първо място, КПКОНПИ следва да
установи наличието на несъответствие между имуществото, което лицата са
притежавали в началото на проверявания период и това, което притежават в края
му. И то такова несъответствие, при което притежаваното в края на периода, да
превишава със 150 000 лв./ или 250 000 лв./ началното имущество. Това
предполага на първо място да бъдат установени и оценени активите в началния
момент на проверката и тези в крайния момент. ВКС посочва освен това, че това
следва да е неизменна част от съдържанието на исковата молба и е условие за
редовността й. Ако това не е направено, исковата молба следва да се остави без
движение, като нередовна.
Настоящият
съд е пропуснал да направи това, но в случая са налице достатъчно
доказателства, от които да се установи какви са били активите на ответниците.
Видно
е, че в началото на проверявания период те притежават няколко недвижими имота –
магазини, апартамент, земеделски имоти. Всъщност от доказателствата се
установява, че всички недвижими имоти са придобити преди проверявания период и
не могат да бъдат отнемани. По-голямата част от тях са отчуждени и към момента
има доказателства, че ответниците притежават апартамент в гр. Попово.
По
отношение на скъпи движими вещи няма доказателства.
По
отношение на моторните превозни средства, които са имали и продължават да имат,
се установява, че към момента тяхна собственост са три такива: „Рено“, модел
„Канго“, рег. № Т 5875 ТН, Мотопед,
„Чинчи Сузуки КМ 50 КВА“, рег. № Т 0123 М, както и „Форд“, модел „КА“. За
първия е прието, че стойността му е 2000 лв., за третия 1800 лв., а мотопедът е
придобит преди проверявания период.
Налице
са данни и за наличности по банкови сметки в размер на 2398,92 лв. – в края на
поверявания период.
За
сравнение, само стойността на единия недвижим имот, който е продаден, е в
размер над 100 000 лв.
Т.е.
за съда е безспорно, че притежаваното към момента имущество от ответниците, не
само че не е по-голямо от притежаваното в началото на поверявания период, но е
значително по-малко.
В
тази връзка съдът дължи да посочи и следните аргументи: Не може да се приеме за
валидна тезата, че преминалите през банковите сметки на ответниците суми, както
от техни роднини, така и от трети лица, са налични в момента. Всички тези суми
са изтеглени от ответниците в много кратки срокове след внасянето им и това
личи от писмените доказателства и заключението на икономическата експертиза. За
да се приеме, че е налично дадено
имущество, каквото са паричните средства, то държанието им и тяхното владение,
както и местонахождението им, следва да бъде установено по безспорен начин.
Няма как да бъде отнето нещо, което не съществува. Не може да бъде подкрепена
тезата, че след като парите са изтеглени от ответниците, то същите са налични в
момента – като пари държани лично у тях, в брой или съхранявани за тях от трети
лица, или вложени в друго имущество, което може да бъде предмет на отнемане.
Във всички случаи, ако се твърди, че парите не са похарчени, трябва да бъде
посочено тяхното местонахождение.
В
случая ищецът дори не твърди подобно нещо, затова и няма как да бъдат
коментирани подобни твърдения.
Затова
и съдът приема, че така посочените парични средства, които са постъпвали по
банковите сметки на ответниците от различни лица, не са налично имущество към
момента на приключване на проверката и в края на проверявания период.
Затова
и не следва да бъдат причислявани към имуществото, което е налично у
ответниците, към този момент.
Предвид
на това е видно, че несъответствие е налице, но то е в полза на притежаваното
имущество преди проверявания период. Затова и няма основания да бъде уважено
искането за отнемане.
На
следващо място, както в цитираните вече решения на ВКС от 2018 и 2019 г., така
и в постановеното преди тях Р № 129 от 08.06. 2015 г. по гр.д. № 5562/ 2013 г. на
IV ГО се приема, че предмет на отнемане
могат да бъдат само налични парични средства. Не могат да бъдат предмет на
отнемане тези парични средства, които са преминали през банковите сметки на
лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на
иска. „Възприемането на обратното
разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали
през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на
иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите
като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно
средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се
определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е.
средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които
при употреба се унищожават/ и като платежно средство, парите е възможно да са
изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени
както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в
придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4, ал. 1 ЗОПДИППД
/отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на
паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране
на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не
предвижда.“
Това
разбиране на ВКС, макар и постановено по вече отменения закон, не се променя и
при действието на настоящите аналогични разпоредби.
Защото
ако законодателят имаше предвид нещо различно, при липсата на паричните
средства, той нямаше да говори за отнемане. Отнема се нещо, което реално
съществува и е налично в патримониума на съответното лице. А когато става дума
за отнемане на равностойност – то това е имущество, което също следва да е
налично.
След
като търсените от ищеца парични средства не са налични, то и искът за
отнемането им в полза на държавата е неоснователен.
Именно
поради тази причина съдът счита, че не е необходимо да бъдат излагани
допълнителни мотиви относно установяването на законността на доходите на ответниците – от
една страна няма установено превишаване, в смисъла, който е посочено от ВКС, а
от друга няма налични парични средства за отнемане.
Затова
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските. Предвид изхода от спора, разноски следва да се присъдят на
ответниците. Съдът установи, че на всеки от двамата следва да бъде изплатена
сумата от по 2500 лв. за адвокатски
хонорар.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, представлявана от Сотир
Цацаров, с
адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, БУЛСТАТ
*********, срещу В.В.М. ***, ЕГН ********** и Д.А.М. от с.с, с.адрес, ЕГН **********,
двамата представлявани от адвокат Цветан И. ***, иск за отнемане на следното
имущество:
На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр.
с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 19 705,32 лв., представляваща
непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка с IBAN: ***
“Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 324 914,40 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпили суми от трети лица без основание по разплащателна
сметка с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 3600 лв., представляваща вложени
средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на
активи“ АД от разплащателна сметка с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.В.М..
- Сумата в размер на 14 862,80 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка
с IBAN: *** “Юробанк България” АД, с титуляр В.В.М..
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М.
на Пламен Цвятков Иванов.
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.В.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 1490 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на товарен автомобил, марка „Уаз“, модел „452 Д“, рег. № Т1997АС,
дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама №204782, двигател
№24D844574.
-
Сумата в размер на 250 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Т 3554
АТ, дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №WVWZZZ17ZEB025907,
двигател №JB815497.
-
Сумата в размер на 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. № Т 6958 АС,
дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама №ХТА210700N0711025,
двигател №21032391549.
-
Сумата в размер на 1460 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. № Т 7800 СТ,
дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама №SARRTCLWRXD355391,
двигател без номер.
-
Сумата в размер на 14 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. №
Т0182МТ, дата на първоначална регистрация 31.01. 2002 г., рама № WDB2200261A274256,
двигател: 61396030.
-
Сумата в размер на 1750 лв., представляваща непреобразувана част от пазарната
стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Мондео“, рег. № Т1816МТ, дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама
№WF0NXXGBBNSK85108, двигател: NGASK85108.
На основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр.
с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.А.М., ЕГН **********:
- Сумата в размер на 1782 лв., представляваща
непреобразуваната част от вноски на каса и постъпила сума от сметка на В.М. с
IBAN: ***на сметка в лева с IBAN: *** “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 500 лв., представляваща постъпил
превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в лева с IBAN: *** “Банка
ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 6 508,61 лв., представляваща
непреобразуваната част от постъпил превод Г.А.по спестовен влог в евро с IBAN: ***
“Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.А.М..
- Сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д.А.М.,
Като
НЕОСНОВАТЕЛЕН ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА
Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, представлявана от Сотир
Цацаров, с
адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, БУЛСТАТ
*********, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. ***, ЕГН ********** и Д.А.М. от с.с,
с.адрес, ЕГН **********, двамата представлявани от адвокат Цветан И. ***, на
всеки от тях по 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/, представляващи направени
по делото разноски.
Решението
може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Апелативен съд-Варна.